Лора Лей
Двойна игра (21)

Глава 20

Неговата половинка!

Скийм принадлежеше на него.

Танер знаеше, че е извън контрол. Знаеше, че е загубил самоналоженото ограничение, което винаги бе упражнявал върху себе си, и че се люлее на ръба на пълния примитивен срив, ако не успее да се отдръпне. Само малко.

Танер отметна глава назад, коленете му се сгънаха и притиснаха измъчената дължина на пениса му към седалището на Скийм, докато ръцете му се обвиваха около гърдите й.

Беше я ухапал, беше усетил вкуса на кръвта й и облизал раничката с болезнено подутия си език. Жлезите в устата му изливаха сладкия, див вкус на страстта.

Всеки път, когато преглътнеше, изгаряше.

Изруга и се тласна към дупето й, усети топлината на плътта й през мекото кадифе на панталоните й и денима на дънките си. Ако не проникнеше вътре в нея, ако не я обладаеше, щеше да умре.

Скийм беше неговата жена. Неговата половинка.

Знаеше го. От години, въпреки отричането си, знаеше, че тази жена му принадлежи, и все пак стоеше настрана. Някакъв импулс, някакво вътрешно усещане, което не можеше да проумее, го бе възпряло да я вземе, да я отвлече от дома й и да я скрие само за себе си.

Животното вътре в него изрева триумфално, когато той я обърна, обви ръце около нея и впи устни в нейните. Нямаше време за финес. Нямаше време да мисли за всяко докосване, дали носи болка, или удоволствие, нямаше контрол да овладее животинската похот с нежни думи или успокояващи целувки.

Имаше глад. Господи, този глад го погубваше. Танер плъзна език по устните й и изръмжа доволно, когато Скийм веднага го пое, стегна устата си около него и го засмука.

Мили боже!

Ръцете му дръпнаха панталоните й и разкъсаха плата, едно далечно кътче от съзнанието му регистрира звука на късащия се плат. Но Танер усети плътта й, гола, мека като сатен, топла и извиваща се към него.

Удоволствието го изгори, когато Скийм засмука сладкия хормон от жлезите под езика му. С всеки пулс течност тя потъваше по-дълбоко в чувствеността и простенваше от острата нужда.

Изгаряше и нея. Танер можеше да го усети, да го подуши.

Не беше само разгонване. Беше повече, много, много повече.

Беше безумие от негова страна, лудост да си помисли дори, че някога може да позволи Кейбъл да я докосне, без да загуби разсъдъка си. Да вярва, че друг може да я маркира, да я прегръща и той да го преживее.

Едва понесе да я види с Кейбъл в една стая. Беше се насилил да си тръгне. Да направи това, което смяташе, че трябва.

Животното обаче бе знаело. Танер беше изтикал звяра далеч в най-тъмните ъгли на съзнанието си, и когато той се освободи от оковите си, нямаше начин да го спре.

Танер плъзна ноктите си по гърба на Скийм, след което стисна блузата й и я разкъса. Искаше я гола. Гореща и влажна, обливаща пениса му, докато той се тласка вътре в нея.

Ръцете на Скийм бяха в косата му, а лактите й се опряха на раменете му, когато се протегна, опитвайки се да се качи на него. Устните му се притискаха към нейните и тя засмука езика му по-дълбоко.

Разгонването завладя и него. Да контролира животното и страстта си беше невъзможно. А това никога не му се беше случвало. Не съществуваше жена, която да не може да контролира, с която не може да си играе. Досега. Нямаше власт над случващото се сега.

Танер дори не си направи труда да си свали ризата. Това означаваше да прекъсне целувката, да се откъсне от топлината на устата на Скийм, която изсмукваше хормона, разливащ се в телата и на двама им. Не можеше да позволи това.

Улови плата на ризата, дръпна рязко, разкъсвайки копчетата, и я свали от раменете си. Веднага след това ръцете му се насочиха към колана. Измъкна го и разкопча дънките си, смъквайки ги надолу по бедрата си и освободи набъбналия си пенис.

Трябваше да я обладае. Ако не проникнеше в горещата й вагина и не задоволеше болезненото желание, щеше да се пръсне. Направо се топеше от топлината, изгаряща тялото му, от порите му се лееше пот, а от гърлото му непрестанно излизаха ръмжащи звуци.

Стисна бедрата на Скийм, разтвори ги и я вдигна.

Примитивно, приглушено ръмжене завибрира в гърдите му, когато женствеността й застана на върха на пениса му. Мамка му, да. Тя беше по-гореща от пожар, от лава, от нажежена стомана, а той имаше нужда от още.

Беше тясна. Широката главичка на пениса му се притисна към нея и раздели стегнатата тъкан и мускулите, докато езикът му се тласкаше в устата й, а тялото му я притисна към стената.

Нямаше време за леглото. Беше прекалено далеч. Трябваше да влезе в нея сега. Целият.

