Лора Лей
Двойна игра (19)

Глава 18

Освен цвета на косата и очите, Кейбъл Сейнт Лорънс беше идентичен на Танер Рейнолдс. Разликата в косата беше разместването на цветовете. Танер беше чернокос с лъскави златисти кичури. Кейбъл беше с лъскава златиста коса и черни кичури. Очите на Танер бяха с дълбок, кехлибарен цвят с блестящи зелени точици. Кейбъл беше със зелени очи, изпъстрени с кехлибарени точици. И двамата бяха еднакво високи — метър и осемдесет и пет сантиметра. Силни, мускулести, с вид на паднали ангели. Въпреки че нямаше достатъчно силно въображение, което да ги възприеме като ангели. Те бяха еднакво опасни.

Бащата на Скийм някога имаше подробни файлове за двете Бенгалски породи; за обучението и силните им страни, както и за слабостите им. Скийм почти бе наизустила документите. По време на престоя в лабораториите, Танер бе играл играта перфектно. Беше преминал успешно всяко препятствие, пред което бе изправян, беше убивал с вещина и бе показал на психолозите, че е лоялен убиец дори в най-ранната си възраст.

Танер сега беше смятан за един от най-големите лабораторни провали, както и едно от най-силните оръжия на Калън Лайънс при спасяването на Породите от лабораториите в Ню Мексико.

Кейбъл беше друга история. Обучението му беше изпълнено с капани. Той отказваше да практикува онова, което го обучаваха, и използваше собствен начин. Отказваше да убива, когато му наредят, но нямаше проблем с умъртвяването на войници и дресьори. Отказваше да говори на психолозите и беше класифициран като психически нестабилен от лекарите, които работеха с него.

На двадесет и пет годишна възраст беше обявен като провал, без надежда за обучение и отбелязан за екзекуция заедно с почти две дузини други Породи. Беше оцелял в една яма, проектирана да убива с мъчителна прецизност.

— Не мисля, че приятелката ти ми вярва, Танер — отбеляза Кейбъл няколко часа след пристигането си, когато Скийм бавно излезе от банята и пристъпи в главната пещера.

Танер стоеше до плота с бира в едната ръка, а другата беше в джоба на дънките му, докато Кейбъл седеше на масата, отпуснат в стола си с бутилка бира пред него.

— Моето доверие важно ли е? — попита най-сетне младата жена, като се отправи към хладилника и извади оттам бутилка с вода.

Беше изкъпана, преоблечена, и за първи път, откакто бе излязла от пещерите, се чувстваше затоплена отново. В безопасност. Господи, не беше осъзнала жертвите, които животът бе взел от нея през годините досега.

Сега просто трябваше да изчака още малко. Кейбъл скоро щеше да си тръгне и когато това станеше, щеше да поговори с Танер. Можеше да обясни защо си е тръгнала и защо толкова отчаяно искаше да говори с Джонас.

— Може би не. — Кейбъл сви рамене, а погледът му се спря отегчено върху нея. — Поне не точно сега.

Скийм го погледна подозрително, след което мина покрай Танер и отиде до къта за почивка, разположен пред телевизора.

— Знаеш ли, че даваха татенцето ти по телевизията снощи — съобщи Кейбъл. — Бузите му бяха мокри от сълзи, докато молеше да се завърнеш.

Скийм спря, след което се обърна към него.

— Кейбъл, остави това — нареди Танер тихо.

Зелените очи стрелнаха Танер, преди да се върнат върху Скийм с блясък на хищнически интерес и задоволство.

— Какво да остави? — Въпросът й беше насочен и към двамата.

Сърцето й беше натежало, туптеше бавно, почти паникьосано. Мразеше това усещане, предчувствието за опасност, предупредителното чувство.

— Нищо — отвърна най-сетне Кейбъл и погледна Танер с подигравателна усмивка. — Може да почака.

Танер поклати глава почти смирено, а усмивката на брат му се задълбочи.

— Наречи ме нетърпелива тогава — отговори непроницаемо тя.

— Вече има един такъв. — Кейбъл вдигна вежди саркастично. — Знаеш ли, аз също мога да подуша възбудата ти.

Скийм не се изчерви, нито се засрами. Вместо това въздъхна.

