Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цезар (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blood of Gods, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
SilverkaTa (2019)
Корекция и форматиране
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Кон Игълдън

Заглавие: Кръвта на боговете

Преводач: Венцислав Божилов

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Излязла от печат: 18.03.2013

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-382-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8559

История

  1. — Добавяне

24

Утрото в морето настъпваше бързо — тук нямаше планини или хълмове, които да скриват лъчите. Слънцето се появи отначало като горяща нишка на хоризонта, позлати вълните и разкри двата флота. Нито една от страните не хареса гледката. Агрипа преглътна нервно, като видя какво голямо числено превъзходство има противникът, а Ведий изобщо не беше очаквал да види толкова много кораби пред себе си.

Веднага щом слънчевите лъчи прогониха мрака, Агрипа зарева нови заповеди — от галерата му ги предаваха с разноцветни флагове. Беше накарал капитаните си да научат наизуст нова система сигнали, непозната за вражеските галери. Изпита мрачно задоволство, когато присви очи на север и загледа как противниковият командир вдига флагове, които му бяха много добре познати. Това бе поредното ново оръжие — можеха да научат намеренията на врага и да реагират максимално бързо. Срещу толкова много галери Агрипа се нуждаеше от всяко преимущество, което можеше да измисли.

По-големият флот отговори с цялата военна дисциплина, която Агрипа беше очаквал — разгърна се и образува огромна дъга, която продължи да се носи напред. Имаха числено превъзходство. Агрипа виждаше само най-близките шейсетина галери, но зад тях имаше и други. Пое дълбоко дъх и си заповяда да запази спокойствие. Беше подготвен за това и беше изгубил един кораб при тренировките. Не можеше да се отърси от ледения ужас, който го обхвана, но вече беше направил всичко по силите си, за да има някакъв шанс срещу подобно множество.

— Пригответе флага за атака. Вдигнете флаг „готови“.

Агрипа гледаше огромната наближаваща дъга кораби. Разстоянието беше по-малко от миля и той различаваше сигналите, които си разменяха. Кимна, когато видя заповедта „щурмова скорост“ на мачтата на флагмана. Така значи. Който и да беше командирът, корабът му се намираше в центъра.

— Онзи там! — извика той. — Сигнали „заден“, „обърни“ и „атака“!

Даването на заповедта отне известно време, но галерите на Агрипа бяха виждали сигнала и реагираха моментално. Само за миг бягството им спря напълно и беше последвано от бавно обръщане, по време на което бяха най-уязвими. Ако врагът ги настигнеше, докато бяха обърнати с борд към него, бяха почти обречени. Агрипа видя как вражеските галери ускоряват като излитащи птици, превръщайки водата в пяна. Закъсняха. Галерите на Агрипа ги посрещнаха челно и се стрелнаха напред, когато греблата заработиха отново.

Двата флота се сблъскаха с ужасяваща скорост.

— Богове, толкова са много! — възкликна Меценат. Беше се вкопчил в парапета с такава сила, че кокалчетата му бяха побелели.

Агрипа не отговори; очите му улавяха всяка подробност на ослепителната светлина на слънцето. Не беше проста работа всеки от корабите му да потопи два вражески. Знаеше, че ако му се удаде възможност да унищожи флагмана и да пръсне останалите, ако успее да оцелее в първия сблъсък, ще има шанс за победа.

Извика единия кормчия и му показа кораба, който искаше. Мъжът присви очи срещу слънцето, прецени разстоянието и се втурна обратно към кърмата. Агрипа можеше просто да му изреве заповедта от носа, но искаше да е сигурен, че е разбрал правилно.

Малкият му флот щеше да удари в центъра: нямаше друг избор. Врагът щеше да ги обкръжи незабавно, но галерите не бяха така маневрени като легионите. За да потопят корабите му, те трябваше да ги вземат на таран на висока скорост или да ги вземат на абордаж и да прехвърлят войници по мостовете.

