Майкъл Крайтън
Дрога (19)

19.
Кутрето К

— Добре, добре — каза Джордж Вашингтон. — Добре, добре, добре.

Наведе се над Кларк и притегна кожените каиши, с които той беше завързан за дървения стол.

Намираха се в лаборатория и столът беше на колела, върху метални релси, които водеха към врата в дъното на помещението.

— Ще те наблюдаваме — каза Вашингтон — дистанционно. Искам да знаеш, че сме взели всички предпазни мерки.

— Звучи успокояващо.

— Смятам — продължи Вашингтон, след като затегна единия каиш, — че е редно да знаеш малко повече за тази експериментална поредица. Няма да използваме субстанции. Никакви. Вместо това ще използваме принципа К.

— И той е?

— Роджър, толкова враждебно си настроен! Опитай да гледаш на това като на интересно преживяване. Принципът К най-напред е разработен в Монреал. Изследователите експериментираха с кученца, отглеждани от раждането в среда с нулеви сетивни стимули. Държат ги в пълна тъмнина, при постоянна температура, постоянен звук в продължение на шест седмици след раждането. След това ги извеждат в нормална среда.

— И те полудяват.

— Не. Всъщност не. Но се държат много особено. Например имат зрение. Очите им реагират на светлината и така нататък. Но не умеят да организират визуалната информация. Блъскат се в стените например, такива неща. Не могат да разберат какво означават визуалните стимули.

— Страхотно.

— Междувременно — продължи Джордж — някои учени от Ан Арбър експериментират с лишаване на човешки същества от сетивни стимули. Слагаш човек в стая с картонени тръби на ръцете — за да не може да докосва — и с превръзка на очите — за да не може да вижда — и с тапи на ушите — за да не може да чува. И го оставяш така известно време. След няколко часа обектите започват да се държат странно. Обаче експериментите не водят до категорични заключения. Все пак се говори за засилена податливост и склонност към подчинение. Нашите експерименти тук общо взето потвърждават тези находки. Факторът образование оказва сериозно въздействие и никой не е наясно как да се справи с това. Също така остава въпросът за продължителността на ефекта. При субстанциите знаем, че внушаемостта е строго ограничена. Действието на веществото отслабва и се връщаш към нормалното. Обаче принципът К…

— Ясно — каза Кларк. — Нищо чудно, че проявявате интерес.

— Като научно откритие той предлага възможности — каза Вашингтон. — Но сега разполагаме с теб. Идеален обект. Ти си образован, информиран, осъзнаваш какво се случва. Знаеш точно какво ще направим с теб.

— Ще ме превърнете в кутре К.

— Ха-ха — каза Вашингтон и даде знак на един от техниците.

Вратата се отвори. Зад нея се виждаше малка стая, жълтеникава, с някак особени стени.

Столът потегли напред по релсите.

— Приятно прекарване — каза Вашингтон.

Столът мина през вратата и влезе в стаята. Вратата се затвори. Затвори се с мек плътен звук.

Много странен звук.

И изведнъж Кларк разбра. Погледна надолу — столът все още беше на релсите, но висеше в средата на стаята, на равни разстояния от стените, тавана и пода. И всички стени бяха еднакви, със странни заглушители и издатини.

Звукоизолирана стая.

— Хей! — извика той. Гласът му прозвуча странен, приглушен и непознат. — Намирам се в звукоизолирана стая — каза, но не се чу нищо повече от шепот. Мек притъпен шепот.

Отпусна се и зачака. Не се случи нищо. Остана на стола, както му се стори, ужасно дълго. Нямаше как да е сигурен точно колко. Може би пет минути, може би половин час.

След това в стаята с меко свистене започна да влиза бял дим. Беше странен дим — непрозрачен, но без никаква миризма. Кларк помисли, че ще се разкашля, но не се случи нищо такова.

Скоро димът стана толкова гъст, че той вече не виждаше стените. Все едно се носеше в средата на облак.

Остана така дълго. После започна звукът. Беше особен, като шум от ненастроено радио, влудяващ.

Бял звук.

Така го наричаха — смесица от звукови честоти, точно както белият цвят е смесица от светлинни вълни с различни цветове. Беше постоянен, монотонен, равен.

Бял звук. А може би бял шум?

Проговори. Не чуваше нищо, освен звука, който поглъщаше говора му, задушаваше го — като одеяло, но от звук.

