Лора Лей
Двойна игра (32)

Глава 31

Една седмица по-късно

Скийм се взираше мълчаливо в образа на телевизионния екран, а сърцето я болеше от съжаление и едно чувство за нещата, които никога не са били. Джонас бе предложил да стане част от екипа, работещ с държавните органи, изпратен да арестува баща й за престъпленията срещу Закона за Породите, множество обвинения в убийства на не-Породи и обвинения в заговор, с цел да подтикне към гражданско неподчинение.

Каса Хоукинс беше избрана да закрие ареста и да вземе ексклузивно интервю с Джонас, Танер и Скийм за обвиненията.

Един от въпросите на Каса беше за прекратяването на отношенията. Дали за Скийм това щеше да бъде края на отношенията с баща й заради сигурните обвинения, повдигнати срещу него и вероятната смъртна присъда, която може да получи? Краят, осъзна Скийм, бе дошъл с чифтосването й с Танер и приемането й в Убежището. Нямаше нужда от прекратяване на отношенията с човек, който никога не й е бил истински баща. Имаше само едно чувство на тъга, на облекчение. Чудовището беше победено.

— Обичам те, принцесо. — Сайръс Талънт погледна през сълзи към камерата, след като беше обвинен. — Винаги помни, че те обичам.

Танер изръмжа яростно при тази декларация.

— Трябва ли да гледаш това?

Той стъпи на пода зад нея с ръце в джобовете и намръщено изражение.

— Това не ме наранява, Танер — каза му Скийм не за първи път.

— Мразя, когато ме лъжеш, Скийм — изръмжа мъжът гневно. — Така че престани.

Дали лъжеше? Може би не само него, но и себе си.

— Генерал Талънт, ще коментирате ли обвинението на дъщеря ви, че сте я принудили да махне детето, което тя е носила преди осем години? — попита Каса, докато стояха в неговото разкошно фоайе и полицаите поставяха белезници на китките му. — Лекарите, както Породи, така и обикновени, са потвърдили доказателството за аборт, както и процедура за гарантиране, че няма да зачене отново. Унищожихте ли собствения си внук?

Сайръс се взря в камерата опечалено, очите му бяха пълни със сълзи.

— Обичам те, принцесо — повтори той.

— Вина — каза Скийм тихо. — Мисли си, че може да внуши вина. Вече е отработил защитата си. Той знае ли вече, че адвокатите му са отказали да поемат случая?

— Не съм го питал — изръмжа Танер.

— Той е пречупен — каза жената замислено. — Няма да доживее да отиде в съда.

Танер спря зад стола й.

— Какво те кара да мислиш така?

— Сайръс знае прекалено много за вътрешния кръг на Съвета. — Скийм гледаше как раменете на генерала увисват, докато го отвеждат от имението му. Зад него, неговата дясна ръка и негов наследник, стоеше изправен на заден фон. — Никога не бих предположила, че работи с Джонас — отбеляза Скийм за Джон Болън. — Той е хладнокръвно копеле.

— Да, така е — съгласи се Танер. — Двамата с Джонас сигурно се разбират отлично.

Все още не беше простил на Джонас, че е позволил на Скийм да върши работата, която тя сама си бе поставила преди осем години.

— Аз вземам свои собствени решения — напомни му тя не за първи път.

— Грешиш. Сега ти и аз вземаме решенията. Не забравяй това.

— А ако забравя? — погледна го тя през рамо. Напрежението на Танер беше толкова осезаемо, че се обви около нея и погъделичка плътта й, когато тя взе дистанционното и спря телевизора. Някои неща половинката й не би могла да понесе. Съжалението, което я изпълваше понякога, беше перфектен пример.

— Тогава ще те напляскам.

Скийм се наведе напред, знаейки, че тази поза разтваря предната част на робата, която бе вързала набързо след душа и разголваше намазаните й с лосион крака. Танер не пропусна гледката. Погледът му пламтеше от страст, когато заобиколи стола.

Скийм не му даде време да я притисне. Изправи се на крака, хвана раменете му, завъртя се и го натисна да седне на стола.

— Какво възнамеряваш да правиш? — Погледът от полуспуснатите му клепачи сякаш погали тялото й.

— Да те любя? — Тя разхлаби черните му панталони, Танер беше без риза, тъмните му бронзови гърди се надигаха и спадаха рязко. Повдигна ханша си, за да й позволи да смъкне плата по мускулестите бедра и надолу по краката. — Хмм, много хубаво. — Скийм обхвана твърдия му пенис с две ръце, наведе се напред и облиза широката главичка. — Споменавала ли съм скоро колко те обичам?

— Мога да понеса да го чуя отново. — Танер изпъшка и преплете пръсти в дългата й коса, когато тя пое в устата си набъбналата главичка и езикът й се плъзна около нея, стенейки от вкуса на плътта му, от тъмното желание, което я изпълваше всеки път, когато го поеме.

— Много те обичам. — Скийм надигна глава и залепи една целувка върху пулсиращия връх, след което се изправи на крака и бавно разтвори робата си.

Златният му поглед пламна, а ръцете му стиснаха стола, пръстите му се забиха в меката тапицерия, когато половинката му се усмихна.

Тя обхвана гърдите си, върховете на пръстите й потъркаха зърната й. Танер оголи зъби от възбуда.

— Имам нужда от теб — прошепна тя.

— Твой съм, красавице — изръмжа Породата. — Ела и ме вземи, преди да се наложи да те напляскам.