Разстоянието се скъсяваше и на Агрипа му оставаше единствено да се надява, че е подготвил хората си достатъчно добре. Първото изпитание в морето беше на нерви — капитаните от двете страни крещяха заповеди наляво и надясно, за да насочват корабите и да отгатнат намеренията на противника. Агрипа преглътна с мъка. Първото оръжие беше собственият му кораб, който можеше да остане без гребла, ако врагът минеше прекалено близо до него и убиеше половината гребци от едната страна — стига да отгатнеше правилно намеренията му. При грешка щеше да последва челен сблъсък, при който и двата кораба щяха да потънат преди някой да успее да извади меча си.

Беше се задъхал от страх и възбуда. Видя вражеския капитан, вкопчен в носа. Греблата се вдигаха и спускаха енергично. Знаеше, че командирите на легиони инстинктивно се дърпат наляво, за да обърнат силната си дясна страна срещу врага. Агрипа обаче нямаше представа дали галерата се командва от човек от легионите, или от някой пират на Секст Помпей.

— Пригответе гарвана! — изрева той. — Пригответе харпаксите!

Екипите на катапултите страшно се гордееха с името, което бяха избрали за новото си оръжие. Куките „грабители“ можеха да завлекат цели кораби, ако успееха да ги използват в хаоса на сражението.

Навсякъде около него корабите му посрещаха врага, но Агрипа трябваше да се съсредоточи само върху галерата, която се носеше към него. Ако изгубеше кураж и завиеше твърде рано, другият капитан щеше да се възползва от това и да го вземе на таран. Агрипа започна да брои наум, докато корабите летяха един срещу друг, без да забавят скорост. На петдесет крачки разстояние другата галера не се отклони нито педя и Агрипа изведнъж осъзна, че капитанът няма да отстъпи: че арогантно смята, че противникът му ще обърне и ще побегне. Не можеше да каже откъде го знае, освен по неотклонния курс, по който се движеше неприятелят.

— Агрипа? — тихо се обади Меценат, загледан с ужас в приближаващия кораб.

— Още не — промърмори Агрипа.

Даде командата в последния миг:

— Прибери греблата на левия борд! Десните — горе!

Гребците бързо издърпаха греблата на левия борд. Греблата на десния борд само се вдигнаха. Двамата кормчии натиснаха кормилното весло и корабът започна да завива надясно почти без да намалява скорост.

Агрипа се напрегна и се вкопчи в парапета, когато галерата се понесе покрай вражеския кораб, разбивайки с носа си десетки гребла. Чу писъците, когато огромните дръжки блъснаха хората на пейките, като трошаха гръбнаците им.

Екипажът на Агрипа изрева тържествуващо и греблата и от двете страни отново се спуснаха във водата. Искаха да приключат с ранения кораб, но към тях се носеха други противници и обръщането щеше да е равнозначно на самоубийство.

Една галера се носеше право към тях, втора малко зад нея и отдясно.

— Пригответе харпаксите! Цел дясно на борд!

Навсякъде около него корабите се бяха вкопчили в битка.

Много и от двете страни бяха изгубили греблата си и бяха станали напълно беззащитни. Доста бяха пробити и вече се килваха и започваха да потъват. Тела осейваха кипналата вода и давещите се, се мятаха сред сребристи мехурчета.

Галерата срещу него набираше скорост, но Агрипа изрева на екипите на харпаксите да се целят в дясната. Куките полетяха високо във въздуха и противниковите екипажи зяпаха с отворени уста как те стигат до кораба и се захващат. Легионерите му завъртяха макарите и бойците се втурнаха към левия борд, за да попречат на кораба да се преобърне, докато се влачеше странично през вълните.

Галерата срещу него като че ли се плъзна наляво. Хората на Агрипа залитнаха, когато захванатият от тях кораб се килна, преобърна се и започна да потъва, и Агрипа почувства, че и неговата галера започва да се накланя.

— Брадви! В името на Марс, отсечете въжетата! — изрева той панически.

Изруга медните нишки, които беше втъкал във въжетата — те устояха на първите удари, а корабът му продължаваше да се накланя, повлечен от изчезващата под водата галера. Първото въже се скъса и издрънча като струна, звукът се чу из целия кораб. Второто от трите също се скъса под трескавите удари на двама мъже, а после и третото, което удари като камшик един войник и го запрати през борда с лице, превърнато в кървава каша.

