Лора Лей
Двойна игра (28)

Глава 27

Убежището беше кръстоска между хлабаво сплотена общност и военен лагер. Цялата площ на дванадесетакровото основно имение беше оградена с дебела желязна ограда и охрана. Извън тази зона бяха разпръснати малки къщички, подредени в планините, заобикалящи главното имение.

Къщите бяха построени така, че да се сливат с гората, а не да принуждават гората да се приспособява към тях. Всичко беше подредено и спретнато отвън, но Скийм знаеше, че вътре душите на онези, които живееха в тях, крещяха от ужасите, от които бяха избягали.

Не беше минало достатъчно време от спасяването на Породите. Много от тях все още обикаляха наоколо, сякаш невярващи в свободата си, винаги гледаха през рамо, свиваха се при най-малкия знак за опасност. А много от тях бяха толкова млади.

Повечето от оцелелите Породи бяха в началото на двадесетте си години, когато бяха спасени. От Съвета бяха научили, че с възрастта Породите стават по-трудни за контролиране. Беше изключително рядко явление Порода от някой вид да оцелее до тридесет години. Сякаш тази възраст завърташе някакъв психичен ключ вътре в тях и те ставаха смъртоносни.

— Оградената площ включва къщата, комуникациите, доставките, оръжията и гаража. — Танер посочи сградите. — Сет Лоурънс, мажоритарния акционер на „Лоурънс Индъстрис“ е осигурил голяма част от строителните материали.

— А „Вандерел Индъстрис“ доставя оръжия, превозни средства и сателитен достъп — довърши вместо него Скийм. — Той е формиран от различни корпорации, които всяка година даряват пари за храна, дрехи, пътувания и други разходи. Също така научните им експерти правят проучвания, за Породите оперирайки едновременно с военните и частните сектори. От Убежището са научили, че притежава няколко изключителни художници, които показват на света чрез своите картини и рисунки ужасите, които Породите са преживели в плен. Така печелят мултинационална подкрепа.

О, колко мразеше Сайръс Талънт тези картини и високата им стойност.

— Много си добра — въздъхна той.

— За съжаление. — Скийм огледа основната площ. Зад къщата имаше басейн, вътрешен двор и малка площадка за игра на децата, покрити с камуфлажна мрежа, за да позволи безопасност на обитателите на имението. Но нищо не беше безопасно.

— Защо си останал тук? — попита тя. — Вандерел предложи на Породите значителен парцел земя в Африка. Конфликтите там са спаднали, а земята на Вандерел винаги е била безопасна. Защо не се премести?

— Ние имаме право да живеем — отвърна Танер. — Не трябва да се крием, Скийм. Криенето няма да помогне за това светът да ни приеме.

— Расовите войни никога не са били лесни за печелене — посочи тя. — Тази война може да стане по-брутална от всяка друга в историята. Много Породи ще умрат, Танер. А вече няма много останали.

— Биха могли да умрат. — Изражението на Танер беше хищническо. — Ако всичко е направено правилно, пропагандата ще направи за нас онова, което никога не успя при другите расови конфликти. Ние ще успеем. Последните няколко години започнахме преговори с Вълчите породи в Колорадо, за които научихме, че също са избягали. Заедно със свободните Койоти, те наброяват няколкостотин.

— Триста четиридесет и пет до миналия месец. Изгубихме много на брой през последните няколко години. Заедно с вас числеността наброява близо хиляда. Броят на пуристите и членовете на обществата за чиста раса нарастват с всеки изминал ден.

— Ще преживеем тази битка, Скийм. Обществената подкрепа означава всичко, а ние я имаме.

— И реши това само защото е начинът, по който ти искаш да бъде?

— Защото сме достатъчно силни. — Танер я поведе около страничната част на къщата, докато Кейбъл ги следваше предпазливо. — Достатъчно силни сме да задържим подкрепата, която имаме, и да я увеличим. Станахме важни за няколко различни правителства и доказваме човечността си. Ние печелим битката.

— Ами децата? — попита Скийм внимателно. — Те са изолирани тук. Синът на Калън, Дейвид, се обучава вкъщи, няма възможност да си взаимодейства с други деца. Това е опасно.

— Какво намекваш, Скийм? — Той си беше раздразнителен и ставаше все повече с всеки изминал миг.

