Стив Бери
Александрийската връзка (58)

57

Виена, 22:30 ч.

Торвалдсен седеше в голямата зала на замъка и наблюдаваше откриването на зимната сесия на Ордена на Златното руно. И той, както всички останали, заемаше позлатен старинен стол. Бяха подредени в редици по осем, обърнати към вътрешността на кръга. Столът на Алфред Херман, поставен в средата, беше драпиран със синя коприна. Всички горяха от нетърпение да се изкажат и скоро разговорите се насочиха към темата за Близкия изток и предложението на Политическия комитет от миналата пролет. Тогава плановете им не бяха окончателни, но сега нещата стояха другояче. И не всички бяха на едно и също мнение.

Всъщност несъгласията бяха доста повече, отколкото Алфред Херман очакваше. Синия стол вече на два пъти се беше намесил в дебата, което беше рядкост. Торвалдсен знаеше, че Херман обикновено запазва мълчание.

— Изселването на евреите е абсурдно и невъзможно начинание — обади се един от членовете. Торвалдсен го познаваше — беше запален по риболова норвежец. — В Библията ясно е казано, че Бог е избрал Йерусалим и е осветил Храма там. Според Царства Бог предоставил на Соломон едно племе, за да може Давид да има всякога светилник пред Него в Ерусалим. А града избрал за себе си. Възстановяването на Израел не е случайно. Мнозина вярват, че се дължи на божественото вдъхновение.

Неколцина други членове подкрепиха изявлението му с пасажи от различни псалми.

— Ами ако всичко, което цитирате, не е истина?

Въпросът долетя от предната част на залата. Синия стол се изправи.

— Спомняте ли си кога е създадена съвременната държава Израел?

Никой не отговори.

— На четиринайсети май 1948 година. В четири и трийсет и две следобед. Давид Бен Гурион се изправил в музея в Тел Авив и заявил, че по силата на естественото и историческото право на еврейския народ държавата Израел се смята за основана.

— Пророк Исая е казал, че един народ ще се роди за един ден — обади се някой от членовете. — Бог е спазил обещанието си към Авраам. Земята била върната на евреите.

— А откъде знаем за него? — попита Херман. — Има само един източник. Старият завет. Мнозина от вас днес се позоваха на този текст. Бен Гурион говори за естественото и историческото право на еврейския народ. Той също се позовава на Стария завет. Това е единственото доказателство, в което се споменава за тези божествени откровения, но автентичността му е доста съмнителна.

Торвалдсен обхвана с поглед залата.

— Ако аз притежавам нотариални актове за вашите имоти и тези документи датират от десетилетия, и са преведени от отдавна измрели хора, които дори не са говорели родния ви език, няма ли да се усъмните в автентичността им? Няма ли да търсите и други доказателства, освен един непроверен и недоказан превод? — Херман замълча. — И въпреки това ние безпрекословно сме приели Стария завет за Божието слово. Неговите текстове в крайна сметка са повлияли на Новия завет. Написаното в него все още има геополитически последствия.

Всички изчакваха Херман да стигне до същността на тезата си.

— Преди седем години палестински учен на име Джордж Хаддад, който изучавал подробно Библията, написал статия, публикувана от университета в Бейрут. В нея той твърди, че сегашният превод на Стария завет е погрешен.

— Доста смела догадка — намеси се пълна дама, която се изправи. — Приемам Божието слово по-сериозно от вас.

Херман изглеждаше развеселен.

— Наистина ли? И какво знаете за това Божие слово? Знаете ли историята му? Кой е бил авторът му? Преводачът? Текстът е бил написан преди хиляди години от неизвестни хора на староеврейски, а този език е мъртъв повече от две хиляди години. Вие знаете ли нещо на староеврейски?

Жената не отговори.

Херман кимна.

— Липсата ви на знания е разбираема. Езикът непрекъснато се променял и новопоявилите се думи се разбирали по-скоро от контекста, отколкото от начина им на изписване. Една и съща дума имала няколко различни значения в зависимост от контекста, в която била използвана. Еврейските учени превели думите на тогавашния език векове след написването на Стария завет, макар самите да не знаели езика. Просто отгатвали значението на думите или, дори по-лошо, променяли го. След още няколко века други учени, този път християнски, отново превели текстовете. Те също не говорели староеврейски и следователно също отгатвали значението на думите. С цялото уважение към вярата ви, ние нямаме никаква представа какво гласи Божието слово.

— Вие нямате вяра.

— В това отношение — не, тъй като въпросът няма нищо общо с Бог. Това е човешко дело.

— И какви са доводите на Хаддад? — попита един мъж, а тонът му подсказваше, че е заинтригуван.

— Той правилно предполага, че когато историите за завета на Бог към Авраам са били разказани за пръв път, евреите вече са населявали Обетованата земя, днешна Палестина. Това, разбира се, станало векове след предполагаемото обещание пред Авраам. Според библейския текст Обетованата земя се е простирала от реката на Египет до великата река Ефрат. Споменават се множество имена на населени места. Когато обаче Хаддад съпоставил тези имена, преведени обратно на староеврейски, с реално съществуващи местонахождения, открил нещо изключително. — Херман замълча с очевидно самодоволство. — Обетованата земя на Мойсей и земята на Авраам се намират в Западна Саудитска Арабия в местността Асир.

