Лора Лей
Двойна игра (10)

Глава 9

Скийм не можеше да позволи на Танер да я докосне отново. Нямаше да го допусне.

Какво, по дяволите, се беше случило? Откога Скийм Талънт позволяваше хормоните й да заглушат здравия й разум?

На следващата вечер, подпряла глава на ръката си, Скийм гледаше нещо, което сигурно беше шестчасов луд маратон.

Разбира се, не беше по-луд от поривите вътре в нея, с които се бореше. Желанието да се присъедини към Танер на дивана, да се изтегне до твърдото му тяло и да прокара езика си по всеки сантиметър от златистата му плът.

Вместо това, тя се насилваше да гледа някакъв непоправимо объркан сериал.

„Островът на Гилигън“. Сигурно е бил стар, когато е била дете. Не че го беше гледала. Баща й не считаше телевизията за продуктивна форма на забавление за детето си. Но понякога, в момичешкия пансион, бе присъствала, когато другите ученици го гледаха.

Беше успяла да се изключи, докато учеше. Но сега нямаше какво да изучава. Освен Танер.

Той се беше изтегнал на дивана, краката му бяха кръстосани на глезените, а едната му ръка бе отметната зад врата му, докато гледаше сериала с лека усмивка на устните си. Беше отпуснат, въпреки очевидната ерекция, опъваща предната част на дънките му. Въпреки напрежението, нарастващо вътре в Скийм.

— Си Ен Ен е много по-информативен — изрече най-накрая тя, замаяна от поредното премеждие на Гилигън, както и от собствената си възбуда.

— Си Ен Ен е депресиращ — изсумтя Танер леко развеселено, без да откъсва поглед от телевизора. — Доста навътре съм по световните въпроси. А сега съм във ваканция. Не гледам Си Ен Ен през почивката си.

— Смяташ ли да правиш нещо друго през ваканцията си, освен да гледаш телевизия? — попита разочаровано. — Откакто съм тук, не съм те виждала да правиш нещо полезно.

— Чукам също така — отговори, без да я поглежда. — Искаш ли да го направим? Забавлявахме се миналата нощ.

Скийм се намръщи към него.

— Не мислиш така. — Още не откъсваше очи от телевизора. — Знаеш ли, скъпа, трябва да решиш какво искаш, по един или друг начин.

Скийм въздъхна от пълната скука. Дори книгите на рафта бяха леко четиво, а не нещо сериозно. Имаше дори романи. Не че Скийм не харесваше романите, които бяха описателни и достатъчно горещи, за да я възпламенят. Тези на рафта обаче не бяха такива.

— Направо ме убиваш — каза тя и въздъхна. — Ако имаш намерение да ме измъчваш, определено успяваш.

Танер я стрелна с поглед, носещ сексуално послание.

— И как го постигам? — Действието на екрана привлече вниманието му отново.

— Гледаме това от поне шест часа, Танер. Гилигън ми лази по нервите вече — отбеляза саркастично жената. — Той е глупак. Не може да мине по улицата, без да направи някоя тъпотия.

— Това не е улица. — Танер се изсмя гласно, докато мъж в костюм на горила тероризираше корабокрушенци. Очевидно специалните ефекти не бяха стихията на това шоу.

— Много хубаво. Един дванадесетгодишен има повече здрав разум.

— Това е шоу, Скийм — укори я нежно. — Развлечение. Не се опитва да отразява реалността.

— Добре — младата жена извъртя очи. — Но малка реална почивка ще бъде приятна обаче. Половин час Си Ен Ен ще спаси разсъдъка ми.

— Разсъдъкът ти не е в списъка ми с приоритети — увери я Породата и се засмя, когато Гилигън изпадна в поредното затруднение.

Скийм се изправи на крака, скръсти ръце на гърдите си и започна да кръстосва пещерата. Не че това го притесняваше. През последните часове беше научила, че почти нищо не може да отвлече вниманието му от тъпия сериал.

— Къде се намираме? — попита тя. — Можеш да ми кажеш поне това.

— В средата на планината — отговори с весел тон.

Мразеше мъжете. Наистина ги мразеше.

— Къде е планината? — продължи Скийм през стиснати зъби.

— В една планинска верига.

— Коя шибана планинска верига, Танер? За бога, можеш да ми кажеш поне къде се намираме.

