Саймън Бекет
Кървави белези (23)

Лондон

Тъкмо мия чашите в бар „Зед“, когато клиентът влиза вътре. Имам чувството, че съм го виждал, но не се замислям особено. Не проявява никакъв признак, че ме познава, когато Ди му сервира бирата, взема я и се отдалечава към една маса в задната част на бара.

Скоро забравям за него. Човек среща много хора, когато работи на място като това. Отдавна не броя клиентите, които съм обслужил през месеците, откакто съм в бара. Постъпих на работа тук, когато напуснах езиковата школа. Исках да започна начисто, а там прекалено много неща ми напомняха за времето, прекарано с Клоуи. След като се изнесох, известно време останах при Калъм, спях на дивана в хола, докато си намерих един тавански апартамент във „Фулъм“. Не е нищо особено, но поне има къде да закача филмовите постери и да прибера дивидитата си. Освен това е само временно, докато събера достатъчно пари, за да отида във Франция. Това е новият ми план, работата ми в бара е част от „започването начисто“.

Но въпреки това все още съм тук.

Някак все не идва подходящият момент да тръгна. Винаги е следващата седмица, следващият месец, следващият не-знам-какво-си. Междувременно в бар „Зед“ не е толкова лошо. Намира се на доста модно място и през деня привлича чиновниците, които могат да си позволят обедното ни меню. Хората, които се събират вечер, са не по-малко заможни и се впечатляват от огромните огледала зад плота от неръждаема стомана. Собственикът Сергей си го бива. Той и приятелят му Кай помагат, когато стане много натоварено. Има и далеч по-лоши места за работа.

Освен това съм тук само временно.

Мъжът, който влезе преди малко, идва до бара за още една бира. Този път го обслужвам аз. Все още не мога да се сетя кой е. Едър, с доста груб външен вид, който го отличава от обичайните посетители. Докато му наливам бирата, поглежда към вратата, после към часовника си.

Точно в този момент се сещам кой е.

Не вдигам поглед, докато му давам рестото. Той се връща обратно на масата си. Продължавам да го наблюдавам, докато обслужвам другите клиенти. Очевидно има уговорка с някого и не му е приятно, че е принуден да чака.

Може да е всеки. Но аз вече знам кой ще дойде. И съм толкова убеден в това, че ми се вие свят.

Изнасям лед от кухнята, когато Джулс пристига. С него са две крещящо облечени момичета, които се олюляват пиянски, докато се приближават към масата, на която седи Лени. Заковавам се на място, когато ги виждам, след това се обръщам и влизам обратно в кухнята.

— По дяволите, Шон, гледай къде ходиш! — негодува Сергей, като се мъчи да не обърне таблата, в която съм се блъснал.

— Извинявай — казвам аз и бързо се дръпвам встрани. — Виж, имаш ли нещо против, ако за малко не работя на бара? Мога да измия чиниите или нещо подобно.

— Шегуваш ли се? Може би искаш да седнеш и да си вдигнеш краката, а аз да ти донеса кафе?

Бутва вратата с крак и изчезва в бара, като продължава да мърмори.

— По дяволите! — изругавам, докато вратата се затваря.

— Някакъв проблем ли има? — Ди вдига поглед от маслините, които насипва в малки чинийки.

— Не, всичко е наред.

Поемам дълбоко въздух и излизам отпред.

Решавам, че е най-добре да се държа така, сякаш Джулс го няма. За известно време тактиката ми работи. В заведението има много хора, а когато не го виждам, ми е по-лесно да не мисля за него. Лени отново идва на бара, но този път го обслужва Ди. Не ми обръща внимание също както и преди и аз започвам да се надявам, че ще си допият питиетата и ще си тръгнат, без Джулс да ме забележи.

Но когато се канят да тръгнат, всичко се обърква. Поглеждам през една пролука в тълпата и виждам, че четиримата са станали. И точно в този момент, сякаш съм го извикал, Джулс се обръща и ме вижда.

