Майкъл Крайтън
Дрога (6)

6.
Интерлюдия: Сибоцил

Когато се прибра, Кларк завари Питър Мос да го чака във фоайето на входа. Мос беше от „Уилсън, Спек и Лийб“ — фармацевтична компания. Както обикновено носеше голяма чанта, натъпкана с мостри.

— Здравей, Роджър. Тъкмо ти звънях, за да видя дали си си вкъщи.

— Хайде, качвай се с мен — каза Кларк.

Влязоха в асансьора.

— Имам страхотни нови неща този път — каза Мос и потупа чантата. — Страхотни.

— Какви? Антихипертензивни средства? — Напоследък няколко фирми бяха пуснали купища нови лекарства за регулиране на кръвното налягане и търговските им представители ги предлагаха като бесни.

— Не, това е старо. Вече имаме сибоцил.

Асансьорът спря на десетия етаж. Слязоха и Кларк отключи вратата на апартамента си.

— Сибоцил? Какво е това?

— Нов препарат. Клиничните изпитания свършиха току-що. Федералната администрация по лекарствата ще пусне лиценза след седмица.

— Това ясно де. Питам какво е?

— Нещо чудесно — отвърна Мос, седна и отвори чантата.

Кларк свали сакото и вратовръзката си.

— Да, но какво?

— ФАЛ току-що приключи изследванията. Тестове върху плъхове и маймуни. Известно време не смятахме, че ще можем да го продаваме, защото предизвикваше токсични реакции при жълт щраус.

— Сериозно?

— Да. Изглежда, птиците губят разсъдъка си. Губят желание да крият главите си в пясъка. Разбира се, това засяга само женски щрауси.

— Кой откри този ефект?

— ФАЛ. Там откриха също и че кътниците на младия мантиест павиан придобиват странен кафяв цвят. Това също беше пречка.

— Разбира се. А приложението при хора?

— Ами, знаеш как е. При тези особени реакции при животните от ФАЛ не искаха да дадат зелена светлина за клинични изпитания. А след историята с норвежкия плъх…

— Каква е пък тя?

— Ами, откриха, че прилагането на медикамента при норвежки плъх, изследователска разновидност К-23, предизвиква неконтролируемо повръщане.

— Жалко — каза Кларк.

— Приеха, че се задейства някаква чувствителна хеморецепторна зона в медулата.

— Естествено.

— Ама не е — възрази Мос. — В края на краищата може да има както периферен, така и централен ефект.

— Да — призна Кларк. Отдавна се бе научил, че трябва да оставя Мос да приказва известно време. Като повечето търговски представители, той беше завършил колеж по бизнес администрация. Нямаше понятие от наука и медикаменти, но четеше статиите от списанията и усърдно ги запаметяваше.

— Разбира се — продължи Мос, — има един проблем. За да се стигне до повръщане, са давали доста големи дози.

— Така ли?

— Всъщност са прилагали дози колкото собственото тегло на плъховете.

— Ясно.

— Едва ли се касае за психологическо състояние. Я си представи например да дадеш на стокилограмов мъж сто килограма пеницилин? Всеки ще повърне. Въпреки това онези от ФАЛ станаха подозрителни — продължи Мос, — преди да започнем клиничните изпитания. Проведоха се в Балтимор, Кливланд и Чикаго и, за щастие, всички резултати бяха добри. Сибоцил се представи фантастично.

Мос бръкна в чантата си и извади малък флакон розови капсули.

— И ето го вече тук! — извика той театрално и тикна флакона в ръцете на Кларк.

— Много хубаво — отвърна Кларк и огледа флакона.

— Сибоцил — продължи Мос — е истинско лекарство чудо. Спира сърдечни аритмии, действа като бронходилатор, има директен диуретичен ефект, стимулира миокарда и увеличава свиването му, той е бактерицидно средство, стимулира централната нервна система и е седатив.

— Стимулант и седатив?

— Странно изглежда — каза Мос, — но е така. Лекарство чудо, казвам ти. Можеш да го даваш за всичко, освен за морбили и трипер.

— Забележително — каза Кларк и се намръщи. — Странични ефекти?

— Никакви.

— Никакви?

— Абсолютно никакви. — Мос се засмя. — Има толкова много терапевтични ефекти, че не остава място за странични, нали?

— Някакви противопоказания? — Интересуваше се в какви случаи лекарството не може да се прилага.

— Сравнително малко са. Има едно-две.

— Какви?

— Ето — каза Мое. — Давам ти литературата. — Стана и си погледна часовника. — Време е да тръгвам. Искаш ли да ти оставя още нещо?

— Аспирин — каза Кларк. — Боли ме глава.

Мос се намръщи.

— Имаме нещо по-добро от аспирин. Опитвал ли си Фенимор?

— Не.

— Страхотен препарат. Антипиретично и противовъзпалително средство, много силно обезболяващо действие. Няма странични ефекти. И действа много добре при рак на дебелото черво, ако имаш такъв…

— Нямам.

— Добре де, върши чудесна работа и при главобол. Просто е фантастично.

— Пристрастяване?

— Ами… да, но…

— Ще взема аспирин — каза Кларк.

Мос му го даде със съжаление. Когато си тръгваше, Кларк го попита:

— Между другото, Пит, нали следиш експерименталните лекарства?

— Е, опитвам се.

— Да си чувал за нещо, което променя цвета на урината?

— Как да го променя?

— Става синя.

— Синя? Не. Защо?

— А за лекарство, което предизвика кома?

Мос се засмя.

— Не мога да си представя пазар за такова нещо.

— И аз — каза Кларк. Но шегата го накара да се замисли — ами ако Шарън Уайлдър и Артър Луис не бяха взели препарата случайно? Ако го бяха вземали с някаква цел, поради конкретна причина, а комата се е оказала неочакван страничен ефект…

Поклати глава. Дори не беше сигурен, че Шарън или ангелът са вземали някакъв медикамент.

След като Питър Мос си тръгна, Кларк взе флакона сибоцил и прочете страничните ефекти, показанията и противопоказанията:

Противопоказания: Сибоцил не трябва да се прилага при пациенти с диабет и повишено кръвно налягане, бременни жени, мъже над 40-годишна възраст, деца, юноши и хора с късогледство и зъбен кариес. Във всички останали случаи препаратът може да се прилага безопасно.

— Страхотен медикамент — каза Кларк, смачка листовката и занесе флакона в банята. Изсипа капсулите в тоалетната и пусна водата. Видя как розовите капсули изчезнаха във водовъртежа.