Лора Лей
Двойна игра (3)

Глава 2

Скийм не се прибра у дома. Не можеше да понесе мисълта за електронните подслушвателни устройства, разпръснати из къщата й, или подозрението, че баща й най-сетне е започнал да се съмнява, че дъщеря му е най-големият му враг.

Това беше единственият отговор. Той проверяваше дома й за подслушвателни устройства всяка седмица и твърдеше, че няма такива. Но малкото, преносимо приспособление, което Джонас й беше дал, показваше друго.

Вместо това младата жена се настани в любимия си хотел. Докато следваше пиколото до отредения апартамент, я заля вълна от умора. Не трябваше да ходи на партито. Да стои възможно най-далеч от Танер Рейнолдс беше най-безопасно. За съжаление точно тази Порода й беше слабост. Не че някога се беше намирала толкова близо до него, колкото тази вечер. Беше го наблюдавала от разстояние, следеше изявленията му пред пресата и гледаше всяко интервю и новинарска програма, в която той участваше. Но до тази вечер никога не бе изпробвала остроумията си срещу него.

Лоша Скийм. Устните й се извиха в усмивка. Поне знаеше, че либидото й все още функционира. През годините то оставаше мълчаливо, незаинтересовано, и тя се чудеше.

— Заповядайте, г-це Талънт. — Пиколото вкара картата ключ, отвори вратата и внесе през прага малкия й куфар и лаптопа й.

Премина през стаята, включи осветлението и остави лаптопа на бюрото, след което се насочи към спалнята с куфара.

Секунди по-късно се появи отново с любезна усмивка на лице.

— Много се радваме да бъдете наш гост тази нощ. Има ли нещо, което мога да направя за вас, преди да си тръгна?

— В момента не, благодаря. — Скийм пое от него картата ключ с кратка благодарствена усмивка и солиден бакшиш. — Засега нямам нужда от нищо.

Останала сама в добре осветения апартамент, младата жена огледа дневната с усещане за нереалност. Защо, по дяволите, беше тук? И къде беше Джонас?

Прокарвайки пръсти през косата си, тя отиде до вратата и провери дали е заключено, след което се отправи към спалнята.

Там отвори малкият куфар и извади от вътрешността му кадифена пижама от две части. Метна я на леглото, след това се пресегна към гърба на роклята, свали ципа и се измъкна от нея.

Имаше нужда от душ, а после щеше да се обади на Джонас. Ако не се свържеше с него скоро, всичко, върху което беше работила последните няколко години, щеше да отиде по дяволите.

Ако вече не беше станало.

Не можеше да омаловажи внезапната поява на Танер на сцената. След години на изкусна игра на котка и мишка, той най-сетне се бе срещнал с нея лице в лице, разкривайки й една много съблазнителна причина за неочаквания им сблъсък.

Желание.

Скийм се намръщи при тази мисъл, докато нагласяше температурата на водата и пристъпи под горещата струя.

Желание от нейна страна, може би. Танер винаги беше предизвиквал интереса й. Нещо, от което никога не успя да се отърве. И той със сигурност го знаеше. Колкото и манипулативен, пресметлив и измамен да беше, никога нямаше да се доближи до нея по собствена воля. Имаше нещо повече. Той знаеше нещо.

А това го правеше двойно по-опасен. Означаваше, че притежава вътрешна информация, информация, която вероятно само шпионинът в Общността на Породите за организацията на Талънт можеше да знае.

Скийм затвори очи, докато водата обливаше лицето й. Беше прекалено голямо съвпадение, а тя не вярваше в тях. В същата вечер, в която се опитваше да се срещне с Джонас и той не беше там, където беше обещал да бъде? Той не би пропуснал тази среща, ако беше безопасно. Което означаваше, че подозира, че шпионинът, работещ в Убежището, ще бъде там.

Възможно ли бе това да е Танер?

Щеше също да е лошо. Лошо, защото би било много по-лесно и приятно за нея, ако той е онова, за което се представя. Плейбоят на Убежището. Лоялният гений във връзките с обществеността, който караше народите да се втурват да помагат на Породите.

