Филипа Грегъри
Проклятието на краля (95)

Болийо, Есекс
Август 1533 г.

Джефри и Монтагю открито идват заедно да ме посетят, привидно за еднодневен лов в големия парк около Болийо. Веднага щом съобщават за пристигането им, принцесата слиза да ги поздрави в оградената със стени градина.

Денят е прекрасен. Тухлените стени задържат топлината и нито едно листо не помръдва в безветрения въздух. Монтагю пада на едно коляно, когато принцесата се задава към него, и вдига усмихнато лице към нея.

— Имам прекрасни новини за вас — казва той. — Хвала на Бога, че най-сетне мога да ви донеса добри новини. Папата отсъди в полза на майка ви. Нареди на краля да напусне всички други и да я приеме обратно в двора.

Тя ахва леко и бузите й поруменяват.

— Толкова се радвам — отвръща. — Хвала на Бог за Неговата милост, и за това, че е проговорил на папата. Бог да благослови папата, че е имал куража да каже каквото е редно — тя се прекръства и се извръща от синовете ми, докато аз обгръщам с ръце слабите й рамене и я прегръщам за миг. Очите й са пълни със сълзи. — Добре съм — казва тя. — Толкова съм облекчена. Толкова се радвам. Най-сетне. Най-сетне Светият Отец проговори, и баща ми ще го чуе.

— Ако само… — започвам, а после млъквам, без да довърша. Безсмислено е да го пожелавам: само ако папата се беше произнесъл по-рано. Но поне се произнесе сега. Онази жена Болейн очаква дете и е сключила някаква форма на брак с краля, но това не би трябвало да попречи на краля да се върне при съпругата си. Имали сме бременни блудници в двора преди; кралицата с години е живяла редом с негова любима метреса и незаконен син.

— Баща ми отново ще се покори на Светия Отец, нали?

Тя се обръща пак към Монтагю, със старателно овладян глас.

— Мисля, че ще преговаря — казва проницателно Монтагю. — Ще трябва да се разбере с Рим, а свободата и положението на майка ви като кралица трябва да бъдат възстановени. Решението на папата ангажира всички християнски крале. Баща ви няма да рискува Франция и Испания да се съюзят против него.

Тя има вид, сякаш от малките й рамене е повдигнато огромно бреме.

— Носите ми много добри новини, лорд Монтагю — казва тя. — И вие, сър Джефри. — Обръща се към мен: — Сигурно се радвате да видите синовете си, когато ни носят такова щастие.

— Да — казвам.