— Това може да си струва пляскането — каза провлачено Скийм, възседна скута му и започна да се спуска надолу.

— Ще те напляскам, така или иначе — обеща Танер пресипнало, стисна бедрата й, за да я придърпа надолу, и преглътна ругатнята си, когато твърдият връх на пениса му започна да си прокарва път в нея.

Пламъците облизаха плътта й, когато Танер се наведе напред и езикът му се плъзна по зърната й. Ръцете й се настаниха на раменете му и пръстите й се впиха в плътта.

Превземаше я бавно, много бавно. Проникваше във вътрешността й, разтягаше я, изпълваше я, потвърждавайки факта, че тя е жива и обича. Че обича и е обичана.

— О, господи, Танер, толкова е хубаво. — Скийм се движеше върху него, притискаше се, вкарвайки го по-дълбоко, докато не го пое целия и пулсиращата топлина започна да се разстила по тялото й.

Винаги беше така. Толкова интензивно. Така изпълнено с топлина. Със съзнанието, че му принадлежи. Най-сетне Скийм Талънт принадлежеше на някого.

— Красота. — Танер дишаше тежко. — Толкова дяволски красива, че ми секва дъха.

Скийм не можеше да говори, можеше само да чувства. Усещаше ръцете му, движещи се по гърба й, мазолестите върхове на пръстите му галеха гръбнака й, когато ерекцията му започна да се движи вътре в нея. Тя се наведе към него, копнееща за целувката му. Разгонването не беше толкова остро, колкото беше преди нападението на Тамбър и последвалия опит за отвличане. Но нуждата от вкуса му все още изпълваше съзнанието й.

И Танер беше там заради нея. Езикът му облиза устните й, след това докосна нейния език и разля бурния вкус на хормона на чифтосването в устата й. Само след няколко секунди Скийм копнееше отчаяно за още, възбудата нарасна рязко, по-сладка от всякога, а тя по принцип беше дяволски сладка.

Хормонът на чифтосването засилваше чувствителността й. Сякаш пробуждаше всяко нервно окончание в тялото й, позволявайки по-дълбоко усещане, по-голяма възбуда, повече удоволствие, и накрая оргазъм, който пронизва мозъка й със силна, ослепителна наслада и я кара да полети.

Тя летеше. Свободно. Виковете й отекнаха в стаята, когато усети шипа да се надига, почувства как се заключва точно на място, толкова чувствително, така изпълнено с нервни окончания, че тя експлодира отново. Отново и отново, летеше по-високо, душата й се разтвори и прие Танер по начин, който никога не бе смятала за възможен преди нощта, в която той я отвлече.

— Обичам те. — Скийм се опита да извика думите, но те излязоха като накъсани въздишки. — Танер! О, господи, Танер, обичам те!

Младата жена се срина върху него, стискайки здраво раменете му. Почти не усещаше резците, впити отново в рамото й, пронизващи белега, който й бе оставял безброй пъти вече.

Би трябвало да боли, така си бе помислила веднъж. Сега знаеше, че никога няма да боли. Това бе доказателството, че му принадлежи, че вече е част от едно цяло, вместо да се скита полужива.

Танер я допълваше.

— Моята Скиймър — прошепна най-сетне той пресипнало в ухото й. — Завинаги моя.

Тя беше неговата Скийм. Но беше също така и отделна личност. И с неговата любов, тя бе научила, че да бъдеш отделна личност означава да дадеш душата си в ръцете на този, на когото принадлежи. В грижовните ръце на Танер.

Когато Скийм заспа, Танер прекоси стаята и отиде до телефона, вдигна слушалката и набра един обезопасен номер.

— Не разполагам с много време — обяви Джон Болън, когато отговори на повикването.

— Свързаха ли се с теб?

— Веднага след ареста — разкри Джон. — Всичко е под контрол.

Вътрешният Съвет се нуждаеше от организацията на Талънт, за да изпълнява целите си, и сега Джон я контролираше.

— Излезе ли заповедта? — попита Танер.

— Преди един час. Ще бъде мъртъв, преди да изтече седмицата. Съветът не може да си позволи той да проговори. Те ще се погрижат.

Студена усмивка изви устните на Танер, преди погледът му да се плъзне към леглото и неговата половинка, която го гледаше разбиращо.

— Уведоми ме, когато получиш предупреждение.

— Джонас ще те уведоми. Сега се разкарай, не мога да си позволя подобни обаждания, когато сме толкова близо до успеха. Тренирай търпение.

Танер затвори телефона и погледна отново към Скийм.

— Търпението никога не е било от силните ми страни — информира я той с тон, в който не се долавяше съжаление.

Скийм разтвори широко обятията си към него.

— От моите също. Моето отдавна свърши. Имам нужда от теб отново.

Не отвориха дума за това, осъзна Танер. Скийм беше умна. Разбираше какво ще се случи. Знаеше, че ако можеше, той сам би убил копелето. И тя разбираше, защото осъзнаваше, че на тези чудовища не може да им бъди позволено да се движат свободно.

А така или иначе не искаше да говори за това. Понякога беше хубаво, че Скийм игнорира безмилостното животно, криещо се точно под повърхността на човека. Животното, готово да убие, за да защити всичко, което му е скъпо.

Животното, което разбираше, че понякога само кръв може да облекчи яростта, скрита дълбоко в него, и да гарантира безопасността на жената, която държеше душата му.

Неговата жена. Неговата половинка. Неговата Скийм.