Отмествам поглед и започвам да обслужвам друг клиент. Опитвам се да се държа така, сякаш не се е случило нищо, но когато вземам една чаша от полицата, събарям още две. Те се разбиват на пода.

Както обикновено при звука на счупено стъкло, шумът замира, но след малко хората отново подхващат разговорите си. Сергей ме поглежда гневно от края на бара. Вземам лопатката от плота и се навеждам, за да събера счупените стъкла, радвам се, че имам причина да се скрия за малко.

Когато се изправям, виждам, че Джулс се е облегнал на бара.

Не му обръщам внимание, изхвърлям счупените стъкла и продължавам да сервирам напитки. През цялото време усещам, че ме наблюдава. Накрая на бара не остава никой друг, освен него. Повече не мога да се преструвам, че не го виждам.

Заставам срещу него, а между нас е плотът от неръждаема стомана. Джулс изглежда загорял от слънцето и във форма, макар че, когато обръща глава, светлините на бара осветяват дълбоките сенки под очите му, които приличат на синини. Усмихва се със същата полуусмивка, която добре помня.

— Значи вече не си учител? — пита той и демонстративно се оглежда наоколо. — Чудесна клиентела имаш тук. Оставят ли добри бакшиши?

— Какво искаш?

— Е, хайде, не се дръж така. Не трябва ли да ме попиташ какво бих искал за пиене? Извинете, господине, какво бихте желали? Или нещо подобно.

Един мъж и една жена се приближават до бара. Мъжът ми маха с ръка.

— Чаша „Шабли“ и…

— В момента разговарям с него — прекъсва го Джулс, без да се обърне.

— Исках само…

Джулс не откъсва поглед от мен.

— Разкарай се!

Мъжът си дава вид, че се ядосва, но го прави твърде вяло. Оставя се жената да го отведе настрани.

Джулс отново ми се усмихва. Зениците на очите му са като глави на топлийки. Повтарям си, че той не означава нищо за мен, че трябва да го оставя да каже каквото иска и да си ходи. Но изобщо не съм подготвен за следващите му думи.

— Ще кажа на Клоуи, че съм те видял — заявява той и вдига вежда. — Не знаеше, че отново сме заедно, нали?

Не знаех. Не съм виждал Клоуи, откакто се изнесох. Мислех да й предложа да остана при нея, докато направи аборта, но после се отказах. Какво прави с живота си Клоуи, вече не ми влиза в работата. Беше ми го показала повече от ясно. Казвах си, че ще е по-добре и за двама ни, ако прекъснем връзката си изведнъж.

Но нямах никаква представа, че се е върнала при Джулс. Доколкото знам, решението за аборта бе изцяло нейно. Предполагах, че това означава, че е скъсала и с Джулс. Изглежда, чувствата са се изписали по лицето ми.

— Очевидно не си знаел — ухилва се той.

— Как е тя?

— Какво те интересува? Нали я изостави?

Стискам чашата така здраво, че кокалчетата на ръката ми побеляват, но в този момент се появява Лени. Макар че Джулс е висок, онзи направо се извисява над него.

— Идваш ли?

— Исках само да поздравя един стар приятел на Клоуи.

Лени ме поглежда пренебрежително.

— Побързай.

Звучи повече като заповед, отколкото като молба. Джулс се изчервява, а Лени отива при двете пияни момичета, които ги чакат.

— Работата ме зове. Ще кажа на Клоуи, че съм те видял. Ще бъде очарована.

Тръгва си, а аз оставам още известно време на място. Един мъж размахва кредитната си карта пред очите ми.

— Хей, ти, сервираш ли, или просто си седиш там?

Обръщам се и влизам в кухнята. Сергей ми казва нещо, но не чувам какво. Излизам през аварийния изход и се озовавам на задната уличка. Тук се носи сладникавата миризма на боклук и урина.

Оставям вратата да се затвори зад гърба ми, облягам глава на стената и затварям очи.