Метаданни
Данни
- Серия
- Чисти (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Burn, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анна Стоева, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джулиана Багът
Заглавие: Изпепелени
Преводач: Ангел Ангелов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: ФолиАрт ООД
ISBN: 978-954-27-1220-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9708
История
- — Добавяне
Партридж
Конфети
— Танцувай с мен — опитва се надвика музиката Айралийн. — Хайде!
Партридж се чувства замаян. Преша щеше да му удари шамар. Очите му шарят из тълпата, по банкетните маси, блестящите облекла, лъскавите коси, лъщящите сребърни прибори и позлатените сводове на тавана. Това ли беше първото нещо, което Преша беше видяла от Купола? И в средата му беше той, пиеше шампанско в ръчно ушит смокинг до своята булка, до съпругата си.
— Не мога — тихо отвръща той.
И точно тогава някой някъде пуска розови конфети. Някаква невидима машина ги издухва и те започват да хвърчат навсякъде около тях. Това го връща към началото на всичко: как тича през огромната система за филтриране на въздуха и огромните перки на вентилаторите, как разрязва розовите филтри и нишките им се въртят навсякъде около него. Напомня му за начина, по който пепелта се носи във въздуха там, отвън, и за Лайда, и за това как му беше споменала, че е заключена с кълбото за сняг.
Айралийн го дърпа за сакото.
— Не позволявай на Преша да съсипе всичко! Тя ще ме опознае и ще ме хареса. И ти не ме харесваше в началото — казва тя.
Айралийн започва да го дърпа към дансинга. Той я спира и я поглежда в очите. Спомня си как изглеждаше тя, когато я срещна за пръв път. Беше скована и непохватна, почти чужда. И тя му беше чужда. Беше живяла в хибернация толкова дълго.
— Всичко обърках.
Тя обвива ръце около него и го притиска силно.
— Не, не си. Ти направи онова, което е правилно. Видях, че го правиш. Зная, че това е истината. Ще й обясниш всичко. Тя ще разбере.
— Не мисля, че тя някога ще разбере.
— Зная какво правиш, господин Партридж Уилъкс.
— Какво?
— Притежаваш най-големия дар на света, който да й подариш, и когато го направиш, тя ще ти прости всичко — Айралийн му се усмихва. — Нали?
Дядо й е при Партридж. Жив. Вентилаторът в гърлото му е бил изваден и той е бил зашит и замразен. Може би дори баща й е при него, макар че Партридж няма достъп до тази камера, поне все още няма. Засега може да й върне дядо й. Може да опита. Но има усещането, че сякаш се дави. Беше се провалил. Преша го знае. Вероятно тя дори не знае най-лошата част.
— Накрая ще погледнеш назад и всичко ще придобие смисъл.
Дали някога ще види този смисъл? Дали някой някога ще погледне на тази поредица от събития и ще разбере, че той толкова силно е искал да направи онова, което е правилно, докато всичко около него се е рушало?
— Какво друго мога да сторя?
— Можеш да танцуваш с госпожа Партридж Уилъкс.
Все още замаян, той оставя Айралийн да го отведе на дансинга. Конфетите изпълват въздуха и се сипят върху пода като розов сняг.