Лора Лей
Двойна игра (27)

Глава 26

За няколко пъти през живота си Скийм можеше да каже, че е била предупредена за ада, към който се готви да пристъпи. До пристигането си в Убежището.

Танер, Кейбъл и Калън я бяха предупредили за прегледа, който трябва да премине. Беше просто преглед. Колко болезнен можеше да бъде един обикновен преглед? Малко кръвни проби, няколко тампона, малко бодване и мушкане тук и там. Не е голяма работа.

Да, нещо я бе предупредило. Беше намалила приема на храна. От гледката на кръвта, изтегляна от ръката й, винаги й ставаше малко зле. Беше много по-удобно без храна, тежаща в стомаха й.

Но ако беше яла, нямаше да има начин да задържи храната, където й бе мястото. Болката нямаше смисъл, дори след обяснението. Че хормонът на чифтосването на Породите прави плътта й толкова свръхчувствителна, че никой друг, освен половинката й, не може да я докосва. Застраховка на природата, такава бе теорията на доктора, за да се увери, че половинките ще разполагат с време да се обвържат емоционално, докато хормонът действа, за да могат малкото количество съвместими с човека сперматозоиди на Порода да получат възможността да оплодят яйцеклетките, който той принуждава да се отделят от яйчниците. Яйцеклетки, чиято ДНК се променя от хормона, действащ като вирус на генетично ниво. Процесът бе подобен на този, който е използван за промяна на човешки сперматозоиди по време на генетичните изменения за създаване на Породи.

Скийм беше станала един от експериментите на природата, за съжаление обаче тялото й беше дефектно опитно поле.

Още й се повдигаше, дълги минути след като докторът, някогашен учен на Съвета, Елиана Морей, приключи с прегледа.

Танер стоеше от едната страна на леглото, на което все още бе седнала Скийм, а Кейбъл се бе облегнал на стената в другия край на стаята. И двамата мъже бяха напрегнати, опасно при това. Щеше да е трудно да се каже кой би трябвало да е половинката от начина, по който реагираха двамата.

— Трябва да излезете — каза Скийм на Танер, изнервяйки се още повече от едва доловимото ръмжене, вибриращо в гърдите му. — И двамата. — Кейбъл не изглеждаше по-добре.

— Свиквай с това. — Усмивката на Ели беше топла, въпреки лекото й неудобство, когато погледна към двете Породи. — Те стават малко по-напрегнати, когато се чифтосат.

Скийм се бе уморила от тази дума. Чифтосване. Може да обичаше тази луда Порода, но беше на крачка от убийството му. Думата чифтосване я дразнеше страшно много. Защото не я бе предупредил. Защото я бе взел, беше я докарал до лудост от желание, а след това бе решил да промени всички правила за нея и да я изиграе, без да има намерение да й позволи да участва. Беше минала през ада повече от веднъж в опитите си да открие самоличността на шпионина на Сайръс. А сега и Танер, и Кейбъл искаха да я обвият в пашкул и да я пазят от опасната конфронтация, която всички знаеха, че предстои.

— Не искам да свиквам с това — каза дрезгаво Скийм, като се насили да потисне повдигането и стисна по-силно чаршафа, покриващ гърдите й. — Приключи ли вече? Мога ли да се облека?

— Първо ти трябва хормонална инжекция — отвърна Ели. — Танер и Кейбъл са обучени медици обаче, така че мога да позволя един от тях да ти я постави. По този начин няма да ти причини болка.

Тя погледна към Танер и видя как челюстта му се стегна. Когато Ели се обърна към него със спринцовката, Кейбъл тръгна към вратата на стаята за преглед, сякаш да чуе нещо от коридора.

— Вратата е заключена, Кейбъл — информира го Ели не за първи път.

Кейбъл продължи да стои с гръб към тях и наклони глава, когато Танер взе спринцовката.

— В горната част на ръката е добре, Танер — инструктира го Ели.

