Даниъл Силва
Английското момиче (1)

1.
Пиана, Корсика

Те бяха дошли за нея на остров Корсика в края на август. Точното време така и не можа да се определи — „някъде между залез-слънце и обяд на следващия ден“ беше най-доброто описание, което дадоха нейните съквартиранти. По залез-слънце за последен път я бяха видели да отпрашва с червения скутер по алеята на вилата с пърхаща около загорелите й бедра прозирна памучна пола. По обяд си бяха дали сметка, че леглото й е празно, с изключение на един лековат, наполовина прочетен роман, който миришеше на кокосово масло и слабо на ром. Бяха изминали още двайсет и четири часа, преди да решат да се обадят на жандармерията. Беше едно от онези щури лета, а Маделин беше едно от онези щури момичета.

Те бяха пристигнали в Корсика две седмици по-рано — четири красиви девойки и двама сериозни младежи, всичките предани служители на британското правителство или на политическата партия, която бе управляваща по това време. Притежаваха един колективен автомобил — „Рено“ хечбек, достатъчно голям, за да се нагъчкат в него петима от тях, и червен скутер, който бе само на Маделин и който тя караше с безразсъдство, граничещо със самоубийство. Тяхната боядисана в охра вила се издигаше в западния край на селото върху стръмна скала с изглед към морето. Беше спретната и малка, от вилите, които агентите по недвижими имоти винаги описваха като „очарователни“. Тя обаче имаше плувен басейн и ограден двор, обрасъл с храсти розмарин и пиперови дървета, и само няколко часа след като се настаниха там, всички свикнаха да се мотаят полуголи под слънцето, към което британските туристи се стремят, без значение къде ги отвеждат пътуванията им.

Макар и най-млада в групата, Маделин бе техният неформален лидер — бреме, което тя приемаше без възражения. Именно Маделин бе успяла да наеме вилата и пак тя уреждаше продължителните обеди, късните вечери и дневните екскурзии сред дивата природа във вътрешността на Корсика, като винаги бе начело със своя скутер по коварните пътища. Тя нито веднъж не си направи труда да погледне някоя карта. Енциклопедичните си знания за географията, историята, културата и кухнята на острова бе придобила през периода на интензивно проучване и подготовка, проведени през седмиците преди пътуването. Изглежда, Маделин не бе оставила нищо на случайността. Но пък и тя рядко го правеше.

Беше постъпила в централата на партията в Милбанк преди две години, след като бе завършила икономика и социална политика в Единбургския университет. Въпреки второразредното й образование — повечето нейни колеги бяха продукт на елитните държавни училища и Оксбридж^[1], — тя бързо се издигна, минавайки през няколко чиновнически длъжности, преди да бъде назначена за директор „Работа в общността“.

Нейната работа, както тя често я описваше, бе да набира гласове сред британските социални групи, които нямаха интерес да подкрепят партията, нейната платформа или нейните кандидати. Всички бяха на мнение, че постът й е само междинна спирка по пътя към нещо по-добро. Бъдещето на Маделин беше блестящо, „ярко като слънчево изригване“ по думите на Полин, която бе наблюдавала кариерното издигане на младата си колежка с немалко завист. Според слуховете, някой високопоставен човек в партията бе взел под крилото си Маделин. Някой, близък до министър-председателя. Може би дори самият премиер. Със своята фотогеничност, остър ум и безгранична енергия Маделин бе подготвяна за запазено място в Парламента и свое собствено министерство. Беше само въпрос на време. Или поне така казваха.

Това правеше още по-странен факта, че на двайсет и седем години, Маделин Харт все още нямаше романтична връзка. Когато я подпитваха защо няма любовен живот, тя заявяваше, че е твърде заета за мъже. Според Фиона — лукавата тъмнокоса красавица от канцеларията на кабинета, това обяснение бе подозрително. Или по-точно казано, тя смяташе, че Маделин не е искрена: двуличието бе едно от най-същностните качества на Фиона, оттам и интересът й към партийната политика. В подкрепа на своята теория тя отбелязваше, че докато Маделин е много словоохотлива почти по всяка тема, която можеш да си представиш, когато стане дума за личния й живот, е необичайно сдържана.

— Да — каза Фиона, — тя с готовност подхвърля от време на време по някоя безобидна пикантерия за трудното си детство: мрачното общинско жилище в Есекс, бащата, чието лице едва си спомня, алкохолизирания брат, който не е работил нито един ден в живота си, но всичко останало крие зад дълбок ров и каменни стени. Нашата Маделин може да е сериен убиец или скъпоплатена проститутка и никой от нас да не знае.