— Трябва много повече от това, за да ме унижиш, г-н Сейнт Лорънс — информира го тя. — Опитай отново.

— Мисля, че мога да свърша в дънките си само като гледам как пенисът му разтяга котенцето ти — продължи Кейбъл. — Това ще бъде достатъчно да накара един гладен човек да облизва устни в очакване.

Скийм погледна Танер и видя как веждите му се свиха, а очите му, насочени към брат му, потъмняха.

Какво, по дяволите, ставаше тук? Сякаш Кейбъл умишлено се опитваше да вбеси нея и Танер.

— Тези устни са единственото, което ще оближеш, що се отнася до мен — каза тя сладко. — Ако ти и Танер изгаряте от желание да играете игричките си, тогава можете да го правите някъде другаде.

— Това няма да е първият път, в който позволяваш на любовника ти да те споделя — посочи Кейбъл. — Какво те кара да вярваш повече на един убиец, отколкото на Породата, която ти спаси задника?

Скийм се обърна бавно и погледна към него мълчаливо и гневно. Защо й причиняваше това? Фактът, че Чаз я беше споделил с друг мъж не би трябвало да означава нищо за Кейбъл. Танер беше ли му показал записите? Те бяха споделяли жените си, Скийм знаеше това. Дали не бяха гледали заедно и записите, които Танер беше гледал?

— Не е гледал, Скийм. — Гласът на Танер съдържаше нотка на примирение. — Това бе описано в доклада ми.

— Докладвал си за това, което си видял? — попита тя въпреки стягането в гърдите си.

— Когато беше необходимо. — Той сви рамене. — Да позволиш на Сейнт Маркс да доведе в леглото ти агент на ФБР, за който се смяташе, че е лоялен към Породите беше в интерес на сигурността.

— За какво му плащаше Сейнт Маркс? — попита Кейбъл. — И трябва да отбележа, че докато се къпеше, агентът му благодари, че двамата сте събрали цената му толкова лесно.

Скийм погледна двамата мъже невиждащо. Това беше един от последните пъти, в които бе позволила Чаз да я докосне. Не че преживяването не беше приятно, но кухото чувство на срам, което я изпълни по-късно, я преследва години наред. И сега то се завърна.

— Нямах представа, че Чаз му е платил за нещо. — Скийм се насили да се дистанцира умствено и емоционално. Не можеше да си позволи да чувства срам или болка в този момент. — Всичко, което знаех, е, че той е приятел на Чаз.

— Момиче, мъжете в живота ти успяха да запазят няколко много големи тайни от теб — изцъка Кейбъл с престорено съчувствие. — Или просто си прекалено глупава, за да разбереш как те използват? Или се забавляваше?

— Забавлявах се — каза напевно Скийм, заравяйки светкавицата от болка достатъчно дълбоко в тъмния малък ъгъл, който пазеше само за такива случаи. За моментите, в които осъзнаването на собствената й глупост я пронизваше като нагорещено острие. — Може би Танер трябва да ти позволи да гледаш. Двамата бихте могли да мастурбирате заедно, докато ти играеш малките си шпионски игри.

Кейбъл направи саркастична гримаса.

— Е, това беше извратено. Имаш малък болен мозък, нали, Скиймър?

Един нож се заби в масата пред Кейбъл и завибрира от насилие. Погледът на Скийм литна към Танер.

— Хвани го, Кейбъл, и ще си поговорим — предупреди го Танер. — Наистина ли искаш това?

— Не, това, което искам да разбера, е, защо, по дяволите, агенти и войници на Съвета се разхождат около тази планина. Как са разбрали кой я е заловил и къде се крие? — Кейбъл издърпа ножа от масата и се втренчи в брат си гневно.

— Ти си голямо момче — информира го Танер. — Ще оживееш, ако не получиш онова, което искаш. Те ще си тръгнат, когато осъзнаят, че няма да получат каквото искат.

— И двамата започвате да ми лазите по нервите — озъби се Скийм, като се обърна към Танер. — Трябва да поговорим. Разкарай от тук мистър Хайд, за да можем да го направим. Мисля, че ваканцията ти почти приключи. Нямаме цяла година.

— Това прави ли те д-р Джекил? — пошегува се замислено Кейбъл и погледна към Танер.

