Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2020 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Георги Коновски
Заглавие: Ранни мемоари
Издание: първо
Издател: Читанка
Година на издаване: 2020
Тип: роман
Националност: българска
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11865
История
- — Добавяне
34.
Разказвах ви как другият Огнян, плевенският, се ожени за Анелия от Русе.
И ще правят сватбата.
Естествено, в „Ростов“.
Ние се стягаме. Събрахме пари, купихме им студентски подарък — класическа саксия във вид на амфора. Голяма и тежка.
Ще я носим ние със Златко. Поради което спахме на „Орлица“ 18.
Влакът в 6 и 15 заранта.
Ние се събуждаме в 5,30 часа…
Летим…
Събота заран.
Ни такси, ни нещо.
А от там няма пряк транспорт за гарата. Отказахме се от Централна — абсурд е да стигнем. Ще бягаме на гара Север. Там имаше спирка за минута.
Хванахме такси, летим…
Пристигаме… И като в добър класически филм гледаме опашката на заминаващия влак.
А пари нямаме.
Тоест — имаме, но само за връщане. Всичко под брой.
Е, взехме си нови билети, влачим саксията, качваме се…
На обяд сме в Плевен.
Пропуснахме в гражданското.
Обясняваме се, поднасяме подаръка, влизаме в ресторанта.
Нашите събраха малко пари. Колкото да отидем до Бяла Слатина, пък от там ще се спасяваме.
Зарадвахме се. И яката се наквасихме.
До степен, че… Внимание! Аз съм играл ръченица!!!
Невероятно, но го видях заснето.
А майката на Оги даже питала в някой ансамбъл ли играя…
Добре, че намалих пиенето, иначе щеше да мисли, че и пея…
Късно вечерта тръгнахме към Бяла Слатина.
През Червен бряг, после по теснолинейката.
Имаше малък инцидент с един, но той слезе в Чомаковци, макар да пътуваше до Мизия.
Пристигаме, баща ми вика: „Аз казах ли ти, че ще дойде?“.
Казвам им: „Свършихме парите. Дайте до София, иначе оставаме тук…“
Явно предпочетоха по-малката беда и на заранта потеглихме към столицата. Свежи, бодри, с малко спомени и много усещания за нещо, което се мержелее в мъглата из главите ни.
Златковата сватба я правихме в Кърджали.
Голяма рода, тежка сватба, весела Мария, ликуващ Златан.
Пазя още една негова бележка: „Мария се съгласи да стане моя жена! Ура!“.
За историята…