Лора Лей
Двойна игра (9)

Глава 8

Начинът, по който можеше да премине през защитите й, беше удоволствието й. Танер го усещаше, знаеше го. Годините, прекарани в наблюдение, му бяха подсказали това. Тя имаше нужда от безпаметно удоволствие, такова, което пронизва до мозъка на костите и преобръща света, защото бе прекалено хубаво, за да го понесе. Такова, което омеква коленете, изключва съзнанието и кара сетивата да пеят. И той щеше да й го даде.

Скийм познаваше насладата. Познаваше облекчението. Но не и крайното, пронизващо душата задоволяване, което засищаше нуждите и ги преизпълваше. Танер имаше намерение да задоволи всичките й копнежи и да й покаже такива, които никога не е знаела, че има.

Не ставаше въпрос за самия акт или актовете, в които беше участвала. Тя беше изпитала границите си, беше проучила чувствеността си, само да открие, че закачките са по-вълнуващи, а обещанията по-съблазнителни от действителния акт.

Досега.

Сега Танер щеше да й покаже какво точно е пропуснала. Мъж, който разбира копнежите, нуждите и удоволствията й. Мъж, готов да се изгуби в тях заедно с нея. Не ставаше дума за контрол. Нито за подчинение. А за усещане, отвътре навън, чувство на пълно задоволяване.

Танер извади тубичката лубрикант от чекмеджето до леглото, застана отново на колене и измъкна пръста си от стегнатата хватка на ануса й.

— Не, не спирай! — Скийм надигна ханша си към него.

По дяволите, дупето й беше толкова съблазнително. Така нежно заоблено. Така дяволски красиво, когато беше зачервено.

Ръката му се спусна и го плесна леко, а Скийм потръпна в отговор. Харесваше й. Харесваше болезненото удоволствие, възбудата й нарастваше от острите усещания.

Надигна се към него отново. Раменете й се опряха в леглото и поеха тежестта на тялото й, докато тя се бореше да възвърне самоконтрола си.

— Стой там. — Танер натисна гърба й към матрака. Не й беше нужен самоконтрол точно сега. Нуждаеше се от задоволяване. Нуждаеше се от Танер. Ръката му погали отново дупето й.

Боже, имаше най-прекрасното задниче. Заоблено и бяло, въпреки че беше порозовяло сега след леките, еротични плесници.

Танер отвори капачката на тубичката лубрикант и изстиска линия по пръстите си. Изражението му се изкриви, докато желанието го разяждаше. Господи, трябваше да я чука. Трябваше да го направи или щеше да умре от желание.

Остави тубичката настрани и използва едната си ръка, за да разтвори заоблените полукълба на дупето й, преди да подготви тесния вход за по-дълбоки ласки. Намаза гела върху отвора, притисна върха на единия си пръст към него и се усмихна напрегнато, след което добави втори.

И тя го пое. Отвори се за него, приемайки, молейки за проникването.

Гърбът й се изви. Викът й отекна около Танер. Уханието на женствеността й накара устата му да се навлажни, а пенисът му да потръпне настойчиво.

Танер изръмжа дрезгаво и силно, когато пръстите му се плъзнаха вътре в нея и почувства как нежните мускули се стягат около тях, а бедрата й се тласват назад, за да ги вкарат по-дълбоко.

Изви китката си и завъртя пръсти в тесния проход. Ароматът на възбудата й нахлуваше право в мозъка му. Не можеше да усети мириса или вкуса на нищо друго.

Танер хвана пениса си и се премести по-близо.

— Кажи ми да те чукам — изръмжа той. — Помоли ме.

— Проклет да си!

— Помоли, Скийм.

Нямаше да я вземе без това. Не би могъл.

— Танер, моля те.

Мъжът плъзна пръстите си по-дълбоко, сви ги и усети тръпката й.

— Помоли ме да го направя.

— Мразя те — озъби се тя.

— Желаеш ме. — Другата му ръка се насочи между бедрата й, намери влажните къдрици там и прокара пръсти около напрегнатия й клитор. — Сега, Скийм.

— Чукай ме! — извика, тласвайки се назад към него.

С пръсти, заровени в ануса й, Танер плъзна пениса си по хлъзгавите, подути гънки.

Отдръпна ръка от влажните къдрици, докато се бореше за въздух, и позиционира ерекцията си. Сякаш навлизаше в невероятно гореща, невероятно стегната пещ от течна коприна.

По лицето и гърдите му се стече пот, докато проникваше във вътрешността й. По дяволите, беше толкова тясна. Прекалено тясна.

— От колко време? — отсече той. — От колко време не си била с мъж?

— Ти ме наблюдаваш — заекна тя. — Ти знаеш.

Танер застина. Повече от година, може би две.

— Извън твоето легло — изръмжа Породата.

Скийм поклати глава отчаяно, а бедрата й напираха към него.

