Лора Лей
Двойна игра (2)

Глава 1

Тя беше въплъщение на елегантност, тайнственост и красота. Танер Рейнолдс наблюдаваше как Скийм Талънт обикаля из помещението и се спира да поприказва тук и там. Дръзката й усмивка го примамваше, предизвикваше го.

Трябваше да нареди да я убият в мига, в който узна, че е приела поканата за партито. Но нещо го спря. Нещо винаги го спираше. Не за първи път, когато тя беше замесена, страстта ръководеше действията му.

Тя беше дъщеря на генерал Сайръс Талънт. Потомка на самото зло. Сайръс Талънт оглавяваше програмата за обучение на Породите до освобождаването им преди десет години. Манипулативен, разрушителен, той бе успял да си покрие задника, както и да скрие всяко реално доказателство за длъжността, която изпълняваше, но Танер и Породите, които бе последвал след напускането на лабораториите в Ню Мексико, знаеха за тъмната злоба, която го беше обладала.

Както и неговата дъщеря. Тя работеше с него, за него. Беше подписвала заповеди за убийството на Породи и беше унищожила информация, за да покрие следите на Съвета по генетика.

Бяха успели да открият и обвинят десетки членове на Съвета, но главата на чудовището все още беше непокътната. Дванадесетчленният състав на вътрешния съвет все още беше на свобода. И докато не бъдеха унищожени, Породите нямаше да намерят покой.

Ако успееха да се доберат до Сайръс Талънт, тогава главният съвет щеше да бъде сериозно компрометиран. Скийм Талънт беше слабостта на баща си. За съжаление, никой не беше в състояние да я накара да проговори.

Танер беше сигурен, че ще успее.

Усмивка изви устните му. Усмивка, която той знаеше, че е изпълнена с похот и очакване. Тази вечер. Щеше да я има тази вечер. Джонас Уайът, директорът на Отдела по делата на Породите, беше извън града и не можеше да попречи на мисията му. И когато всичко свършеше, Танер се закле, че ще има информацията, която му бе необходима. Или Скийм Талънт щеше да е мъртва.

Беше му писнало Джонас да стои между него и тази жена. Като директор на Отдела по делата на Породите Джонас му беше наредил да чака. Да видят какво ще се случи. Да дадат шанс на Талънт сам да се провали.

Но Талънт нямаше да го стори. Нямаше да направи грешка. Нито пък дъщеря му. А на Танер му бе писнало да чака.

Тази вечер щеше да я вземе. Баща й щеше да предположи кой го е сторил, но нямаше да има доказателства. А Танер знаеше как да я скрие. Щеше да я скрие там, където никой човек или Порода нямаше да я открие.

Беше време да накара Скийм Талънт да си плати за участието си в заповедите, довели до смъртта на безброй Породи. Беше време да свали ръкавиците и да изтръгне информацията, която им беше необходима. Не само срещу баща й, но и самоличността на шпионина в Убежището и местоположението на пуристките и расистките фракции, които се приближаваха до деня, в който ще проникнат през защитите на Съединението.

Беше време да отвърне на удара.

 

 

Златното момче на Обществото на Породите, което присъстваше навсякъде, любезничеше и беше обичано от всички. Танер Рейнолдс. Плейбой, пиар гений и вероятен екзекутор на Скийм Талънт, ако наистина успееше да я докопа в някоя тъмна алея.

Тя беше дошла на партито, за да търси защита. Да намери Породата, с която беше работила през последните осем години. А той не беше тук. Но много други бяха.

Скийм се движеше бавно из помещението, следеше присъстващите Породи и свързваше имената им с файловете, които беше проучвала през годините. Кейбъл Сейнт Лорънс, генетичният близнак на Танер, не присъстваше, но това не беше необичайно. Той рядко присъстваше на партита.

Нито една от женените двойки Породи не присъстваха, въпреки че Скийм знаеше, че са поканени. Имаше няколко агенти, облечени в черните си униформи със символ на конкретната Порода, щампована на рамото. Имаше много Лъвове, няколко Пантери и Скийм беше сигурна, че е зърнала една Пума по-рано, но не и Бенгалски тигър.

