Кон Игълдън
Кръвта на боговете (23)

21

Брут потисна гнева си, насочен повече към собствената му намаляла издръжливост, отколкото към гърка, който танцуваше около него с меча за тренировки. Имаше време, когато щеше да унизи с лекота младежа, но с годините голяма част от скоростта му се беше стопила. Единствено ежедневните тренировки не позволяваха формата му да изчезне напълно.

Беше се сгорещил и знаеше, че лицето и голите му гърди са зачервени. При всяко издишване сякаш бълваше огън, целият се обливаше в пот, а противникът му все още изглеждаше свеж. Беше крайно раздразнително и абсолютно безсмислено, но му се искаше поне за малко младостта му да се върне, за да може да напердаши гърка и бързо да го накара да се предаде.

Клеант все още се опасяваше от римския управител, който го беше предизвикал да му бъде партньор. Въпреки че разликата във възрастта им беше трийсет години, той все още не беше успял да нанесе съкрушителен удар, а само беше нашарил ръцете му с червената боя, нанесена по дървения меч. Въпреки това чувстваше, че двубоят се обръща в негова полза, и нямаше нищо против, че приятелите му викат окуражително край игрището. Рим можеше и да управлява Атина, но местната тълпа открито демонстрираше подкрепата си за младия грък.

Окуражен от възгласите им, Клеант блокира поредната атака с малкия си щит и се хвърли към гърлото на римлянина.

Това беше опасен удар, един от малкото, които можеха да се окажат фатални с дървени оръжия. Брут се напрегна от гняв и отби, след което нанесе серия удари, които принудиха Клеант да отстъпи крачка по крачка. Младежът си помисли, че навремето римлянинът е бил наистина много, ама много добър — и все още се намираше във впечатляваща форма, макар че беше задъхан и от влажната му коса пръскаше пот.

Вместо да го притисне отново, Клеант се поколеба. Всичко, което беше научил при тренировките, се оказа неспособно да пробие защитата на противника му. Въпреки това не искаше да го побеждава чрез изтощение. Изправи се срещу Брут и направи движение, сякаш прибира меча в ножница на кръста си. Бяха само по гамаши и нямаха истински ножници, но жестът беше недвусмислен. Брут сви устни — навремето и той беше не по-малко арогантен. Пристъпи напред, като не изпускаше от поглед Клеант, докато прибираше меча до бедрото си, готов за удар. Младежите обичаха подобни трикове, които представляваха тест по бързина. Брут гледаше противника си в очите, отпуснат напълно.

Атаката дойде внезапно — удар, който Клеант бе упражнявал хиляди пъти през младия си живот. Ръката му замахна мълниеносно. За негов потрес усети как нещо изгаря врата му отстрани, оставяйки червено петно, което се смеси с потта му и закапа по голите му гърди. Брут нанесе още два бързи удара, един по вътрешната част на бедрото, където човек бързо щеше да умре от загуба на кръв, и втори в хълбока. Всичко се случи за миг и Брут се ухили гадно и отстъпи назад.

— Вторият действащ често се оказва по-бърз. Не са ли те учили на това? — попита той. — Ако е трениран, реакцията му е по-бърза от замисления удар.

Клеант посегна към гърлото си и червената боя изцапа пръстите му. Погледна надолу и видя ивицата по десния си крак. Тълпата се беше смълчала и той сковано се поклони на римския управител.

— Ще запомня урока — каза Клеант. — Ще повторим ли?

Зрителите рязко завъртяха глави, когато на двора за тренировки прозвуча ръкопляскане. Брут видя Касий при парапета.

Изглеждаше свеж и във форма. А до него стояха Светоний и Гай Требоний. Брут стисна зъби и с бързо движение метна дървения меч на Клеант, който беше принуден да го улови.

— Не и днес — отвърна Брут през рамо. — Май имам гости.

И тръгна към очакващите го трима мъже.

— Ще ми направите ли компания в банята? Трябва да махна тази пот от себе си.

Касий кимна, а Светоний като че ли се почувства неудобно и прокара длан по косата си. Гай Требоний го зяпаше с неприкрит интерес.