— Млъквай, Кейбъл — отряза го брат му.

Скийм го погледна, осъзнавайки, че той се старае да стои далеч от нея. Не я беше докосвал, откакто влязоха в пещерите, а сега Кейбъл беше тук и тя усещаше хлад във въздуха.

Чувството за безопасност бързо се изпаряваше.

— Танер, моля те — прошепна тя. — Трябва да поговорим.

— Това едно от онези закодирани съобщения за секс ли е? — прекъсна я Кейбъл. — Мога ли да остана и да поиграя?

Танер го погледна предупредително.

Кейбъл се ухили.

— Мисля, че той очаква разрешение от теб, прекрасна. Мога ли да поиграя с вас?

Той вече играеше или се опитваше да си играе с нея, като я ядоса. Кейбъл не беше шегаджия. Единственият въпрос беше дали Танер участваше в играта заедно с него?

Разбира се, че да. Те двамата не играеха сами, независимо от резултата. Скийм трябваше да очаква Кейбъл да се появи. Трябваше да се досети, че ще е там. Беше се подхлъзнала лошо, доверявайки се на един човек, на една Порода, макар да знаеше добре, че не трябва да се доверява на никого.

— Вие двамата можете да си играете колкото си искате — информира ги тя хладно. — Не съм в настроение за още игри, така че можете да ме отпишете.

Усмивката на Кейбъл стана по-широка, докато Танер се взираше в нея замислено.

Скийм се обърна и тръгна към дивана, взе дистанционното за телевизора и натисна бутона за пускане. Превключи на Хистъри чанъл и се облегна назад с водата си в ръка. Мозъкът й работеше, кроеше планове.

Танер ще го накара да си тръгне скоро, помисли си тя. Нали така? Със сигурност нямаше сериозното намерение да опита да я споделя с него. Не и сега. Не и когато Скийм искаше да каже на Танер истината, когато искаше да приеме всичко, което той се бе опитал да й даде през изминалата седмица.

Младата жена отвори бутилката и отпи от водата, докато фокусираше погледа си върху документалния филм за пехотинците, а умът й се опитваше да се справи с това ново, изненадващо развитие. Животът й, доста буквално, отиваше по дяволите, и все още не беше намерила начин да го спре.

Танер най-накрая беше пуснал брат си вътре. Изненадващо, Скийм не беше помислила за това. Сякаш някаква част от нея наистина вярваше, че Танер я смята изключително за своя собственост. Че може би ще й предложи използването на клаузата за чифтосването в правилника на Породите, за да я защити. Ако той обявеше претенциите си над нея като негова половинка, би могъл да я отведе в Убежището и да я постави под защитата на Породите, вместо под Закона за Породите.

Скийм мислено се ритна по задника. Какво я бе накарало дори да си помисли, че подобно нещо може да се случи? Нея я мразеха. Беше дъщеря на Сайръс Талънт, негов помощник, част от организацията, която беше създала и измъчвала Породите в продължение на десетилетия.

Нямаше значение, че едва не бе дала живота си десетина пъти в опит да ги спаси. Както и един случай, в който наистина бе умряла от мъченията, които баща й й бе причинил. Скийм примигна, за да потисне влагата в очите си.

Би трябвало да знае добре. За да предяви претенциите си над нея, Танер трябваше да я обича. А това нямаше да се случи. Никога. И без значение колко силно я болеше сърцето, без значение съжалението, което свиваше вътрешностите й и стягаше гърлото й, любовта нямаше да се случи на нея.

Ръката й се отпусна върху топлината в корема й, едно неприятно щипане, което нямаше смисъл, също както и възбудата, надигаща се вътре в нея. Или болката в душата й.

Беше уморена, осъзна тя. Не изтощена, не изчерпана, а умствено и емоционално уморена, и се питаше дали ще може да се насили да оцелее, докато Джонас я открие.

А той щеше да я открие. Жива или мъртва. Той беше най-решителната, най-упоритата Порода, която познаваше, или за която бе чувала. Сигурно бе разбрал, когато тя поиска среща с него, че е готова да се включи, че има нужда от защита. Точно както тя бе разбрала още преди години, че за да получи тази защита, ще трябва да донесе доста важна информация.