Галерата на Агрипа рязко се изправи, вдигайки вълна от пръски.

— Харпакси! — изкрещя той. Вече беше прегракнал. — Нови въжета и куки!

Всеки екип имаше втори комплект, но докато войниците го приготвяха, друга галера се беше озовала до тях. Агрипа едва успя да нареди греблата на левия борд да бъдат прибрани отново, преди корабите да докоснат бордове със смразяващо кръвта стържене. Агрипа се озъби, когато видя абордажният мост на противника да се вдига, тикан от потящи се войници.

— Отблъснете ги!

Не можеше да напусне поста си на носа, но видя Меценат да вади гладиуса си и да грабва един щит от дървената стойка. Заедно с първата вълна войници приятелят му се втурна към врага, докато собствените му екипи вдигаха своите мостове. Вражеският кораб беше приближил под ъгъл, така че мостът при кърмата не можеше да стигне до борда му, а остана да стърчи като дървен език, на който несигурно стояха мъже. Най-близкият до носа мост се стовари върху палубата на противника и големият железен шип се заби дълбоко в дъските.

Войниците на Агрипа се изсипаха по тесния мост, а други отблъскваха онези, които се опитваха да се прехвърлят на тяхната палуба. Агрипа видя центурия легионери на вражеската галера, но второто му предимство се прояви незабавно. Всеки от гребците му си беше спечелил мястото на турнири по двубой с мечове. Сега те изоставиха пейките си и се втурнаха на палубата. Бяха три пъти повече от вражеските легионери и всеки от тях беше ветеран и въртеше опитно меча. Меценат се прехвърли с тях през моста, като изблъскваше противника с щита си, докато групата му се мъчеше да освободи място за останалите, които я следваха.

Беше същинска касапница. За момент двете страни се мъчеха да се прехвърлят всяка на вражеския кораб, но онези, които успяваха да се доберат до галерата на Агрипа, биваха посичани моментално и телата им политаха през борда. Собствените му войници си пробиха път, избивайки противника, след което се спуснаха в трюма, за да се разправят с гребците.

Разнесоха се ликуващи викове, когато измъкнаха на палубата капитана — мъж с шлем с пищни пера, който се беше опитал да се скрие под палубата, когато бе видял, че корабът му е превзет. Все още жив, той бе хвърлен през борда заедно с доспехите си, за да се удави — и ето че Агрипа вече бе сразил още един кораб. Изкушаваше се да се прехвърли на него, но вражеският флот все още беше навсякъде наоколо.

— Подпалете го и се връщайте бързо — нареди той, като се оглеждаше за нова заплаха, докато черният дим се издигаше във въздуха, съпровождан от писъците на гребците. Агрипа стисна зъби. В подобна битка нямаше място за справедливост. Знаеше, че нещастниците долу не го бяха атакували по свой избор, но нямаше какво да направи за тях и не можеше да показва милост. Войниците му се върнаха на борда и вдигнаха гарваните от палубата.

Галерите се разделиха. Стълбът дим на противниковия кораб бързо се сгъсти, а от трюма забълваха оранжеви пламъци. Агрипа извика окуражаващо на хората си, които отново заеха местата си, като оставиха окървавените мечове в краката си и хванаха греблата с покритите си с мехури ръце. Навсякъде около него малкият му флот продължаваше да се сражава.

Изведнъж бе настъпило странно затишие. Битката се беше разпростряла на огромно разстояние, докато галерите се вкопчваха една в друга. Водата бе покрита с масло, трески и тела, някои от които все още се движеха. Агрипа видя много преобърнати корпуси, но нямаше начин да каже дали са негови, или вражески. От онези, които все още се биеха, можеше да разпознае всеки свой кораб само от един поглед. Остана доволен, когато видя броя им. Обърна се, когато чу катапултите и видя как въжетата полетяха отново от един от корабите му, за да довлекат поредната вражеска галера достатъчно близо, за да я нападнат. Дали заради късмет, или защото се бяха научили да не дърпат прекалено силно, корабът му си остана изправен, след което бойците се втурнаха по двата моста и с поредния неприятелски кораб беше свършено.

