Джулиана Багът
Изпепелени (59)

Ел Капитан
Подходящо решение

Нашият живот не е случайност. Това е началото, не краят…

Брадуел го прочита на глас отново и отново, стиснал с два пръста края на малката лента хартия. Ръцете му треперят толкова силно, че нарисуваният на ръка лебед сякаш потрепва.

— Как, по дяволите, ще го унищожим без бактерията? — пита Брадуел.

— Проклет да съм, ако зная — отвръща Ел Капитан.

— Проклет! — гневно повтаря Хелмут.

Отвън хората са започнали да стават шумни — чуват се викове и неясни монотонни напеви.

От леглото си Ел Капитан може да наблюдава събиращите се тълпи през обгорените лавици и срутената стена.

— Какво става там, навън? — пита Брадуел.

— Нямам представа — отвръща Ел Капитан.

Но в този момент тълпата се разделя на две и през нея преминава Нашата добра майка, съпровождана от двете си страни от майките. Тя се насочва към развалините на началното училище. Облечена е в рунтави кожи, с изключение на голия й бицепс, където се намира устата на бебето й. Тъй като тя идва при Ел Капитан и Брадуел, Ел Капитан знае, че ще може да види малките, присвити устни на бебето й, когато тя влезе в стаята.

Бебето го плаши най-много от всичко.

— Тя е тук — казва той.

— Кой?

— Нашата добра майка. Имам усещането, че се забъркам в неприятности — отбелязва Ел Капитан. — Надявам се, че не е въоръжена.

— Тя винаги е въоръжена — възразява Брадуел.

— Винаги — повтаря Хелмут.

Ел Капитан придръпва тънкия чаршаф над себе си, сякаш ще му послужи като някакъв вид защита.

— Мразя, когато майките ни наричат мъртъвци.

— А аз мразя, когато Нашата добра майка ни нарича по какъвто и да е начин.

Брезентовото покривало, сложено между две от лавиците, се отмята назад. Нашата добра майка минава през него, следвана от три други майки, които след това застават до входа.

— Оставете ни сами за момент — нарежда тя. — Пазете вратата.

Майките поглеждат кръвнишки Ел Капитан и Брадуел и после неохотно излизат.

— Не мисля, че някога преди си ни посещавала — казва Брадуел. — Какъв е случаят?

— Не ми говори с този тон, мъртвецо. Тук съм заради доброто си сърце — тя поглежда към Ел Капитан, чието лице е нашарено от синини. — Значи най-накрая са получили своето отмъщение.

— Може би не цялото — отвръща Ел Капитан.

— Цялото — казва Хелмут, който очевидно не е съгласен.

— Е, не можеш да ги виниш за това — отбелязва тя.

Ел Капитан не отговаря. Той обвинява себе си и усещането е ново и странно. То не му харесва.

— Защо си тук? — пита Брадуел.

— Тук съм, защото се нуждаете от мен — отвръща Нашата добра майка.

— Така ли? — изненадва се Брадуел. — Защото мисля, че тук се появиха доста хора. Може би са ни достатъчно.

Ел Капитан знае, че Брадуел не иска да е задължен на Нашата добра майка. Тя урежда сметките си по доста брутални начини.

— Моля те… Вие сте неорганизирани, невъоръжени и слаби. И мисля, че ви липсва нещо, което е много важно за вас. Права ли съм?

Брадуел отваря уста да каже нещо, но Ел Капитан го прекъсва:

— Какво е то? Какво имаш?

— Следяхме ви. Просто ви наблюдавахме. И вие оставихте нещо. Знаете какво е то — с престорена скромност казва тя.

— Не ме разбра — отвръща Ел Капитан. — Не съм убеден, че ти знаеш какво е то.

— Зная, че е малко. Зная, че е могъщо. Зная, че е от основно значение за вашия план. Зная, че ако тръгнете към Купола сами или дори и да тръгнете заедно, най-вероятно ще ви убият. Не сте ли забелязали лъскавите нови оръжия, които вече са поставени на върха на покрива на Купола като венец?

— Какво? — изненадва се Брадуел. — Нови оръжия?

— Те се подготвят за война — казва Нашата добра майка. — А вие?

Масивните криле на Брадуел се разтварят и потрепват.

— Така или иначе, ще бъде истинска касапница. Защо да не ви помогнем да разрушите Купола и да направим битката по-честна? — предлага Нашата добра майка.

Ел Капитан поклаща глава.

— Не мога да вляза вътре с бой — казва той. — Няма да го направя. Вече не съм такъв и никога няма да бъда.

— Не е необходимо това да е акт на агресия — отвръща Брадуел. — Няма да ги нападаме. Ще нападнем самия Купол. Можем да ги освободим.

— Надявате се да се приближите до тях с малкия си специален пакет, нали? — започва Нашата добра майка. — Трябва да сме подготвени за възможността Преша да се е изпуснала за това или те да са изкопчили с мъчения информацията за вашето оръжие. Всъщност те вече могат да знаят много за него. Ако обкръжим Купола и всички заедно тръгнем към тях, те няма да знаят у кого е това специално оръжие. Може да е у всекиго от нас. Първо по кого трябва да стрелят? Как да започнат кръвопролитието? Всички ние ще се приближаваме към тях в плътен кръг. Живеем като едно цяло, може би и ще умрем така. Но поне ще бъдем всички заедно. За да убият правилния човек, ще трябва да убият всички ни.

— Те ще започнат да ни косят с картечници — казва Брадуел. — Няма да ги е грижа по кого ще стрелят.

— Само онези, които искат да участват в обкръжаването, ще участват — отвръща Нашата добра майка. — Никой няма да бъде принуден насила.

— Ако Партридж наистина е начело — казва Ел Капитан, — той няма да има смелостта да избие всички ни.

— А ако в действителност той не е начело? — пита Брадуел.

— Ще разберем веднъж завинаги дали това е така — отвръща Нашата добра майка, след което бърка в животинските си кожи и изважда квадратната метална кутия, съдържаща бактерията. — Ще участвате ли?

Брадуел поглежда през срутената стена към тълпата.

— Ще участвам само ако аз съм този, който отнесе бактерията до Купола — казва Брадуел.

— Те ще се целят първо в теб, Брадуел — поклаща глава Нашата добра майка. — Теб ще подозират най-много от всички.

— Няма да се наложи да се приближавам твърде много — той отива до лавицата, където Фридъл стои върху малките си, извити крака. — Ако ме застрелят, можем да се погрижим все пак бактерията да стигне до целта.

— Това малко създание? — Нашата добра майка присвива очи към Фридъл. — Сега си го спомням. Това беше подарък за Преша от майка й, нали? С негова помощ майка й е знаела, че тя е добре.

— Точно така — отвръща Брадуел.

Нашата добра майка се навежда по-близо до деликатната метална цикада.

— Майка й все още е с нас. Така правят майките. Грижим се за децата си дори от гроба — тя кимва. — Това е подходящо решение. Да, одобрявам го. — След тези думи тя се отправя към брезентовото покривало, но преди да излезе, се обръща и добавя:

— Някога имах съпруг. Трябва да знаете това. Той ме напусна, преди да ни ударят Детонациите. Той е вътре в Купола — моят мъртвец е там. Знаете ли какво ще направя, щом като Куполът е разрушен?

— Какво? — пита Брадуел.

— Ще го преследвам като диво животно и ще го убия хладнокръвно. За предпочитане с голите си ръце — тя се усмихва. — Госпожа Форстийд ще убие господин Форстийд. Признавам, че някои страни на войната могат да бъдат много лични.