Метаданни
Данни
- Серия
- Войната на братовчедите (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The King’s Curse, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Деница Райкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Филипа Грегъри
Заглавие: Проклятието на краля
Преводач: Деница Райкова
Издание: първо
Издател: Еднорог
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Боряна Джанабетска
Художник: Христо Хаджитанев
ISBN: 978-954-365-155-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3445
История
- — Добавяне
Дворецът Уестминстър, Лондон
Лятото на 1513 г.
Дори този неуспех не може трайно да унищожи въодушевлението, с което кралят иска война с Франция, тласкан от съвестта си, която го убеждава, че защитава Църквата, от надеждата да може да се нарече „крал на Франция“. Папата е достатъчно прозорлив да съзнава, че Хенри копнее да завоюва обратно титлата, която други английски крале са изгубили, да се покаже като истински крал и военачалник.
Това лято придворните, сред които и моите момчета, не могат да мислят за друго освен за сбруя и доспехи, коне и провизии. Новият съветник на краля Томас Улзи доказва неповторимите си умения да организира и изпрати на път една армия, поръчва провизии там, където са необходими, контролира събирането на войски, нарежда на ковачите да изковават пики, а на седларите — да изработват кожени жакети. Подробностите, постоянните заповеди за транспорта, припасите и разпределянето на времето — които никой благородник не си дава труда да следва — са нещата, за които Улзи трябва да мисли, и той не мисли за нищо друго.
Дамите в покоите на кралицата шият знамена, кърпички за спомен, и специални ризи, изтъкани от здрав плат, за да бъдат носени под ризницата от преплетени метални брънки; но Катерина, самата тя дъщеря на воюваща кралица, отгледана в една страна във война се среща с командирите на Хенри и разтоваря с тях за провизиите, дисциплината и здравето на войските, които ще поведат, за да нахлуят във Франция. Единствено Улзи разбира тревогите й, и те двамата с ковчежника често се затварят заедно, обсъждайки маршрутите за похода, разпределението на провизиите по пътя, как да се създадат съобщителни линии и как командирите да поддържат връзка помежду си и да бъдат убедени да работят заедно.
Томас Улзи се отнася към нея с уважение, отбелязвайки, че тя е видяла повече войни от мнозина благородници в двора, тъй като е израсла по време на обсадата на Гранада. Придворните я наблюдават със скрити усмивки и гордост, защото всички знаят, че тя отново очаква дете, коремът й започва да става твърд и заоблен. Тя ходи пеш навсякъде, отказва да язди, почива си следобед; закръглена, обгърната от сияйна увереност.