Единственият такъв в стаята беше Танер, а той не беше агент. Поне Отделът по делата на Породите не го признаваше. Но Скийм знаеше по-добре. Знаеше, че той също може да раздава възмездие, когато ситуацията го налага. Самата тя беше умряла веднъж, след като бе унищожила доказателство за неговото отмъщение. Тази мисъл предизвика подигравателна усмивка у нея. Да бъдеш двоен агент на Породите можеше да бъде опасно за здравето.

Особено когато единствената Порода, която беше наясно с нейния статут на двоен агент, не присъстваше в момента.

Скийм тръгна предпазливо през балната зала. Там се намираха поне две дузини Породи. Но тази, която търсеше, очевидно я нямаше. Джонас Уайът забележимо отсъстваше от това събитие. Което беше необичайно. Прекалено необичайно.

Отпивайки от шампанското си, Скийм заобиколи по края помещението и се насочи към вратите, водещи към вътрешния двор и градините там. Да избяга от задушаващата атмосфера на партито, изпълнено с подозрителни погледи, беше наложително. Почти толкова, колкото да открие Джонас Уайът. По дяволите, той трябваше да бъде тук.

Скийм вдигна полата на огненочервената си вечерна рокля, стъпи на мраморния вътрешен двор и пое по каменната пътека, която водеше към слабо осветените градини. Това не беше най-безопасното място за нея, като се има предвид броя на Породите, обикалящи наоколо, но тя се нуждаеше от тишината, трябваше да прецени възможностите си сега, когато този, който можеше да й помогне, липсваше.

Идването й тук беше рискован ход. Не само защото имаше много Породи, желаещи да пробият дупка в главата й, но и защото прекалено много очи гледаха онова, което тя възнамеряваше да опита. Да предаде Сайръс Талънт не беше добра идея, особено така открито, както тя възнамеряваше да го направи.

С въвеждането на Закона за Породите преди няколко години животът на Скийм беше поставен малко или много в режим на задържане. Работейки като асистент на баща си, тя беше установила контакти с неговата свръзка в Съвета, и когато тази свръзка беше арестуван и осъден за престъпленията си, Скийм също бе попаднала под подозрение. Баща й я беше използвал като щит, а тя дори не беше разбрала.

Младата жена мина през градините, отдалечавайки се от партито и потъвайки по-дълбоко в спокойните сенки на буйната растителност. Тук нямаше очи, които я следят, и погледи, понякога осъдителни и винаги подозрителни.

— Скитането в тъмното може да се окаже опасно, г-це Талънт. Не си особено харесвана в последно време.

Гласът я накара да спре рязко. Дълбок и гладък като отлежало уиски. Танер Рейнолдс се плъзна от мрачните дълбини на една малка изкуствена пещера, отразяваща успокояващия звук на близкия фонтан.

Атмосферата беше романтична. Приглушена светлина, ромоляща вода за фон, издължени сенки около тях. За миг, само за миг, Скийм си позволи да изпита съжаление. Съжаление, че атмосферата и внезапното напрежение в тялото й не беше за любовник, а по-скоро за човек, който сам се смяташе за неин враг.

Беше облечен в смокинг. Мили боже, на мъже като Танер Рейнолдс не би трябвало да им се позволява да носят такова облекло. Трябваше да се обяви за криминално престъпление. Беше като да сложиш панделка на тигър. И въпреки това подчертаваше примитивната заплаха на животното.

— Бях поканена — увери го Скийм, изненадана от дрезгавия звук на собствения си глас.

— Разбира се, че си — каза Танер тихо. — Погрижих се за това.

Думите му бяха достатъчни да поставят на изпитание нервите на една жена. Също така накараха зърната й да настръхнат заинтригувано. А това не беше хубаво поради простия факт, че Скийм много добре знаеше, че Породите могат да усетят и подушат женската възбуда.

— Ти си се погрижил? — Тя наклони глава на една страна, оставяйки косата си да падне на рамото и да скрие половината от лицето й. — И защо го направи?

За да я убие, може би, цинично й напомни вътрешният й глас. Забрави внезапната топлина между бедрата си и чувствителното набъбване на зърната си. Тази Порода по-скоро щеше да я убие, а не да я чука.

