Дийн Кунц
Шадоу стрийт 77 (17)

17. Апартамент 3-D

В апартамента на сенатора Ърл Бландън, където луксът и редът за миг се бяха изпарили и бяха отстъпили пред мрачната гледка на пустота и разруха, Логан Спранглър се извърна във възстановената спалня с ръка върху кобура на пистолета си, за да потърси източника на съскането, което, макар и тихо, беше по-враждебно и предизвикателно от всичко, което беше чувал, напомняше на змии и пантери в джунглата и на безименни същества от сънищата.

Когато погледна към коридора, видя фигура, висока, слаба и бърза, малко по-отчетлива от силует, но определено не беше сенаторът. От мимолетния поглед не можеше да прецени дали беше мъж или жена, но имаше странното усещане, че не е нито едно от двете, при все че стоеше изправено, а не на четири крака като животно.

Дългият стаж в полицията му беше създал навика да се отнася отговорно към стрелбата. Никога не вадеше оръжие просто защото има вероятност да бъде проявено насилие, а само когато вероятността прераснеше във възможност. Щом оръжието е извадено, шансът да бъде използвано нараства, и то не по най-разумния начин. Логан беше уверен в способностите си, но осъзнаваше, че е просто човек и може да допусне глупави грешки. Приближи вратата, без да отмества ръката си от прибрания в кобура 45-калибров пистолет.

В коридора не го очакваше никой. В дъното му зад арката беше разположена дневната. Преди нея вратата от дясната страна водеше към кабинета; тази отляво беше на спалнята за гости със собствена баня към нея, а втората врата беше на тоалетна, като преди това всички те бяха проверени в търсенето на сенатора.

На прага на коридора Логан спря и се ослуша. След тишината страховит гръм разтърси небето, чу се приглушено в коридора, защото тук нямаше прозорци, и се разнесе в далечината, където съвсем заглъхна, а той продължи в пълното безмълвие, което му се стори заплашително.

Първо влезе в стаята за гости отляво, а оттам в банята, където всичко изглеждаше нормално. Беше отворил вратата на дрешника преди това и се бе уверил, че никой не се спотайва там.

От другата страна на коридора, точно срещу спалнята за гости, кабинетът също беше празен. Надникна само от прага. Зад високите прозорци беше вътрешният двор, чието долно осветление озаряваше нагъваната от вятъра сребриста завеса на дъжда и я оприличаваше на разкъсани парчета от нещо, застанало на перваза и търсещо как да влезе вътре.

Логан се извърна от кабинета и тръгна по коридора към тоалетната, чиято врата беше леко открехната. Помнеше, че я беше оставил широко отворена, но може би грешеше. Гледката през тясната пролука в сумрака не беше каквато очакваше: всичко беше по-жълтеникаво и неясно от преди.

Затишието след гръмотевицата беше прераснало в море от безмълвие, в което не плуваше нито един звук. Потискащата неподвижност предизвика лошо предчувствие, което тежеше на гърдите му. Логан извади с лявата си ръка спрея с нервнопаралитичен газ от калъфчето на колана си.

Побутна вратата с крак и видя, че тоалетната наистина изглежда различно от преди. Двете лампи, вградени в тавана над тоалетката, не светеха, а фасонката на едната беше измъкната от гнездото си и висеше на жицата. Цялата светлина идваше от четирийсет и пет сантиметров диск с неравни ръбове на тавана, който преди това не беше там. Беше влажно и миришеше на мухъл.

Върху част от стената вляво от вратата и по цялата задна стена имаше нещо, което вероятно бяха два вида фунги, невиждани от Логан до този момент. Извиваха се в серпентина с дебелината на градински маркуч от пода до тавана, а извивките съвпадаха като в еротична скулптура в светлозелено, примесено с черно на отделни места. На пет-шест места в гъстата растителност бяха поникнали снопове гъби в същия цвят с дебели и къси пънчета. Размерите им бяха различни, от седем до петнайсет сантиметра в диаметър, а шапчиците им бяха набръчкани в горния край.

Докато главната спалня се беше трансформирала около него, това помещение се беше променило в отсъствието му. Той не се усъмни нито в здравия си разум, нито в зрението си; донякъде се изненада от бързината, с която възприе факта, че в този момент на това място немислимото се беше превърнало във възможно. Изпитваше не по-малка решимост да разгадае този феномен, отколкото при разкриването на случаите на убийства, които му възлагаха навремето.

Преди банята да е възвърнала предишния си вид, той мушна нервнопаралитичния спрей в джобчето на колана си и извади фенерчето. Насочи белия лъч диодна светлина към фунгите, прекрачи прага и влезе в тоалетната.