Скийм потисна усмивката си. Знаеше точно защо е раздразнителен. Самата тя го усещаше, възбудата, надигаща се вътре в нея. Ако беше толкова лошо с хормоналната терапия, тя се запита какво ли би било без нея.

— Моето проучване за обществото, взаимодействията и расовите конфликти ми показват едно нещо. Без реално взаимодействие, Породите никога няма да станат част от обществото. Погледни миналото. Когато народите се завладяват един друг, какво е първото, което правят? Войниците се женят или изнасилват жените в обществото, което завладяват, създавайки поколение. Породите изглежда постигат успех в това. Но за да има истинско взаимодействие, за да бъдат приети, се започва от детството. Децата на тези народи се смесват, взаимодействат си, работят заедно и се борят заедно. Вие нямате това.

— Имаме по-малко от половин дузина деца, родени от чифтосване. Няма смисъл от изграждане на училища.

— Те трябва да посещават държавно училище. — Скийм спря и се взря в Танер. — Всяко дете Порода трябва да ходи на училище и да се учи да взаимодейства. Не трябва да бъдат обучавани да убиват, трябва да бъдат научени да избягват конфликти на расово, или в този случай, на видово недоверие.

Погледът на Танер потъмня.

— Много сме далеч от това.

— Тогава мирът е още по-далеч — информира го тя мрачно. — Причината, поради която бях толкова ценна за организацията на Талънт, бе фактът, че мога да видя нишките, които свързват събитията. Къде да ги прережеш, къде да ги подсилиш. Защото знаех как да профилирам хора и събития. Ако не започнете да изграждате критичната нишка сега, тогава сте прецакани.

— В един момент ни казваш, че Дейвид е заплашен да бъде отвлечен от Съвета по всяко време, а в следващия казваш, че трябва да го изпратим в държавно училище — обвини я Танер.

Скийм сви рамене философски.

— Децата на президента посещават училище заедно с техните агенти от тайните служби. Създайте въоръжен отряд само да защитава децата Породи, докато ходят на училище. Би било лесно да се направи. Бъфало Гап, градчето извън Убежището, е много малко. Постройте ново училище, финансирайте го, осигурете нужното за по-добро образование на децата им и те ще си сътрудничат с вас.

— Това само ще накара градът да се разрасне — възрази Танер, златистите му очи бушуваха от чувство на неудовлетвореност. — Което ще осигури на Съвета плодородна почва да настани войниците и убийците си.

— Това е рискът, който сте поели, когато сте се установили в Щатите, вместо да се скриете в Африка. — Скийм се обърна към него и го погледна решително. — Разполагате с Породи, които могат да бъдат обучени да преподават в училище. Прочетох няколко файла, които ги отличават като идеални преподаватели. Те не са обучени само да убиват, но и да преподават. Направете ги годни за едно ново училище, с нови средства и по-добри възможности. Докато не направите това, Породите никога няма да се впишат, Танер, а времето е от решаващо значение в този момент, за да не наберат скорост обществата за чиста кръв.

Тя не спомена за разгонването, но знаеше онова, което Джонас бе казал в пещерите — че това е най-разрушителната тайна на Породите. Ако Сайръс се добереше някога до тази информация, с нея щеше да унищожи Породите.

— Кабинетът на Породите се свиква веднъж месечно за идеи — каза мъжът тогава. — Можеш да присъстваш на заседанието и да го предложиш.

Устните й трепнаха.

— Не виждам дори Джонас да приеме това, какво остава за родителите на тези деца. Забелязала съм, че Породите са много упорити.

— Както и ти. — Танер улови ръката й и обърна Скийм към закътания, замаскиран район малко по-далеч от къщата. — Всичко, което трябва да направиш, е да се бориш за това.

Може би имаше шанс, ако самата тя имаше надежда да има деца.

— Да живееш за това — прошепна той миг по-късно.

Скийм отмести поглед от него и се взря в слънчевата светлина, проникваща през мрежата на двора.

— Танер — запротестира тя.

— Скийм — произнесе напевно той. По-едрото му тяло сякаш я обгърна, когато я насочи към малката пещера от цъфтящи храсти.

