Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Чисти (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Burn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Internet (2018)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Джулиана Багът

Заглавие: Изпепелени

Преводач: Ангел Ангелов

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт ООД

ISBN: 978-954-27-1220-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9708

История

  1. — Добавяне

Партридж
Конфети

— Танцувай с мен — опитва се надвика музиката Айралийн. — Хайде!

Партридж се чувства замаян. Преша щеше да му удари шамар. Очите му шарят из тълпата, по банкетните маси, блестящите облекла, лъскавите коси, лъщящите сребърни прибори и позлатените сводове на тавана. Това ли беше първото нещо, което Преша беше видяла от Купола? И в средата му беше той, пиеше шампанско в ръчно ушит смокинг до своята булка, до съпругата си.

— Не мога — тихо отвръща той.

И точно тогава някой някъде пуска розови конфети. Някаква невидима машина ги издухва и те започват да хвърчат навсякъде около тях. Това го връща към началото на всичко: как тича през огромната система за филтриране на въздуха и огромните перки на вентилаторите, как разрязва розовите филтри и нишките им се въртят навсякъде около него. Напомня му за начина, по който пепелта се носи във въздуха там, отвън, и за Лайда, и за това как му беше споменала, че е заключена с кълбото за сняг.

Айралийн го дърпа за сакото.

— Не позволявай на Преша да съсипе всичко! Тя ще ме опознае и ще ме хареса. И ти не ме харесваше в началото — казва тя.

Айралийн започва да го дърпа към дансинга. Той я спира и я поглежда в очите. Спомня си как изглеждаше тя, когато я срещна за пръв път. Беше скована и непохватна, почти чужда. И тя му беше чужда. Беше живяла в хибернация толкова дълго.

— Всичко обърках.

Тя обвива ръце около него и го притиска силно.

— Не, не си. Ти направи онова, което е правилно. Видях, че го правиш. Зная, че това е истината. Ще й обясниш всичко. Тя ще разбере.

— Не мисля, че тя някога ще разбере.

— Зная какво правиш, господин Партридж Уилъкс.

— Какво?

— Притежаваш най-големия дар на света, който да й подариш, и когато го направиш, тя ще ти прости всичко — Айралийн му се усмихва. — Нали?

Дядо й е при Партридж. Жив. Вентилаторът в гърлото му е бил изваден и той е бил зашит и замразен. Може би дори баща й е при него, макар че Партридж няма достъп до тази камера, поне все още няма. Засега може да й върне дядо й. Може да опита. Но има усещането, че сякаш се дави. Беше се провалил. Преша го знае. Вероятно тя дори не знае най-лошата част.

— Накрая ще погледнеш назад и всичко ще придобие смисъл.

Дали някога ще види този смисъл? Дали някой някога ще погледне на тази поредица от събития и ще разбере, че той толкова силно е искал да направи онова, което е правилно, докато всичко около него се е рушало?

— Какво друго мога да сторя?

— Можеш да танцуваш с госпожа Партридж Уилъкс.

Все още замаян, той оставя Айралийн да го отведе на дансинга. Конфетите изпълват въздуха и се сипят върху пода като розов сняг.