Танер опъна плътта здраво с два пръста, след което допря автоматичната спринцовка до кожата. Скийм почувства лека топлина, преди той да я отдръпне и да я подаде обратно на доктора.

— И какво правят тези хормони? — попита Скийм уморено.

— Облекчават разгонването. Капсулите ще бъдат готови до сутринта. По една на ден, заедно с храна, ако нямаш нищо против — нареди Ели. — Разгонването може да те направи беззащитна без тях, неспособна да действаш дори при най-спокойни обстоятелства, да не говорим за изненадите, които имаме понякога в Убежището. Прегледът приключи — съобщи Ели. — Можеш да се облечеш и да си тръгваш.

Скийм се плъзна от кушетката.

— Скийм. — Ели я спря, когато тя тръгна да излиза. Обърна се към нея и видя проблясък на нерешителност в погледа й. — Беше много смело от твоя страна, онова, което си направила през последните десет години.

— Смело? — Скийм поклати глава при тази дума. — Не беше смелост, д-р Морей, беше страх. Той няма да спре, докато светът не падне на колене пред Съвета по генетика. От това се страхувам аз. Смелостта няма нищо общо.

Беше отгледана от чудовище. Създание толкова зло, толкова неморално, че дори тя не можеше да намери смисъл.

Породите са животни, винаги казваше той. Творения. Те нямат души и следователно не чувстват нищо, освен физическа болка. Те бяха оръжия, инструменти и като такива нямаха права, дори право на спокойна смърт.

— Както искаш го наречи — сви рамене Ели. — Изисква невероятен кураж. И ние ти благодарим за това.

Скийм се почувства много неудобно. За какво й благодаряха? За Породите, които бяха умрели, защото не бе достатъчно бърза, достатъчно умна или достатъчно измамна, за да ги спаси? Не се нуждаеше от благодарност за това, което бе направила, защото беше в състояние да направи много, много повече.

Но вместо да отговори, Скийм само кимна леко, преди да отиде зад паравана, за да свали болничната нощница и да се облече. Тя надяна през глава светло сив пуловер с емблемата на Породите в предната част и пъхна нетърпеливо ръцете си в ръкавите.

Вместо да се съсредоточи върху Сайръс Талънт и онова, което не можеше да промени, Скийм избра да се фокусира върху раздразнението, надигащо се вътре в нея. Започна с дрехите, които Танер й бе донесъл. Ако не се фокусираше върху нещо банално, щеше да загуби и последните нишки на самоконтрола си над тревогата и страха, че по някакъв начин ще се провали в спасяването на Дейвид Лайънс, точно както се бе провалила в спасяването на собственото си дете.

Така че се замисли за анцуга. Нещо, което никога, никога не обличаше. Мразеше боцкащата материя. А анцузите боцкаха. Нахлузи невероятно меките кадифени чорапи на краката си и се замоли да намери някакви свестни дрехи днес.

Меката материя я успокои. Чорапите я погалиха утешително. Доставиха й удоволствие.

— Искам да отида на пазар. — Скийм излезе иззад паравана и се изправи пред Танер и Кейбъл. — Имам нужда от дрехи.

Погледът на Ели се плъзна по нея.

— Анцугът изглежда добре.

— Но не го усещам добре. — Скийм подръпна плътната драскаща материя. — Искам нещо меко. Къде са моите дрехи? — Погледът й се насочи към Танер.

Той се намръщи.

— Кейбъл не ги донесе.

Кейбъл прокара ръка по лицето си, очевидно прикривайки усмивка, и извърна очи от нея.

Скийм го погледна мрачно.

— Малкото ми раирано котенце — произнесе тя напевно. — Мъртъв си.

Мъжът вдигна вежди.

Тя също не се чувстваше удобно да си играе с него като с половинка, но докато траеше това, поне можеше да се позабавлява. Шансовете й за забавления бързо намаляваха.

Скийм улови изненадания поглед на Ели.

— Не си виждала райетата? — попита с широко отворени очи. Очевидно Ели не бе виждала Кейбъл без риза. — Невероятно еротични са.