Вече имаше онова, което й трябва. Имената на всяка пуристка и расистка група, работещи в Съвета, както и лидерите на организациите. Бъдещите планове за систематично унищожаване на Обществото на Породите и шпионите, работещи в правителството, за да подпомогнат плановете на Съвета.

Единственото, с което не разполагаше, беше името на шпионина, работещ в Убежището, заговорничещ да унищожи свободата, която Обществото на Породите бе открило.

Досега да беше го направила и да бе получила свободата си. Ако баща й по някакъв начин не бе научил, че го е предала.

— О, тя знаела как да бъде тиха, Танер. — Кейбъл я наблюдава няколко дълги минути, след като тя седна. — Изненадва ме.

Танер промърмори нещо, което Скийм не успя да чуе. Нещо, което не бе сигурна, че иска да чуе. Всичко, което усещаше тя, бе собствената й бушуваща болка. Внезапно се почувства изгубена, сама. По-самотна, отколкото някога бе била през живота си.

Кейбъл я предизвикваше съзнателно. Искаше да вбеси Танер. Искаше свръхчовешкия контрол, който брат му притежаваше, да се пречупи. Искаше животното вътре в него да предяви претенциите си над половинката си. Защото очевидно това не се беше случило още.

Би било забавно, ако ситуацията не беше толкова сериозна.

И ако студеното стоманено острие на касапския нож не бе опряно в гърлото му. Позицията не беше особено удобна да проявява мнението си.

Танер беше ядосан. Очите му блестяха, а изражението му беше сурово.

— Назад, братле — предупреди го Кейбъл. — Няма да се борим тук.

— Остави я на мира, по дяволите — изръмжа Танер, гласът му беше прекалено тих, за да го чуе Скийм от другия край на стаята на дивана, който беше обърнат с гръб към тях, но опасното намерение беше ясно на Кейбъл.

Брат му въздъхна. Бедното копеле. Миризмата на женска болка го подлудяваше. Само Бог знаеше какво причинява на Танер. Това беше тяхното проклятие. Можеха да подушат емоциите така, както другите хора надушваха бекон или кафе. Емоции, които другите Породи пропускаха, разрушителни чувства, които белязват и осакатяват ума, те можеха да определят с удивителна точност.

Някои аромати бяха едва доловими, помисли си той, докато Танер бавно отдръпваше ножа. Като на Скийм. Една част от нея беше толкова помрачняла от болка, от желание да бъде свободна, че заливаше сетивата му. Беше сигурен, че направо остъргва тези на Танер. Кейбъл се надяваше, че като го притисне, ще разкъса самоконтрола на брат си, както и че ще принуди животното, което усещаше да дебне под повърхността, да се освободи.

Това беше една от причините Кейбъл да използва всички средства, с които разполага, за да държи Танер далеч от нея през годините. Първият път, когато се бе приближил достатъчно близо до нея, за да подуши аромата й, той бе разбрал няколко неща.

Първо и най-важно тя беше половинката на Танер. Това би трябвало да го подтикне още тогава да се свърже с брат си и да му каже. Танер търсеше непрестанно жената, с която ще свърже душата си, докато Кейбъл се молеше никога да не срещне такова създание. Душата му беше достатъчно обвързана.

Но Танер. Танер би убил, за да я има. Или би умрял. А в този момент тя носеше детето на друг мъж. И по-късно. По дяволите, по-късно ситуацията стана по-опасна от всякога. Времето трябваше да бъде подходящо. И когато най-сетне стана такова, за щастие, възможността сама се бе предоставила на Танер, за да вземе.

— Трябва да поговорим — почти прошепна Кейбъл, когато погледът му срещна този на Танер отново. — Джонас е полудял да я търси, Танер. Всеки наличен екип е изтеглен, за да помогне.

Танер погледна към Скийм и челюстта му се стегна конвулсивно.

— Изкарай я, човече — изръмжа Кейбъл. — Обади се на Джонас. Той ще изпрати хеликоптер. Заведи я в Убежището.

— И да я оставя на Закона за Породите? — отвърна със същия тон Танер. — Защо, по дяволите, мислиш, че я доведох тук? Единственият шанс да я спася бе ако тя е моята половинка. Но не е.

