Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
38.
А в трети курс май — пак се разболя преподавател по идеологическите. Май научен комунизъм беше. Колкото научен, толкова и комунизъм.
И дойдоха от Шумен да ни изпитват двама. Та се налагаше да избираме при кого ще влезем — при Куртев или Манафов.
С тоя, дето ме изпитваше, влязохме в спор — в Куба революция ли е било или преврат.
А Куба ми беше интересна и любима страна. И му цитирам историята — Батиста бяга, военните вземат властта, после е предават на Кастро — чак на 8 януари…
Де е революцията?
Ама той си знае написаното и ми говори за социалистическа революция. Когато Кастро чак няколко години по-късно — след заплахите от САЩ, обявява, че тръгвали по социалистически път.
Както и да е, остави ми петица.
Но шестица имах при един млад асистент. Николай Василев се казваше и казва.
Обявиха, че студентите, получили шестици на писмените работи, могат да се явят по-рано на изпит.
Аз нямах, ама трябваше да бързам за Бяла Слатина — не помня защо, но се налагаше.
Та помолих и мен да изпитат, той се съгласи.
Професорът го беше оставил да оформи тия ученолюбиви звезди. И се бяха събрали двадесетина зубрачи.
Мен остави за последно.
Към обяд ги прекара всичките. И влязох. Теглих билет, показах празната тетрадка, дето ще си водя записките, седнах.
Някаква очиларка пееше нещо си за диамата и истмата.
А аз чаках…
В тоя момент се отвори вратата, показа се някой, каза: „Извинете…“ и замина. Без да притвори вратата.
Станах, затворих, седнах. Като пътем вдигнах от пода тетрадката, която бях съборил в бързината.
Вратата отвори Златко.
А трябваше — за да стана и взема тетрадката, да я обърна и да преписвам от пищовите там.
Преписах де.
Заминаха зубърките. Седнах.
„Първи въпрос“, вика Николай Василев.
„Масовата култура“ — казвам примерно.
„Има ли у нас масова култура?“ — пита той.
В учебника нищо не пише, даже се намеква, че само в гнилия Запад има подобно нещо.
„Има — отговарям. — Лили Иванова, Ст. Ц. Даскалов…“
„Шшшт“ — казва той.
И като почнахме…
От масовата култура до черните дупки във вселената, възможни извънземни и невъзможен комунизъм…
По едно време гледа часовника.
„Малей, аз имах часове при задочниците! Дай книжката!“
Пише, подписва, заминаваме.
Поглеждам — шестак!
Което означава, че съм правилно подкован идеологически — само високи оценки по съответните така нужни предмети…