Обаче Алисън — дребна служителка в Министерството на вътрешните работи с разбито сърце, имаше друга теория.

— Клетото агънце е влюбено — заяви тя един следобед, докато гледаше как Маделин излиза като богиня от водата в заливчето под вилата. — Бедата е в това, че въпросният човек не отвръща на чувствата й.

— Защо не отвръща? — попита сънливо Фиона изпод огромната козирка на шапката си.

— Може би не е в състояние да го направи.

— Женен?

— Ама, разбира се.

— Копеле.

— Ти никога ли не си…?

— Имала връзка с женен мъж?

— Да.

— Само два пъти, но смятам да го направя и трети път.

— Ще гориш в ада, Фи.

— Надявам се да е така.

Именно тогава, в следобеда на седмия ден, и при наличието на минимални доказателства, трите девойки и двамата младежи, отседнали с Маделин Харт в наетата в покрайнините на Пиана вила, се заеха да й намерят гадже.

— И не просто какво да е гадже — подчерта Полин. — Той трябва да е на подходяща възраст, с хубава външност и добре възпитан, със стабилно финансово положение и психично здраве, без позорни семейни тайни и да не спи с други жени.

Фиона, най-опитната по сърдечните въпроси, обяви, че това е невъзможна мисия.

— Такъв не съществува — поясни тя с досадата на жена, която е прекарала много време да търси подобен мъж. — А ако съществува, или е женен, или е толкова самовлюбен, че няма да обърне пукнато внимание на бедничката Маделин.

Въпреки нейните опасения, Фиона се хвърли с главата напред в предизвикателството — ако не за друго, защото това щеше да придаде лека интрига на почивката. За щастие тя не страдаше от недостиг на потенциални цели, защото, изглежда, половината от населението на Югоизточна Англия бе напуснало своя просмукан с влага остров, за да се порадва на корсиканското слънце. Имаше цяла колония финансисти от Лондонското сити, които бяха наели вили в северния край на залива Порто. Тук бяха и група художници, които живееха като цигани в едно хълмисто градче в Кастанича, както и група актьори, които се бяха настанили на плажа в Кампоморо. Имаше и делегация от политици от опозицията, които крояха планове за връщане във властта в една вила на върха на скалите в Бонифачо. Използвайки работата си в Министерски съвет като визитна картичка, Фиона бързо организира поредица от импровизирани срещи. И всеки път — било то на вечеря, на разходка в планината или на следобедно питие на плажа — тя набелязваше най-приемливия кандидат от присъстващите мъже и го слагаше до Маделин. Обаче никой не успя да прескочи нейните „стени“, дори и младият актьор, който наскоро бе изиграл успешно главна роля в най-популярния за сезона мюзикъл на Уест Енд.

— Тя явно е лудо влюбена — заключи Фиона, докато се връщаха към вилата късно една вечер, а Маделин караше отпред червения си скутер в нощния мрак.

— Според теб кой е той? — попита Алисън.

— Не знам — отвърна завистливо Фиона. — Но трябва да е някой много специален.

Точно тогава, когато оставаше малко повече от седмица до планираното им завръщане в Лондон, Маделин започна да прекарва значително време сама. Всяка сутрин тя излизаше рано от вилата — обикновено преди другите да са станали — и се връщаше късно следобед. Когато я питаха къде е била, отговаряше уклончиво и на вечеря често бе потисната или замислена. Алисън, естествено, се боеше от най-лошото: че любимият на Маделин, който и да беше той, й е писал, че повече не се нуждае от нея. Но на следващия ден, като се върнаха във вилата от пазаруване, Фиона и Полин радостно заявиха, че Алисън греши. Изглежда, че любимият на Маделин бе пристигнал в Корсика. И Фиона имаше снимки, с които да го докаже.

* * *

Бяха я видели в два и десет следобед в ресторант „Ле Палмие“ на кея „Адолф Ландри“ в Калви. Маделин седеше на една маса край пристанището, извърнала леко глава към морето, сякаш не забелязваше мъжа на отсрещния стол. Очите й бяха скрити зад големи слънчеви очила. Сламена шапка с ефектна черна панделка засенчваше безупречното й лице. Полин бе понечила да се приближи до масата, но Фиона, долавяйки напрегнатата интимност в обстановката, й бе предложила по-бързо да се махат оттам. Тя обаче се бе забавила достатъчно дълго, за да направи тайно първата уличаваща снимка с мобилния си телефон. Маделин, изглежда, не забеляза това натрапване, но не и мъжът. В мига, в който Фиона натисна бутона на камерата, той рязко обърна глава, сякаш предупреден от някакъв първичен инстинкт, че се опитват да запечатат образа му.