Скийм щеше да се свърже с Джонас тази вечер и да организира нова среща. Не можеше да остане повече в дружеството на баща си, не и след като той бе успял да открие кой бе съсипал машината за изпращане на съобщения миналата вечер. Животът й висеше на косъм и тя го знаеше.

— Глупачка, глупачка — мърмореше, докато привършваше бързо с къпането.

Беше хвърлила бърз поглед на съобщението, което бе пристигнало, и се беше паникьосала.

Планът е задействан. Първото дете ще бъде отвлечено в рамките на четиринадесет дни. Подгответе изход.

Скийм веднага се беше свързала с Джонас, а след това се бе опитала да прикрие следите си, но знаеше, че не го е направила ефективно. Не разполагаше с времето, което й бе нужно. След като баща й вземеше съобщението от своя шпионин, без да подозира, че тя го е видяла първа, знаеше, че трябва да бяга, и то бързо. Щом Джонас получеше информацията, синът на Калън, Дейвид щеше да бъде строго охраняван, и никой нямаше да стигне до него. Тогава баща й щеше да узнае какво е направила. Защото камерите в офиса щяха да покажат нея като единствения друг човек влизал там този ден.

Ако баща й успееше да се добере до първото известно дете Порода, заченато по естествен път, тогава Породите щяха да предприемат съответните мерки с груба сила. Което баща й очакваше с радостно нетърпение. Това бе неговият шанс да възстанови репутацията си в Съвета по генетика. С един ход той щеше да придобие първата зачената по естествен път Порода и в същото време да накара Породите да атакуват по начин, който със сигурност щеше да обърне общественото мнение срещу тях. Скийм беше успяла да си купи известно време, като повреди машината за препредаване на съобщения. Нямаше начин да се определи кога процесорът за обработка на данни се е повредил — поне не веднага — или кой го е сторил. Камерите в офиса щяха да покажат единствено, че тя е работила усърдно на компютъра в продължение на няколко часа. Докато успееха да проникнат в системните файлове, тя щеше да се намира на безопасно място.

Скийм въздъхна безсилно и се изплакна. Зави косата си стегнато с кърпа и подсуши тялото си. Половин час по-късно косата й беше почти суха, а тялото намазано с лосион, гладко и нежно ароматизирано.

Погледна ръчния часовник, оставен на плота в банята, и пресметна шансовете си да се свърже с Джонас преди полунощ. Този мъж стоеше до много странни часове. Не вдигаше мобилния си телефон цяла вечер и не отговаряше на кодираните съобщения, които му беше оставила, както и на онова, което му беше изпратила по-рано на личния му имейл в офиса. Нещо не беше наред тук и вероятността да намери смъртта си нарастваше.

Скийм стегна кърпата около тялото си и тръгна целенасочено към дневната. Там се закова на място. Точно пред Танер, който се бе излегнал на претрупания с възглавнички диван с лице към нея.

Не носеше яке, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, а златистите му очи блестяха от страст. Той се раздвижи привидно лениво, изправи се на крака и плъзна бавно поглед по оскъдно облеченото й тяло.

— Признавам, упорит си — промърмори Скийм и стегна кърпата на гърдите си.

Погледът му погали извивките над кърпата и зърната й настръхнаха, притискайки се към плата.

Откликът й беше незабавен. Зърната й се стегнаха силно, клиторът й се събуди за живот, а гънките на женствеността й се обляха с влажна топлина.

— Не се прибра в дома си — каза Танер тихо, гласът му вибрираше еротично. — Защо дойде на хотел?

Скийм вдигна вежди.

— Може би очаквам компания.

— Защо не в собствения си дом? — попита той отново. — Повечето жени предпочитат да правят секс в своите легла. Един вид интимност, предполагам — устните му се извиха чаровно.

— Може би не търся интимност. — Младата жена сви рамене и се обърна към спалнята, за да облече пижамата си, вместо да провежда този разговор само по кърпа.

Действително не й харесваше мисълта да умре гола. Ако той беше тук да я убие, нека поне да се облече, ако може.