— Само в моето легло. Не и в техните.

Той изръмжа отново, отдръпна изтерзания си пенис назад, после пак се плъзна навътре.

— Боли ли?

— Боже, да! — извика тя. — Още. Просто го направи.

Танер отметна глава и тласна бедрата си напред, след което се отдръпна. Даде й още. Острите й викове пречупиха контрола му. Жадуваше да се зарови в нея. Копнееше цялата дължина на измъчения му пенис да бъде обгърната от стегнатата, влажна топлина.

— Моля те, Танер.

Приглушеният й вик, уханието на желанието й, вагината й, пулсираща около члена му, и стягането около пръстите му в ануса й, му дойдоха в повече.

Самоконтролът му рухна.

Скийм изкрещя. Не успя да се сдържи, не че звукът действително беше силен. Трябваше й въздух, за да крещи наистина. А тя не можеше да диша. Беше прекалено възбудена. Изгаряше от страст, беше толкова разтегната и изпълнена, че болезненото удоволствие беше почти непоносимо.

Раменете й паднаха на матрака, а пръстите й стиснаха завивката, когато извика. Изпод миглите й се плъзнаха сълзи. Прекалено много удоволствие. Прекалено много усещания, към които винаги се бе стремяла, но никога не беше достигала.

— Мамка му, толкова си тясна — ръмжеше Танер зад нея. — Дяволски стегната.

Пръстите му се движеха в ануса й, извиваха се, потриваха. Пенисът му се изтегляше назад, разстилайки хлъзгавата есенция по чувствителния проход, преди да я прониже отново.

Това й дойде прекалено много. Първият оргазъм връхлетя като мощна, помитаща вълна. Заля вътрешността й, потръпна по гръбнака й и запулсира в мозъка й. Свари я неподготвена и я накара да се задъха, а ноктите й се впиха в матрака. Последният й дъх излезе под формата на скимтене.

— Проклета да си! — изруга Танер.

Застина вътре в нея, пенисът му туптеше. Нуждите й не бяха заситени. Имаше нужда от него отново. О, боже, моля, само още един път.

— Моля те. — Скийм едва осъзнаваше, че изрича това на глас. — Още. Още.

Танер изви ръката, държаща хълбока й, около предната част на бедрата й и намери клитора й. Пръстите, проникнали в дупето й започнаха да се движат по-настойчиво, а бедрата му се тласкаха. Твърдо. Мощно. Дълбоко. С другата си ръка масажираше клитора.

Ръмженето.

Топлината в аналния проход.

Разтегнатата вагина.

Дълбоките, пронизващи тласъци. Резки, мощни, унищожаващи задръжките и сдържаността й.

Вторият оргазъм я опустоши. Експлодира във всяка клетка, във всяка молекула на тялото й. Усети как мускулите на вагината й стискат пениса на Танер, чу проклятията му зад гърба си и почувства как пулсацията на соковете й среща мощните струи на еякулацията му. Скийм се изгуби в един водовъртеж, който никога не си беше представяла, че съществува. Вихрушка от толкова много усещания, толкова много наслада, че мозъкът й не можеше да ги преработи.

Когато най-сетне успя, треската се беше успокоила и я заля доволно изтощение, което я срина върху леглото.

Едва усети как Танер пада на матрака до нея. Поради някаква причина обаче почувства ръцете му около себе си, които я придърпаха плътно до гърдите му, след като той придърпа завивката върху бързо изстиващото й тяло.

За първи път през живота си след секс се чувстваше задоволена. Нещо повече, преситена.

 

 

Отделът по делата на Породите, Вашингтон, окръг Колумбия

ДЪЩЕРЯТА НА ГЕНЕРАЛ ТАЛЪНТ Е ИЗЧЕЗНАЛА

Джонас се вторачи във вестника, разтворен върху бюрото му, и потърка замислено стиснатите си устни.

— Някакви следи? — попита с мрачно изражение агента Порода, изправен пред него.

— Нищо — въздъхна Лоу. — Къщата й е подслушвана, но не от нас. Електрониката е идентична с тази, която използват Талънт и неговите пуристки групировки. Той я е следил.

— Интересно.

Джонас знаеше всичко това, но си траеше. Знаеше какво се готви да стане, когато видя съобщението на джобния си компютър от Скийм Талънт. Тя е присъствала на партито. Била е с Танер. Сега е изчезнала. Трябваше само да събере две и две и да получи правилния отговор, беше сигурен. Трябваше да се увери, че нещата се развиват точно по план. Беше рисковано да използва Танер и Скийм, за да хване шпионина в Убежището, но съдбата му беше дала възможност и той щеше да я поеме.

— В нощта, когато е изчезнала, е имала запазена стая в луксозен хотел. Поръчала е късно плато от месо, сирена и хляб. Когато румсървиса е пристигнал, е била изчезнала. Също и багаж, лаптоп, дамска чанта.

