Филипа Грегъри
Проклятието на краля (99)

Болийо, Есекс
Ноември 1533 г.

Монтагю идва в Болийо през един мрачен ден с мъгла и мразовит дъжд, с половин дузина войници около него и без развято знаме.

Посрещам го в двора на конюшнята, когато влизат с тропот.

— Идваш предрешен?

— Не точно предрешен, но нямам желание да се набивам на очи — казва той. — Не мисля, че ме шпионират или следят, и бих искал това да си остане така. Но трябваше да ви видя, почитаема майко. Спешно е.

— Влизай — казвам. — Оставям конярите да отведат конете, а хората на Монтагю — да се доберат сами до залата, където могат да получат греян ейл с подправки, за да се стоплят в студеното време. Повеждам сина си нагоре по малките стълби към личния си кабинет. Внучките ми, Катерина и Уинифред, и две други дами седят в прозоречната ниша, опитвайки се да уловят последната светлина за ръкоделието си, а аз им казвам, че могат да го оставят и да си вървят, за да разучават танци в приемната. Те правят реверанс и си тръгват, много доволни, че ги изпращам да танцуват, а аз се обръщам към сина си.

— Какво има?

— Елизабет Бартън, Девата от Кент, е изчезнала от абатството „Сион“. Боя се, че може Кромуел да я е отвел. Той със сигурност ще иска от нея да назове по име онези приятели на кралицата, с които се е срещала. Със сигурност ще се опита да представи това като заговор. Виждала ли си я изобщо след онзи път, когато ти я доведох?

— Веднъж — казвам. — Дойде със съпругата на братовчеда Хенри, Гъртруд Кортни, и се молихме заедно.

— Някой видя ли ви заедно?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Бяхме в параклиса в Ричмънд. Свещеникът беше там. Но той никога не би дал показания срещу мен.

— Сега би го сторил. Кромуел използва изтезания, за да изтръгне признанията, които му трябват. Тя говори ли за краля?

— Изтезания? Той измъчва свещеници?

— Да. Девата говори ли за краля?

— Говори, същото, което казва винаги. Че ако той се опита да изостави кралицата, дните му ще бъдат преброени. Но не каза нищо повече от това, което е казала на самия крал.

— Казвала ли е някога, че ние ще си върнем трона? Някога казала ли е това?

Няма да кажа на сина си, че е видяла в бъдещето как той се жени за принцесата и става консорт. Няма да му кажа как е предсказала, че родът на Плантагенетите отново ще бъде кралската фамилия на Англия.

— Няма да кажа. Дори не и на теб, скъпи мой.

— Почитаема майко, Томас Мор лично я предупреди да не предрича величие за семейство като нашето. Припомни й какво се случи с капелана на Бъкингам, който знаел някакво пророчество и го прошепнал на Бъкингам. Предупреди я, че мнимият пророк подвел нашия братовчед да мечтае за величие, а после кралят бе подведен да го погуби. Кралят погуби и пророка, и обекта на неговото пророчество, и сега изповедникът на херцога и херцогът са мъртви.

— Затова никога не говоря за пророчества.

Наум добавям: „Или проклятия.“

Монтагю кимва, сякаш успокоен.

— Половината придворни са се срещали с нея, за да им предсказва бъдещето или да се молят с нея — казва. — Ние не сме направили нещо повече от това. Сигурна сте, нали? Че не сме направили нищо повече от това?

— Не зная какво може да е казала на братовчедката Гъртруд. А сигурен ли си за Джефри?

Монтагю се усмихва печално.

— Е, сигурен съм най-малкото, че Джефри никога няма да ни предаде — казва той. — Мисля, че е бил в „Сион“ и е пътувал с нея до Кентърбъри. Но същото важи и за мнозина други. Сред тях — Фишър и Мор.

— Хиляди са я слушали да проповядва — изтъквам. — Хиляди са се срещали насаме с нея. Ако Томас Кромуел иска да арестува всеки, който се е молил с Девата от Кент, тогава ще трябва да арестува по-голямата част от кралството. Ако иска да арестува онези, които смятат, че кралицата е несправедливо изоставена, ще трябва да арестува всички в кралството без херцога на Норфолк, семейство Болейн и самия крал. Нима няма да бъдем в безопасност, сине? Ще се изгубим в тълпата.

* * *

Но Томас Кромуел е по-смел, отколкото съм предполагала. По-амбициозен, отколкото съм си давала сметка. Той арестува Девата от Кент, арестува седмина Божии служители заедно с нея, арестува отново и Джон Фишър, епископа, и Томас Мор, бившия лорд-канцлер, сякаш те са незначителни хора, които може да вземе от улицата и да хвърли в Тауър просто заради това, че са изразили несъгласие с него.

— Не може да арестува един епископ заради това, че е говорил с монахиня! — казва принцеса Мери. — Просто не може.

— Казват, че го е сторил — отвръщам.