— Не се опитвам да умра, нали знаеш — отсече младата жена, разочарована от нуждите на собственото си тяло и необходимостта да научи колкото се може по-скоро самоличността на убиеца, намиращ се в Убежището. — Това не ми помага да си върша работата.

— Аз не искам да вършиш шибаната си работа — изръмжа той. — Искам те обратно в къщата. Искам те на безопасно място, докато всичко това свърши.

— И как се предполага, че ще свърши? — изсъска тя. — Мога да помогна тук.

— Не и преди да бъде заловен шпионинът.

— Аз съм единственият човек, който може да накара копелето да се покаже. — Шепотът й бе изпълнен с разочарование. — Той няма да се опита да ме убие, а да ме отвлече. Опитай да работиш заедно с мен за разнообразие.

Спореха по този въпрос още от сутринта и Танер още отказваше да види смисъл. Единствената причина, поради която се намираха извън къщата сега, бе, защото Кейбъл бе разубедил брат си най-накрая. И Танер не беше доволен от това.

— Достатъчно! — Танер оголи зъби, в златистия му поглед проблесна огнено пламъче. — Навън сме вече повече от половин час, достатъчно време да го накараме да се покаже, ако изобщо се покаже.

Скийм присви очи.

— Ти знаеш много по-добре, Танер. Имам нужда от повече време.

— Време убиецът да зареди пушката си и да намери изгодна позиция? — попита Танер, гласът му бе опасно спокоен.

Младата жена се засмя.

— Едва ли. Време за Кейбъл да разбере кой наблюдава и от колко близо. Това е всичко, което ще направи шпионинът, докато направи своя ход.

Скийм вдигна ръка и докосна лицето му, чудейки се на съвършенството му, поне за нея. Силните черти, ъгловатите форми. Чувствеността на паднал ангел и издължените златни очи.

— Не искам да умра — каза тя. — Искам да живея и да се смея, да се боря с теб години наред, но няма да имаме тази възможност, ако шпионинът не се покаже. — Гласът й се сниши. — Знаеш това не по-зле от мен.

— Ужасяваш ме — изръмжа той. — Чакането на куршума не е начин да се отвърне на удара.

— Довери ми се, Танер, няма да има куршум. — Устните й трепнаха развеселено. — Но той ще прави планове. Ще наблюдава. Ще тества сигурността. Всичко, което ни трябва, е една грешка и тогава можеш да го повалиш. Обещавам ти да не се намесвам в това.

— Голяма отстъпка от твоя страна. — Думите й ни най-малко не го успокоиха.

Скийм сви рамене и се огледа наоколо.

— Никога няма да е лесно за никой от нас, Танер, знаеш това. Баща ми винаги ще ме чака.

— Той няма да живее вечно. — Танер сведе глава, червеното в очите му се задълбочи.

Скийм отстъпи назад рязко с широко отворени очи.

— За какво говориш? За бога, Танер, какво планираш? Не можеш да го убиеш, както той не може да убие теб без последствия.

Изражението му веднага се затвори.

— Всичко, което ме интересува, е да те запазя жива — отсече той, хвана я за ръката и я повече към задната врата. — Нищо повече.

— Писна ми да ме влачиш наоколо — каза тя и издърпа ръката си. — Наистина ми писна да се държиш с мен като с глупачка.

— Ти си глупачка — сопна се той и я издърпа в къщата. — Излагаш се на опасност сякаш утрешният ден няма значение. — Задната врата се затръшна зад него. — Майната му, грижа те е единствено да стане по твоя начин.

— Не е така.

— По дяволите, така е — извика той. — Трябва ти шибан пазач. Проклет да съм, ако разбирам как си оцеляла толкова дълго. Толкова си упорита, че ме вбесяваш.

— Уморих се от обидите ти. — Скийм стисна зъби, за да се сдържи да не му отвърне. Нямаше намерение да си крещи с тази проклета Бенгалска порода в средата на кухнята. — И ти си си роден бесен.

— Тогава ми докажи. — Танер вдигна ръце от нея, завъртя се рязко и се запъти към кафеварката. — Давай, Скийм, кажи ми колко много греша.

Младата жена се обърна към Кейбъл.

— Може ли малко помощ тук?

Той вдигна вежди подигравателно.

