Стив Бери
Александрийската връзка (9)

8

Оксфордшър, Англия, 9:00 ч.

Джордж Хаддад стоеше сред тълпата и слушаше обясненията на експертите с ясното съзнание, че са напълно погрешни. Днешното събитие целеше единствено да привлече медийно внимание към музея на Томас Бейнбридж и слабо известните криптоаналитици на Блечли Парк. Вярно, тези анонимни мъже и жени се бяха трудили в пълна секретност през Втората световна война и в крайна сметка бяха успели да разкодират немския шифър „Енигма“ и да ускорят края на войната. Но за съжаление историята им бе станала известна едва когато повечето от тях бяха или мъртви, или твърде възрастни. Хаддад разбираше разочарованието им. И той като тях бе възрастен, наближаваше осемдесет и бе учен. И той някога се бе трудил в секретност.

И той също бе стигнал до велико откритие.

Вече дори не бе известен със собственото си име. Всъщност бе използвал толкова много псевдоними, че сам не ги помнеше. Бе в неизвестност вече цели пет години и не бе разговарял с никого. Което, от една страна, бе хубаво. От друга, мълчанието му действаше на нервите. Слава богу, само един човек знаеше, че е жив, а на него той имаше безгранично доверие.

Всъщност, ако не бе този човек, сега щеше да е мъртъв.

Днешното излизане бе доста рисковано. Но искаше да чуе какво ще кажат така наречените експерти. Прочел бе за събитието в „Таймс“ и неволно се бе възхитил на англичаните. Определено притежаваха усет към медийните събития — сцената бе нагласена с прецизността на холивудски филм. Множество усмихнати хора в костюми, изобилие от фотоапарати и диктофони. Затова се стараеше да остане зад обективите. Което не бе трудно, тъй като цялото внимание бе насочено към паметника.

В градините на имението бяха пръснати осем такива, всичките издигнати през 1784 г. от тогавашния граф Томас Бейнбридж. Хаддад бе запознат със семейната история. Първоначално родът закупил земите, заобиколени от букови гори в Оксфордшър, а през 1624 г. в средата на двете хиляди и четиристотин декара било построено огромно имение. Наследниците успели да запазят земите до 1848 г., когато короната ги получила при разпродажба заради неплатени данъци и кралица Виктория превърнала имението в музей. Оттогава насам туристите идваха да разглеждат типичните за периода мебели и да надзърнат в луксозния живот от отминалите векове. Библиотеката се смяташе за един от най-добрите образци на XVIII век. Но през последните години повечето посетители идваха заради паметника, тъй като Бейнбридж Хол бе загадка, а туристите на двайсет и първи век обожаваха мистериите.

Той загледа бялата мраморна беседка.

Горната й част, както знаеше, представляваше „Les Bergers d’Arcadie II“, „Пастирите на Аркадия II“, незначителна творба на Никола Пусен от 1640 г., обратен образ на предишната му картина „Пастирите на Аркадия“. Пасторалната сцена изобразяваше жена, която гледа трима пастири, скупчени около каменна гробница, които сочат гравираните върху й букви. ET IN ARCADIA EGO. Хаддад знаеше какво гласи преводът. И в Аркадия аз. Загадъчен надпис, лишен от логика. Под изображението имаше ново предизвикателство. Случайни букви бяха издялани в следната последователност:

D O.V.O.S.V.A.V.V. M

Хаддад знаеше, че откакто един журналист на „Гардиън“ бе преоткрил надписа преди десетина години при едно посещение на музея, почитателите на Новата епоха и световната конспирация мечтаеха да разгадаят комбинацията.

— Ние от Бейнбридж Хол — говореше в микрофона висок и едър мъж — ви приветстваме с добре дошли. Днес вече може би знаем значението на посланието, оставено от Томас Бейнбридж върху този паметник преди повече от двеста години.

Хаддад разпозна в оратора уредника на музея. От двете му страни имаше още двама — мъж и жена, и двамата възрастни. Виждал бе снимките им в „Сънди Таймс“. И двамата бяха бивши криптоаналитици от Блечли Парк, натоварени да преценят вероятностите и да разчетат шифъра, който се намираше тук. Всеобщото мнение бе, че паметникът действително представлява шифър.