Меценат дойде при него, задъхан от боя. Огледа се невярващо. Никога досега не беше виждал морска битка.

— Спечелихме ли?

Агрипа поклати глава.

— Още не. Но половината от корабите, които виждаш, са извън строя. Можем да ги превземем, но няма смисъл.

Нареди четвърт скорост на началника на гребците и галерата пое между горящите съдове. Всички чуваха викове и писъци сред пламъците, черният пушек ги задавяше. Вятърът се позасили и отнесе дима на изток. Меценат с потрес откри, че слънцето все още е ниско над източния хоризонт. Беше му се сторило, че се сражават от часове.

Докато се движеха през отломките, Агрипа видя първия кораб, който бяха ударили. Екипажът беше работил здравата, за да прехвърли гребла на разбития борд и да възстанови донякъде подвижността на съда. Агрипа видя сигналните флагове на мачтата му и се огледа да види колко кораби ще се отзоват. Измина сякаш цяла вечност, но накрая видя в далечината вдигнати флагове и вражеските галери започнаха да се връщат.

Агрипа също даде сигнал за прегрупиране, след което не му остана нищо друго, освен да чака.

— Сега ще видим — мрачно рече той.

Откри най-близката галера, която изглеждаше невредима и беше издигнала на мачтата си знамето на римския флот, и се обърна към хората си.

— Тази там. Няма смисъл да ги чакаме да ни дойдат.

Хората му бяха изтощени от дългото нощно гребане и сражението, но Меценат долови свирепото задоволство у екипите, които навиваха въжетата и зареждаха катапултите. Не бяха в настроение да губят, след като бяха стигнали чак дотук.

 

 

Докато гледаше как вражеският флагман дава сигнали, Ведий кипеше от мътночервена ярост. Сигналите бяха абсолютно безсмислени дори за опитните свързочници от легионите, които бяха под негова команда. Който и да беше противникът му, бе коварен кучи син. Онези летящи куки бяха съсипали галерите му. Беше видял как три се преобръщат пред очите му, докато самият той се мъчеше да въдвори някакво подобие на ред сред гребците под палубата.

Потръпна. Съвсем доскоро вярваше, че няма нищо, способно да накара стомаха му да се преобърне. Беше наблюдавал с абсолютно спокойствие убийства и изнасилвания. А ето че на долната палуба имаше осакатени и изпотрошени тела и крайници, смазани от греблата и удара с другия кораб. Не искаше да слиза отново там, сред вонята на вътрешности и такова невъобразимо количество кръв, че се събираше на локви и се плискаше в такт с люлеенето на кораба. Над шейсет души бяха загинали, когато собствените им гребла ги бяха направили на парчета. Ведий беше останал безпомощен, очаквайки удара на тарана, който ще ги запрати на дъното. Въпреки това не изпадна в паника и войниците му се бяха заели с твърди лица и типично римска дисциплина бързо да разчистят труповете и да преместят греблата. Един-двама избълваха съдържанието на стомасите си, докато работеха, но само избърсаха уста и продължиха нататък. Менас бе сред тях и Ведий започваше да изпитва нещо като уважение към римския офицер: той не се беше дръпнал от задачата, работеше наравно с останалите и излезе горе така оплискан с кръв, сякаш се беше трудил в кланица.

Известно време Ведий можеше само да гледа и да дава сигнали, за да държи флота си заедно, докато врагът го разсичаше. Противниковите галери до една бяха въоръжени с онези ужасяващи куки, а когато корабите се озоваваха плътно един до друг, кучите синове минаваха през легионерите му като коса през пшеница. Беше видял четири вражески кораба да потъват след таран и хората му приветстваха с ликуващи викове всеки успешен удар, но Ведий знаеше, че самият той е изгубил много повече. Дори сега, когато галерата му горе-долу можеше да се движи, той виждаше, че много от корабите му са килнати, горят или просто се носят безпомощно по вълните с изпочупени гребла и осеяни с трупове палуби.

