Дийн Кунц
Шадоу стрийт 77 (20)

20. Апартамент 3-F

След като руската маникюристка си тръгна, Мики Дайм отиде в кабинета. Дървеният под създаваше секси усещане за босите му крака. Много неща бяха секси за Мики. Почти всичко.

Прокарваше пръстите на краката си по дебелия вълнен килим. Стъпалата му бяха малки и тесни. Добре оформени. Гордееше се с хубавата форма на краката си. Покойната му майка казваше, че краката му изглеждат, сякаш са изваяни от скулптора Микеланджело.

Мики харесваше изкуството. Изкуството беше секси.

Нямаше нищо по-секси от убийството. И то можеше да се приеме като изкуство.

Брат му Джери, мъртъв и вкочанен, увит в микрофибърно одеяло, не беше произведение на изкуството. Непланираното убийство, извършено набързо, без жертвата да е осъзнала, че скоро ще умре, без да е изпаднала в ужас, не можеше да бъде произведение на изкуството. Беше аматьорско. Груба работа. Предизвикана от емоциите.

Във великото изкуство емоции нямаше. Всичко беше чувственост. Само буржоазната, лишена от вкус средна класа си мислеше, че изкуството трябва да предизвиква емоции и да има смисъл. Ако те е трогнало, значи не е изкуство. Това е кич. Изкуството разтърсва. Въздейства на първично ниво, диво и животинско. Изкуството докосва по-дълбоки струни от обикновените чувства. Ако те е накарало да се замислиш, значи е философия или някакъв вид наука, но не и изкуство. Истинското изкуство отразява липсата на смисъл в живота, свободата, изпитвана при вършене на престъпление, властта.

Мики научи за изкуството от майка си. Майка му беше най-умният човек за своето време. Знаеше всичко.

Искаше му се майка му да е още тук. Тя щеше да знае как да се отърве от трупа на Джери.

Това не беше лесен за решаване проблем. Във всеки коридор в „Пендълтън“ имаше охранителни камери. Също и в асансьорите. И в гаражите зад главната сграда, както и в пристройката. Джери тежеше около седемдесет и пет килограма. Намираха се на третия етаж.

Колкото по-дълго Мики стоеше и гледаше трупа в одеялото, толкова по-голямо и тежко започваше да му се струва.

Върна се в огромната си баня, където му бяха направили маникюр и педикюр на собственото му спа кресло. Отвори шкафчето си за ароматерапия. То съдържаше шейсет аромата в стъклени шишенца, закрепени на вратичките на шкафа.

Студеният мраморен под под краката му създаваше секси усещане. Студът обаче също така изостряше ума му и му помагаше да вземе решение.

Ароматът на лайм щеше още повече да проясни мисълта му и да помогне в разрешаването на проблема. Изпарителят беше поставен във вграден рафт. Капна пет капки от етеричното масло от лайм на определените места на една от памучните подложки в устройството.

Ароматната пара започна да се стеле на талази. Мики вдиша дълбоко. Всяка приятна миризма в голяма концентрация може да бъде отровна. Освежи се от интензивната, тръпчива чистота на лайма.

Обонянието беше може би най-еротичното от всички сетива. Феромоните, които произвеждаха мъжете и жените и за които не си даваха сметка, ги привличаха един към друг по-силно от всички останали характеристики. Носът се възбужда преди гениталиите.

Когато Мики се върна в кабинета, мъртвият Джери го чакаше в одеялото, вързано от двете страни с вратовръзките.

Мики застана над вързопа. Зае се да пресмята с прочистеното си от лайма съзнание, готов за работа. Закрачи около трупа. После седна в креслото и започна да размишлява.

Отиде до прозореца и погледна към измития от дъжда вътрешен двор, ограден откъм трите си страни от „Пендълтън“ и от варовиков зид с височина четири метра и двайсет сантиметра. Украсена с орнаменти бронзова порта в зида водеше към открито преходно пространство, което имаше още две порти от северната и южната страна. Въпросният проход беше свързан с първия гараж, който се помещаваше в преустроената постройка за карети. Паркомястото на Мики беше още по-далеч, във втория и по-голям гараж, нова, отделна постройка на три нива, едно от които подземно.