— Научил съм се да не споря с него. Както ти каза, той е роден бесен. Най-добре е да го оставиш да изпусне парата, а след това започваш да го изтощаваш отново.

— Просто ми кажи дали видя нещо, или тази малка разходка навън беше желание на един глупак? — изръмжа Танер.

Кейбъл сви устни.

— Слаб отблясък на слънцето, отразено в метал нагоре в планината. Само за малка част от секундата и съвпада с блясъка на слънцето по новите телескопични сфери, които Вандерел изпрати миналата година. Те имат един-единствен недостатък. Ако слънцето ги удари право, ще отразяват лъча за една милисекунда, преди компютърния обектив да го разпознае и измества сянката в обектива. Единствено ние открихме този недостатък. Не всички Породи са наясно с това още.

— И ти долови това? — Скийм примигна към него. Знаеше за една-единствена Порода в организацията на баща й, която бе способна да усети тази една милисекунда светлина, отразена от тези обективи.

— Доста съм добър в някои неща — сви рамене Кейбъл. — Това е едно от тях.

— Някой я следи? — В гласа на Танер звучеше тихо ръмжене от ярост, когато се втренчи в нея. — Без куршуми, а?

Скийм сви рамене спокойно.

— Никой не беше застрелян.

— Точка за нея, Танер. Изпратих екип на мястото, където засякох отражението, но е чисто. Дори нямаше миризма.

Последните думи накараха кръвта на Скийм да замръзне. Без миризма. Това означаваше, че някоя Порода е научила как да се прикрива.

— Кой има достъп до неутрализатора на миризма, който Ели създаде? — Въпросът на Танер, насочен към Кейбъл, я шокира.

— Имате неутрализатор на миризма? — обърна се към него изненадано. — Откога? Дори учените на Съвета не успяха да създадат нещо, което да пречи на Породи да откриват Породи.

— Лабораториите на Вандерел ни помогнаха с това. — Танер си наля чаша кафе, гласът му още беше напрегнат, а тялото изопнато. — Развиваме се с тяхна помощ през последния месец и тъкмо започнахме тестването. Очевидно работи.

— Само Ели би трябвало да има достъп до това — каза Кейбъл. — Но по нейни думи Джолиан напоследък е посещавала лабораторията, за да си поприказват.

— Да си поприказва с нея? — попита Танер заплашително.

— Точно така — отвърна брат му студено. — Да минава по-бързо времето. Ели каза, че са приятелки.

Танер се обърна и погледна обвинително Скийм.

— Безобидна, а?

— Още не разполагаме с достатъчно, за да я затворим, Танер — информира го Кейбъл сурово. — Дотогава можем да я наблюдаваме.

— Тогава ти я наблюдавай — нареди Танер остро. Скийм се облегна на кухненския плот, скръсти ръце на гърдите си и зачака.

Нямаше намерение да спори.

— Между другото, дрехите на Скийм пристигнаха тази сутрин. — Изказването на Кейбъл я изненада. — Там има няколко рокли, между които може да избира за партито утре вечер.

— Най-сетне някакви прилични дрехи. — Скийм се изправи и тръгна към вратата, когато погледна през рамо, видя, че двамата мъже я последваха. — Някога хрумвало ли ви е, че понякога сте доста напрегнати?

Младата жена видя обърканите им изражения.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че сме прекалено напрегнати сега? — изплю Танер.

Тя спря, обърна се към тях и се усмихна сладко.

— Грешният човек.

Не грешеше за Джолиан. Имаше няколко Породи, към които беше проявила личен интерес през годините. Джолиан беше една от тях.

— Някога хрумвало ли ти е, че можеш да бъдеш прекалено дяволски доверчива? — попита Танер остро.

— Да. Мислила съм го — кимна Скийм мрачно. — Всеки ден от живота ми в продължение на единадесет години. Но този случай не е един от тях.

След тези думи тя се завъртя на пети, влезе във фоайето и започна да се изкачва бързо по стъпалата.

Беше прекалено доверчива няколко пъти, но не и след Чаз. Чаз я бе научил да поставя под въпрос всяка вяра, която притежаваше. Вече не вярваше на хората, вярваше само на себе си. В способността си да профилира.

Не се беше провалила с подозрението си, че Танер е шпионинът, неговият профил пасваше. Този на Джолиан дори не се доближаваше.