Танер откъсна устни от нейните, за да си поеме дъх, и вдигна поглед, за да провери лицето й. Господи, Скийм трябваше да иска това. Не би могъл да понесе да види болката, която бе подушил, докато тичаше през тунелите.

Но нямаше болка. Нито в изражението, нито във въздуха. Удоволствие, наситено и оживено, заливаше изражението й, премрежваше очите й и й придаваше екзотичен, неземен вид. Това накара бедрата му да се тласнат и да вкарат пениса му дълбоко в стегнатата й женственост.

— Няма да те пусна — изръмжа Танер и я стисна за кръста. — Никога.

Очите на Скийм, толкова тъмни, почти черни, се взираха в него замаяно, влажни от сълзи и изпълнени с глад.

— Какво правиш с мен? — Тя се задъхваше, зърната й се потриваха в гърдите му, а вагината й се свиваше и пулсираше около пениса му.

Танер наведе глава, докато устните му не докоснаха нейните, а очите му бяха впити в нея.

— Моята половинка — прошепна той и едва не трепна от гърления, примитивен звук на гласа си. — Само моя.

Скийм разтвори устни и простена от удоволствие, когато езикът му облиза сочните извивки.

— Нещо не е наред. — Миглите й запърхаха над очите й миг преди тя да извика дрезгаво и Танер усети оргазма й.

Беше проникнал едва наполовина в стегнатите й дълбини, а тя вече свърши веднъж. Горещите й сокове обляха пениса му.

— Не. Няма нищо. — Танер не можеше да диша. Не можеше да бърза. Беше толкова хубаво, толкова горещо и хубаво да се плъзга в нея, да движи члена си, докато мускулите й се стягат около него. — Наред е. Всичко е наред, Скийм.

— Танер, страх ме е. — Лекият, едва доловим мирис на страха й се смеси с удоволствието й.

— Довери ми се, Скийм. — Гърдите му се свиха от мириса. — Моля те. Само този път. Само сега, скъпа. Повярвай ми, няма да те нараня.

— Не мога… — От устните й се изтръгна остър вик, когато Танер се зарови до край в нея, пенисът му туптеше, пулсираше от горещата й хватка. — О, господи, Танер, не мога да го понеса. Какво правиш с мен? Не можеш да го направиш. — Ноктите й се забиха в скалпа му еротично, ханшът й се изви, а краката й се стегнаха около кръста му, когато удоволствието започна да се надига.

— Не можеш да контролираш това, Скийм. — Прииска му се да се усмихне. Тя беше толкова вманиачена на тема контрол, колкото и той. Трябваше да знае всяка стъпка, която прави, да приема и разбира последствията от тях. Но това не можеше да бъде разбрано. Не можеше да бъде контролирано.

— Трябва. — Скийм се задъха, когато Танер се раздвижи, потърквайки пениса си във вътрешността й, погали я и подлуди и двама им, когато усещанията се натрупаха едно върху друго, тласкайки ги стремително към един тъмен, непознат център на страстта.

— Дай ми го, Скийм. — Танер не искаше тя да се страхува. Беше изпитвала това чувство прекалено често през живота си, познаваше прекалено много болка, прекалено много предателства. — Точно тук, точно сега, любов моя, повярвай ми.

Скийм се втренчи в него, сълзите бликнаха от очите й, когато той се отдръпна назад, докато само главичката на пениса му остана вътре в нея, след това бавно и с агонизиращо удоволствие отново я прониза.

— Не ме наранявай, Танер. Моля те, не ме наранявай.

И Танер знаеше, че няма предвид физически. Тя го молеше да не я предава.

Той се усмихна тъжно. Животното бе познало половинката си, а той не. Жената, която Скийм държеше дълбоко скрита в себе си, жената, която плачеше, която се страхуваше, която му се доверяваше. Това бе съзнателната жена, тази, която бе познала невероятна болка, и която се боеше.

— Моята половинка. — Танер спря, наполовина проникнал в нея, пенисът му пулсираше, обгърнат от горещата, стегната коприна. — Ще умра за теб.

Той облиза устните й, плъзна език в устата й и изръмжа, когато тя се отвори за него, заплете езика си в неговия и усети дивия вкус, който се освобождаваше от жлезите на чифтосването, и му се отдаде.

Без страх. Тя го приемаше, макар и само в това, засега.

Танер стисна дупето й, раздвижи бедра и се загуби в нея. Удоволствието изгаряше и нарастваше. Прониза тялото му и го остави търсещ, протягащ се… умиращ в обятията й.

Скийм не можеше да разбере удоволствието. Никога не бе успявала. Още от първото докосване преди дни, знаейки, че Танер ще я убие, ще я унищожи, удоволствието, което дойде от неговото докосване, не беше логично.

Тялото й му се доверяваше и тя не можеше да го спре. Не можеше да сдържи подозрението и страха, когато той я докосна. А сега, нещо се беше променило. От момента, в който Танер я беше ухапал, зъбите му потънали в плътта й, езикът му, галещ раничката, и след това изгарянето — беше се променило.

