Стив Бери
Александрийската връзка (45)

44

Виена, 13:00 ч.

Торвалдсен излезе от банята и загледа как Гари си разопакова багажа. Преди няколко дни момчето бе пристигнало при него единствено с дрехите, с които го бяха отвлекли, така че Йеспер бе отскочил до Копенхаген и бе купил някои неща.

— Тази къща е доста стара, нали? — попита Гари.

— Построена е преди много поколения, както и Кристиангаде.

— В Европа има доста старини. Не е като у дома.

Той се усмихна.

— Малко по-отдавна сме по тези земи.

— Страхотна стая.

Торвалдсен също намираше помещението за интересно. Бе на втория етаж, близо до домакина им. Което се случваше за първи път. Изискана стая с романтично излъчване, която със сигурност някога бе принадлежала на жена с вкус.

— Обичаш ли историята? — попита той.

Гари сви рамене.

— Не и до по-миналото лято. Тук ми стана много по-интересно, нали всичко ми е пред очите.

Хенрик Торвалдсен реши, че е време да обясни на момчето положението им.

— Какво мислиш за домакина и дъщеря му?

— Не са много дружелюбни. Но май те харесват.

— Познавам Алфред от доста време и се опасявам, че крои нещо.

Гари седна на леглото.

— Мисля, че може би той стои зад отвличането ти.

Торвалдсен се взря изпитателно в момчето, което се опитваше да проумее ситуацията.

— Сигурен ли си?

Той поклати глава.

— Затова сме тук. За да разберем.

— Аз също искам да разбера. Онези мъже разстроиха майка ми, а това не ми е приятно.

— Страх ли те е?

— Ти не би ме довел тук, ако имаше някаква опасност.

Отговорът му допадна. Хлапето бе будно.

— Видя как умират двама мъже. Малко петнайсетгодишни момчета могат да кажат същото. Добре ли си?

— Онзи, когото татко застреля, си го заслужаваше. Опита се да ме отвлече. Татко направи каквото трябваше. А ти какво ще правиш?

— Не съм съвсем наясно. Но през следващите няколко дни тук ще има много влиятелни хора. Би трябвало да успея да науча от тях каквото ни интересува.

— Това нещо като клуб ли е?

— Може и така да се каже. Хора със сходни интереси, които се събират, за да обсъждат общи проблеми.

Мобилният му телефон иззвъня върху нощното шкафче. Той се приближи и погледна номера. Йеспер. Натисна зеления бутон.

— Има обаждане за вас. От Тел Авив.

— В такъв случай нека го чуем.

Няколко секунди по-късно, след като се свърза, чу плътен баритон.

— Хенрик, какви ги вършиш?

— Какво, за бога, имаш предвид?

— Недей да скромничиш. Вчерашното ти обаждане събуди подозренията ми, но сега направо ме е обзела параноя.

Предишния ден той се бе обадил в кабинета на израелския премиер. Тъй като даряваше милиони за еврейските каузи и бе финансирал цяла поредица израелски политици, включително настоящия премиер, обаждането му не бе пренебрегнато. Бе задал един-единствен простичък въпрос — защо Израел се интересува от Джордж Хаддад? Умишлено не бе говорил директно с премиера, а бе задал въпроса си чрез началника на кабинета му, който в момента, както долавяше, се чувстваше доста притеснен. Сега Хенрик попита:

— Откри ли отговора на моя въпрос?

— Мосад ни нареди да си гледаме работата.

— Така ли се изразяват пред управляващите?

— Да, когато наистина искат да си гледаме работата.

— Значи нямаш отговор?

— Не съм казал такова нещо. Искат смъртта на Джордж Хаддад и ненамеса от страна на Котън Малоун. Изглежда Малоун и бившата му съпруга в момента са на път към Лисабон, и то след снощното убийство на четирима души в музей северно от Лондон. Любопитното е, че англичаните знаят, че Малоун има пръст в убийствата, но не са предприели нищо. Оставили са го да напусне необезпокояван страната. Нашите смятат, че американците са дали зелена светлина на действията му. Смятат, че Америка отново се намесва в нашите работи — поне по отношение на Джордж Хаддад.

— А твоите служители откъде имат тези сведения?

— Следят Малоун. Знаят точно къде е и какво прави. От известно време са предусещали такова развитие.

— Май всички са се хванали здраво за работа.

— Меко казано. Двамата с премиера ценим приятелството ти. Ти си покровител на тази нация. Затова ти се обаждам. Мосад смята да елиминира Малоун. Пратили са агенти в Лисабон. Ако можеш да го предупредиш, направи го.

— Ще ми се да можех, но няма как.

— Тогава бог да му е на помощ. Ще има нужда.

Линията щракна и връзката прекъсна.

— Някакъв проблем ли има? — попита Гари.

Торвалдсен успя да се овладее.

— Просто дребен проблем в една от компаниите ми. Все още работя, нали знаеш.

Момчето като че ли прие обяснението.

— Каза, че сме тук заради някакъв клуб, но не ми обясни какво общо имам аз с него.

— Чудесен въпрос. Ще ти отговоря, докато се разхождаме. Ела, ще те разведа из имението.

 

 

Алфред Херман чу вратата на стаята на Хенрик Торвалдсен да се затваря. Подслушвателното устройство, инсталирано в спалнята, работеше перфектно. Маргарете седеше срещу него. Той изключи приемника.

— Датчанинът ще се окаже голям проблем — вметна тя.

Доста време й отне да го схване. Очевидно Торвалдсен бе дошъл, за да слухти, но телефонният му разговор бе по-интересен. Старият му приятел не бе казал нищо, което да подскаже за естеството му, но Херман се съмняваше да има нещо общо с бизнес.

— Прав ли е? — попита Маргарете. — Ти ли отвлече момчето?

Той умишлено й беше позволил да слуша, затова сега кимна.

— Беше част от плана ни. Но също така позволихме да го спасят. В момента Доминик се грижи за семената, които посяхме.

— Библиотеката?

Баща й отново кимна.

— Вярваме, че сме на прав път.

— И смяташ да повериш тази информация на Сейбър?

— Той е нашият представител.

Тя поклати глава с отвращение.

— Татко, та той е алчен наемник. От години ти го повтарям.

Търпението му изведнъж се изчерпи.

— Не ти обяснявам какво се случва, за да спориш с мен. Трябва ми помощта ти.

Той видя, че тя е доловила напрежението в гласа му.

— Разбира се. Не исках да проявя неуважение.

— Маргарете, светът е сложно нещо. Трябва да използваш ресурсите, с които разполагаш. Да се съсредоточиш. Помогни ми да се справя с онова, което ни предстои, и остави Доминик да се тревожи за своята част.

Тя пое дълбоко въздух и бавно издиша през стиснати зъби, както правеше, когато беше нервна.

— Какво искаш да направя?

— Разходи се из имението. Срещни се уж случайно с Хенрик. Той смята, че е в безопасност тук. Накарай го да се чувства точно така.