— Пази боже някой ден да й дадем възможност да каже „Нали ви казах“ — промърмори Кейбъл.

— Не предизвиквай съдбата — изръмжа Танер. — Защото имам чувството, че цената ще е нашите кожи.

Скийм се усмихна. Естествено, той позна.

Когато изкачиха стълбите, видяха Калън в другия край на коридора, където се намираше апартамента на неговото семейство. Изражението му беше сурово, а очите му блестяха от ярост.

— Имаме проблем — каза дрезгаво и спря пред вратата на Танер. Кейбъл мина напред и влезе първи.

Скийм го проследи как взе електронния детектор и започна да се движи из стаята. Накрая кимна в тяхна посока, за да покаже, че е чисто.

— Баща ти тъкмо държа пресконференция. — Калън насочи отвратения си коментар към Скийм. — Той твърди, че си била отвлечена и мозъкът ти е промит. Вече пристигат съобщения до обществата за чиста кръв, които се въоръжават и се приготвят да тръгнат на лов. На лов за кожи на Породи.

— Очаквахме това — посочи Танер. — Партито утре ще намали много от съмненията.

— Калън — в стаята нахлу Джонас, — току-що блокирахме едно съобщение, излъчено от Убежището. Някой се опитва да изпрати информация относно разгонването. Пробихме криптирането, тази път беше направено небрежно. Те имат всичко.

— И ако информацията изтече, сме прецакани. — Ръмженето на Калън беше примитивно и яростно. — Искам пълно блокиране на изходящите трансмисии. Клетъчни телефони, спътници, стационарни телефони, също и интернет. Който и да е нашият шпионин, показа, че е готов на направи своя ход.

— Ще уредя изявление и ще подготвя пресконференция след партито за обявяването на годежа утре — информира ги Танер енергично. — Джонас, проследи ли откъде идва излъчването?

— Работим върху това. Сигналът отскачаше от Убежището като проклета топка. Въпрос на време е.

— И шпионинът знае това — обади се Скийм. — Той е готов да направи своя ход. Опитва се да изпрати информацията за разгонването на баща ми, за да създаде хаос в Убежището. Това ще му осигури пробива, от който се нуждае, за да вземе Дейвид и да го измъкне от имението.

— Действай! — Калън кимна към Джонас. — Направи каквото трябва. Искам това копеле да бъде намерено. Веднага!

Погледът на Джонас беше решителен и яростен, когато се обърна и напусна стаята, придружаван от Породите, вървящи бързо зад него.

— Танер, направи изявлението възможно най-скоро — изръмжа Калън. — Да обезвредим копелето, преди да се наложи да го убия собственоръчно.

А той можеше да го стори. Танер проследи как водачът на Прайда напусна стаята с подивяло изражение и студени кехлибарени очи. Калън ги бе защитавал в продължение на почти десет години, преди светът да узнае за съществуването им. Беше убивал, мълчаливо, безмилостно, и бе осигурявал безопасността на другите членове на основния Прайд, докато те оздравеят и узреят, за да се насладят на свободата, която той им бе осигурил.

Танер знаеше, че Калън няма да се поколебае да тръгне на лов за членове на Съвета и техните съюзници отново при нужда. Това беше риск, който не можеха да си позволят да поемат. Не и сега, когато светът ги наблюдаваше толкова внимателно.

Танер се намръщи и се обърна към Кейбъл, когато той тръгна съм свързващата врата.

— Кейбъл, намери това копеле — изръмжа Танер.

Брат му го дари със студена усмивка. Усмивка, изразяваща съгласие.

— Ще се измъкна от моите стаи и ще тръгна на лов.

Танер изпусна една безпомощна въздишка, преди да се обърне към Скийм. Тя беше пуснала телевизора и си играеше с дистанционното управление, за да се показват едновременно на екрана няколко основни новинарски канала, търсейки нишки, следи за това как ще действа баща й по-нататък.

— Само въпрос на време е — промърмори тя. — Новината за разгонването ще се разпространи. Десет години са прекалено много време за такова взривоопасно нещо да остане скрито.

— Ние ще противодействаме. — Очите на Танер се присвиха, когато Скийм се размърда, едва забележимо притискайки бедрата си едно в друго, а уханието на възбудата й изпълни отново сетивата му.