— Където се намира Мека? — долетя въпрос от залата.

Херман кимна. Торвалдсен забеляза, че мнозина от членовете незабавно схванаха значението на думите му.

— Това е невъзможно — промълви някой.

— Всъщност мога да ви го покажа — отвърна Херман.

Той протегна ръка и от тавана се спусна екран. Проекторът светна. На екрана се появи карта на Западна Саудитска Арабия, Червено море криволичеше покрай назъбената крайбрежна ивица. Мащабът показваше, че площта на района е с дължина около четиристотин километра и ширина триста километра. На стотина километра от брега се простираха планински вериги, които плавно се спускаха към Централната арабска пустиня.

— Бях сигурен, че сред вас ще се намерят скептици. — Херман се усмихна, докато сред насъбралото се множество се дочу нервен смях. — Това е днешен Асир.

С едно негово движение екранът се смени.

— Проектирайки границите на библейската Обетована земя върху картата и използвайки местонахожденията, които Джордж Хаддад точно установил, пунктираната линия очертава земите на Авраам, а непрекъснатата линия — земите на Мойсей. Библейските местонахождения, преведени обратно на староеврейски, напълно съвпадат с реките, градовете и планините от този регион. Много от тях и досега запазват старите си названия, естествено, адаптирани на арабски. Питали ли сте се защо в Палестина никога не са открити палеографски или археологически доказателства за библейските местонахождения? Отговорът е прост. Тези места не се намират там. Намират се на стотици километри на юг, в Саудитска Арабия.

— А защо тогава никой не го е забелязал досега?

Торвалдсен оцени въпроса, тъй като се бе питал същото.

— В момента има само десетина учени, които имат достатъчно познания по староеврейски. Очевидно нито един от тях, освен Хаддад, не е проявил достатъчно любопитство, за да проучи нещата. Но за да се уверя в твърденията на Хаддад, преди три години наех един от тези експерти. И той ги потвърди. До последната подробност.

— Можем ли да поговорим с вашия експерт? — бързо попита един от членовете.

— За съжаление човекът беше на преклонна възраст и почина миналата година.

Или по-скоро са му помогнали да почине, помисли си Торвалдсен. Последното нещо, от което Херман се нуждаеше, беше още един учен, който да тръби за невероятната библейска находка.

— Притежавам обаче подробен писмен доклад, който можете да проучите. Впечатляващ е.

На екрана се появи друг образ — втора илюстрация на асирския регион.

— Ще ви дам един пример, за да демонстрирам твърденията на Хаддад. В Съдии Израилеви, в Глава 18, израилтянското племе Дан се заселило в град на име Лаис в местност със същото название. В Библията се споменава, че градът се намирал в близост до друг град, наречен Сидон. Близо до Сидон бил укрепеният град Цора. Смята се, че през четвърти век след Христа християнски историци са идентифицирали Дан с някакво селце край притока на река Йордан. През 1838 година екип историци изследвали района, открили една могила, и обявили, че съдържа останките на библейския Дан. Днес там дори процъфтява съвременно израелско селище, наречено Дан.

Торвалдсен забеляза, че Херман искрено се забавлява. Очевидно бе чакал отдавна този момент. Любопитен бе обаче дали непредвиденият му ход спрямо Маргарете не беше накарал домакинът му да ускори намеренията си.

— През последните четирийсет години могилата непрекъснато е изследвана от археолози. До този момент не е открито нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че това е библейското селище Дан.

Херман протегна ръка и екранът отново се смени. Върху втората карта на Асир се появиха имена.

— Ето какво е открил Хаддад. Библейското селище Дан лесно може да бъде отъждествено с арабското село на име Ал Данадина, намиращо се в крайбрежния регион Ал Лит, основен град на провинция Ал Лит. В превод името съвпада с библейската дума Лаис. Освен това и до ден-днешен в близост се намира село на име Сидон. Още по-близо до Ал Данадина се намира селището Ал Сур, което в превод е Цора.

Торвалдсен не можеше да не признае, че географските съвпадения бяха интригуващи. Той свали очилата си без рамки и опипа с пръсти основата на носа си, приглаждайки хлътналото място.

— Съществуват още множество топографски съвпадения. Според текста в Самуил 2, 24:6 град Дан се намирал в близост до земя, наречена Тахтим. Никъде в Палестина няма място с това име. В Западна Арабия обаче селцето Ал Данадина се намира в близост до крайбрежна планинска верига, наречена Джабал Тахиатайн, което на арабски произлиза от Тахтим. Това не може да е случайно. Според Хаддад, ако археолозите предприемат разкопки в този район, със сигурност ще открият доказателства за съществуването на древно еврейско селище. Разкопки обаче не е имало. Саудитците напълно забраняват всякакви археологически проучвания. Дори когато преди пет години арабите били изправени пред евентуалната опасност от разгласяване на научните заключения на Хаддад, те разрушили селата в района и почти напълно унищожили всякаква възможност за откриването на каквито и да било археологически доказателства.