С присвити очи видя, че галерата на вражеския командващ обръща, разбутвайки трески и тела. Набра скорост в нова посока и подобно на оса атакува един от корабите му, който се връщаше към него. Ведий изруга безсилно. Половината от гребците му бяха мъртви и не можеше да поддържа добро темпо, нито пък да развие достатъчно скорост за таран, способен да нанесе сериозни поражения. За първи път се замисли дали да не спаси колкото се може повече кораби и просто да побегне. Секст щеше да иска да научи за тези нови оръжия и тактики.

Отказа се да дава нова заповед, тъй като искаше първо да види колко от корабите му са оцелели. Доколкото можеше да прецени, все още имаше числено превъзходство и можеше да превърне катастрофата в победа, независимо на каква цена.

Щом видяха сигналите му, корабите загребаха към него от всички страни. Докато се връщаха, сърцето на Ведий се сви още повече. Галерите бяха очукани и разбити, бордовете им бяха оплискани в кръв или в тях зееха огромни отвори, през които можеше да види гребците, седнали само на една стъпка над морските вълни. Щяха да са късметлии, ако успеят да стигнат до брега. Забеляза само три останали невредими галери, чиито екипажи се взираха смаяно в другарите си, тепърва проумявайки мащабите на поражението. Поклати глава. Знаеше, че хората му не са свикнали да губят, но това не променяше реалността. Малкият флот от четирийсет или петдесет кораба ги беше направил на пух и прах.

Двайсет и девет галери докретаха до неговата позиция, а междувременно вражеският командир беше взел на абордаж една от тях. Ведий гледаше с надежда, докато не видя как от отворите за греблата забълва пушек и врагът продължи нататък, издирвайки поредната си цел. Освен това подаде нов сигнал и Ведий не можеше да го разчете. Пристигнаха още кораби и се построиха около флагмана. Присвил очи от яркото слънце, Ведий се опита да преброи вражеските съдове и резултатът не му хареса.

— Менас! Преброй ги! Слънцето ми пречи да виждам.

Първият му помощник броеше на глас, макар че корабите непрекъснато меняха позициите си.

— Двайсет и три… двайсет и пет… двайсет и… осем. Мисля, че са толкова. Да заповядам ли атака?

Ведий затвори очи за момент, после ги разтърка. Не можеше да каже, че животът му е бил добър. Просто бе имал няколко добри дни, това бе всичко.

— Престани да мислиш като легионер, Менас. Време е да бягаме към убежищата си.

Менас кимна и каза:

— Разбрано.

Даде заповеди и очуканите галери загребаха на юг към Сицилия.

 

 

Докато двата флота се построяваха. Меценат се взираше в далечината. Агрипа вече знаеше, че са изгубили само двайсет галери, макар резултатът все още да му тежеше като провал. Харпаксите му се бяха оказали смъртоносни и ефективни в сражението, а двата гарвана и опитните бойци бяха свършили останалото.

— Оттеглят се… натам — каза Меценат.

Агрипа застана до него.

— На юг, натам е юг — обясни той. В гласа му вече не се долавяше никаква гордост: беше толкова уморен, че едва говореше.

— Ще ги последваш ли? — попита Меценат.

— Налага се. Тръгнали са натам, накъдето искам да продължа и аз. Нямам нищо против да ги преследвам още един ден и да ги изгоря. Вече не могат да ни избягат.

— Мислиш ли, че можем да го направим отново срещу Секст Помпей? — попита Меценат.

Агрипа се огледа. Десетина кораба наблизо горяха и галерите му стояха настрани от тях, тъй като се опасяваха, че искрите и въглените могат да се прехвърлят и върху тях. Други бяха преобърнати и не можеха да бъдат спасени, но имаше и много други, които бяха останали без екипаж и чакаха да бъдат пленени.

— Мисля, че да, след един месец ремонти и набиране на нови екипажи. Можем да го направим отново. Трябва да го направим.