Тя изгаряше от часове и отказваше да задоволи нуждата. Танер подушваше как се засилва сега. По дяволите, беше го подушил още през първия час, откакто бяха станали от леглото тази сутрин.

Скийм се размърда отново, накрая седна на стола на една страна и се наведе напред, за да гледа новините. Погледът й беше неспокоен, докато оглеждаше всяка картина на телевизионния екран, слушаше различните изказвания, едно от които беше рецензия на обвинението на генерал Талънт, че Породите са отвлекли дъщеря му и сега й промиват мозъка.

— Той винаги има резервен вариант — промърмори жената. — Какъв ли е този път?

— Ада — предположи Танер, приближи се до нея и съблече ризата си.

Беше се уморил да чака. Уханието на възбудата й го призоваваше, дразнеше сетивата му като живи пипала от електрически заряд. Подобно на статично електричество. Правеше го свръхчувствителен и му напомняше за удоволствието, което намираше само у нея.

Танер събу ботушите си зад стола й, изправи се и разхлаби колана на дънките си. Разкопча копчето и свали ципа, докато заобикаляше стола. Когато застана пред Скийм, тя се обърна към него. Кафявите й очи, като гъст млечен шоколад проблеснаха и пламнаха, когато той свали дънките по краката си.

— Трябва да гледам това — въздъхна жената, когато Танер коленичи пред нея и взе дистанционното управление от ръката й. — Трябва да разбера какво планира той.

— След минута ще можеш да го гледаш — обеща той. — Повторното възпроизвеждане работи доста добре при този модел. Няма да пропуснеш нищо.

Пръстите му уловиха подгъва на суичъра й и го повдигнаха, разкривайки мекия й корем. Скийм се облегна на стола, а ръцете й се настаниха на голите му рамене.

Ноктите й одраскаха плътта му, напомнящи му за котешко мачкане. Усмихвайки се при тази мисъл, той се наведе напред и ухапа леко кожата, разкриваща се пред очите му, докато надигаше дрехата й нагоре над гърдите. Скийм вдигна ръце и сама довърши събличането.

Голите й гърди бяха подути, твърдите връхчета на гърдите й се надигаха към него. Караха устата му да се овлажни. Караха нуждата да забива нокти в тестисите му. Но блясъкът от емоция и нужда стегна сърцето му. Боже, Скийм го караше да се наслаждава на всеки миг, в който диша. Никога не се бе чувствал така жив, така изпълнен със сила, както когато тя го погледнеше по този начин. Сякаш той бе центърът на цялото й съществуване в този момент, на първо място в нейния фокус. Сякаш той й принадлежеше толкова, колкото и тя на него.

Мисълта за това се блъсна в съзнанието му. Докато тънките й пръсти плъзгаха плата на панталоните по бедрата й, го връхлетя. Той беше свързан. С някого. Беше част от едно цяло, а не просто една брънка от общество, борещо се да оцелее. Ако умреше днес, светът щеше да продължи без него. Ако умреше днес, тази жена щеше да го помни завинаги. Неговото докосване, неговата целувка, неговата топлина, докато я прегръща нощем. Тя щеше да бъде сама. Изхвърлена от топлината, която ги свързваше заедно. Неспособна да обича отново някога така, както обича в този момент.

Но той нямаше да позволи това. Щеше да оцелее заради нея. И щеше да се погрижи и тя да оцелее заради него.

Танер хвана плата от ръцете й, когато панталоните стигнаха до коленете й, и довърши събуването, след което разтвори бедрата й и се взря във влажните къдрици между тях.

Скийм беше толкова мокра, че влагата й блестеше върху меките розови гънки и копринените къдрици.

— Не ме оставяй — прошепна той.

— Никога — отвърна тихо тя. — Ти ме правиш цяла.

Танер трябваше да стисне зъби, за да понесе емоциите, които го връхлетяха. Тя правеше него цял.

Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата й към ханша и я придърпаха към него. Искаше му се да й се преклони. Да й покаже цялото удоволствие, които тя му дарява. Танер имаше намерение да сведе устни към есенцията, която изтичаше от женствеността й, но без да осъзнава, започна да се притиска към нея.

Дъхът на Скийм секна. Той го чу.