И ако не грешеше, Кейбъл се изчерви леко. Интересно. След всичко, което той и Танер бяха правили с жените си, все още можеше да се изчервява.

— Виждала съм ги — въздъхна Ели. — Просто се надявах Джонас да греши и тези двамата пакостници да не са се чифтосали с една жена. Споделянето е хубаво, но това е прекалено крайно.

— Изглежда не одобряваш, Ели — намръщи се Скийм. — Това разгонване е биологично, нали? Не е като да зависи от тях. Или пък не? — Погледна и двамата мъже подозрително, макар че погледът й се задържа по-дълго върху Танер, обещавайки възмездие.

— Породите нямат контрол върху разгонването, Скийм — съгласи се Ели, скръсти ръце върху бялата си лабораторна престилка и се взря намръщено в тримата. — Просто това е нещо, което се надявах да не се случи. Особен като се има предвид факта, че знам, че нито един от двамата няма да ми позволи да го прегледам или да взема от кръвта му.

Изражението на Кейбъл се затвори, а на Танер стана примирено.

Това беше интересно.

— Защо? — попита ги Скийм.

— Не харесвам игли — отговориха двамата едновременно. Добре отрепетиран отговор.

— Хмм — измърмори недоверчиво. — Можете да ми обясните това в стаята ни. Докато аз си поръчвам дрехи.

Ако ще поема риска да умре от ръката на един убиец, щеше да го направи в коприна, не в боцкащ анцуг. Човек се нуждае от малко стил, дори в смъртта.

— Ели, надявам се да не трябва да правиш това отново — отбеляза Танер, когато Скийм се запъти към вратата. Гласът му не звучеше успокоително.

— След една седмица — отвърна Ели. — Но тогава ще бъде по-лесно за нея.

Танер се намръщи.

— Дано да е така.

— Всяка половинка на Порода се подлага ежеседмично на преглед, без значение какво става. Ще ти изпратя график за следващите няколко месеца до няколко дни.

Танер хвана Скийм за ръката и я поведе към вратата. Кейбъл отключи и ги въведе в коридора.

— А сега какво? — Днес беше влачена от единия край на внушителната къща до другия. Вековното имение имаше няколко крила, които бяха добавени от Породите дори сега. Разтегнатият й изящен дизайн допускаше лесно допълнения, но я правеше мъчна за разходки, когато те развеждат наоколо.

— Каза, че имаш нужда от дрехи — напомни й Танер прекалено спокойно.

— Да. Така е. Но ти не изглеждаш склонен да ходиш на пазар в момента.

Ръката му натисна гърба й предупредително. Тя сякаш не знаеше какви ги приказва. Не беше пълен идиот. Беше оцеляла, докато предаваше баща си в продължение на десет години, това трябваше да я определя като невероятно интелигентна.

— И къде мога да отида на пазар? — попита тя, гласът й беше сладък, а погледът й обещаваше отмъщение, ако Танер не спреше с поведението на голяма лоша Порода.

— Кой е любимият ти дизайнер? — попита той, докато преминаваха през първия етаж на имението.

— Виладо — отговори тя, посочвайки изключителния италиански дизайнер, към когото имаше слабост.

— Като изключим Виладо.

Е това, не беше ли гадно?

— Защо просто не ми кажеш какво да избера? — въздъхна тя, когато той я поведе по извитите стълби, водещи към втория етаж, където се намираха техните апартаменти. Зад тях Скийм чу Кейбъл да се кикоти.

Танер й посочи три слабо задоволителни избора. Важните вериги бяха надценени и нискокачествени. Скийм сви устни недоволно, но си напомни, че може да намери поне няколко комплекта, които да я накарат да не се чувства като бездомен сирак.

— Дай ми размерите си, ще се обадя в аутлета в Ричмънд. Един от пилотите ни лети натам и ще ги донесе тук. Ще пристигнат до края на вечерта — заяви той, когато влязоха в тяхната стая.

