Лора Лей
Двойна игра (6)

Глава 5

Защо му позволи да направи това?

Скийм никога не бе толкова слаба. Смяташе се за неприемливо.

Стегна се и се опита да вдигне глава, да отхвърли еротичната тръпка, предизвикана от усещането на мазолестите му пръсти по скалпа й.

— Шшт. Отпусни се. — Дяволските му ръце хванаха врата й, а силните му пръсти започнаха да масажират напрегнатите мускули. Скийм едва потисна надигналия се стон.

Никога не я беше къпал мъж. Никога. И сега тя разбра защо. Самата интимност на акта беше слабост.

Преглъщайки тежко, младата жена остана с наведена глава, опитвайки се да диша нормално, когато Танер изцеди водата от косата й и я зави ловко с една кърпа.

— Облегни се. — Гласът му беше измамно мек, а ръцете му твърди, когато я улови за раменете и я принуди да се облегне назад в порцелановата вана.

— Ето така. Просто си почини — промърмори той. Думите прозвучаха като мъркане от мъжко задоволство.

Тук Скийм се намираше на опасна територия и го знаеше. Баща й може би имаше повече от един шпионин в Убежището и тя знаеше, че поне един от тях е на висока позиция. Не можеше да изключи Танер от заподозрените.

В този момент всеки в Убежището беше заподозрян. Особено Танер. Той беше обучен да се бие без оръжия. Преди да навърши петнадесет години се беше отличил при проникване в тила на противника и подривните техники. Учените от Съвета бяха непоколебими — той притежаваше умствените способности и липсата на емоция да се отличи в това. Той, както и всеки друг, можеше да бъде един от шпионите на баща й, успял да се внедри в Убежището.

Прекалено опасно беше да му се довери.

Само защото я беше спасил от Чаз не означаваше, че може да му има доверие. Баща й знаеше за съобщението, което тя бе унищожила, но добре разбираше, че няма да я пречупи, като я нарани или зарови. Възможно бе Танер да е неговата застраховка. Да е изпратен да спечели доверието й, дори ако това означава да убие Чаз.

Генерал Сайръс Талънт беше истински дявол и много малко неща оставяше на случайността. Той би искал тази информация повече от всичко, ако е възможно.

— Какво искаш от мен?

— Искам от теб много неща. — Танер се отпусна до ваната с гъба в едната ръка и бутилка душ гел в другата.

Скийм проследи как изстисква гела върху гъбата, а след това оставя бутилката на пода.

— Като например?

Очите му бяха като живи. Цветовете в тях проблеснаха и избледняха, промениха се и потъмняха.

— Трябва ли да направя списък? — Той потопи гъбата във водата, след което вдигна ръката й и започна да я мие.

— Да, направи списък — отвърна тя. — Ще го прочета по-късно. И мога да се изкъпя сама.

Сила. Всичко, от което се нуждаеше тя, беше малко повече сила. Раздвижи се рязко, опитвайки се да се изправи, когато две настойчиви и твърди, но не груби ръце я натиснаха обратно.

— Ти си слаба като котенце — измърка той. — Не трябва да се бориш с мен, Скийм.

— Не, просто трябва да легна по гръб и да ти позволя да ме изнасилиш. — Не се бореше с него. Отдавна беше научила, че има по-добри начини да посреща ударите, не с главата си.

— Тормозя ли те? — Гъбата спря върху ръката й. — И как го правя?

— Предпочитам да не бъда докосвана от теб, Танер.

— Не съм те питал за предпочитанията ти — челюстта му се стегна.

Скийм сви рамене лениво.

— Тогава техническият термин за такава принуда е тормоз, г-н Рейнолдс.

Танер пусна ръката й във водата. За част от секундата Скийм предположи, че е спечелила. Сега, какво се казваше за тази дума? Предположение. Нещо за тъпаци, помисли си развеселено.

Миг по-късно той се протегна през ваната и улови другата й ръка.

— Добре. Тормозя те — широките му рамене се свиха в отговор. — Породите не са обучени да бъдат политически коректни, нито пък сексуално изтънчени. Обучаваха ни да вземаме онова, което искаме.

И очевидно, наред с другите неща, искаше и нея.

— Някога приемаш ли „не“ за отговор? — попита Скийм, когато той пусна ръката й отново във водата и потопи пръстите си, за да вдигне коляното й.

— Рядко — отвърна мъжът. — Сега подпри стъпалото си на ръба на ваната.

— Започваш да ме дразниш — каза тя, но изпъни нареждането му и проследи с поглед как гъбата се плъзга по крака й.

Колко по-унизително можеше да стане?

