Майкъл Крайтън
Дрога (8)

8.
Къде трябва да отидеш

Агенция „Аеро Травъл“, намираща се в немодния (източен) край на Сънсет Стрип, се управляваше от Рон Хармън. С Кларк се познаваха още от колежа — бяха в едно и също студентско братство. Оттогава Кларк уреждаше всичките си отпуски чрез „Аеро“, а Хармън му осигуряваше отстъпки, когато е възможно. Бяха стари приятели.

Кларк пристигна в агенцията късно, точно когато Хармън се канеше да затваря. Кларк влезе, погледна плакатите с Швейцария и Хаваите и попита за резервацията си за Мексико.

— За къде? — попита Хармън. Изглеждаше разсеян и загрижен.

— За Мексико. Забрави ли?

— За Мексико? — Хармън зарови из книжата си.

— Рон, добре ли си?

— Да, да. Добре съм. — Хармън продължи да търси. Пръстите му се движеха бавно, лениво през купчините документи в чекмеджето на бюрото му.

— Не се държиш като човек, който е добре.

— Какво? А… Слушай, тъкмо се върнах.

— Върна се?

— Виж… — каза Хармън, заряза книжата и затвори чекмеджето. — Виж, Роджър, не ти трябва да ходиш в Мексико.

— Не ми трябва?

— Да, по дяволите. Слушай, тъкмо се връщам.

— Откъде се връщаш?

Хармън въздъхна.

— Много добър въпрос. На практика е откъде, но това не от значение. От какво е също толкова добър въпрос.

Кларк чакаше.

— Виж, Роджър, аз съм ти приятел, нали така?

— Така.

— И съм туристически агент, нали така?

— Така.

— Значи, слушай — ще приемеш ли съвета ми?

Кларк се поколеба.

— Зависи.

— Не ходи в Мексико, Роджър.

— Защо?

— Недей. — Хармън впери в него отсъстващ поглед. — Не ходи там.

— Рон, мислех, че всичко е уредено, че имам резервации за хотел, за самолет…

— Така е. Обаче не ходи там.

— Нали сам ти ми разправяше, че момичетата в Мексико Сити били…

— Забрави това. Научих си урока.

— Какъв урок?

— Чуй ме — каза Рон Хармън. — Току-що се върнах от най-страхотното място на света. Това е нов курорт, фантастичен и скоро ще стане най-търсеният курорт на света, без съперник. Като туристическа атракция е ненадминат. По-хубаво е от Алхамбра в Испания, от пирамидите в Египет, от Тадж Махал в Индия, по-добър е от всичко.

— Кой е той? — попита Кларк.

— Невероятен е — продължаваше Хармън. — Абсолютно велик. Нищо не може да се сравнява с него като почивка, релакс, вълнения, приключения…

— Добре. Кой е той?

— Това е курорт — отговори Хармън — съвсем нов, от досега неизвестен тип. Живеем в някаква епоха, нали? Сега е епохата на курортите. Пътуванията са повече, отколкото когато и да било в историята, а курортите процъфтяват нечувано. Ага Хан поддържа развитието на Сардиния. Коста Брава е в разцвета си. Южна Америка е в самото начало на пътя. Карибите се разрастват фантастично. Всички тези места обаче предлагат по същество едно и също — слънце, нова обстановка, малко занимания…

— Е, и?

— Ами, от време на време се появява нещо ново. Нещо различно. Наистина различно. Точно това се случи.

— Какво е то?

— Курорт, който е наистина нов и различен. Наистина вълнуващ, наистина специален. Току-що се връщам от този курорт — поканиха всички туристически агенции да прекарат там седмица, за да видят какво представлява. Длъжен съм да ти кажа нещо — трябва да отидеш там.

— Наистина?

— Несъмнено — каза Рон Хармън. — Никакво колебание. Ще прекараш фантастично. Аз прекарах фантастично.

— Къде е този курорт? Какво представлява?

— Намира се на остров — отговори Хармън. — Казва се Сан Кристобал.

Кларк не каза нищо. Чувстваше се странно, сякаш е изял нещо сурово, което сега влиза в конфликт със стомаха му.

— Сан Кристобал?

— В Карибско море е — обясни Рон. — Чисто нов остров — не буквално, разбира се, — но нов в смисъл развитие. Построен е тихомълком от група американци, за да бъде най-хубавият курорт на света. И са успели.

— Какво значи това?

— Този остров — отговори Рон — има площ от около пет квадратни мили. Бил е преди всичко оголени корали, храсталаци, нискорасли дървета. После бил продаден, модернизиран и сега… — Рон въздъхна. Погледът му се зарея в пространството.

— И сега?

— Красота.

— Опиши го.

— Красиво.

— Какво правиш там?

— Чудесно е. Никога не съм прекарвал по-добре. Останах цяла седмица. Можех да остана и сто години. Можех да остана цял живот. Беше красиво.

— Какво прави там?

— Виж, там обръщат внимание на подробностите. Всичко е перфектно, до най-дребния детайл. Малките неща, като завесите на душовете, крановете на чешмите и таблите на леглата. И най-дребното нещо е безупречно. Просто ще се влюбиш.

Кларк се замисли за момент.

— Защо ще се влюбя?

— Защото е съвършено. Защото там можеш да правиш всичко — наистина всичко. Решаваш какво е и ти предоставят най-модерното, най-съвременното…

— Например?

— Каквото и да е — каза Рон, — просто каквото и да е. Слушай, този курорт е страхотен. Той е цял нов етап в пътешествията и развлекателната индустрия. Ще се влюбиш в него.

— Защо?

Хармън се намръщи.

— Измисли нещо?

— Копрофагия.

— Имаш го! — каза Хармън. — Най-доброто, най-пълното оборудване…

— Копрофагия означава да ядеш лай…

— Няма значение! Ако човешките същества го правят, този курорт е в състояние да допусне най-напредналите, най-…

— Какво?

— Да започна от началото — каза Хармън. — Този курорт е на карибски остров, нали? Добре. Първото нещо е, че никой не знае точно къде се намира. Това е огромна тайна. Първо летиш до Маями, после до Насо, а оттам се качваш на самолет, без илюминатори, за да стигнеш до острова. Всички смятат, че е остров от Ексума, Бахамите, но никой не е сигурен. Самолетът е хидроплан и когато кацне…

— В Сан Кристобал?

— Да. В Сан Кристобал. След като кацнеш там, откриваш, че си в най-великолепния, идеално оборудван фантастичен курорт. Ще се влюбиш. Ще се насладиш на всяка минута от престоя си.

— Но… какво правиш там? Тенис, плуване, голф? Какво?

— Всичко — каза Рон. — Фантастично е.

Кларк седна. Гледа Хармън дълго, после каза:

— Потвърди полета ми за Мексико Сити.

— Правиш голяма грешка — възрази Хармън.

— Искам да замина за Мексико.

— Мексико е нищо.

— Искам да отида там.

— Ти си луд — каза Хармън и отново бръкна в чекмеджето с папките.