Тя се обърна и го погледна. Вниманието му не се откъсваше от шоуто. През по-голяма част от времето направо я игнорираше.

— Ще те заболи ли ако ми отговориш?

— Ще те заболи ли да ми кажеш защо са те били преди? Какво имаше предвид бившия ти любовник? — отвърна Танер небрежно, почти незаинтересовано.

Побоят миналия месец не ти ли беше достатъчен? Трябваше ли да продължаваш да предизвикваш късмета си?

Думите на Чаз запулсираха в съзнанието й. По дяволите, щеше ли да я заболи да му каже? Да поиграе неговата игра.

Скийм се взря в Танер в продължение на няколко дълги напрегнати секунди.

— Ще ми позволиш ли да погледам половин час Си Ен Ен?

Танер обърна глава, гъстите му мигли прикриха израза на очите му.

— Ако ми кажеш истината.

Скийм пое дълбоко дъх.

— Не предадох доклад, който пристигна за една мисия на Породите в Ню Мексико. Заради това баща ми не успя да изпрати опитен екип на място, за да набави информацията, от която се нуждаеше.

Информация за първия Лъв. Сайръс беше прекарал десетилетия в търсене на тази Порода.

Думите й привлякоха вниманието на Танер. Очите му се присвиха още повече.

— Знаеш ли каква беше тази информация?

— Това не беше част от въпроса — напомни му тя напрегнато. — Отговорих ти честно.

— Но непълно. — Танер сви рамене. — Не искам полуистини. — Вниманието му се върна отново на телевизионното шоу.

— Информацията беше за първия Лъв — отговори Скийм. — Той го издирва в продължение на десетилетия и все още няма никаква представа къде да го търси. Предполагаше, че в информацията от неизвестен източник, която загуби, се съдържа местоположението му. Сега ще смениш ли шибания канал, моля?

Каналът се смени. Си Ен Ен светна с чудесния си цвят. Понеделник, пети септември, десет часа преди обяд. Час, дата. Пресметна бързо, че е тук от четири дни.

Седна отново на стола си и съсредоточи вниманието си в телевизора и световните събития, които беше пропуснала.

Беше пристрастена към Си Ен Ен и нямаше спасение от това. Можеше да гледа световните новини и понякога да предскаже какво ще направи баща й.

— Баща ми ще изпрати екип в Колумбия — измърмори тя, когато репортерът съобщи за терористична дейност в Богота. — Той обича Южноамериканските фракции най-много. Те са по-лесни за контролиране от тези в Близкия изток.

Танер седна бавно.

— Какво те кара да мислиш така?

— Името на групировката, което репортерът каза — отговори Скийм. — Водачът й влиза в контакт със Сайръс няколко пъти. Всеки път, когато влязат в новините, Сайръс изпраща екип с пари в брой и обучено подкрепление. Водачът му целува задника и го кара да се чувства като бащина фигура. Това му харесва.

— Кого ще изпрати?

Устните на Скийм трепнаха.

— Щеше да изпрати Чаз. Сега той е мъртъв и предполагам, че ще бъде Дог. Най-добрият му Койот. Много хладнокръвен, с отлична успеваемост в мисиите си.

— Дог се проваля във всяка мисия срещу Породите — изръмжа Танер.

— Наистина ли? — попита жената дяволито. — Или събира информация, от която се нуждае Съвета във връзка с Убежището, защитата и екипите за сигурност? Ще е добре да започнете да сменяте начина, по който обезопасявате базата, както и екипите по поддръжката и по съобщенията. Няма да отнеме много време програмистите на Съвета да дешифрират паролите, ако продължите да използвате същите. Шпионинът в Убежището вече успя да помогне в дешифрирането на няколко ключови точки от кода.

Танер се облегна на дивана и се загледа в нея, докато тя продължаваше да следи новините.

— И защо ми казваш това? — попита той.

— Защото искам още половин час. — Скийм вече гледаше следващия репортаж съсредоточено. — Например този сенатор — кимна към екрана. — Баща ми го ухажва в продължение на години. Със сигурност разполага с достатъчно информация срещу него и скоро ще започне да го изнудва за всяко гласуване относно Породите, внесено в Сената. Този сенатор има дъщеря, която невинаги е предпазлива, колкото би трябвало да бъде. Очаквам баща ми да получи онова, от което се нуждае, в рамките на една година.