Много елегантно, помисли си. Бяла светлина, бял шум, летеж в мъглив облак. Няма горе, няма долу, няма какво да слушаш, да миришеш или да докосваш.

Но все пак имаше какво да докосва — прокара пръсти по дървените подлакътници на стола. Напрегна ръце и изпъна каишите, които го държаха — до болка. Застави се да се съсредоточи върху усещанията в ръцете си.

Продължи така дълго. След това обаче изведнъж установи, че ръцете и краката му са свободни — някой беше махнал каишите.

Вероятно беше задрямал.

Но не помнеше нищо.

Помисли да стане от стола, да се раздвижи, но се страхуваше да се движи в бялата мъгла и белия шум, които бяха еднакви във всички посоки. Загуби ориентация. Каза си, че се намира в малка стая, че зад вратата има лаборатория, че хора следят какво прави, че има врата и тя е точно пред него.

Пред него?

Не, зад него.

Отзад, но къде? Ами ако го бяха обърнали, когато бяха свалили каишите? Ако бяха променили положението му?

Въздъхна. Може би бяха, може би не. Във всеки случай проблемите бяха сериозни. Твърде големи, за да се занимава с тях. Затвори очи и опита да се отпусне. Нямаше смисъл да ги държи отворени — нямаше какво да гледа.

Опита да се отпусне.

 

 

Първият електрически ток премина по гръбнака му, събуди го моментално, накара го да се стегне. Премигна. Мъглата още беше тук, също и шумът.

Какво правеха?

Последваха още токови удари, и още. Седеше отпуснат на стола, не разбираше. Лишаването на възприятия означава липса на усещания. Токовите удари бяха стимул.

Защо? За какво?

Затвори очи. Чувстваше се ужасно уморен. Прокара пръсти през косата си и докосна…

Жици.

Жици?

„Някой е сложил жици на главата ми“, помисли си сънено.

Странно.

Отново токови удари. Спеше му се — ужасно му се спеше. След всеки токов удар заспиваше моментално. Костите го боляха, очите му смъдяха от умора.

Нов токов удар.

Защо?

Тогава си даде сметка, че го държат буден, съвсем целенасочено го държат буден, и че електродите на главата му са свързани с енцефалограф.

За да знаят кога сънува.

Спомни си смътно каквото знаеше за съня. Когато спи, нормалният човек сънува редовно по десет минути на всеки час. Ако една нощ не спиш, следващата сънуваш два пъти повече.

Ако те събуждат всеки път, когато започнеш да сънуваш — което личи по промяната в активността на мозъчните вълни, — от съня няма голяма полза. Ако те будят по време, в което не сънуваш, няма вредни ефекти. Ако обаче не ти дават да сънуваш…

Нов токов удар.

Реагира бавно. Психоза — до това се стига.

Психоза поради лишаване от сън. Лишаването от възможността да сънува предизвиква у човек…

Токов удар.

Лудост. Докарва го до лудост.

Никога не се бе чувствал толкова уморен. Никой никога не се бе чувствал толкова уморен. Няма по-голяма благословия от съня — той е по-добър от студена планинска вода, по-добър от черен хайвер, по-добър от майката на Хогарт^[1].

Майката на Хогарт?

Която се люлее, докато заспи.

Нов токов удар.

 

 

Сега видя всичко много ясно въпреки бялата мъгла, белия шум и токовите удари. Видя, че кралят слон е победил гигантите от земята на Перуанското зелено, че кралицата на хомеостазата е интегрирала всички мегафункции в горния край на кристалната си черна дъска. Междувременно пистолетът беше насочен към шапката на ерцхерцога, който летеше над покривите на замъка, с розовата си барета, докато търси подходящо дърво, на което да кацне и да си снесе яйцата.

Това можеше да се очаква, защото пътешествието на Данте през седемте морета беше факт в славна меритокрация и имаше ясли със смеещи се деца, които играеха на брега, правеха пясъчни замъци и иновации в океана, преди най-накрая да им позволят да заспят, и бяха щастливи и гукаха, и меките гласове на скъпите им покойни майки шепнеха в ушите им всякакви чудесни насърчения за бъдещето на Светия Граал и Ай Би Ем загуби десет пункта на бридж.

Един Робер вист, а? След това ще оправим крепостта и ще излъскаме всички оръдия в чест на нейно величество.

Е?