Стив Бери
Александрийската връзка (10)

9

Замъкът Кронборг, 10:20 ч.

Малоун плати шейсетте крони вход за замъка за себе си и Пам. Последваха групата, която се изсипа от един от трите пристигнали автобуса.

Вътре ги посрещна фотоизложба по безброй различни постановки на „Хамлет“. Малоун се замисли за иронията на избраното място. Пиесата разказваше за син, който иска да отмъсти за баща си, а ето го него, баща, който се бори за сина си. Сърцето го болеше за Гари. Никога не би го изложил на опасност и през дванайсетте години като правителствен агент винаги бе слагал ясна граница между работата и семейството. И все пак година след доброволното му пенсиониране синът му се бе оказал заложник.

— Това ли правеше през цялото време? — попита Пам.

— Само през част от него.

— Как въобще си могъл да живееш така? Аз съм съсипана. Стомахът ме боли. Още треперя от снощи.

— Човек свиква — отвърна той и действително смяташе така, макар отдавна да се бе уморил от лъжи, полуистини, невероятни факти и предатели.

— Просто си имал нужда от тръпката, нали?

Цялото му тяло тежеше от умора и никак не бе в настроение за този вечен спор.

— Не, Пам. Не съм имал нужда от тръпката. Такава ми беше работата.

— Егоизъм. Ето за какво става въпрос. И винаги е било така.

— А ти си истински слънчев лъч. Любещата съпруга, която винаги подкрепя съпруга си. До такава степен, че забременя от друг мъж, роди му син и ме остави да вярвам, че е мой цели петнайсет години.

— Не се гордея с това. Но пък не знаем колко от твоите жени са забременели, нали така?

Той се въздържа. Трябваше да сложи край на безсмисления спор.

— Ако не млъкнеш, ще загубим Гари. Аз съм единствената му надежда и в момента не е много препоръчително да ме затормозяваш.

Тази истина предизвика моментен проблясък на разбиране в изпълнените й с горчивина очи, миг, в който някогашната, обичана от него Пам Малоун отново се появи. Искаше му се образът й да се задържи за по-дълго, но както винаги тя се овладя и безизразният й поглед срещна неговия.

— Е, води тогава — каза тя.

 

 

Влязоха в балната зала.

Помещението беше правоъгълно и се простираше на повече от шейсет метра. По двете дължини бяха наредени прозорци, всеки поставен в дълбока ниша от дебела зидария, а мътната светлина, която се процеждаше през тях, хвърляше неясни сенки върху шахматния под. Десетина посетители се разхождаха наоколо, възхищавайки се на огромните маслени платна, изобразяващи предимно бойни сцени.

В отдалечения край пред една камина Малоун забеляза нисък слаб мъж с червеникавокафява коса. Помнеше го от проект „Магелан“. Лий Дюрант. Бе разговарял с него няколко пъти в Атланта. Агентът го забеляза, след което изчезна през отворения портал.

Малоун тръгна към отсрещния край на залата.

Прекосиха поредица от стаи, всяка пестеливо мебелирана от периода на Европейския ренесанс и украсена с гоблени. Дюрант спазваше дистанция от петнайсет метра.

Малоун го видя да спира. Двамата с Пам влязоха в така наречената Ъглова зала.

Белите стени бяха украсени с гоблени с ловни сцени. Отделни мебели бяха пръснати по пода, покрит с бели и черни плочи.

Малоун се здрависа с Дюрант и представи Пам.

— Кажи ми какво става.

— Стефани каза да информирам само теб.

— Колкото и да ми се ще да я няма тук, това е положението, така че не се мръщи толкова.

Дюрант очевидно премисли ситуацията и сви рамене.

— И ми наредиха да правя каквото ми кажеш.

— Радвам се да чуя, че Стефани е толкова услужлива.

— Давайте по същество — намеси се Пам. — Имаме срок.

Малоун поклати глава.

— Не й обръщай внимание. Кажи ми какво точно става.

— Осъществен е пробив до секретните ни данни. Няма следи от хакери или насилствено преминаване през защитната програма, така че явно е станало с парола. Тя се сменя на равни интервали, но се знае от неколкостотин души.

— Няма ли следи от конкретен компютър?

— Никакви. И в самите файлове няма. Което сочи, че който го е направил, определено е знаел какво върши.

— Предполагам, все някой разследва случая.

Дюрант кимна.

— ФБР, но до този момент няма резултат. Влизано е в десетина файла, един от които засяга Александрийската връзка.

Ето защо Стефани не го бе предупредила незабавно, помисли си Малоун. Имало е и други варианти.

— А сега идва интересната част. В момента израелците са превъзбудени, особено през последните двайсет и четири часа. Източниците ни споменават за информация, получена вчера от Западния бряг от един от палестинските им агенти.

— Какво общо има това с нас?

— Споменати били думите „Александрийската връзка“.

— Какво точно знаеш?

— Бях информиран едва преди час от един от контактите ми. Дори не съм докладвал подробно на Стефани.

— Какво общо има с нас? — попита Пам.

Малоун се обърна отново към Дюрант.

— Трябва ми още информация.

— Попитах те нещо — настоя Пам, а гласът й се извиси.

Любезността му се изчерпи.

— Казах ти да ме оставиш аз да се справя с проблема.

— Нямаш никакво намерение да им дадеш каквото и да било, нали? — Очите й горяха, тя бе готова да се хвърли върху него.

— Намерението ми е да върна Гари.

— Нима си готов да рискуваш живота му? Само и само да опазиш някакъв проклет файл?

От другия край на залата приближиха група екипирани с фотоапарати туристи. Пам прояви благоразумие и млъкна и той бе благодарен за тази пауза. Определено бе грешка да я взема със себе си след напускането на Кронборг. Щеше да я държи на разстояние, дори да се наложеше да я заключи в имението на Торвалдсен.

Туристите се отдалечиха. Малоун се обърна отново към Дюрант.

— Разкажи ми малко повече за…

Стресна го пукот, а окачената в ъгъла на тавана камера избухна в дъжд от искри. Последваха още два пукота. Дюрант залитна назад, а от дупките в маслиненозелената му риза шурна кръв. Трети изстрел, и Дюрант рухна на пода.

Малоун рязко се извъртя. Мъжът стоеше на шест метра от него и държеше автоматичен глок. Малоун пъхна дясната си ръка под якето.

— Няма нужда — спокойно заяви мъжът и му хвърли пистолета си.

Малоун го улови. Хвана дръжката, сложи пръст на спусъка, прицели се и стреля.

В отговор се чу само сухо изщракване. Пръстът му отново натисна спусъка. Ново изщракване.

Мъжът се усмихна.

— Нима си помисли, че ще ти го дам зареден?

След това побягна от залата.