Какво друго би могъл да бъде? — се питаха мнозина.

Хаддад заслуша уредника да обяснява как са обявили конкурс и са получили 130 решения от страна на криптографи, теолози, лингвисти и историци.

— Някои са доста чудновати — продължаваше уредникът — и включват извънземните, Свещения Граал и Нострадамус. Разбира се, тези решения не са подкрепени от сериозни доказателства и затова ги отхвърлихме. Някои от участниците смятат, че буквите са анаграма, но съставените от тях думи не звучат особено смислено.

Което бе напълно разбираемо за Хаддад.

— Един американски криптоаналитик, бивш военен, предлага доста обещаващо разрешение на загадката. Той съставя осемдесет и две матрици за дешифриране, и в крайна сметка извежда от поредицата буквите SEJ. В обратен ред, това прави JES. Налагайки сложна решетка, той извлича фразата Jesus H defy. Предизвиквам Христа. Според нашите консултанти от Блечли Парк това послание отрича божествената природа на Христос. Подобно решение е, меко казано, пресилено, но пък доста интригуващо.

Хаддад се усмихна на тези безсмислици. Томас Бейнбридж е бил дълбоко религиозен. Никога не би отрекъл Христос.

Възрастната дама до уредника пристъпи към подиума. Беше със сребристобяла коса и светлосин костюм.

— Този паметник ни предостави чудесна възможност — започна тя с мелодичен глас. — При работата ни в Блечли Парк бяхме изправени пред невероятните предизвикателства на немските шифри, които бяха изключително трудни. Но щом човешкият ум е в състояние да създаде шифър, значи ще може и да го разчете. Буквите тук са по-сложни. И по-лични. Което прави интерпретацията им изключително трудна. Екипът, който имаше за задача да проучи и оцени всичките сто и трийсет решения, така и не стигна до консенсус. Подобно на широката публика и ние сме раздвоени. Но все пак едно от възможните решения ни прозвуча най-смислено. — Тя се обърна и посочи беседката зад гърба си. — Ние смятаме, че това е любовно писмо.

Дамата направи пауза, за да позволи думите й да проникнат в съзнанието на присъстващите.

— OUOSVAVV означава Optimae Uxoris Optimae Sororis Viduus Amantissimus Vovit Virtutibus. Което в груб превод означава „предан вдовец, отдаден на най-добрата сред съпругите и най-милата сред сестрите“. Преводът не е съвършен. На латински sororis означава както „сестри“, така и „приятелки“. А думата vir, „съпруг“, би била по-подходяща от viduus, „вдовец“. Но значението е ясно.

Един от журналистите попита за буквите D и M, които стояха отляво и отдясно на основната поредица от осем букви.

— Това е доста просто — отговори дамата. — Dis Manibus. Римски надпис: „Привет на боговете от подземния свят“. Това е сходно на нашето „почивай в мир“. Тези букви ще срещнете върху повечето римски надгробни камъни.

Изглеждаше доста доволна от себе си. На Хаддад му се дощя да зададе няколко нагли въпроса, които да спукат сапунения мехур на интелектуалното й самодоволство, но замълча. Загледа как снимат двамата ветерани от Блечли Парк с една от немските машини „Енигма“, взета назаем специално за случая. Много усмивки, въпроси и похвали.

Томас Бейнбридж действително бил невероятно интелигентен мъж. За съжаление така и не успял да предаде ефективно мислите си, затова интелектът му в крайна сметка изчезнал неоценен. За обикновения човек на XVIII век Бейнбридж бил фанатик. Но за Хаддад той бе пророк. Бейнбридж наистина стигнал до велико откритие. И загадъчният паметник пред него, един от осемте в градината, обратният образ на неизвестна картина и странната поредица от десет букви бяха там по съвсем конкретна причина.

Която бе известна на Хаддад.

И това не бе нито любовно писмо, нито шифър, нито послание.

А нещо съвсем друго.

Карта.