— Тази информация вече е известна на Отдела — осведоми я Танер.

Скийм го стрелна с поглед, който се надяваше да изразява изненада.

— Значи някой друг знае.

— Така изглежда — промърмори мъжът замислено.

Скийм не му обърна внимание. Когато новинарските истории блеснаха на екрана, тя се облегна назад и се загледа напрегнато. Знаеше за няколко мисии, които баща й беше обединил, за да отидат в Близкия изток и да помогнат да назрее поредния конфликт там. Колкото повече политиците се занимаваха с терористите, простиращи се от пустинните държави, толкова по-малко те се фокусираха върху расовите въпроси, разгарящи се в собствената им страна. Конкретно по въпросите за Породите.

Когато световните новини се изместиха от чуждите страни към Съединените щати, историята за изчезналата дъщеря на генерала блесна на екрана.

Скийм се стегна, когато пълното със скръб изражение на баща й зае екрана.

— Каквото и да е сторила Скийм, тя не заслужава да умре — отговори той на твърдението на репортера, че тя може да е отвлечена за отмъщение заради нападението над базата на Породите, Убежището, преди няколко месеца. — Ако тя е използвала връзките и ресурсите ми, за да причини вреда на Породите, тогава това трябва да бъде решено по съответния ред. Правосъдието няма да бъде постигнато с нейното нараняване, или, не дай боже, нейната смърт.

Скийм сви устни, когато екранът почерня.

Погледът й се стрелна към Танер и дистанционното, което тъкмо оставяше на дивана до себе си.

— Включи го отново — извика тя. — Искам да го чуя.

— Твоят половин час изтече. Всъщност бяха почти четиридесет минути. Задължена си ми за допълнителното време.

— Върви по дяволите. Пусни го отново.

Лъжливо копеле. Скийм знаеше, че баща й е чудовище, знаеше го от години, през по-голяма част от живота си, но никога не разбра колко добър актьор всъщност е.

Танер я погледна равнодушно.

— Не.

Младата жена стисна юмруци отстрани до тялото си.

— Защо? — сопна се тя. — Страхуваш се, че наистина мога да повярвам на лъжите му? Че мога да ти причиня неприятности, като се върна в любящите му прегръдки? — каза презрително.

— Не — каза тихо Танер. — Повече се притеснявам, че ако трябва да усещам миризмата на болката ти много дълго, накрая ще изгубя контрол и сам ще му прережа гърлото. Което няма да ти помогне с нищо.

Скийм се изсмя подигравателно.

— Разбира се, че те е грижа, задето ме е бил — озъби се тя. — Защо не се сетих за това. Една Порода ще е притеснена за хуманното му отношение, естествено.

Не беше така.

И тя го знаеше много добре.

— Ти не ме спаси от Чаз, Танер, ти ме отвлече за собствените си цели и ме държиш тук по същата причина. И всичко това, за да ме чукаш? — Думите й преливаха от сарказъм. — О, да, виждам това. Просто умираш да го начукаш на дъщерята на човека, измъчвал цялото ти шибано семейство — завърши изречението със студена, сурова подигравка. Знаеше много добре. — Само ми кажи какво искаш, Танер. Каква е цената на свободата ми?

— Твоята безопасност.

Скийм го изгледа недоверчиво. Само шпионинът на баща й би се загрижил за това как смята да покрие задника си.

— Моята безопасност — повтори смразяващо. — Ще ти кажа нещо. Освободи ме, дай ми надежден мобилен телефон и в рамките на няколко часа ще бъда в безопасност. Обещавам ти. Всичко, което трябва да направиш, е да ме пуснеш.

— Първо ми кажи на кого ще се обадиш. — Танер се надигна от дивана с едно плавно движение на мускулите си. — На същото копеле, което открадна информацията в Ню Мексико миналия месец ли?

— Само ако имам късмет — отсече тя. — Не, Танер, връзката ми не е твоят непознат крадец. А кой е, не е твоя работа. Сега ме освободи.

Скийм остана на мястото си, когато той се приближи, тялото му се стягаше от напрежение, а очите святкаха. В това си състояние й напомняше повече на животното, отколкото на човека. Имаше същите контролирани, грациозни движения на бенгалски тигър. Почти лениво, пресметливо всяка кост и мускул в тялото му се огъваха с вродена животинска грация.