Джонас се отпусна още повече в стола си. Ако Талънт я бе заловил, нямаше да си прави труда да й взема багажа. Щяха да открият само трупа й и нищо повече. Все още беше жива, беше почти сигурен в това. Но ако тя беше при Танер, историята ставаше друга.

— Някакви миризми?

Лоу присви очи.

— Стаята беше полята с парфюма й.

Джонас потисна усмивката си. Един тежък парфюм можеше да се отрази на сетивата на Породите, да прикрие миризмата на друга Порода или човек.

— Предполагам, че е било нужно цяло шибано шише парфюм, от нещо, което дори аз не мога да произнеса — каза Кабел — Нещо френско, струващо поне два бона за парче. Мястото буквално е било дезинфекцирано, но Мерк успя да долови миризма на кръв по килима. Не нейната обаче, а мъжка.

— Заловена е от Порода — каза Джонас замислено, като гледаше през Лоу с присвити очи, докато мозъкът му работеше над възможностите. — Танер беше на партито онази нощ, нали?

Лоу кимна.

— Тръгна си малко преди десет и се прибра в хотела си, откъдето пое към Санди Хоук на почивка. В момента се е изолирал и отказва да приема съобщения. Калън пък отказва да изпраща.

Устните на Джонас трепнаха.

— Танер планира тази почивка от повече от две години. — Това и още нещо.

— Имаме нужда от него тук, Джонас. Това е кошмар за връзки с обществеността.

— Не могат да припишат това на Породите — проговори Джес Уордън, адвокатът на Отдела, от дивана в другия край на стаята.

Джонас я погледна. Висока, студена като планинско езеро през зимата, руса и спокойна като леден връх.

— Не се тревожа за това ни най-малко.

— Наясно съм с твоите притеснения. — Челото й се навъси. — Всеки, който има поне малко способности за говорене пред публика, може да се справи с това. Общественото мнение ще издържи на „благоразположението“ на Породите.

— Танер е нашият гений във връзките с обществеността — напомни й Джонас. — Няма значение дали някой друг може да го направи. Танер може да го направи по-добре.

Жената поклати глава, знаеше, че е безсмислено да спори с него. Напоследък често й се случваше, а това не беше добър знак.

Вниманието му отново се върна на Лоу.

— Какво каза Калън?

Другият мъж се намръщи.

— Каза, че ще се свърже с Танер, ако е необходимо. Дотогава, както ми напомни, той имал асистент.

Беше ред на Джонас да се намръщи.

— Боже! Неговият асистент заеква.

— Тя е готова да отлети за Вашингтон, ако промениш мнението си.

Джонас въздъхна. Стеснителната малка Пантера, която Танер бе избрал за свой помощник и стажант, не беше точно най-добрия избор по негово мнение.

— По дяволите, аз не мога да го направя по-лошо от нея — въздъхна директорът на Отдела.

Джес извика шеговито:

— Предизвиквам те!

Джонас я погледна с крайчеца на окото си. Тя се беше концентрирала върху вестниците отново, сякаш гневът и неодобрението му нямаха никакво значение.

— Ще продължим както досега — изрече най-сетне. — Няма да прекратявате разследването. Кейбъл провери ли стаята?

— Той беше първи. Двамата с Джакъл все още са във Вашингтон, след като Танер напусна.

Джонас прикри усмивката си. О, да, значи нишките наистина са се събрали. Танер сигурно беше оставил другите двама да предотвратят опитите му да направи връзка между него и Скийм Талънт.

— Къде са те сега? — попита той.

— В казармите долу. Чакат заповеди — имаше лека следа от подигравка в гласа на Лоу.

— Нека чакат. — Джонас сви устни. — Сигурен съм, че имат нужда от почивка. Кажи им да са на повикване.

Най-добре да държи тези двамата под ръка за момента.

Обичаше, когато плановете му потръгнат. Беше сигурен, че Сайръс Талънт мисли, че е успял да го задържи извън града с незначителния опит за атака, който група пуристи бяха предприели тази вечер срещу него. Дори не бяха успели да се приближат.

Очевидно генералът бе научил, че Скийм го е предала. Джонас бе открил съобщението по вътрешния канал, когато се бе върнал в офиса си. Молбата й за измъкване и предоставяне на убежище, както и информацията, че ще се срещнат на партито, провеждано онази вечер. Не се съмняваше, че Танер е хванал Скийм. Което означаваше, че тя се намира точно където Джонас иска да бъде. При Танер. В безопасност за момента, докато той не извади останалите нишки от малката си паяжина. Преместване на една пешка тук, придвижване на друга там, прошепване на правилните думи и чакане.