Горчивина изпълни въздуха, както и ароматът на разгонването.

Кейбъл поклати глава.

— Усетих миризмата.

— И аз си мислех, че съм я усетил. — Танер преглътна тежко. — Нашата ДНК е толкова близка… — направи пауза. Мускулите на челюстта му се свиваха конвулсивно. — Подуших я, но може би не защото е моята половинка.

Измъчено — това беше единствената дума, която можеше да опише изражението на Танер, и болката, която се смеси с аромата на глада и желанието.

— В смисъл? — Кейбъл започна да става предпазлив. О, по дяволите, Танер със сигурност нямаше това предвид, което си помисли. Или пък да?

— Може би тя е твоята половинка. — Танер погледна назад, гласът му беше толкова тих, че само Кейбъл можеше да го чуе. — Разгонването може да възникне заради моето ДНК. Но може би това е причината да има само миризма. Шипът се показва при пълно чифтосване. Ако тя е твоята половинка, тогава това ще обясни всичко.

Кейбъл погледна към тила на Скийм, знаейки, че обяснението на Танер не изяснява защо шипът не се е показал. Танер би познал половинката си. Никога не би я споделил. Това беше нещо, което Кейбъл бе разбрал, но брат му винаги се съмняваше.

Беше почти забавно. Танер, винаги толкова уверен, толкова сигурен в себе си и в мястото си в света, сега се съмняваше в собствената си природа. В собствената си половинка. Но да оправи това за брат си щеше да е трудно.

Кейбъл разбираше вече защо се е родил първи. А беше доказано, че е така. Приемаше тази позиция на сериозно. Беше негова работа да защитава Танер, без значение от цената, която трябва да плати. Без значение колко ще е гадно. Без значение колко ще нарани Скийм Талънт.

— И как трябва да разрешим това? — Кейбъл прикри веселието си, знаейки, че брат му ще го усети, ако не бъде много внимателен.

Понякога не беше добра идея да позволи на Танер да узнае, че големият му брат е по-добър в измамните игри.

Танер преглътна тежко.

— Аз ще си тръгна. Ще ти дам малко време насаме с нея. Когато се чифтосате, ще я освободя.

Ще я освободи?

Кейбъл видя как очите му блеснаха от вътрешна ярост. О, да, това беше адски забавно. Танер споделя това сладко малко същество? Той погледна отново към Скийм. Нямаше никакъв шанс да я чука.

Но за някои неща си струваше да се бори с Танер. След като Кейбъл я докоснеше, не се съмняваше, че животното, което Танер държеше толкова дълбоко скрито вътре в него, ще се освободи. Това щеше да доведе до бъркотия. Танер щеше да изгуби целия си самоконтрол и щеше да се опита да унищожи мъжът, докосващ неговата жена. Но това щеше да е по-добре, отколкото да се изсмее в лицето на брат си заради самата мисъл, че Скийм не е неговата половинка.

— Тя изглежда не желае да бъде споделяна, Танер — посочи Кейбъл. — Как предлагаш да постъпим?

— Тя е твоята половинка — прошепна горчиво Танер. — Ще те желае. Не е нужно да я мамим.

Бедният Танер.

Кейбъл наведе глава, за да скрие знанието си. Ако шипът избираше сам времето, когато да се покаже, тогава Кейбъл щеше да разбере погрешните заключения, които брат му бе направил. Но това не променяше фактите обаче, факти, на които дори в Убежището щяха да обърнат внимание. Танер и Кейбъл може да бяха братя, но все пак имаше различия в миризмата и ДНК-то им. Леки разлики, призна си той, но това нямаше значение.

Неща като например факта, че Танер е похабил десет години във фантазии и мисли за Скийм Талънт. Кейбъл беше разочарован, но ни най-малко очарован. Скийм беше доста хубава, но нищо изключително.

Той скръсти ръце на гърдите си, облегна се назад на стола си и срещна директно погледа на Танер.

— Добре — кимна леко. — Ще я приема като моя половинка.

Едва не трепна от вълната от ярост, която го заля от Танер. Но брат му беше съвършено спокоен. Нито изражението, нито погледът му се промениха, но Кейбъл усети животното вътре в него. И да каже, че то не е доволно от сдържането.

Бедният Танер.