Дийн Кунц
Шадоу стрийт 77 (28)

28. „Топърс“

Докато хапваха предястието от печени пълнени гъби, говореха за Рената Дайм, макар Мак да беше казал, че мисълта за тази жена разваля настроението му. След толкова месеци темата, върху която беше писала Дайм, като че ли продължаваше да привлича научната общност и може би трябваше да я използват като основа за рубрика в своето радио шоу.

Книгата й, която и двамата се бяха помъчили да прочетат — Мак стигна до сто и четвърта страница, Шели — до двеста и шейсета, средата на книгата — представляваше философско проучване на постхуманизма. Поне така гласеше подзаглавието на „Един по-рационален вид“. До момента, в който Мак хвърли книгата на земята и я стъпка няколко пъти, за да демонстрира отвращението си, може би двайсет процента от текста се отнасяха до постхуманизма, а осемдесет процента представляваха прослава на Рената Дайм, уникалната й интелигентност и остра проникновеност, които не можеше да престане да възхвалява, макар може би това да се дължеше просто на стремежа на издателя към максимален обем.

Според Шели до двеста и седма страница текстът вече бе деветдесет процента изпълнен с живота на Рената, интерпретациите на Рената на теориите на Рената, поднесени за по-низшите умове, или реинтерпретиране на интерпретациите на Рената вече в полза на нея самата, след като бе достигнала „по-зряла гледна точка и усъвършенстван усет за синтез, а оттам и по-пълноценно осъзнаване на подсъзнателните дълбини на предишните ми прозрения“. Шели не стъпка книгата като Мак. Взе я със себе си на една от сутрешните си съботни разходки и я хвърли в открития огън в един варел на празен паркинг, където се навъртаха наемни работници в очакване някой да им предложи работа.

Постхуманизмът не беше изобретение на Рената, а нещо, с което тя обичаше да се надува. Огромен брой учени и „футуристи“ вярваха, че бързо наближава денят, в който човешката биология и технологиите ще се слеят, когато всички болести и генетични недостатъци ще бъдат излекувани и продължителността на човешкия живот ще нарасне значително с помощта на БиоМЕМС — биологични микроелектронни механични системи. Милиарди от тези малки машинки, по-малки и от клетка в човешкото тяло, щяха да бъдат инжектирани в кръвообращението, за да разрушат вирусите и бактериите, да елиминират токсините и да коригират грешките в ДНК, както и да възстановят увредените органи отвътре навън.

Почти приключил с порцията пълнени гъби, Мак Рийвс каза:

— Нямам нищо против перспективата за дълъг живот без болести. Определено не ми се иска да страдам от артрита на баща ми.

Шели посочи към него с вилицата си и подхвърли:

— Хей, може БиоМЕМС да успеят да излекуват твоето твърдоглавие, нали и то е генетично заложено.

— Кой ще иска да лекува такава добродетел? Това, на което викаш твърдоглавие, ние с баща ми го наричаме отдаденост на идеалите.

— Нежеланието ти да ползваш GPS в колата е идеал?

— Аз винаги знам къде отивам.

— Да, така е. Проблемът е, че за да стигнеш от точка А до точка Е, минаваш през точка Я.

— Това се нарича панорамен маршрут. Освен това има идеал в нежеланието ми да ползвам GPS. Идеалът за човешката изключителност. Няма да предам свободната си воля заради една глупава машина.

— Нечия човешка изключителност е сътворила този GPS — напомни му Шели. — Машината може да е глупава, но не е твърдоглава.

— Я ми припомни пак защо се ожених за теб?

— Защото знаеше, че ще нося на гърба си радио шоу.

— Мислех, че защото си умна, забавна и секси.

Тя поклати глава.

— Не. Знаеше, че ако си вземеш свободен ден, когато трябва да си в ефир, аз ще компенсирам липсата ти.

— Не че някога съм си вземал свободен ден — отбеляза той.

— Не си, миличък.

Пропагандаторите на постхуманизма си представяха БиоМЕМС — в случая роботизирани червени кръвни телца, наречени респироцити — които биха осигурили много по-ефективен процес на насищане с кислород от естествените клетки, като съхраняват и транспортират кислорода стотици, ако не и хиляди пъти по-продуктивно от биологичната кръв. Едни Мак или Шели, снабдени с БиоМЕМС, биха могли да пробягат маратон, без да се задъхат, дори да се гмуркат без кислородна бутилка и да останат под вода с часове, без да им се налага да си поемат дъх.

— Недостатъкът на респироцитите — отбеляза Мак — е, че сестра ти би говорила още повече и по-бързо, защото няма да й се налага да спира, за да си поеме дъх.

— Ето защо на нас ще ни се иска да прекарваме дълги часове под водата, където няма да можем да я чуваме — съгласи се Шели. — Аз, естествено, обичам Арлийн, но мисълта, че непрестанният поток на думите й може да бъде поддържан от машини, е малко плашеща.

— Предсказват, че до 2025 година или най-късно до 2030-а ще има обогатена с нанороботи кръв. Знаеш ли какво ще стане, ако продължителността на живота стигне триста години, ако не и повече?

— Тогава ще трябва да преосмислим ангажиментите си. Обичам радиото, но не мога да остана там още два века.

— Може и да се наложи — отвърна Мак. — Правителството със сигурност няма да плаща пенсии на някого преди навършването на двеста и петдесет.

— Аз не бих се тревожила за социалното осигуряване, миличък. То ще е фалирало дълго преди 2025, това е самата истина.

— Тази тема с постхуманизма може би е прекалено сложна за сутрешно радиопредаване.

— Или твърде мрачна — допълни Шели. — Хората обичат да им е хубаво сутрин.

Тъкмо мрачните перспективи, вещани от постхуманизма, вълнуваха най-силно учените и теоретиците: усилването на мозъка чрез стотици милиони микрокомпютри, изработени предимно от карбонови нанотръби, които ще бъдат разпределени в сивото ни вещество. Тези мънички, но мощни компютри щяха да взаимодействат помежду си, с мозъка и потенциално с всеки компютър по света чрез безжична мрежа, довеждайки до гигантско нарастване на интелигентност и знанията на индивида. Постхуманистичният вид, комбинация от биологичен и машинен интелект, неостаряващ, почти безсмъртен, запазил човешкия си вид, вдъхновяваше учените от Масачузетския технологичен институт и от Института по роботика към университета Карнеги Мелън, както и от редица други университети, институти и корпорации по целия свят. Най-сетне виждаха евентуален кратък път към човешка цивилизация със свръхчовешки способности, пълно подчиняване на природата от човека, придобиване на божествена сила, край на национализма, племенните порядки и суеверието, а съответно и елиминиране на всевъзможни граници във всички сфери.

Келнерът донесе следващото ястие и Мак каза:

— За предаването можем да се съсредоточим върху по-забавната част, да повикаме специалист да поговори за това. Бездруго хората, които се стремят към постхуманизма, не забелязват тъмната му страна. Гледат на него като на път към пълна свобода.

— Какво може да се обърка? — попита Шели. — Какво би могло да се обърка, след като целта е да се постигне съвършен свят?