— Защо баща ти те бие? И не отричай, чух всяка дума, която Сейнт Маркс каза.

Проклетият Чаз и неговата приказлива уста. Трябваше просто да й извие врата и да си държи езика зад зъбите. Не се нуждаеше от всички тези въпроси.

— Защото причинявам беди? — Скийм го погледна с периферното си зрение и си позволи да се подсмихне леко. Умееше да използва иронията доста добре, когато се налага.

— Упражняваш ли това изражение пред огледалото, за да го постигнеш? — попита Породата, като пусна крака й във водата и вдигна другото коляно.

— Обичаш да тормозиш жените? Какво, по дяволите, искаш? Следиш ме от години. Аз го знам и ти го знаеш. Защо? Защо ме спаси? Защо ме отвлече? И защо, проклет да си, мислиш, че се нуждая от помощта ти да се изкъпя?

Скийм измъкна крака си от хватката му, изправи се и го изгледа. Ръката му се стрелна и се обви около шията й. Опасно ръмжене се изтръгна от гърдите му.

В хватката му нямаше натиск. Само заплаха.

— Направи го — предизвика го, изумена от собствената си дързост. — Давай. Прекърши ми врата. Знаеш, че го искаш. Да приключваме с това.

В продължение на двадесет години беше живяла в страх от наказание и смърт. Беше пожертвала повече, отколкото той можеше да си представи някога, и по този начин бе осъзнала, че смъртта не е ужасяващият призрак, както си беше представяла.

Предизвикваше съжаление, да. Но не и ужас.

Беше осъзнала това дълго преди да разбере, че мъжът, който някога бе обичала, щеше да я убие.

— Твоят баща нареди смъртта ти — отсече Танер. — Изпрати бившия ти любовник да го извърши. Бащата на детето, което никога не си имала. И той щеше да те убие, Скийм. Дори нямаше да се замисли. Защо генерал Талънт внезапно реши да убие собствената си дъщеря?

— Наистина, Танер, мислиш ли, че съм му причинила по-малко неприятности, отколкото на Породите?

— Баща ти те бие! — В очите му гореше гняв. Скийм можеше да се закълне, че кехлибарът в тях почти избухна.

— Защо ти пука на теб? — Пръстите й се обвиха около китката му, когато си спомни, че той не я стиска. Че наистина може да диша.

— Ще убия този кучи син — прошепна той неочаквано, лицето му се доближи до нейното, а устните му се разтеглиха и разкриха острите му резци, отгоре и отдолу. — Чу ли ме, Скийм? Ще го изкормя с голи ръце.

— Ти…

Скийм ахна, когато думите й бяха прекъснати от устните му, които неочаквано се впиха в нейните и експлозия от удоволствие връхлетя тялото й.

Беше просто една целувка. Това е всичко. Докосване на устни. Езикът му се стрелна, нахлу в устата й… О, господи, ближеше вътрешността, а Танер мъркаше, докато пламъците я изгаряха.

Не беше просто една целувка. Не беше просто удоволствие. Беше предявяване на претенция. И Скийм беше безпомощна пред това.

Проклятие. Тази целувка проникваше до самата й същност и разпалваше огъня, който не знаеше, че тлее вътре в нея. Беше превземане, което я караше да иска още, караше я да вплете пръсти в копринената му коса и да го притиска към нея. Скийм чу собствените си стонове, носещи се от нейната към неговата уста, и им се наслаждаваше. Засега.

Това беше най-близкото до екстаз изживяване, което бе изпитвала някога през живота си.

— Проклета да си! — Танер се отдръпна точно толкова бързо, колкото бе откраднал целувката й.

Младата жена се взря в него шокирано, когато той се отдръпна и се изправи на крака със сила, която я смая.

— Излизай и се подсуши — изръмжа Танер с отвратено изражение. — Нямам цял ден на разположение. Ако трябва да влизам отново тук, ще те наведа над проклетата вана и ще ти покажа какво е да бъдеш чукана от една Порода. Да видим какво ще мислиш тогава за болката.

Скийм можеше само да се взира в него. За първи път не можеше да произнесе нормалните за нея дръзки отговори. Мозъкът й беше в хаос. Поради някаква причина тази целувка беше по-опустошителна от оргазма, който бе изпитала в хотелската стая.

Танер се обърна и излезе бързо от банята, след което дръпна завесата толкова силно, че едва не я изтръгна от металния прът, който я държеше.

— О, по дяволите — прошепна жената, докато се взираше в затворената завеса, опитвайки се да преглътне. Да усети вкуса на нещо друго, а не на яростната, гореща страст на Танер. И проклета да е, ако вкусът на тази страст не беше прекрасен.