Ан Леки
„Правдата на Торен“ (24)

Благодарности

Клише е, че писането е самотно занимание, и е съвсем вярно, че думите писателят реди сам. Ала толкова много неща се случват преди записването на въпросните думи и след това, докато се опитваш да вкараш творбата си в най-добрата възможна форма.

Не бих била писателката, която съм, ако не беше творческата работилница на „Клариън Уест“ и моите съкурсисти там. Неоценима е щедрата помощ и на много мои приятели — Чарли Алъри, С. Хюстън Блаунт, Каролин Иве Гилман, Ана Шуинд, Кърт Шуинд, Майк Суирски, Рейчъл Суирски, Дейв Томпсън и Сара Викърс. Всички те ме насърчаваха неуморно и без тях тази книга щеше да е друга. (Ако има слабости в нея обаче те са изцяло по моя вина.)

Бих искала също да благодаря на „Падинхед Букс“ от Сейнт Луис, на библиотеката в университет Уебстър, на общинската библиотека на Сейнт Луис, на Градския библиотечен консорциум към общината на Сейнт Луис. Библиотеките са бездънен и безценен източник и според мен никога няма да са достатъчно на брой.

Благодарности и на страхотните ми редактори Том Боуман и Джени Хил, чиито полезни коментари направиха тази книга такава, каквато е. (Грешките, нека повторя, са изцяло мои.) Благодаря и на агента си Сет Фишман.

Накрая, но не и на последно място по значение, не бих могла дори да започна тази книга, ако не беше любовта и подкрепата на моя съпруг Дейв и на децата ни Ейдън и Гуейн.