И не можеше да го вини. Танер беше видял само онова, което тя искаше да покаже през последните десет години. Тя беше дъщеря на Сайръс Талънт не само по кръв, но и по безпощадност. Беше част от фракциите, решени да унищожат Породите, враг на същите тези създания, за чието спасение беше рискувала живота си безброй пъти. Но не можеше да разкрие истината. Не още. Не и докато Джонас не открие кой е шпионинът в Убежището на Породите. Не и докато тя не намери Джонас и се увери, че информацията, която носи, ще попадне в правилните ръце.

— Да кажем, че реших, че е време да се срещнем — осведоми я Танер. — Танцуваме един около друг в продължение на години, стараейки се да стоим далеч един от друг. С течение на играта нетърпението ми нарастваше.

— Значи играем игра? — Скийм вдигна вежди любопитно. — Правилата сигурно са се изгубили по пощата.

— Мисля, че си много добре запозната с правилата. — Мъжът се отдръпна от сенките и стъпи на пътеката до нея, сякаш за да изсмуче кислорода от въздуха с действието си.

— Ти си мислиш така — промълви тя. — Но ще трябва първо да разбера каква е играта. Какво искаш, г-н Рейнолдс?

— Не ме наричаш животно — напомни й укорително, звукът на гласа му погали чувствителните й нервни окончания. Всъщност я прониза студена тръпка по гръбнака. — Не беше ли мнение на баща ти, че като ни дават имена, ни създават погрешно впечатление за значимост? Че можем да бъдем хора?

Предупредително напрежение изпълни въздуха. Неговото предупреждение. Скийм предпочете да го игнорира. Беше се въздържала прекалено дълго и беше уморена от битката. Уморена да го избягва и да измисля оправдания. Уморена от страха, кръвта и смъртта.

— Аз работя за баща си, г-н Рейнолдс. Не живея според мненията му — заяви тя.

Смехът му беше тих и опасен. Беше толкова тъмно тук, навътре в градините, че когато Скийм го погледна, не можа да види нищо друго, освен златния блясък в очите му. А те бяха прекалено хипнотизиращи.

Още една тръпка пробяга по гръбнака й, когато той вдигна ръка и пръстите му отместиха назад косата й. Дългите, гъсти, копринени кичури погалиха голите й рамене и повишиха чувствителността й.

Ниското деколте на роклята й без ръкави даваше свободен достъп на пръстите му, които се плъзнаха по рамото, а след това проследиха ключицата й. Топлата му, леко грапава плът я докосваше, облекчаваше я. Облекчаваше я, въпреки че я възбуждаше.

Сърцето й биеше лудо, блъскаше се в гърдите й от страх. Или вълнение. Страх, внуши си младата жена. Нямаше да допусне да се вълнува от нещо толкова малко като лекия като повей на вятър допир на загрубелите му пръсти по кожата си.

— Баща ти трябва да те пази по-добре — каза Танер тихо. — Миналата седмица по време на атаката над Убежището беше пролята кръв. Знаем, че вие двамата сте замесени. Всичко, което трябва да направим, е да го докажем.

— А ти нямаш доказателство — напомни му тя също толкова тихо. — И няма да го осигуриш, като ме притискаш в тъмното.

Танер замълча. Ноздрите му пламнаха, докато я наблюдаваше озадачено. Той беше опасен, много по-опасен от другите Породи, и тя го знаеше.

Нямаше как да скрие възбудата си от него. Разбираше, че той я усеща. Можеше да го види в напрегнатата готовност на тялото му и в похотливия блясък на очите му. Танер беше версията на Породите на холивудски плейбой. Лошото момче. Този, който разкриваше своята чувственост и сексуалните си копнежи.

— Кажи ми, Скийм — Танер се наведе по-близо, блокирайки светлината. Очите му я хипнотизираха. — Не си ли поне малко изплашена? Мога да одера кожата от костите ти и да скрия тялото ти така, че никой човек или Порода да не може да го открие. Мога да ти покажа болка, различна от всяка, която някога си изпитвала.

— Но не болка искаш да ми покажеш — прошепна тя в отговор. — И точно сега не мислиш за убийство. Нали така, Танер?