Когато понечи да затвори вратата между стаите, една силна ръка я отвори отново и мускулестото тяло на Танер се облегна на рамката.

— Имам чувството, че да те изпускам от поглед точно сега, ще бъде много лоша идея. — Погледът му се плъзна по нея отново. — Не е нужно да се обличаш заради мен. Само ще трябва да се събличаш след малко.

— Ау, колко си уверен в себе си, а? — Скийм вдигна вежди подигравателно и тръгна към леглото.

Неочаквано бе обладана от някакво немирно дяволче. Тя остави кърпата да падне, без да му обръща внимание, взе виолетовите бикини от коприна и дантела и ги плъзна по краката си.

Облече се небрежно, убеждавайки себе си, че да бъде гола пред него не й влияе, но знаеше много добре, че не е така.

Взе лекото, кадифено горнище на пижамата и пъхна главата си. Погледът й потърси неговия и дъхът й секна.

Очите му, сега блестящи от гладна страст, погалиха високите й гърди, преди платът да ги покрие. Тя вдигна от леглото широкото долнище, мушна последователно двата си крака, след което го издърпа нагоре, усещайки погледа му почти като физическо докосване.

— Знаеш, че мога да помириша възбудата ти. — Танер добави онова ръмжене в гласа си, което предизвикваше тръпки по гръбнака й. — Защо се занимаваш да се обличаш?

— Гладен ли си? — Скийм пренебрегна въпроса му. — Възнамерявах да се обадя на румсървис.

— О, гладен съм — промърмори той. — Но не мисля, че храната ще утоли специалния ми апетит.

Утробата й се сви и потръпна. За миг съжалението я прониза толкова силно, че дъхът й почти секна. На друго място, по друго време, тя можеше да се наслади на играта, на чувствената заплаха. Беше жена, която обичаше преследването, привличането и отблъскването преди любовната игра да се премести в спалнята.

Беше се наслаждавала, докато Чаз не я научи колко измамна може да бъде. Докато не бе узнала за чистото зло, изпълващо сърцето на баща й, когато погуби нероденото й дете, и колко лесно Чаз му беше помогнал.

Сексуалните намеци сега представляваха заплаха. Без значение колко ги харесваше. Без значение колко бяха примамливи.

— Храната е единственото предложение, което ще получиш. В момента — информира го тя, позволявайки лека усмивка да извие устните й, когато го погледна изпод мигли. — Някакви предпочитания или ми се доверяваш аз да поръчам?

Скийм тръгна към вратата с намерението да мине покрай него и да излезе от стаята.

— Защо е тази игра? — Танер я улови за горната част на ръката. — Искаш ме в това легло толкова, колкото и аз искам да бъда там.

Докосването му беше леко, слабо, но накара тялото й да откликне в отговор. Скийм спря рязко и погледна към силните пръсти, обвити около плътта й.

— Това, което искам, и това, което си позволявам, рядко са едно и също нещо, г-н Рейнолдс — думите й прозвучаха предупредително. — Въздържанието изгражда характера. Може би и ти трябва да опиташ.

— Много жалко, че не изгражда чест и почтеност — отвърна той, като я пусна и я последва в дневната.

— Чувала съм, че всъщност го прави. — Устните й трепнаха развеселено. — Добрите сестри в пансиона „Дева Мария“ ме увериха, че ще засили тези качества в мен.

Докато я налагаха с ремък по гърба.

— О, да, пансионът „Дева Мария“ — изрече Танер замислено. — Беше изгонена от там, нали така?

— Да — Това беше най-милият й спомен от там. — Добрите сестри решиха, че съм изгубена кауза и дори те не могат да ме спасят.

Баща й обаче не беше проявил разбирането, на което се беше надявала. Към позаздравелите натъртвания от побоищата на монахините бяха добавени още. Отне й седмици да се възстанови.

— Загубена кауза ли си, Скийм?

Младата жена се обърна към него, учудена от внезапната мрачна нотка в тона му и се опита да я свърже с почти гневния блясък в очите му.

