Кон Игълдън
Кръвта на боговете (34)

Епилог

Марк Антоний стоеше на пристанището на Тарс. Бризът подухваше откъм водата и той изглеждаше страхотно в излъсканата си броня. Едва не се разсмя на нервността си, докато гледаше към устието на реката заедно със стотиците първенци на римския град. Никой от тях не беше предвидил, че египетската царица ще дойде лично, но огромният й кораб беше забелязан още преди дни.

Той впери поглед в гигантския кораб, който бавно приближаваше пристанището. Описанието му определено не беше преувеличено. Греблата блестяха ослепително на слънцето, тъй като бяха обковани със сребро. Пурпурните платна, които улавяха вятъра и намаляваха тежкия труд на робите на долната палуба, трептяха. Марк Антоний се усмихна. Възможно бе всичко това да е представление — пъстроцветно великолепие, в сравнение с което римското пристанище изглеждаше сиво и невзрачно.

Следеше с наслаждение спектакъла. Корабът приближи кея, разнесоха се команди на непознат език, греблата бяха прибрани и екипажът хвърли от носа и кърмата въжета на чакащите пристанищни работници. Марк Антоний се вгледа в жената на палубата — беше се излегнала под балдахин насред море разноцветни възглавници. Дъхът му секна, когато се изправи с пъргавината на танцьорка. Погледът й се плъзна по очакващото я множество и се спря върху него. Определено не беше случайно, че се беше облякла като Афродита, с оголени рамене. Бледорозовата тъкан се съчетаваше възхитително със загорялата й кожа и Марк Антоний си спомни за гръцкия й произход, който личеше в черните къдрици, прибрани с помощта на мънички златни миди. За момент завидя на Юлий.

Каза си, че не бива да забравя, че тя е съвладетелка на Египет заедно със сина си. Именно Клеопатра бе водила преговорите с настроения срещу нея двор, когато Цезар беше дошъл в земите й. Именно заради нея Кипър отново принадлежеше на Египет, а не на Рим. Корабът й беше минал покрай острова на път към Тарс и Марк Антоний се запита дали тя си е помислила за Юлий и дали е показала владението си на сина му.

Спуснаха дървена рампа и на нея с песен излязоха десет прекрасни жени. Дванайсет черни войници се строиха като почетна стража на кея; изглеждаха великолепно с тъмната си кожа, контрастираща с бронята от полиран бронз.

Царицата на Египет мина през всички тях, като насочваше момчето си с ръка, поставена на рамото му. Марк Антоний гледаше като омагьосан как се приближават към него. Жените вървяха от двете й страни и тя се движеше в такт с песента.

Марк Антоний прочисти гърлото си и изпъчи гърди. Та той беше римски триумвир!

Тя застана пред него и го погледна в очите.

— Чувала съм за теб, Марк Антоний — каза Клеопатра с усмивка. — Казаха ми, че си добър човек.

Марк Антоний усети, че се изчервява, и кимна.

— Ти си… добре дошла в Тарс, твое величество. Не очаквах подобна чест.

Тя сякаш не мигна нито веднъж, докато слушаше, макар че усмивката й стана по-широка. „Богове, още е прекрасна“, помисли си Марк Антоний. Изпиваше я с очи и не искаше да откъсне поглед от нея.

— Да ти представя сина си. Птолемей Цезар.

Момчето пристъпи напред, все така с ръката й върху рамото му. Беше тъмнокосо и сериозно, макар и само на шест години. Изгледа свирепо Марк Антоний, макар да му се наложи да вдигне глава. Изобщо не изглеждаше впечатлено.

— Наричаме го Цезарион, малкия Цезар — каза Клеопатра. Марк Антоний долови обичта в гласа й. — Знам, че си познавал баща му.

— Да — отвърна Марк Антоний, загледан в лицето на момчето. — Той беше най-великият човек, когото съм познавал.

Клеопатра леко наклони глава, докато го слушаше. Цялото й внимание бе съсредоточено върху едрия римлянин, който я посрещаше в земите си. Усмихна се още по-широко, когато чу искреността в гласа му.

— Знам, че Цезарион би искал да научи повече за баща си, Марк Антоний, стига да желаеш да му разкажеш.

Протегна му ръка и Марк Антоний я пое официално и поведе царицата от пристанището, излизайки от транса, който го беше обхванал, откакто тя бе стъпила на кея.

— За мен ще е удоволствие — каза той. — Историята е чудесна.