Вниманието му беше привлечено от южното крило от другата страна на двора. Ако някой затъркаляше увит в одеяло труп покрай фонтаните и декоративните храсти, нямаше да остане незабелязан.

Мики се върна при мъртвия Джери. Одеялото не можеше да прикрие добре един труп. Ако тръгнеше да го влачи, всеки, който го видеше, щеше да разбере, че вътре има мъртвец.

Възприятията бяха единствената причина да се живее. Те стимулират мисълта и действията. В този случай ароматерапията не беше достатъчно мощна, за да ускори мисълта му.

Мики отиде до дрешника към спалнята си. Свали голяма черна чанта от горния рафт. Миризмата и допирът на кожата го изпълниха със задоволство. Сложи чантата на леглото в спалнята. Хвана шнурчето на ципа между палеца и показалеца си. Изпитваше наслада при еротичния звук от разделянето на зъбчетата. Извади от чантата гащички и бельо, които бяха принадлежали на майка му. Коприна, сатен, дантели.

Осезанието можеше да бъде мощен стимулант.

След известно време той вече беше наясно как ще се отърве от трупа. Единствената проблематична част от плана бе убиването на пазача в стаята на охраната.

Самото убийство щеше да е лесно. Но щеше да е изпълнил две задачи, за които никой нямаше да му плати. Това не беше добре. Хората, на които предоставяше услугите си, не биваше никога да узнаят, че убива безплатно. Можеха да си помислят, че е изгубил професионализма си и вече не може да му се вярва. Тогава щяха да прекратят отношенията си с него.

За да се радваш на най-интензивните усещания, които предлага този свят, се налага да получиш достъп до подходящите кръгове, да бъдеш един от тези, на които е позволено да вършат каквото си поискат и да си достатъчно състоятелен, че да можеш да задоволиш и най-екзотичните си желания. Майка му го беше научила как за да си сигурен, че ще достигнеш подобно привилегировано положение, при което да си извън досега на закона, трябва да станеш полезен на миропомазаните, класата, към която тя самата принадлежеше.

Също като майка си той унищожаваше хора, за да бъде полезен. Тя не беше използвала оръжия или гарота, а думи — теории и анализи, както и умело скроени лъжи. Майка му унищожаваше репутации. Тя съсипваше хората интелектуално и емоционално. Винаги се чувстваше удовлетворена, ако в резултат от действията й стигнеха до самоубийство или ги сполетеше някаква болест, без реално да е дръпнала спусъка, плъзнала бръснача или настроила таймера на бомба.

Мики щеше да се отърве от пазача заедно с трупа на Джери. Докато бъдеха открити, от тях щеше да е останало твърде малко, за да бъдат идентифицирани, и никой нямаше да разбере как са умрели.

Щом стигна до това решение, за негова изненада го споходи поредица от еротични представи. Имаше една обитателка на „Пендълтън“, която намираше за особено секси. Не можеше обаче да си купи секс със Спаркъл Сайкс, тъй като тя нямаше нужда от пари. Харесваше му и дъщеря й. Те му напомняха за Малори, сервитьорката от бара, и сестричката й, две от първите му три убийства. Връхлетя го копнеж. Повече никога нямаше да прави секс с някоя, преди да я е убил. Прекалено рисковано бе. Ако обаче успееше да се отърве от Джери и пазача толкова лесно, колкото очакваше, можеше да си позволи да пофантазира как някой ден ще оправи момичетата Сайкс и ще се отърве от тях по същия начин. Всички обичаха да мечтаят.

Въодушевен прибра гащичките и бельото. Върна чантата в дрешника.

Обу чифт чорапи. Бяха кашмирени. На пръстите на краката му с прясно оформените нокти им беше уютно и топло.