— Напълно — отговори бързо и честно. — Наистина, Танер, като че ли си разочарован. Нима очакваше друго?

Скийм натисна бутона за румсървис и поръча подбрани меса, сирене и любимото си вино. Ако Танер беше тук, за да я убие, след като я изчука, поне да се наслади на последното си хранене.

След като затвори, отиде до вратите на балкона. Дръпна завесите, отвори вратите и излезе на тъмната, просторна тераса. Намираха се на двадесет етажа височина, а гледката спираше дъха. Скийм се надяваше сенките навън да успокоят нервността, надигаща се вътре в нея.

— Не отсядам често тук — каза, когато го усети да се движи зад нея, изтласквайки я до парапета. — Но обичам гледката. От тук можеш да почувстваш пулса на града долу.

— Защо си тук, а не в дома си? — попита Танер отново, топлината на дъха му погали ушната й мида.

— Упорит си. — Пръстите й стиснаха парапета, когато усети ръцете му върху ханша си. — Тук е спокойно. Почти анонимно. — Нямаше скрити очи да я наблюдават, нито недоброжелателни уши, анализиращи всяка дума, всяко действие, което извършва. Допреди неговото пристигане беше в безопасност тук.

Скийм се обърна, неспособна да понесе заплахата на високото му тяло зад гърба й, без предимството да вижда лицето му. Дали изражението му щеше да се промени? Или пък едва доловимото напрежение в тялото му, ако направи своя ход и я убие тук?

Когато тя се втренчи в него, главата му се наклони на една страна, а очите му проблеснаха странно на мъждивата светлина.

— Мислиш, че ще те убия? — Плътните му чувствени устни се извиха в развеселена усмивка. — Няма да го направя, Скийм. Да те чукам до полуда — да. Да те предам на Закона за Породите — определено. Но няма да те убия.

— Не можеш да ме предадеш на Закона за Породите, Танер. — Скийм въздъхна и го погледна спокойно. — Не съм направила нищо.

Беше двоен агент на Отдела по делата на Породите. Джонас може да бе кучи син, но не би я оставил да плаща за престъпленията, в които беше въвлечена, за да получи доказателства срещу баща си и Съвета.

Само ако можеше да се довери на Танер. Ако беше сигурна, че той не е агент на баща й и че ще й повярва за нуждата от убежище и за информацията, която тя имаше. Изкушаваше се да му разкрие тайните си и да поеме риск за себе си, но не можеше да рискува с живота на още едно дете. Не и докато не се увери.

— Подписът ти се намира върху заповеди за убийства, красавице — прошепна Танер, като се наведе и докосна с устни ухото й. Резците му одраскаха нежната мида. — Снимки от срещите ти с няколко предполагаеми членове на Съвета. Всичко, което ни трябва, е самопризнанието на един войник или член на Съвета, за да те разпънат. Мислиш ли, че не е възможно?

Скийм изви устни в иронична усмивка.

— Мисля, че можеш да се сдобиеш с всичко това, ако го искаш достатъчно силно, Танер.

Мъжът се намръщи, по изражението му се четеше леко разочарование, когато ръцете му стиснаха ханша й.

— Толкова си сигурна, че ще избегнеш Закона за Породите — каза тихо. — Би трябвало да знаеш по-добре. Баща ти е оглавявал тренировъчния отдел на Съвета в продължение на десетилетия, а за последните десет години знаем, че и ти си участвала. Да се докаже със сигурност не е особено трудно.

Законът за Породите. Уставът, който бе създаден в закона преди години, даващ на Породите не само правото да се самоуправляват, но и правото да търсят отмъщение. Не че последното беше лесно за постигане. Първо трябваше да бъде одобрено от Ръководния кабинет, съставен от дванадесет избрани Породи, а след това щеше да отиде в надзорната комисия на окръг Колумбия, която се състоеше от осем човека и четири Породи.

Досега бе имало само няколко екзекуции на членове на Съвета на високо равнище, както и много хвърлени в затвора. Но натискът върху Ръководния кабинет, както и върху надзорната комисия да бъдат екзекутирани тези, които са уличени в опити за клане на Породи, ставаше непоносим.