Гостите последваха Брут в банята и четиримата мъже се съблякоха и дадоха дрехите си на робите, за да ги изчеткат и почистят на пара. Брут не обръщаше внимание на другите — знаеше, че ще го чакат, независимо какво искаха. Стоически изтърпя излетите върху него кофи вода, след което влезе в горещото помещение. Заобиколен от външни хора, Касий не можеше да обсъжда плановете си и групата седеше мълчаливо, докато парата се виеше около тях. След това Брут се хвърли в басейна със студена вода и накрая отиде на масите, където други роби втриха масло в кожата му и го изстъргаха със стъргалки от слонова кост.

Мина цял час, преди да останат насаме. Някои хора предпочитаха да подремнат след банята, но повечето използваха времето, за да обсъдят насаме важни дела. Робите излязоха, макар че щяха да ги чакат при изхода с надеждата да получат някоя допълнителна монета, когато клиентите свършат разговора си.

Светоний не осъзнаваше, че от парата и маслото косата му е станала на тънки, подобни на змии кичури, абсолютно неспособни да скрият плешивото му теме. Вдигна глава от масата и видя, че другите продължават да лежат със затворени очи.

— Колкото и да е приятно да намериш нормална римска къща в Атина, имаме много за обсъждане — каза той.

Брут издаде звук, подобен на стон, но въпреки това се надигна. Другите направиха същото. Светоний постави ръце върху провисналото си шкембе и отпуснатите си бедра. Банята напълно отнемаше всякакво достойнство и точно сега му се искаше да му върнат тогата.

— Е, какво ви доведе при мен? — попита Брут. — Надявах се да чуя оратора Тенес на агората.

— Заслужава ли си да се чуе? — попита Касий.

Брут сви рамене и махна с ръка.

— Знаеш какви са гърците. Виждат в света само хаос и не предлагат решения. Всичко при тях е прах и вятър в сравнение с римските мислители. Ако не друго, ние сме практични. Когато виждаме хаос, бързо му смачкваме главата.

— Винаги съм смятал, че са арогантен народ — отвърна Касий. — Помня как един ми заяви, че били открили всичко, от боговете до секса. Посочих му, че ние сме заимствали идеите им и сме ги развили. Арес е станал Марс, а Зевс — Юпитер. И, разбира се, макар че не можем да развием кой знае колко секса, именно на нас ни е хрумнало да го опитаме с жени.

Брут се разсмя и го тупна по рамото.

— Не ми се иска да прекъсвам философската ви дискусия — намеси се Светоний, — но имаме по-належащи проблеми.

Касий и Брут се спогледаха развеселено. Светоний забеляза това и устните му се свиха в тънка неодобрителна линия. Гай Требоний просто гледаше. Не се чувстваше достатъчно уверен, за да се включи в разтвора.

— Е, разказвайте тогава — с въздишка рече Брут. Чувстваше се великолепно отпуснат. — Какво или кой те накара да дойдеш тук от Сирия, Касий?

— Кой друг, ако не Цезар? — отвърна Касий. — Знаеш ли, че е образувал триумвират?

— С Марк Антоний и онзи галски генерал Лепид, да. Не съм чак толкова далеч от Рим, за да не научавам подобни неща.

— Дал си е правомощията на император! — озъби се Светоний, на когото му бе писнало от веселия тон на разговора. — Действа като диктатор, разпродава имотите ни и се подиграва със закона. Знаеш ли за проскрипциите?

Брут се усмихна неприятно.

— Знам, че съм в списъка. И какво от това? Аз бих направил същото, ако бях на негово място.

— Колкото и да се преструваш, не си чак толкова примирен, че друг Цезар се е издигнал над всички ни — сприхаво рече Светоний.

Брут го изгледа студено и Светоний се принуди да се извърне.

— Внимавай, Светоний, поне когато си около мен. В края на краищата аз съм управител на Атина. Не знам какво точно… си ти.

Светоний го зяпна, а Касий се ухили и се извърна, за да скрие усмивката си.