— Не ме изкушавай. — Мрачният му глас се задълбочи, в него се долавяше несъмнена сексуална нотка. — Изобщо няма да се справиш с онова, което мога да ти дам.

Скийм нацупи устни пресилено.

— Но, Танер, съблазняването ти би било толкова забавно — провлече тя. — Със сигурност знаеш, че това е любимият ми спорт. Примамването на иначе добри мъже да бъдат лоши момчета.

— Аз вече съм лошо момче — изръмжа той, надвесвайки се над нея. — От най-лошият вид. Не искаш парче от мен, няма да можеш да се справиш.

— О-о, предизвикателство — подразни го Скийм, всъщност се наслаждаваше на размяната на остроумни забележки. — Ако нямах толкова натоварен график, със сигурност щях да приема предложението.

— И действително ще позволиш едно животно да те чука? — попита Танер. — Защо, г-це Талънт? Баща ти ще получи удар.

Само ако това беше истина.

— Всички мъже са животни, без значение кръвната им линия — увери го тя, едва сдържайки горчивината си. — Не се притеснявай, няма да допусна това да се отрази на решението ми.

Танер се наведе по-близо, устните му внезапно бяха до ухото й и погалиха деликатната мида, когато прошепна:

— Красавице, никога няма да ме имаш. Мога да ти покажа какво означава наистина да бъдеш с животно. Мога да те накарам да молиш за още.

Скийм не се съмняваше в това. Ако съдеше по състоянието на тялото си, нямаше да му отнеме много време да я накара да моли.

— Първо трябва наистина да ме вкараш в леглото. — Тя извърна глава, докато устните й също докоснаха ухото му. Езикът й се подаде и близна леко меката му част. — Но имам правило никога да не се чукам с мъже, които ме мразят. Така че не се броиш, г-н Рейнолдс.

Танер стоеше напълно неподвижен, ръцете му бяха на хълбоците й, но едва я докосваха. Тялото му беше напрегнато, в готовност, сякаш надушваше опасност.

— Никога не съм твърдял, че те мразя, Скийм — прошепна най-сетне, отмести косата й с нос и устните му намериха шията й. Зъбите му прокараха огнена пътека по вената там. — Но един от тези дни ще ме чукаш. Освен ако първо не те убия.

Ухапа я по шията и тя се дръпна назад изненадано. Докосна с ръка пламтящото място и се намръщи гневно.

— Това беше ненужно — каза строго, изпъна рамене и го прониза с поглед. — Не знаеш ли правилата, Танер? Не се хапе на първа среща, особено на случайна среща в тъмното. Знакът на цивилизования мъж е неговият самоконтрол.

— Кой каза, че съм цивилизован? — засмя се той. Кратката усмивка накара порочните му резци да проблеснат в мрака. — Това беше само предупреждение, красавице. Когато ти го вкарам, ще се молиш да те ухапя.

Да, точно от това се страхуваше тя. Опасно. Много опасно. Играеше си с огън, по-горещ и с по-голям потенциал да я унищожи от онзи, с който си играеше последните десет години.

— В мечтите ти — каза Скийм подигравателно, с по-голяма увереност, отколкото притежаваше. — А сега, ако ме извиниш, колкото и да е забавно това малко приключение, трябва да си тръгвам. Става късно.

Понечи да мине покрай него, но се закова на място, когато гърдите му изведнъж блокираха пътя й.

— Опитваш се да избягаш — обвини й той, като се протегна и плъзна пръст по бузата й. — Мислиш ли, че направих всичко, за да те докарам тук, и ще ти се размине толкова лесно?

— Мисля, че се насладих достатъчно на очарователната ти компания. — Тялото й умоляваше за още, но, по дяволите, то нямаше достатъчно разум да избира достойни любовници, така че защо трябваше да му обръща внимание сега?

— Ще те имам, Скийм. Съпротивата само ще удължи битката.

— Треперят ми гащите — тя извъртя очи, преди да направи крачка встрани и този път успя да го заобиколи. — Не си ли чувал, Танер? Преследването е половината от забавлението.

