Дийн Кунц
Шадоу стрийт 77 (10)

10. Стаята на охраната в сутерена

Когато смяната на Девън Мърфи приключи в седем часа сутринта в четвъртък, Логан Спранглър застъпи за следващите осем часа. От петимата пазачи, които се редуваха в двайсет и една смени седмично в „Пендълтън“, Логан беше най-старши, началник на охраната.

Беше работил като патрулиращ полицай, а след това като детектив в отдел „Убийства“ и бе арестувал повече престъпници от героите на сто автори на трилъри, взети заедно, което не казваше много, защото по преценка на Логан тези писатели бяха лигльовци, знаещи за злото по-малко и от средностатистически библиотекар и притежаващи по-малко твърдост от захарна пръчка. Получи правото да се пенсионира на петдесет и две, но върна значката си на шейсет и две, задължителната за пенсиониране възраст. Сега, на шейсет и осем, още беше в състояние да накара който и да е четирийсетгодишен служител на реда да му диша прахта.

Логан беше изцяло отдаден на службата си като охранител. Ако не успееше да приеме работата си със същата сериозност като тази в полицейското управление, това щеше да е неуважение не само към работодателите му, но и към него самия. Следователно той не беше склонен да пренебрегне срива в системата за наблюдение предишната нощ, въпреки че бе траял съвсем кратко.

Девън смяташе, че камерите са били извън строя около половин минута. След като хлапето си тръгна, Логан прегледа таймерите на записите — записите се пазеха трийсет дни — и откри, че системата е била в неизправност едва двайсет и три секунди.

Сутринта и през ранния следобед, когато ангажиментите му позволяваха, Логан пусна програмата за диагностика на системата за сигурност, с надеждата да открие причината за прекъсването на наблюдението, но така и не стигна до обяснение. Разгледа на стоп кадър и записите от ключовите камери в сутерена и на партера в двата часа след прекъсването, което се беше случило между 2:16:14 и 2:16:37 през нощта. Отчасти очакваше да открие пропуснато проникване на нарушител, който е опитал да саботира системата за наблюдение, но всички хора от записите бяха напълно законни обитатели или служители в „Пендълтън“.

Няколко минути преди началото на смяната си от три часа в четвъртък следобед пристигна Върнън Клик, чийто зелени като на бухал очи бяха скрити зад мърляви очила, явно непочиствани от Деня на благодарността. Носеше кутия с храна и обичайното голямо куфарче, сякаш беше адвокат, натоварен с папките по делото си. Обувките му не бяха лъснати, панталоните в цвят каки бяха зле огладени. Беше се избръснал, но заради мръсотията под ноктите му на Логан му се прииска да измие ръцете на подчинения си с четка. По някаква причина Клик се беше занемарил след наемането му на тази длъжност. Той не го знаеше, но на следващия ден вече нямаше да работи тук.

Логан направи коментар за смачканите панталони и ожулените обувки, но си премълча за мръсните нокти. Ако Клик осъзнаеше отвращението, което е предизвикал у шефа си, можеше да го приеме като сигнал, че дните му са преброени. Логан предпочиташе да изненадва подчинените си с известие за уволнение минути преди да бъдат изведени от сградата.

Логан отстъпи мястото пред командното табло и се премести на един свободен стол. Отново включи програмата за диагностика в безрезултатно търсене на причината за краткото прекъсване на видеосигнала.

— Какъв е проблемът? — попита Клик.

— Проблем ли? — учуди се Логан.

— Какво търсиш?

— Нищо.

— Все нещо трябва да търсиш.

Логан въздъхна.

— Снощи е имало кратко прекъсване.

— Това е сериозно.

— Не е сериозно — каза Логан, — продължило е двайсет и три секунди.

— Може някой да е извършил обир.

— Никой не е извършил обир.

— Някой е извършил нещо — настоя Клик.

— Никой нищо не е вършил.

— Напротив — не се отказваше Клик. Той не беше работил като полицай, а само като пазач; беше убеден обаче, че е част от полицейската институция. — Може някой да е убил някого.

— Никой не е бил убит.

— Това, че не сте открили труп, не означава, че някъде в сградата няма да бъде намерен такъв.

Логан се отказа да участва в този идиотски разговор. Той продължаваше да наблюдава внимателно записа от прибирането на сенатора Ърл Бландън в „Пендълтън“ предишната нощ, пътуването му в асансьора и коридорите на третия етаж непосредствено след появата на сините звездички.

Беше забелязал зле прикритото раздразнение на Върнън Клик, че трябва да бъде в една стая с шефа си по-дълго от минута-две. Без съмнение този кретен носеше порнографско списание в куфарчето си или бутилчица с уиски, а може би и двете, и нямаше търпение да си достави удоволствие по един или друг начин.

Това, което предизвика Логан да продължи работата си, беше периодът на прибирането на Ърл Бландън в апартамента му. Асансьорът пътуваше двайсет и една секунди от партера до третия етаж. Според таймера на камерата образът се бе изгубил за четири секунди по време на издигането на кабината. Като се извадеха следващите седемнайсет секунди за изкачването от онези двайсет и три на прекъсването, оставаха само шестте секунди със сините звездички, през които мъжът би трябвало да е излязъл от асансьора, да е преминал по късия коридор на западното крило на третия етаж, да е завил надясно по северния коридор, да е отключил вратата и да е влязъл в апартамента си.

И Логан също като Девън Мърфи беше наясно с признаците на пиянство на сенатора: старателно поддържаната стойка, пресиленото самообладание. Преминаването на Бландън през фоайето не оставяше никакво съмнение, че се е прибрал извънредно пиян.

Вероятно трезвен човек би могъл да измине разстоянието от асансьора до вратата на 3-D и да влезе в апартамента само за шест секунди. Ала когато беше пиян, Ърл Бландън не се движеше бързо, а с величествено спокойствие, почти като булка, която следва ритъма на музиката по време на церемонията, докато върви към олтара. Със сигурност само изваждането на ключа от джоба и пъхването му в ключалката щеше да му отнеме поне шест секунди.

— Преди да си тръгна днес — съобщи Логан, — ще проверя един човек на третия етаж.

Клик посочи монитора, който шефът му гледаше, и попита:

— За сенатора ли говориш? — Логан не отговори, но Клик упорстваше. — Мислиш, че е умрял ли?

— Не, не мисля, че е умрял.

— Тогава допускаш, че е убил някого?

— Никой никого не е убивал.

— Някой е убил някого, обзалагам се, или е ограбил някого, или и го е ограбил, и го е убил.

Надигайки се от стола си, Логан Спранглър попита:

— Какъв ти е проблемът, Върнън?

— Моят? Аз нямам проблем.

— Имаш някакъв проблем.

— Единственият ми проблем са липсващите двайсет и три секунди.

— Това не е твой проблем — отсече Логан, — мой е.

— Ами тогава не биваше да ме тревожиш с него.

— Няма нищо тревожно.

— Има, ако някой е извършил убийство или е бил убит.

— Изкарай си смяната. Следвай протокола. Не позволявай въображението ти да се развихри — даде напътствията си Логан и остави Клик да върши това, което вършеше, когато се предполагаше, че работи.

Когато Логан дръпна вратата на стаята на охраната след себе си, за да я затвори, се надигна тътен сякаш изпод земята и „Пендълтън“ се разтресе. Същото се беше случило и по-рано. Извършваше се укрепване на основите заради строежа на висока сграда на източния склон на Шадоу Хил, което несъмнено беше причината за трусовете. Той реши да се консултира с ръководството на сградата, след като провери сенатора.