— Лишен от имотите си! Ето какво съм. Освен това съм един от Освободителите! Аз спасих Рим от побъркан тиранин, който се подигра с републиката, който унищожи вековна цивилизация, защото беше прекалено силен, за да бъде държан под контрол. Това съм аз, Бруте. А ти кой си?

Брут прие избухването като джафкане на кученце, макар че усмивката му се стопи. Светоний млъкна само за миг и продължи, дълго задържаните думи буквално се изливаха от него:

— И въпреки всичко, което направих за републиката, фамилният ми дом ми е отнет, законната амнистия, която прокарах, е отменена и животът ми е в опасност. Дори в Гърция съм застрашен от всеки римлянин, който реши да се възползва от възможността да вземе главата ми и да си спечели състояние. Да не мислиш, че си недосегаем, Бруте? Стигнахме дотам да изгубим всичко, защото някакъв си долнопробен роднина на тиранина се опитва да заграби власт, която не е заслужил. Той ще се разправи с всички ни, ако не го спрем.

— Говориш като уплашено старче, сенаторе — отвърна Брут. — Опитай да си спомниш, че имаш достойнство.

— Достойнство ли? — повиши тон Светоний.

Брут се извърна от него, оставяйки го изумен и с увиснало чене.

— Не съм стоял със скръстени ръце, Касий — каза Брут. — Работя с легионите и съветите тук, заздравявам лоялността им. Повиших данъците, за да създам нови легиони. Предимно гръко-римска мешавина, но са във форма. Тренират всеки ден и са мои, положили клетва пред мен. Ти можеш ли да кажеш същото?

Касий се усмихна.

— Имам седем легиона в Сирия и още четири от Египет. Мога да извадя на бойното поле общо единайсет, всички добре запасени и екипирани. Те обичат републиката и въпреки отровния шепот на поддръжниците на Цезар в ушите им са абсолютно верни на онези, които освободиха Рим. Не съм си губил времето. Достатъчно добре ме познаваш.

Брут кимна доволно, след което погледна Светоний и каза:

— Виждаш ли, Светоний? Двамата с Касий работим заедно. Създадохме армия, докато ти си се надувал месеци наред и си дрънкал празни приказки в Рим.

Светоний беше чисто гол и всички видяха как по цялата му кожа, от изкривеното от ярост лице до слабините, избиха червени петна.

— Аз бях онзи, който осигури бъдещето на всички ни, като предадох флота на Секст Помпей! — отвърна сенаторът. — Ако двамата с Бибил не бяхме постигнали това, още тази година щеше да ти се наложи да излезеш на бойното поле, Бруте. Ето какво спечели цялото мое „надуване“ — времето, което ни е необходимо!

— Всички сме съгласни, че това беше чудесно решение — обади се Касий в опит да намали напрежението между двамата. — Секст Помпей е млад, но враждебността му към фракцията на Цезар е добре известна. Поддържаш ли контакт с него?

— Да — каза Брут. Видя, че Светоний вдига глава, и сви рамене. — Той има единствения флот на запад и името ми не е петно за него и за лагера му. Разбира се, че поддържам контакт. Знаеш ли, че братята Каска са при него?

— Не, не знаех — отвърна Касий. — Това е добре. Макар че и техните имения са били продадени, за да напълнят държавната хазна.

— Което е още един мотив да са на наша страна — каза Брут.

— Точно сега не искам никакви изненади. Можем да използваме флота и да се прехвърлим в Италия, или да ги чакаме тук. Да, Светоний, знам, че ще дойдат. Октавиан и Марк Антоний не могат да ни игнорират, докато Рим остава без жито. Просто трябва да дойдат. Ще прекосят морето до Гърция, точно както направи Юлий Цезар срещу Помпей. Този път обаче мисля, че ще изгубят половината си хора, понеже Секст ще ги прати на морското дъно. Прав ли съм, Касий?

— Надявам се, че да — отвърна слабият сенатор. — Това е най-добрата ни надежда да сложим край на всичко.