Младата жена не успя да потисне тръпката си, когато той я докосна. Когато ръцете му се отпуснаха върху тънката коприна, покриваща хълбоците й, и гърдите му се потриха в набъбналите й зърна.

— Не мога да те пусна — каза той тихо и сведе глава, докато зрението й се изпълни със сексуалната напрегнатост на погледа му.

— Защо? — Дланите й се притиснаха към гърдите му, нито да го отблъснат, нито да го привлекат. Само да го докоснат, да почувстват топлината му. — Вече ме получи. Сега е време да сложим край на тази игра.

Едната му ръка се надигна от кръста й и улови бузата й, палецът му погали устните й и те се разтвориха безпомощно. Гневът й се топеше пред удоволствието, въпреки опитите й да издържи.

Трябваше да остане ядосана. Нуждаеше се от защита срещу докосването му, не само подозрението, че той е шпионинът на баща й.

— Не знам. — Танер свъси вежди. — Може би защото ти нямам доверие. Защото прекалено много хора се опитват да те убият. И може би защото се нуждая от още от това.

Той наведе глава и устните му превзеха нейните. Скийм отвори уста и изскимтя, тогава езикът му се плъзна вътре.

Да се откъсне от него беше почти невъзможно. Надхвърляше възможностите й. Когато тя се отдръпна, почувства омекналите си крака, нежната, гореща влага между тях и изтръпналите си устни.

— Не можеш да ме държиш вечно.

— Не залагай на това — въздъхна Танер тежко. — На този етап не залагай на нищо, Скийм. Не и докато не наредя пъзела, който представляваш. Сексът няма да промени това, само времето ще минава по-приятно.

— Не съм ти пъзел, който да нареждаш.

Краткият му смях беше подигравателен.

— Съжалявам, любима, но си точно това. От причината, поради която баща ти те иска мъртва, до причината, поради която не харесваш старите филми. Мога да направя списък с въпроси за начало, ако искаш. — Очите му внезапно проблеснаха игриво, подканяйки я да се присъедини.

— Сама ще намеря изход оттук — предупреди го тя отчаяно.

— Това няма да стане, скъпа — въздъхна Танер и се запъти отново към дивана. — Но ще ти кажа нещо — ела тук, сгуши се в мен и ще ти позволя да гледаш „Ай Ен Ес“. Този канал го харесвам повече.

„Интернешънъл Нюз Сървис“. По-добре от нищо.

— Да се сгуша в теб? — попита Скийм невярващо.

— Да, точно така. — Танер седна, изпъна единия си крак върху дивана, а другият стъпи на пода. — Хайде, захарче, или ще гледаме новините заедно, или мога да си пусна Гилигън. Остават още няколко часа.

Младата жена потрепери, когато той потупа мястото между бедрата си.

— Предизвиквам те.

Тя присви очи, когато ръката му вдигна дистанционното управление.

— Новини или Гилигън. Избирай, захарче.

Само да не й се искаше да седне там, да се облегне на широките му гърди, а ръцете му да я обгръщат. Да почувства топлината, за която само бе мечтала, да усети нуждата, която не си бе позволявала да признае преди Танер.

Беше слаба. Толкова слаба.

— Не ти е позволено да ме тормозиш — отсече тя.

— Не ти е позволено да определяш правилата — изръмжа той. — Сега ела тук, красавице, преди да си променя решението. Знаеш ли, че чаках с нетърпение маратонът на „Островът на Гилигън“ от месеци. Късметлийка си, че получаваш това предложение.

С думите си целеше да я накара да се чувства виновна, беше сигурна в това.

— Това са повторения, за бога! — Скийм се отпусна предпазливо на дивана между бедрата му, обърна се към телевизора и се облегна назад недоверчиво.

— Но са подред — възрази Танер слабо и я придърпа плътно до гърдите си. — Но гушкането може да ме компенсира. Знаеш ли, Скийм, аз не гушкам жените много — каза той и пусна телевизора.

— Кейбъл ли прегръща вместо теб? — изсумтя жената.

Породата се изсмя.

— Кейбъл пък изобщо не е такъв тип. Но мисля, че ми харесва да те прегръщам — едната му ръка обгърна корема й. — Много ми харесва.

Откъде би могъл да знае, че световните събития и новините ще я очароват, запита се Танер, докато гледаше новинарския канал, облегнат в ъгъла на дивана.