И се спря изненадано.

— О, ето те и теб, Танер. — Джолиан Брандау, уморената, очевидно леко извадена от равновесие асистентка на Танер, се изправи от документите, поставени на масата, разположена в средата на малкия кът за сядане до самия вход на стаята. Джолиан, или Джоли, редовно присъстваше на пресконференциите заедно с Танер, макар че рядко имаше какво да каже.

Танер избута Скийм зад гърба си бързо, тялото му се напрегна, в гърлото му завибрира ръмжене. Тъмнокосата му асистентка пребледня, сините й очи примигнаха зад очилата с тънки рамки.

— Джолиан, какво, по дяволите, правиш тук? — Кейбъл заобиколи двойката, тялото му трепереше от гняв, когато се изправи пред дребната, закръглена млада жена, която го изгледа с искра гняв в очите си.

Този гняв бързо се изпари, когато тя примигна още веднъж, след това погледът й излъчваше единствено следа от объркване.

— Търсех бележките, които направихме с Танер преди няколко седмици за интервюто, което той иска да даде за „Нешънъл Нюз“. — Тя стисна ръце пред себе си, пръстите й се преплетоха нервно. — Той каза, че те са тук. — Махна с ръка неспокойно около стаята.

— И не можа да ме попиташ за тях, така ли? — попита Танер брутално.

Тя облиза устни, когато Скийм заобиколи Танер и я погледна.

Джолиан Брандау. Порода Пантера, създадена и обявена за пълен провал в почти всяка област във френските лаборатории. Скийм я разпозна лесно. Тя почти винаги мълчеше, когато придружаваше Танер на интервю или съобщения за пресата. Висока едва метър и шестдесет сантиметра, закръглена, за разлика от другите Породи, които бяха гъвкави и с тъмен тен. Скийм си спомни възрастта й, двадесет и четири години, както и обучението й — внедряване.

Танер и Кейбъл очевидно също си спомняха това.

— Нямаш право да идваш на горния етаж — напомни й Танер остро.

Джолиан прибра косата си зад едното си ухо, размърда се и заби поглед в пода.

— Не, сър — прошепна тя, преди да хвърли нещастен поглед към Кейбъл.

Тя дори не се държеше като Порода. Държеше се като нежна, пухкава малка ученичка. Ако това момиче беше шпионин, тогава бе последният човек, който Скийм би заподозряла.

— Не исках интервюто да се провали, Кейбъл. — Тя се обърна към него, вместо да се изправи пред Танер. — Реших, че мога да взема бележките. Забравих ги, когато Танер тръгна, а знаех, че той ще се разстрои.

— Той е още по-разстроен сега. — Гласът на Танер се сниши до първично ръмжене. Вратата на спалнята внезапно се отвори и влезе Даун, облечена в униформата си, съпровождана от няколко женски Породи с извадени оръжия.

— Ти ли активира алармата, Танер? — Даун погледна Танер объркано, както стори и Скийм. Къде, по дяволите, беше алармата?

— О, господи! — прошепна Джолиан, взирайки се в Кейбъл умолително. — Кълна се в бога, Кейбъл, просто търсех онези бележки.

Младата жена изглеждаше така, сякаш ще се разплаче всеки момент.

— Тя беше тук без разрешение. — В гласа на Танер нямаше и следа от разкаяние. — Отведи я долу, където ще я разпитам.

— Джолиан? — Даун се втренчи в Танер шокирано, преди да погледне към по-младата Порода. — Претърсвала е стаята ти?

— Кейбъл? — прошепна Джолиан тихо. — Просто търсех онези бележки.

Скийм погледна към Кейбъл. Изражението му беше непроницаемо, студено, докато се взираше в нея. След това повтори заповедта на брат си.

— Отведи я долу, Даун. И я постави под охрана.

Лицето на Джолиан пребледня, но сините й очи потъмняха от нещо подобно на агония. Скийм познаваше този поглед добре. Предателство. Ако тя бе шпионинът, тогава нищо чудно, че бе останала скрита в Убежището толкова много години.