Докато излизаха от банята, Брут бръкна в кесията си, за да извади няколко бронзови монети за персонала. Спря, когато извади сребърна сестерция, и я подхвърли на Касий. Той я огледа намръщено, след което се разсмя.

— „Спасител на републиката?“ Сериозно ли, Бруте? Струва ми се, ами, малко нескромно.

Брут се усмихна криво и подхвърли друга монета на Светоний, който я улови и се загледа в лицето, изсечено върху метала.

— Трудно бих успял да побера и вашите имена. Приликата обаче си я бива, не мислите ли? В качеството си на управител аз отговарям за монетосеченето в Атина, така че не беше трудно. Не е зле да напомняме на гражданите защо сме убили човек в Рим. — Той кимна на Светоний. — Надявам се, че ще се съгласиш с това.

Касий бе свил устни при думата „убили“, но когато върна монетата, на лицето му беше изписано нещо като задоволство.

— Така е. Образът е всичко. Това е едно от нещата, които научих през годините. Хората знаят много малко, само онова, което им се съобщава. Открих, че са готови да повярват на почти всичко, което им казвам.

Брут изсумтя и подхвърли сребърната монета на прислужника. Робът се поклони ниско, зарадван от неочаквания късмет.

— Никога не съм отричал, че имах лични причини да участвам, Касий. Всичко, което направих, всичко, което постигнах, си оставаше скрито в сянката му. Е, затова осветих тъмните места и се освободих от него. Монетите са добри по своя начин. Ние наистина спасихме републиката, освен ако не я изгубим сега заради онова момче Октавиан.

— Няма да изгубим — каза Касий. — Той ще дойде при нас и когато го направи, ще трябва да дойде по море.

— Освен ако не заобиколят от север и не атакуват по суша — мрачно рече Светоний. Брут и Касий го погледнаха, но той отдавна се беше отказал да ги ухажва. — Е? Разстоянието не е по-голямо, отколкото оттук до Сирия. Не можете просто да пренебрегнете заплахата от атака по суша. Какво са около хиляда мили за легионите?

— Сенаторе — с презрение рече Брут, — ако тръгнат да прехвърлят толкова много хора далеч на север, ние ще научим. Разполагаме и с флот, забрави ли? Ако хората на Цезар поведат армията на север, ще бъдем в Рим месеци преди да успеят да се върнат. Ще се радвам, ако опитат! Това би решило всичките ни проблеми наведнъж.

Светоний промърмори нещо неразбираемо и излезе от банята с пламнало лице. Другите го последваха. Открояваха се в гръцката тълпа дори само заради късо подстриганата си коса и военната осанка. Брут направи знак на войниците, които го чакаха, и те веднага отдадоха чест и се построиха около тях.

— Трябва да кажа, че направи добре, като избра Атина, Бруте — отбеляза Касий, докато се оглеждаше. — Приятно място. Дом далеч от дома. Боя се, че Сирия е прекалено гореща през лятото и твърде студена през зимата. Сурово място, но пък легионите там са калени.

— С колко кораби разполагаш, за да ги докараш тук? — попита Брут.

— Кораби ли? С николко. Малкото, които имах, изпратих на Секст Помпей. Просто не са ми нужни, щом има суша оттук чак до Бероея. Край Бизанциум има баржи, с които да прекосят Босфора. Някой ден трябва да видиш онова място, ако не познаваш района. В известен смисъл градът е толкова гръцки, колкото и Атина, и е по-стар дори от Рим.

— Да, някой ден, когато примката не е на врата ми, може би ще мога да изгубя известно време със стари карти и градове. Колко време ти трябва, за да докараш легионите в Македония?

— Те вече пътуват. През пролетта двамата с теб ще имаме армия, способна да се изправи срещу всичко, което им остане на триумвирите след прекосяването. Можем да изведем на бойното поле деветнайсет легиона, Бруте. Повече от деветдесет хиляди мъже, повечето от които ветерани. Каквато и неудавена сган да стъпи в Гърция, след като Секст поработи върху тях, няма да издържи дълго срещу подобна сила.