Желанието, гладът вече не бяха просто неописуемо удоволствие. Беше като престрелка в тялото й. Шибваше като камшик, предизвикваше изгарящо усещане, граничещо с болка, която нарастваше до удоволствие, принуждаваше я да се колебае между двете толкова изтънчено, че я ужасяваше.

Вихрушка от светкавици отекваше под плътта й, натоварени с еротична интензивност и омаломощаваща чувственост. Беше като да се потопи в ураган от толкова нажежено удоволствие, че сетивата експлодираха. Насладата беше прекалено силна.

Танер я целуваше, езикът му вкусваше буйната, замайваща влажна сладост. Нямаше с какво да го сравни, никой вкус, който бе опитвала, не се приближаваше дори до този.

И Скийм се нуждаеше от повече. Преплете езика си в неговия, засмука го и се остави да падне в порочния вихър, който я обгръщаше.

Удоволствието щеше да я погуби. Ръцете й се стегнаха около врата на Танер, краката й около кръста му и тя се раздвижи към него, вкарвайки пениса му по-дълбоко с всеки тласък в подутата й, прекалено чувствителна вагина.

Никога не е била толкова чувствителна и подута. Усещаше пениса му като юмрук, който я разтягаше и галеше еротично, докато мускулите й се свиваха конвулсивно около него.

— Танер! — Скийм едва дишаше, камо ли да говори. И все пак не можеше да мълчи. Не можеше да преработи удоволствието достатъчно бързо, за да намери стабилен бряг сред тази буря.

Щеше да свърши отново. Усещаше как оргазмът се надига като приливна вълна и се готви да я залее.

— Танер, помогни ми. — Пръстите й стиснаха косата му, когато усещането започна да тупти в утробата й, стягайки я конвулсивно. — Моля те, Танер — опита се да извика. — Помогни ми.

Танер започна да се тласка по-силно и по-бързо. Възбудата прониза скритите нервни окончания, издигайки я по-високо, а пипалата на агонизиращото усещане започнаха да стискат утробата й.

Оргазмът я разкъса. Скийм се изви, стегна се и извика името му, ханшът й се въртеше и се тласкаше към пениса му, отвръщайки на движенията с безумен глад. Той прониза сетивата й и я запрати тъмния, кадифен екстаз. Скийм не знаеше дали ще може да живее без него.

— Боже, да, любима — изръмжа Танер в ухото й. — Толкова си тясна, толкова гореща. Чукай ме. Мамка му, да. Чукай ме, Скийм.

Танер се раздвижи. Студената стена бе заменена от възглавниците на дивана. Скийм отвори очи, когато усети Танер да разтваря бедрата й. Тя повдигна ханша си и пенисът му я прониза толкова дълбоко, че изкрещя от удоволствието.

Това беше прекалено. Прекалено за тялото й. Прекалено за съзнанието й. Докосването му беше като огън, движенията на пениса му вътре в нея бяха като чисто електрическо усещане. Порочно, опустошително, сексуално. Изражението на Танер беше подивяло.

— Не е свършило. — Гласът му беше стържещ, ръмжащ. — Още. Свърши пак заради мен.

Скийм умираше от удоволствие. Вкопчи пръсти в гората част на ръцете му и поклати глава. Усети как цялото й тяло се изпотява, изгарящата топлина вътре в нея се беше нажежила толкова, че Скийм си помисли, че ще се самозапали.

— Танер. — Вълната отново се надигна в нея, нуждата не приличаше на нищо, което мозъкът й да може да обработи.

— Цялата — изръмжа Породата. — Ще те взема цялата.

Изправи се над нея, обви бедрата й около кръста си и започна да се тласка силно и дълбоко във вътрешността й. Едната му ръка се мушна под дупето й, пръстите му се плъзнаха галещо и откриха чувствителното място. Когато разтвори тесния вход и се плъзна вътре, Скийм изгуби ума си.

Зъбите й се впиха в рамото му, от гърлото й излизаха приглушени викове. Пръстите му пронизваха дупето й, а пенисът му вагината й. Беше загубена.

Мислеше си, че не може да съществува по-голямо удоволствие. Мислеше, че е стигнала до върха. Докато не усети освобождението му.

Пенисът му запулсира в стегнатите мускули на вагината й, после като че ли се поду, точно под главичката, като палец, който се протегна, заключи се в едно място, което никога досега не бе докосвано, зад конвулсиращия мускул. Започна да гали, да пулсира и изгаря с разрушителна топлина, когато го усети да се излива в нея.

Танер беше заключен във вътрешността й. Зъбите му се впиха в рамото й отново, нейните също бяха в плътта му. От гърлото му излизаше ръмжене. Едната му ръка стисна бедрото й, два от пръстите на другата пронизваха ануса й, и Скийм разбра, че е загубена.

Унищожена. Жената, за която се представяше, и стената между невинността и болката се сринаха пред оргазма, който помете не само тялото, а и душата й. В една ослепителна секунда Скийм осъзна, че не Танер не я е взел само с тялото й, а животното, което беше, я бе маркирало завинаги.