— Хайде, Джо. — Даун поклати глава, като улови момичето за ръката, объркване и недоверие засенчиха очите й, когато я погледна. — Да слезем долу. Сигурна съм, че ще изясним всичко.

Даун се взря в Кейбъл за един дълъг, мълчалив миг, докато той не й обърна гръб и застана от другата страна на Скийм. Интересно. Много интересно.

Раменете на Джолиан увиснаха, когато вдигна поглед към Танер.

— Ти остави бележките на масата — каза тя едва-едва. — Аз ги забравих. Не исках да те разочаровам отново.

— Тогава трябваше да ме попиташ за тях.

— Хайде, Джо, ще изясним това долу. — Даун я поведе към вратата, преди да хвърли един поглед към Танер. — Няма да отнеме цял ден, нали? Имам работа за вършене, а ако не я свърша, няма да бъда в добро настроение.

— Някога в добро настроение ли си? — обвини я той. — Ще сляза по-късно. Постарай се Джонас също да е там. Трябва да говоря с него за липсата на усърдие от страна на неговата охрана, която позволява на неупълномощени лица да влизат в помещенията на семейството.

Вратата се затвори зад Даун с трясък. Едва сега Скийм усети напрежението, излъчвано от двамата мъже.

— Не е тя — промърмори жената, когато Танер отиде до гардероба си, извади електронен детектор отвътре и започна да обикаля стаята.

Кейбъл се насочи към малката масичка и заразглежда купчините листи там.

— Не си сигурна, че не е тя — отвърна Кейбъл с дрезгав глас. — Не си виждала име в онези файлове, нали? А тя е обучена във внедряване.

— И се е провалила. — Скийм извъртя очи раздразнено. — Имаш ли някаква представа колко заповеди за убийството на това момиче съм унищожила? Тя се проваляше във всяка програма, в която я вкарваха. На колко години е? Двадесет и четири? Късметлийка е, че не я улучиха по време на бягството. Момичето се страхува от собствената си сянка.

— Не, не е така. — Кейбъл хвърли един бележник на канапето до себе си. — Ето ги бележките за интервюто. — Очите му бяха студени, когато се впиха в Скийм. — Не се оставяй да те заблуди. Виждал съм я, когато никой не я гледа. Доста е организирана, когато мисли, че е сама.

Скийм поклати глава.

— Не е тя.

— Оставете това — нареди Танер остро. — Не знаеш кой е, нито пък ние.

— Кейбъл току-що намери бележките, които тя търсеше. Бедното момиче, наистина го изплаши до смърт, да знаеш.

— И можеше да те убие. — Танер я сграбчи за ръката, обърна я с лице към себе си и яростта в очите му я шибна. — Спри да защитаваш някого, когото не познаваш изобщо.

— А ти спри да се отнасяш с мен като с глупачка, която не знае повече от онази разсеяна малка Пантера, която ти току-що тероризира. — Тя се отскубна от него и закрачи из стаята, преди да се изправи пред двамата мъже с хладна решителност. — Аз съм профайлър, Танер. Разбирам си от работата. И знам, че това момиче е последният човек, който някога ще се опита да шпионира някого. Проклетите бележки бяха на масата, точно както тя каза.

— Удобно — устната му се вдигна от ръмженето.

— Удобно или не, ти грешиш. Разбирам тези неща и знам, че не е тя.

— Добре, разбираш ги тези неща, г-це Профайлър — изръмжа той. — Използвай го. Утре вечер Калън и Меринъс са домакини на малко парти по случай нашето чифтосване и предстоящия ни брак. Открий нашия шпионин и тогава аз ще спра да подозирам всяка Порода, обучена в шпионаж и внедряване, която хвана да обикаля в моята стая. Това устройва ли те?

— Толкова, че ще спя сама тази нощ — информира го Скийм сладко. — Дяволски добре ме устройва.

