Джулиана Багът
Изпепелени (61)

Ел Капитан
Сърце

Те вървят напред, всички заедно: групита, майки, войници от ОСР, поклонници на Купола, дори и няколко подземни момчета и семейства, които са били прогонени от града, щаба и предните постове. От войниците на Специалните сили не са останали много, но от време на време някой от тях ги заобикаля отдалече, душейки въздуха, и изчезва, преди да са започнали да стрелят по него.

Оцелелите се струпват в гората в края на оголеното пространство на хълма, върху който се издига проблясващият в бяло и увенчан с лъскави, черни оръжия Купол, чийто кръст пронизва тъмните облаци.

Ел Капитан е подкрепян от двете си страни от войници на ОСР, които поддържат общата им тежест с Хелмут. Костите го болят — особено счупените ребра, а кожата му е подпухнала от синините и вътрешните отоци. На местата, където въжетата бяха прежулили китките му, сега има превръзки.

Брадуел разговаря с една група майки. Всички се движат с мълчалива решителност. Във въздуха се усеща спотаено напрежение. Ел Капитан е облекчен, че всеобщата цел вече не е да убият него и Хелмут.

Майките организират тълпата. Оцелелите се разпръсват в двете посоки, за да обкръжат Купола. Майките вече са отделили онези, които ще останат — децата и хората, които ще се грижат за тях, както и другите, които ще са по-скоро в тежест, отколкото полезни. Те издигат няколко импровизирани палатки, за да ги пазят от вятъра и студа. Точно пред тях спират двамата войници от ОСР.

— Тази ще свърши работа — промърморва единият от тях.

— Няма да влизам в палатка — отсича Ел Капитан.

— Няма да влизам! — повтаря Хелмут.

— Сър, беше ни казано да ви оставим в някоя палатка.

— Не. Оставам с Брадуел. Щом той отива, и ние ще отидем.

— Ние ще отидем — повтаря Хелмут.

— Но Вие дори не можете да ходите, сър — отбелязва войникът от ОСР.

— Брадуел! — изкрещява Ел Капитан, нарушавайки тишината.

Брадуел се приближава.

— Какво?

— Няма просто да седим в тази проклета палатка.

— Кап, вие не сте в състояние…

— Ще дойдем с теб. Дори и ако трябва да пълзим, пак ще дойдем.

— Сериозно, дори не можете да…

— Не го правя поради причините, за които винаги съм си мислел, че ще го направя. Правя го, защото няма да те оставя сам. Ние сме като братя.

— Братя — казва Хелмут.

Брадуел вдига поглед към върховете на закърнелите дървета.

— Добре — съгласява се той. — Щом ще идваш с мен, искам да ми обещаеш нещо.

— Какво? — пита Ел Капитан.

— Ако не оцелея — отвръща Брадуел, — искам да провериш сърцето ми.

— Сърцето ти?

— Просто се увери, че то вече не бие. Увери се, че е спряло.

— Ако умреш, искаш да сложа ухо на гърдите ти и да се убедя, че сърцето ти не бие?

— Да. Точно това искам и не ме питай нищо повече.

— Добре — обещава Ел Капитан. — Така или иначе, ти няма да умреш, Брадуел.

Брадуел не казва нищо в отговор. Вместо това той отбелязва:

— Вятърът е силен днес, нали?

— Доста силен — кимва Ел Капитан.

— Дано да се задържи така — казва Брадуел и се отдалечава.

— Вятърът ли? — не разбира Ел Капитан. — За вятъра ли говорим?

— Вятъра — повтаря Хелмут.