Утробата й се сгърчи от удоволствие, когато главичката на пениса му се сгуши в нея. Танер го подушваше. Това удоволствие. Как преминава през нея, овлажнявайки я още повече, докато тя се взира в него изпод полуспуснатите си клепачи. Пръстите й се обвиха около китките му, когато той започна да прониква в чувствителната плът на горещата й сърцевина.

Танер спря и затвори очи при усещането как го обгръща. Чувстваше как шипът пулсира под кожата, готов да набъбне, да се надигне точно преди мига на освобождението му и да го заключи вътре в нея.

— Обичам меките ти къдрици — прошепна той, като се притисна по-дълбоко навътре и направи гримаса, когато мускулите й се свиха, а от устните й се откъсна трепетна въздишка. Тези меки къдрици полепнаха по члена му, когато се изтегли навън и привлякоха погледа му, хипнотизирайки го с удивителната гледка на нейния отклик към него. Коприненомекият й крем проблесна по главичката на пениса му, преди да се зарови отново вътре в нея.

— Защото ти нямаш такива — изпъшка Скийм.

— Може би. — Танер трябваше да се бори, за да диша. За да се сдържи да не я вземе силно и бързо. Да запази едно бавно, равномерно темпо, постепенно увеличавайки дълбочината на проникване. Усети как Скийм помръдна, надига се и обви крака около кръста му, а ръцете й започнаха да галят раменете му.

Защо никога преди не я бе вземал по този начин, запита се той. На този голям мек стол, застанал на колене пред нея, гледайки как всеки сантиметър от ерекцията му я превзема. Това бе най-еротичната гледка през целия му живот.

— Танер, умирам — произнесе тя задъхано.

— Само още една минута.

Той знаеше, че нуждата от оргазъм ескалира бързо. При всеки бавен тласък във вътрешността й тя се стягаше още повече около него, вътрешните й мускули го галеха, притегляха го по-дълбоко във водовъртежа от желание, която заплашваше да го погълне.

— Сега! — Тя се стегна отново, потръпна и Танер трябваше да стисне зъби, за да не свърши още в този миг.

— Лоша Скийм — произнесе през стиснати зъби, борейки се да се сдържи.

Но не можа да устои на желанието да се движи по-силно, по-бързо. Удоволствието беше като водовъртеж, който го засмукваше. Очите му се надигнаха от мястото, където телата им се съединяваха, и срещнаха погледа й. Разтопен шоколад. На това му напомняха те. Горещи, меки, блестящи от глад и желание. Скийм вдигна ръка и докосна лицето му.

— През целия си живот — прошепна тя. — През целия си живот съм се молила за теб.

— През целия си живот съм те обичал. — Танер се наведе и превзе устните й, дарявайки я с пикантния, еротичен вкус на целувката си, споделяйки изгарящата страст, която заплашваше да изгори нервните му окончания.

Нищо нямаше значение сега, освен потушаването на тези пламъци. Целувката стана по-дълбока, по-дива, когато Танер започна да се тласка мощно между бедрата й, поемаше виковете й като свои и захвърляше и двама им в урагана, бушуващ през тях.

Първо почувства нейния оргазъм. Равномерното присвиване, нарастващото напрежение, докато тя трепереше под него, крещеше срещу устните му и забиваше нокти в гърба му. След това се отдаде на своя, откъсна устни от нейните, отметна глава назад и от гърдите му прозвуча примитивно ръмжене, докато спермата му пулсираше от пениса му, а шипът стана болезнено твърд, заключи го вътре в нея и открадна разума му.

С нея се чувстваше прероден. Обновен. Заключен вътре в нея, изливащ семето си в горещите й дълбини, както изливаше душата си в нейната.

Танер сведе глава, в гърлото му вибрираше ръмжене, когато впи резците си в белега, който й бе оставил в пещерите.

Скийм извика отново, стягайки се около пениса му, разливайки още от сладкото си освобождение, което той знаеше, че е само за него. Само негово. Неговата половинка. Неговата жена.

Секунди по-късно се срина върху нея, потен, задъхан. Привлече я към себе си, докато езикът му ближеше раничката на рамото й, а сетивата му се изпълваха с вкуса и уханието й.

За това живееше сега. Не за отмъщение или омраза, а за това. За любовта. За Скийм.