— Сложете екип алфа тайно на позиция в Убежището — нареди на Лоу. — Искам да ми бъде докладвано всяко необичайно нещо. Всяка Порода, която се държи нехарактерно, задава въпроси за г-ца Талънт или изглежда подозрително. И да се следи всяко изходящо съобщение, без значение откъде. Мобилен телефон, сателитен телефон, стационарен или широколентна връзка. Ако има много удари на барабани в ритъм, искам да знам за това.

В погледа на Лоу проблесна съмнение. Екип алфа беше специален, високо организиран екип от разследващи агенти, работещи в Убежището, за да разкрият шпионина на Талънт.

Лоу кимна бавно.

— Разбрано, шефе.

Устните на Джонас трепнаха.

— Погрижи се, Лоу. Очаквам да координираш оттук. Консултирай се с Миа, тя ще ти предостави офис.

Миа, неговата суперспособна странна секретарка. Ако не беше проверил досието й лично, никога не би повярвал, че е Порода.

— Не ме слагай зад бюро, шефе — изръмжа Лоу и резците му проблеснаха. — Това само ще ме ядоса.

Джонас вдигна вежди и се втренчи в агента. Просто го гледаше, безизразно, безмълвно.

— Мамка му — изруга Лоу.

— Тук има дама — обади се Джес сдържано. — Ръмжете си като животни, когато Джонас ме освободи. Дотогава не забравяйте обноските.

Лоу се намръщи и отново погледна към Джонас.

— Кога сме учили обноски?

Директорът въздъхна.

— Не се ругае пред жена, агент Джъстис — отсече Джес. — Няма значение коя е, откъде идва, как говори или какво е мнението ти за нея. Представи си, че е дете. Би ли говорил така пред едно дете?

Лоу се намръщи, а в очите му внезапно проблесна нерешителност. Джонас сдържа усмивката си. Знаеше много добре, че единственото дете, с което Лоу си позволява да взаимодейства, е Дейвид Лайънс. А речникът на деветгодишния Дейвид беше впечатляващ.

— Боже мой — промърмори Джес и се обърна да напише нещо в бележника си. — Ще трябва да поработим по този въпрос.

— Шефе, отивам да намеря този офис — покашля се Лоу. — Ще те, ъъъ, оставя ти да се оправяш с това.

Джонас проследи забързаното излизане на другия мъж, който хвърли последен подозрителен поглед към Джес.

— Това няма да проработи, Джонас.

— Не сега, Джес. — Той потърка лицето си и издиша тежко. — Първо най-важното.

— А когато една от твоите Породи направи грешката да говори с грешния човек в грешното време по този начин? Визита на сановници, съюзници? Тогава какво?

— Не сега, Джес.

Една бъркотия. Да, това щеше да се случи. А той в момента жонглираше с десетина бъркотии. Тази просто се случи да бъде любимият му проект.

Жената се изправи на крака, едно изтънчено съвършенство в къса, тъмносиня копринена пола и сако с кремава копринена блуза отдолу. Сдържана, спокойна и неодобрителна.

— Трябва да осигуриш на хората си социално обучение. — Тя закрачи към бюрото му с царствено, предизвикателно изражение.

— Джес, не точно сега — изръмжа мъжът.

Устните й се извиха в подигравателна усмивка.

— Да, интригите и схемите ти са по-важни в момента. — Жената опря ръце на бюрото и се наведе напред. — Кажи ми, Джонас, какво смяташ да правиш, когато всичко и всички, които манипулираш, отвърнат на удара ти?

Веждите му се извиха. Това беше интересен сценарий.

— Ще се наслаждавам на битката? — попита той леко развеселено.

Джес се намръщи.

— Това не е повод за смях.

— Ще ти кажа какво, ти си върши работата, твоите правни дрънканици, на които се наслаждаваш толкова добре, и ме остави да си върша моята. Аз няма да ти казвам как да доказваш по някое дело, а ти няма да ми казваш как да ръководя моите мисии. Съгласна ли си?

Очите й се присвиха.

— Нямам търпение да се провалиш.

— Присъедини се към клуба — изсумтя той. — Започвам да искам цена за членство. Сега защо не отидеш да ни покриваш задниците в тази последна атака срещу пуристите, а аз да се върна към работата си?

— Да манипулираш хората? — Джес се изправи и вдигна малкия си нос с високомерно неодобрение.

— Аз го правя толкова добре — ухили се той. — Мога ли да се върна към това вече?

— Направи го, Джонас. — Хищническата й усмивка би накарала всеки по-слаб мъж да трепне. — А аз ще обмислям защитата ти, в случай че те заловят. Разбира се, винаги можеш да пледираш невменяемост.

Джонас изръмжа предупредително. Не че това повлия на Джес. Тя се усмихна самодоволно, обърна се и се запъти отново към дивана.

Проклета жена. Благодари на Бога, че не е негова половинка, иначе щяха да се избият помежду си.