— Ще спиш сама? — Той скръсти ръце на гърдите си и погледна към леглото. — Давай, опитай, скъпа. Ти вече изгаряш толкова силно, колкото и аз. Няма да минат и десет минути и ще се намериш по гръб, а пенисът ми ще е заровен толкова дълбоко в теб, колкото можеш да поемеш.

Лицето й пламна почти толкова силно, колкото и тялото й.

— Кретен — сопна се тя.

Танер изръмжа, оголвайки зъби, прокара пръсти през дългата си, изпъстрена с руси кичури черна коса, която падаше върху лицето му. Кейбъл изсумтя и тръгна към свързващата врата между двата апартамента.

Дори не проговори. Нито „до скоро“, нито „вървете по дяволите“, нито „ще се видим по-късно“ или нещо подобно. Когато влезе в стаята си, вратата се затвори толкова тихо, че Скийм дори не чу звука на резето.

— Виж — Скийм най-сетне пое дълбоко дъх. — Просто й дай възможност да обясни, преди да направиш нещо жестоко. Помоли ме да ти имам доверие, сега аз те моля да ми се довериш. Казвам ти, заключваш това дете в килия и я тероризираш, и ще съжаляваш за това.

— Ако не го направя, ще трябва да се сблъскаме с възможните последствия. Твоята смърт — посочи той.

— Повярвай ми, Танер. Тя не е вашият шпионин.

— Готова ли си да заложиш живота си на това? — попита я тогава.

Беше ли готова? Беше ли готова да застане твърдо зад една Порода, за която знаеше само лабораторните файлове? Лабораторни файлове, пълни с неуспехи, наказания и години, прекарани с мисълта, че ще умре заради тези провали. Дори психолозите, определени да се опитат да поправят онова, което се бе пречупило у момичето, за да я направят продуктивна, не бяха способни да я променят.

Джолиан Брандау беше една от малкото Породи, които се открояваха ясно в съзнанието на Скийм. Защото всичко в първоначалните й психо файлове показваше една силна, адаптивна женска Порода. Но нищо в действията й не го показваше.

— В този момент — отвърна най-сетне Скийм, — не съм готова да заложа живота си на никого, освен на теб и на Джонас. Но нещо ми подсказва, че ти и Кейбъл трябва да действате много внимателно с това момиче, защото то ще се пречупи много по-лесно, отколкото смятате.

— И казваш това само заради нейните файлове — посочи Танер. — Файлове, които могат да се окажат погрешни, Скийм. Подуших вината й, докато стоеше пред нас. Подуших опитите й да скрие нещо от нас. Файловете невинаги са прави.

— Не, казвам го заради очите й — каза тя тихо. — Тя има много тъжни, много стари очи. И каквото и да се случва тук, каквото и да крие тя, не беше опит за убийство. Твоето грубо отношение към нея я нарани. Това не е нещо, което може да бъде изимитирано толкова лесно, колкото си мислиш. Не се съсредоточавай върху нея, рискувайки да пренебрегнеш истинската заплаха.

— Не пренебрегвам нищо. И никого. — Преди Скийм да го избегне, Танер я улови в ръцете си. Пръстите му я дръпнаха за суитчъра и я притисна към облегалката на канапето. Изтегли дрехата над главата й и се зае с панталоните. — Защото ще умра без това.

Дланта му я обхвана между бедрата и я накара да се надигне на пръсти от усещането, което се зароди в нея. Удоволствие. О, господи, удоволствието беше толкова интензивно, че понякога се чувстваше така, сякаш ще умре от него.

— Почувствай това — изръмжа Танер, пръстите му масажираха влажната плът, галеха я, изпращаха светкавици от усещане, което прониза всяко нервно окончание в тялото й. — Почувствай го, Скийм. Искаш ли да го загубиш завинаги?

Преди тя да успее да отговори, преди да успее да формулира смислен отговор, устните му се спуснаха върху нейните. Танер я подпря на облегалката на канапето, разтвори бедрата й, освободи пениса си и го притисна към влажните гънки на женствеността й.