В действителност беше открила, че е цялото забавление, но нямаше намерение да обижда мъжкото его. Да не говорим за егото на една Порода.

— Ще трябва да ме извиниш сега. Насладих се достатъчно на компанията ти и на остроумните сексуални намеци. Време е да си тръгвам.

— Г-це Талънт — промърмори Танер, докато вървеше обратно към балната зала. — Определено беше удоволствие.

Наблюдаваше я как върви през градината, светлината от къщата се разливаше около нея, карайки червената рокля да пламти върху стройното й тяло и да потъмнява буйния водопад на черните й коси.

Прокара език по зъбите си. Нямаше подути жлези. За миг, само за миг, беше усетил непознат вкус в устата си, и сърцето му се сви подозрително. Възможно ли бе Скийм Талънт да е неговата половинка? Жената, която от години планираше да отвлече, която бе следил с почти фанатична отдаденост, която го очароваше по начин, по който никоя друга не бе успявала.

Признаците на разгонването бяха пределно ясни на всички, установени за постоянно в Общността на Породите. Подути жлези, необичайна сексуална възбуда, завладяваща ума и тялото. Желанието му към нея го пронизваше по-силно от всичко, което някога бе изпитвал. Но нито един от признаците на разгонването не се проявяваше.

— Тя си тръгва от купона — съобщи Танер, знаейки, че екипът в другия край на слушалката ще получи съобщението.

— Така чухме и ние — изръмжа Кейбъл в отговор.

Устните на Танер трепнаха в усмивка. Въпреки сексуалната си освободеност, Кейбъл рядко се чувстваше комфортно в обществото.

— Следвайте я — нареди той, отправяйки се обратно към партито. — Искам да ме уведомите, когато пристигне в къщата и дали е сама.

— Сигурен ли си, че това е най-добрият начин на действие, Танер? — попита Кейбъл. — Да последваме змията в дупката й не е особено умно.

— Лъвът, Кейбъл — поправи го с усмивка. — Просто се увери, че къщата е чиста.

— Почистихме я от буболечки, преди да дойдем тук — отговори другата Порода. — Очевидно татенцето няма доверие на малката си принцеса. Във всяка стая имаше жици.

Танер направи гримаса.

— Приготви ми заглушител. Не искам това да се записва.

— Готов е и те чака — въздъхна Кейбъл. — Не е лесно да ти покривам задника. Дяволски късметлия си, че Джакъл има извратено чувство за хумор, когато става въпрос за твоите игрички.

Изсумтяването на Джакъл се чу в слушалката. Той беше един от малкото човеци агенти в Убежището.

— Просто е отегчен тази седмица. — Танер потисна смеха си, докато приближаваше вътрешния двор. — Навън съм. Ще се видим в замъка.

Замъкът. Градската къща на принцесата в центъра на Вашингтон беше претърсена от край до край през последните няколко дни. Откриха само подслушвателни устройства и нищо друго. Странно, принцесата нямаше лични семейни снимки, освен една на мъртвата си майка, която стоеше на нощното й шкафче. Домът й беше стерилен. Студен.

— Мерк изкара лимузината за теб — заговори Кейбъл в ухото му, когато той влезе в залата и тръгна да си проправя път през тълпата от политически и не толкова политически гости.

Поднесе извиненията си на домакините, след което мина през пищното фоайе на къщата, игнорирайки изпълнените с желание женски погледи, които се насочваха към него.

Беше необичайно да си тръгва без компания от парти. Но не възнамеряваше да остане сам за дълго време. Тази нощ Скийм щеше да опознае отблизо и доста интимно една Порода по начин, който изключваше кръв и смърт.

Първо щеше да я чука, за да се отърве от магията, която владееше тялото му, после щеше да изтръгне информацията, която му беше необходима. А след това, също толкова студено, колкото тя бе подписвала смъртните присъди на Породите в миналото, той щеше да я предаде на Закона за Породите.

Най-сетне имаше доказателство срещу нея. Снимки, подписани заповеди и признанията на бившия й любовник. Единственото, което му трябваше сега, бяха показанията на войник или член на Съвета, за да я отстрани. Скийм Талънт беше на път да се превърне в нищо повече от спомен за Породите.