Беше му приятно да усеща тежестта й върху гърдите си, главата й на рамото си, косата й, разпиляна по тялото му.

Колко пъти беше влизал в частния апартамент на Калън и Меринъс и ги беше намирал на дивана по този начин, гледащи сапунен сериал. Техният водач беше запленен от сериалите на половинката си.

За човек, който никога не си беше падал по телевизията, преди да се чифтоса, Калън беше станал редовен зрител от дивана през тихите вечери в Убежището. Това, или наистина не му пукаше какво гледа, докато държи половинката си интимно по време на тези програми.

Но Скийм не беше половинката на Танер. Той бе проверявал внимателно за признаци, толкова внимателно, че езикът му почти се разрани от триенето по зъбите му, за да провери жлезите там. Нямаше нищо.

Желаеше я.

Жадуваше за нея със сила, която го докарваше до лудост, но липсваше хормонът на разгонването, както и необичайна чувствителност на плътта.

Дали беше възможно една Порода да се влюби без чифтосване? Дори учените, изследващи явлението, нямаха отговор на този въпрос. Досега всички чифтосани двойки бяха дълбоко влюбени. Но чифтосването винаги беше първо. Химическото, биологичното съчетаване на две души, които щяха да са съвместими, които щяха да се обичат така или иначе. Но разгонването го гарантираше.

Но със Скийм нямаше разгонване.

Танер трябваше да се чувства облекчен, безгрижен, а вместо това съжалението почти го задушаваше.

Докато гледаха, излъчиха репортаж за Породите. Джонас стоеше пред офисите на Отдела по делата на Породите, отричайки да имат общо с изчезването на Скийм и давайки пример с това, че Породите винаги са предавали вероятните членове на Съвета или техни съмишленици на федералните, в мига, в който съберат достатъчно доказателства срещу тях.

Той отговори на репортерите със силния си ръмжащ глас и с намръщено изражение, което накара Танер да се разсмее.

— Джонас мрази медиите — каза в косата на Скийм и пое уханието й в ноздрите си.

— Не се справя зле с тях, обаче — отбеляза младата жена, гласът й беше по-спокоен от уханието на възбудата й.

— След пресконференция се оплаква в продължение на часове. — Зарови лице в косата й и гъстите, черни кичури го погалиха приятно. — След това обикновено ми се обажда и ме наругава, задето не се оправям аз.

— Не съм чувала звънене на телефон — посочи тя. — Репортажът е направен вчера.

— Беше заспала. — Танер се усмихна в косата й, когато пръстите, покриващи корема й, започнаха да описват малки кръгове през дрехата й. — Заплаши ме. Нещо, свързано с пълнена пъстърва и задника ми.

— Но ти не си уловил никаква пъстърва — гласът й беше леко напрегнат и пресипнал.

Да изправи Скийм пред копнежите, които се надигаха между тях, нямаше да свърши работа, беше разбрал това миналата нощ. Човек трябваше да чака, докато гладът нарасне дотолкова, че тя да не може да го понесе. Не че тя се чувстваше удобно, помисли си Танер с усмивка. Неговата Скийм беше бдителна като малка котка.

Също така беше дяволски овладяна.

— Това е по-забавно от риболова. — Той облиза ухото й. — Изисква повече търпение. Калън казва, че трябва да упражнявам подобието на търпение, което имам.

Тихото женско изсумтяване накара гърдите му да се разтресат от безшумен смях.

Скийм се отпусна още малко и когато го направи, уханието на сладката, женска възбуда стана по-наситен. По дяволите, винаги беше харесвал това ухание, но нейният специфичен аромат му действаше пристрастяващо. Беше сладък и пикантен като сироп в хладна, зимна сутрин. Караше устата му да се навлажнява, а пенисът му да пулсира.

— Виждам това търпение — каза Скийм тихо. — Позата ти на ленива Бенгалска порода не може да заблуди никого.

— Повечето хора го правят — увери я с усмивка. — Ти просто си проницателна, красавице. Виждаш ме такъв, какъвто съм.

— Изучавах те — призна тя. — В продължение на години. Проучвах лабораторните ти файлове и лицето, което показваш. Ти лъжеш много хора, Танер. Почти мога да кажа кога лъжеш по телевизията.