— Аз ще командвам, разбира се — каза Брут.

Касий рязко спря насред улицата и другите спряха с него, така че тълпата беше принудена да ги заобикаля като река около стърчаща скала. Чуха се ругатни на гръцки, но римляните не им обърнаха внимание.

— Мисля, че разполагам с повече легиони от теб, Бруте. Хайде да не губим заради разправии войната, преди още да сме я започнали.

Брут прецени решимостта на жилавия мъж, който стоеше срещу него.

— Имам повече опит от теб и петимата ти легати — рече той. — Сражавал съм се в Галия, Испания и Египет, при това години наред. Не оспорвам верността им към теб, Касий, но вече съм бил жертван от Цезар. Няма да бъда жертван отново.

На свой ред Касий прецени доколко може да се съпротивлява и накрая се предаде.

— Е, в такъв случай ще командваме заедно — каза той. — Войската е прекалено голяма, за да може само един да дава заповедите. Това устройва ли те? Всеки начело на собствените си легиони?

— Аз ще разполагам с осем, а ти с единайсет, Касий, но да, мисля, че можем да ги накараме да се разтанцуват, когато дойде времето. Ще ми трябва обаче конница, под мое командване. Знам как да използвам екстраординариите.

— Добре — отвърна Касий. — Имам осем хиляди. Твои са. Приеми го като жест на приятелство.

Светоний поклати глава. Раздразнението му растеше, докато тези двамата обсъждаха бъдещето, без да отдават дължимото на ролята, която беше изиграл самият той заедно с Бибил.

— Да не мислите, че всичко се свежда само до война? — каза той с насмешка. — Или до няколко монети с гръмки хвалби върху тях?

Брут и Касий го изгледаха кръвнишки, но той не се уплаши и продължи:

— И кой от вас ще стане император, когато всичко приключи? Кой ще управлява Рим като цар?

— Светоний, не мисля, че… — започна Касий. За негова изненада Светоний вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Познавам те от момче, Бруте. Забрави ли?

— О, никак даже — отвърна Брут.

В тона му се долавяше предупреждение, но Светоний не му обърна внимание. Тълпата продължаваше да тече около тях.

— Тогава двамата с теб вярвахме в републиката — не само като фантазия, а като нещо истинско, нещо, за което си заслужава да се умре. Юлий никога не е вярвал в това. Републиката струва един живот, помниш ли? Струва също и една смърт. Точно нея се опитвахме да спасим, но по начина, по който говориш, оставам с впечатление, че си го забравил. Помниш ли колко мразеше навремето хора като Помпей и Корнелий Сула? Генерали като Марий, които биха направили всичко, за да се доберат до власт? Цезар беше един от тях, част от същата гадна болест. И същото се отнася за осиновения му син. Ако Октавиан бъде убит или победен, не бива да се появява някой друг като него, който да го замести. Старата република зависи от добрата воля на онези, които са достатъчно силни, за да я разкъсат, но тя струва повече от няколко души. Отдадох живота си на тази кауза и ще умра за нея, ако се наложи. Това е залогът — по-голям, отколкото война, флот или друг диктатор. След това или ще имаме императори, или ще бъдем свободни хора. Ето защо сме против Октавиан — не защото търсим отмъщение или за да се защитаваме, а защото вярваме в републиката. За разлика от него.

Брут се канеше да каже нещо, но се отказа. Касий го погледна с изненада.

— Мисля, че успя да затвориш устата на нашия генерал, сенаторе! — Засмя се, за да разведри обстановката, но никой не последва примера му.

— Смятам, че поне един от нас трябва да се замисли какво ще стане след като победим, Касий — студено отвърна Светоний.

— Това е възможност да възстановим старите свободи, споразумението между свободните граждани и държавата, великата свобода. В противен случай ще се окажем само поредното пипало на лозата, която души Рим вече петдесет гадини.

Бръкна в кесията си, извади монетата, която му бе дал Брут, и я вдигна.

— „Спасител на републиката“ — прочете на глас. — Е, защо не, Бруте? Защо не?