След като изтичаха до близката бирария, Фиона и Полин внимателно разгледаха мъжа на снимката. Косата му беше сиворуса, развяна от вятъра и момчешки непокорна. Тя падаше върху челото му и обрамчваше ъгловатото му лице, доминирано от малка, по-скоро сурова на вид уста. Носеше облекло, подходящо за крайбрежието: бели панталони, памучна риза на сини райета, голям часовник за гмуркане, платнени мокасини с подметки, които не биха оставили следи по корабна палуба. Точно такъв човек беше той, решиха те. Човек, който никога не оставя следи.

Предположиха, че е англичанин, макар че можеше да е германец или скандинавец, или пък, помисли си Полин, потомък на полски благородници. Парите явно не бяха проблем, както се виждаше от бутилката скъпо шампанско, оросена с капчици вода в сребърната кофичка с лед, поставена в края на масата. Богатството му бе спечелено, а не наследено, решиха те, и то не по съвсем законен начин. Мъжът беше комарджия. Имаше сметки в швейцарски банки. Посещаваше опасни места. Но най-вече беше предпазлив. Делата му, точно като платнените му обувки, не оставяха следи.

Обаче най-много ги заинтригува Маделин. Тя вече не беше девойката, която познаваха от Лондон, нито дори тази, с която споделяха вилата през последните две седмици. Стори им се, че сега изражението и държанието й са съвсем различни — като на актриса в друг филм. Тя беше друга жена. Свели глави над мобилния телефон като две ученички, Фиона и Полин написаха диалог и вдъхнаха живот на героите. В тяхната версия на историята аферата бе започнала съвсем невинно със случайна среща в някой скъп магазин на Ню Бонд стрийт. Флиртът е бил продължителен, а задълбочаването му — щателно планирано. Но краят на историята за момента им убягваше, защото в реалния живот той предстоеше да бъде написан. И двете обаче бяха единодушни, че ще бъде трагичен.

— Тези истории завършват винаги така — заключи Фиона, базирайки се на личния си опит. — Момиче среща момче. Момичето се влюбва в момчето. Момичето е наранено и прави всичко възможно да съсипе момчето.

Този следобед Фиона направи още две снимки на Маделин и нейния любим. На едната се виждаха как се разхождат по кея под ярките слънчеви лъчи, като ръцете им плахо се докосваха. На втората се разделяха, без да разменят дори една целувка. След това мъжът се качи в надуваема лодка „Зодиак“ и се насочи към пристанището. Маделин яхна червения си скутер и пое обратно към вилата. Когато пристигна, вече не носеше сламената шапка с ефектната черна панделка. Вечерта, докато разказваше как е прекарала следобеда, тя не спомена за посещението си в Калви, нито за обяда си със заможния на вид мъж в „Ле Палмие“. Фиона намери изпълнението й за доста впечатляващо.

— Нашата Маделин е изключително добра лъжкиня — каза тя на Полин. — Може би са наистина прави, когато казват, че я очаква бляскаво бъдеще. Кой знае? Един ден може да стане дори министър-председател.

* * *

Тази вечер четирите красиви девойки и двамата сериозни младежи, отседнали във вилата, планираха да вечерят в съседния град Порто. Маделин направи резервацията на нейния ученически френски и даже убеди собственика на ресторанта да им запази най-хубавата маса — тази на терасата с изглед към скалистия залив. Решено бе, че ще отидат до ресторанта с обичайните превозни средства, но малко преди седем часа Маделин обяви, че ще отскочи до Калви за едно питие със стар приятел от Единбург.

— Ще се срещнем в ресторанта — извика тя през рамо, като отпраши с пълна скорост по алеята. — И за бога, опитайте се този път за разнообразие да дойдете навреме. — След това изчезна от погледа им. На никого не му се видя странно, когато тя не се появи на вечерята. Нито се разтревожиха, когато на сутринта откриха, че леглото й е празно. Беше едно от онези щури лета и Маделин беше едно от онези щури момичета.