— Хмм, опасно е да го признаваш — измърмори той, усещайки топлина, която не би трябвало, защото тя бе научила всичко за него. — Направо те виждам как стоиш пред екрана и казваш на баща ти какви са плановете на Породите, докато аз лъжа по телевизията.

Скийм замълча.

— Прав ли съм?

— Не — отсече тя с нотка на тъга. — На това ме учеше той, да наблюдавам. Беше много разстроен, че не мога да му кажа онова, което иска да знае.

— И те биеше?

— Невинаги. — Тя беше много умел лъжец и Танер едва успяваше да засече миризмата. Тя не искаше той да знае, че го лъже. Поради някаква причина тази жена, която би трябвало да е негов враг, не искаше да знае, че той е бил причината за всяка болка, която е изпитала.

Танер ухапа ухото й.

— За какво беше това? — Скийм наклони глава назад и го изгледа намръщено.

— Задето ме лъжеш, красавице — изръмжа Породата и сведе устни към нейните, неспособен да им устои. Защото искаше да я вкуси, да изчисти миризмата на лъжата й от главата си. — Никога не ме лъжи!

Не я взе лесно, не я улесни в целувката и със сигурност не поиска разрешение. Искането на разрешение от тази жена щеше да доведе до незабавен спор.

Скийм се стегна, когато той се премести настрани и я намести в сгъвката на ръката си, за да проникне по-дълбоко в устата й.

С една ръка натисна гърдите му, а с другата ребрата му. Малките й остри зъби ухапаха езика му, а неговите — устните й.

Скийм се отдръпна, Танер зарови ръка в косата й, стисна скалпа й и принуди устните й да се върнат върху неговите и й позволи да го ухапе.

По дяволите, беше хубаво. Острото ужилване, един удар на езика й и беше готов да свърши в дънките си. Другата му ръка улови челюстта й и я задържа неподвижна, пръстите му контролираха способността й да хапе, когато устните му покриха нейните, и езикът му прониза устата й с глад, който би трябвало да го разтревожи.

Езикът й, трептящ и любопитен, срещна неговия и поведе битка, възбуждаща еротична битка, която завърши, когато Скийм се обърна, зарови пръсти в косата му и притисна гърди в гръдния му кош. Краката й обгърнаха неговите и тя се надигна над него, поемайки контрола.

Мамка му. Танер стисна бедрата й и я дръпна надолу към себе си, потърквайки женствеността й по покрития му пенис. Тънките й пръсти се заплетоха в косата му, когато започна да го язди, копринените й панталони се плъзгаха по дънките му, топлината й проникваше през тях и възпламеняваше ерекцията му.

По дяволите. Щеше да я чука. Ако не го направеше, щеше да умре. Миналата нощ не беше достатъчно, само изостри апетита му за още.

Танер пусна бедрата й и вдигна ръце към гърдите й, когато внезапно Скийм изчезна от него. Препъвайки се, тя се завъртя, косата й се развя като копринено ветрило, когато се изправи пред него.

— Гледай Гилигън — изръмжа жената. — Казах ти да не го правиш.

— По дяволите! — Танер отпусна глава на дивана и се взря в каменния таван. Почти беше готов да я моли. Проклятие, ако смяташе, че моленето ще свърши работа, щеше да й падне на колене.

— Да, по дяволите — отсече тя в съгласие. — Намери си друго забавление, докато ме държиш тук, Танер, защото, проклета да съм, ако стоя да гледам глупавите ти повторения.

Породата вдигна глава, когато жената тръгна към вратата на пещерата.

— Къде отиваш? — извика с въздишка.

— Да намеря изход от тук — отвърна Скийм. — Точно сега. Наситих се на теб и тези каменни стени. И когато го направя, ще намеря онази глупава пъстърва и ще ти я натикам в задника вместо Джонас.

След тези думи, тя потъна в мрачния тунел. Меките светлини осветиха пътя й, когато устните на Танер трепнаха в усмивка. Ако успееше да открие скрития вход, можеше да си върви.

Той вдигна дистанционното и започна да превключва каналите, засмя се, когато стигна до Гилигън, който работеше над перална машина, задвижвана от велосипед.

Може да беше толкова възбуден, че да е на път да избухне, но се убеждаваше, че има време. Време да разбере защо тя се отдръпна от него, както и време да разбере как да я спаси.