Филипа Грегъри
Проклятието на краля (141)

Тауър, Лондон
Лятото на 1539 г.

Парламентът се събира на заседание и Кромуел представя пред нето Указ за лишаване от граждански права, в който обявява всички нас, Плантагенетите, за предатели, без съдебен процес или доказателства. Самото ни име е престъпление, притежанията ни са конфискувани в полза на Короната, децата ни — лишени от наследство. Името на Гъртруд и моето са изброени сред тези на мъртъвците.

Представят дузините писма, за които се твърди, че са написани от Гъртруд, представят едно писмо, което съм написала на сина си Реджиналд, за да го уверя в обичта си, което така и не му е било предадено, а после лично Томас Кромуел вдига една торба и като уличен фокусник измъква емблемата, която Том Дарси ми даде, бялата копринена емблема с избродираните пет рани на Христос, с бялата роза отгоре.

Залата остава безмълвна, когато Томас Кромуел изважда емблемата с красноречив жест. Може би се е надявал, че ще избухнат гръмко, крещейки, че искат главата ми. Кромуел я представя като решаващо доказателство за вината ми. Не ме обвинява в никакво престъпление — дори сега, да държиш бродирана емблема в стара ракла в къщата си не е престъпление — а двете камари, на общините и на лордовете, почти не реагират. Може би са се наситили на лишаване от граждански права, може би им е дотегнало от смърт. Може би много от тях имат точно такава емблема, скътана в стара ракла в къщите си в провинцията, от времето, когато са се надявали, че може да настъпят добри времена, когато имаше множество поклонници, потеглили на поход за Божията милост. Във всеки случай, това е единственото доказателство, с което разполага Кромуел, а аз ще бъда задържана в Тауър по желание на негово величество, и внукът ми Хари и Гъртруд и малкото й момче също трябва да останат тук.