— Тогава го докажи — Скийм сви рамене.

Това никога нямаше да се случи. Никой не би посмял да предаде баща й по такъв начин, освен нея, разбира се, а дори някой да го направеше, тя разполагаше със споразумението, което бе подписала с Джонас преди години.

Много лошо, че Джонас не вярваше на никого в Убежището. Резервният вариант винаги беше важен. В този случай не разполагаше с нищо безопасно, освен мястото, на което бе скрила споразумението. И докато не откриеше кой е шпионинът на баща й, можеше да даде информацията само на един човек.

— Можеш да излезеш чиста. — Танер наведе още малко главата си и зъбите му одраскаха рамото й, след което езикът му го облиза.

Скийм се насили да диша нормално и почти успя. Това не би трябвало да е толкова еротично. Не би трябвало да се възбужда от нещо толкова просто.

— Току-що се изкъпах — прошепна тя в ухото му. — Уверявам те, че съм много чиста.

Танер я ухапа по рамото. Леката, чувствена болка я накара да въздъхне, а по тялото й да се плъзне слабост.

— Подушвам те — изръмжа Породата. — Влажна си. Толкова влажна, че уханието на възбудата ти е като наркотик.

Скийм се опита да се съсредоточи — наистина се опита. Миглите й обаче трепнаха върху бузите й, когато внезапно устните му се озоваха върху нейните.

Мили боже! Мразеше да я целуват. Наистина. Но тази целувка… Пръстите й се вплетоха в косата му веднага, задържайки го към нея, когато устните му се спуснаха над нейните и езикът му се гмурна в устата й. Тази целувка, гореща, пращяща от сексуално намерение и страстна настойчивост, буквално помете сетивата й.

Танер обви ръце около тялото й, отдръпвайки я от парапета, само за да я обърне и притисне към стената на балкона. Той я обграждаше. Беше около нея, вътре в нея, възбуждаше я, стопляше я. Светкавици от блестяща жар експлодираха около клитора й, когато Скийм изви бедра към неговите.

По дяволите, трябваше да бутилира тази целувка. Той можеше да направи състояние от нея.

Танер вдигна едната си ръка, вплете я в косата й и я подръпна, предизвиквайки лека еротична болка в скалпа й. Прекъсна целувката и устните му изгориха шията й.

Скийм отвори очи, но не можа да види много — зрението й беше замъглено, замаяно.

Вдигна се на пръсти и се опита да притисне болезнената плът между бедрата си към твърдата издутина под панталона му.

О, това беше хубаво. Тих стон се откъсна от устните й, когато най-сетне успя да потърка жадуващия център на тялото си в него.

Тогава Танер тласна бедрата си към нея и улови дупето й с една ръка, за да я повдигне.

— Обвий крака около кръста ми — каза задъхано в ухото й, издавайки отново онзи ръмжащ звук, който я караше да иска да оближе устните му и да усети вибрациите от него със своите.

Краката й се обвиха около кръста му и пред погледа й проблеснаха звезди.

Боже мили! Това беше опасно. Когато пенисът му се притисна плътно и бедрата му се извиха към нея, Скийм изскимтя, а тя никога не скимтеше.

— Умирам да заровя пениса си в теб. — Точно и ясно. Не смекчаваше думите си ни най-малко.

— О, боже, толкова си романтичен — изпъшка тя, опасното, еротично изказване не намали възбудата й изобщо.

— Искаш романтика? — Той ухапа кожата на челюстта й. — Красиви лъжи, които да смекчат това?

При тези думи зъбите му се плъзнаха надолу към отчаяното връхче на гърдата й и тогава той пое твърдото зърно, плата и всичко останало в устата си.

Напрегнатият, приглушен вик, който се изтръгна от нея, я шокира. Мамка му, щеше да свърши. Точно тук, притисната към стената, и то само от зъбите му, обработващи стегнатата пъпка на зърното й.

И дори не се смущаваше от това.

Тогава Танер изръмжа.