Торвалдсен забеляза, че колкото по-внимателно го следяха членовете на събранието, толкова по-уверен ставаше Херман.

— Има и още нещо. Навсякъде в Стария завет река Йордан е отбелязана на староеврейски като Йарден. Но никъде не се споменава, че терминът означава „река“. Всъщност самата дума означава „спускам се, падина в земята“. И въпреки това всички поредни преводи описват Йордан като река, а пресичането й като славно преживяване. Палестинската река Йордан не е голям воден път. Жителите по двата бряга от векове я пресичат. Но ето тук — и той посочи планините, които пресичаха картата — е големият стръмен западен склон. Невъзможно е да бъде прекосен, освен на местата, където хребетите се срещат, но дори там е доста трудно. На всички места в Стария завет, където се споменава Йордан, географията и историята съвпадат със земите тук, в Арабия.

— Значи Йордан е планинска верига?

— Нито един друг превод от староеврейски няма смисъл.

Херман огледа втренчените в него лица и добави:

— Имената на местностите се предават от поколение на поколение като свята традиция. Старите имена съществуват в паметта на народа и обикновено се налагат отново. Хаддад открил, че това особено важи за района на Асир.

— Не съществуват ли открития, които да свързват Палестина с Библията?

— Открития съществуват. Но нито един от намерените досега надписи не доказва нищо. Върху Моавският камък, открит през 1868-а, пише за войните, водени между Моав и Израел, както се споменава и в Царства. Друга археологическа находка, открита в долината на Йордан през 1993-та, сочи същото. Но никъде не се споменава, че Израел се е намирал в Палестина. Асирийски и вавилонски документи споменават за победи в Израел, но нито един не посочва къде се намира Израел. В Царства пише, че армиите на Израел, Юда и Едом са марширували седем дни в безводна пустиня. Но напуканата долина на Палестина, която обикновено се приема за именно тази пустиня, може да се премине само за един ден и в нея има изобилие от вода.

Думите на Херман се лееха свободно, сякаш беше пазил тези истини в себе си прекалено дълго.

— От Храма на Соломон няма и следа. Нищо никога не е било открито, макар в Царства да пише, че Соломон е използвал огромни камъни, скъпи камъни, изсечени камъни. Не би ли трябвало да е оцелял поне един каменен блок?

Той стигна до същината.

— На практика учените са позволили предубежденията им да повлияят на тълкуванията им. Те са искали Палестина да бъде земята на древните евреи от стария завет и затова целта е оправдала средствата. Действителността обаче е далеч по-различна. Археолозите наистина са доказали едно — че държавата Палестина от стария завет се е състояла от хора, обединени в селца и малки градове, чийто основен поминък бил дребното земеделие. Имали са и някакви наченки на култура. Но е било селско общество, а не високо развитото израилтянско общество от ерата след Соломон. И това е научен факт.

— Какво пише в Псалтира — попита един от членовете. — Истината ще избликне от земята.

— И какво ще правите оттук нататък? — попита някой.

Херман очевидно се зарадва на въпроса.

— Въпреки отказа на саудитците да позволят каквито и да било археологически проучвания Хаддад смятал, че все пак съществуват доказателства в подкрепа на теорията му. В момента се опитваме да ги открием. Ако теорията му може да се докаже — или поне да предизвика достатъчно въпроси относно истинността на обещанията в Стария завет — помислете си само за последствията. Не само Израел, но и Саудитска Арабия ще се окаже дестабилизирана. А всички ние сме неприятно впечатлени от корупцията на нейното правителство. Представете си само какво биха направили радикалните мюсюлмани там. Та нали най-свещеното им място е родина на библейските евреи? Ще се получи нещо подобно на Хълма на Храма в Йерусалим, място, за чиято святост претендират и трите основни религии. Същото това място предизвиква хаос вече хиляди години. Хаосът, който може да възникне в Западна Арабия, също е непредвидим.

Торвалдсен прецени, че е бездействал твърде дълго. Изправи се.

— Нима вярвате, че тези открития, дори да бъдат потвърдени, могат да имат такива мащабни последствия? Какво друго предизвика интереса на Политическия комитет?

Херман го изгледа с омраза, която само те двамата можеха да разберат. Кръгът беше провокирал Малоун, отвличайки сина му. Сега той щеше да провокира Херман. Разбира се, Синия стол никога нямаше да си признае тази слабост. Торвалдсен доста ловко бе изиграл картите си точно тук, на събранието, където Херман трябваше да внимава. Нещо обаче му подсказваше, че австриецът държи още една карта.

Тънките устни на възрастния мъж се извиха в усмивка, която накара Торвалдсен да замълчи.

— Точно така, Хенрик. Има и още нещо. Нещо, което ще въвлече и християните в битката.