Скийм обви ръце около врата му и стегна колене около бедрата му, когато той започна да се плъзга навътре в нея. Галеше я, разтягаше я. И свързваше душата й по-здраво към неговата.

Скийм усещаше това всеки път, когато той я докоснеше. Всеки път, когато почувстваше устните му върху своите, пленяващи я, отпиващи от страстта, която гореше между тях, по-гореща, по-силна от всичко, което някога бе изпитвала през живота си.

Да, разгонването погубваше самоконтрола. Но Танер бе погубил нейния още преди всичко това да започне. Беше откраднал сърцето й. Без значение какво предстоеше. Без значение какво щеше се случи в бъдеще, тя знаеше, че е открила нещо повече от ослепително желание и гореща страст.

Беше открила Танер.

Беше открила доверие.

Докато бедрата му се движеха между нейните, езикът му я вкусваше и й даваше от своя вкус. Смесицата от богато, тъмно желание и бурна страст изпълваше сетивата й. Вкусът му беше прелестен. Но тя имаше нужда от повече. Жадуваше за повече.

Тазът му галеше клитора й при всяко движение, потъркваше го, правеше го свръхчувствителен, когато пенисът му започна да се блъска вътре в нея, тласкаше се толкова силно и дълбоко, че Скийм изкрещя в устата му от удоволствие.

Стенеше, умоляваше с всеки вик, откъсна устни от неговите, когато оргазмът й експлодира.

Удоволствието беше наситено и горещо, заливаше я със силата на приливна вълна и я оставяше трепереща от освобождението, с което все още не можеше да свикне. Беше така всеки път. Всеки път, когато я докоснеше, когато я вземеше, когато я притежаваше. Необуздано и дълбоко. Пълно удовлетворение и интимност, която я разтърсваше до основи.

— Бъди внимателна, дявол да те вземе — произнесе Танер задъхано в ухото й, погали я, след което я вдигна и я отнесе в леглото си. — Моля те, Скийм, позволи ми да те защитя. Позволи ми да те пазя.

Младата жена се усмихна, когато той легна и я придърпа по-близо, нагласи я плътно до влажното си от пот тяло и я обгърна здраво и защитнически с ръце.

— Какво ще кажеш да ти помогна да ме защитиш? — попита тя. — Не ме дръж настрана, Танер. Оцелях десет години в имението на Талънт. Не мога просто да седна и да чакам ти да оправиш всичко сега.

— А аз не мога да понеса мисълта ти да си в опасност — отвърна той. — Баща ти няма да се спре пред нищо, за да те убие, Скийм. Той работи с действителни факти. Не убива Порода без доказателство, че се е провалила. Не убива хората си без доказателство за предателството им. Той знае вече, че си го предала. И няма да пропусне възможността да те отстрани.

— Но ще трябва да се справи с това лично. Аз съм негова дъщеря. Вече няма да допусне някой друг да го направи. Не и след като избягах от Чаз. Чаз беше единственият, на когото той се доверяваше, че ще ме убие милостиво, освен на себе си. Ще трябва да го направи сам, Танер. Нищо друго няма да го задоволи.

Беше прекарала доста време в размисъл, беше разгледала всяка възможност и положение на шпионина в Убежището. Беше опасно и винаги имаше шанс да греши, но никога преди не бе грешала, въпреки преднамерените си грешки. Беше по-добър профайлър, отколкото баща й смяташе. И тя знаеше, без сянка на съмнение, че Сайръс ще трябва да я убие сам. Той може би не го осъзнаваше още. А Танер може да не вярваше. Но когато баща й стигнеше до това решение, то щеше да го изяде жив. Щеше да я накаже сам. Беше неин баща. Никой друг нямаше право да го направи.

— Никога няма да те пусна да излезеш извън Убежището — закле се Танер.

Скийм се надяваше да стане така. Но познаваше баща си и знаеше, че той бе успявал да направи много неща, които други бяха смятали за невъзможни.