Метаданни
Данни
- Серия
- Котън Малоун (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Alexandria Link, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елка Виденова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2019)
Издание:
Автор: Стив Бери
Заглавие: Александрийската връзка
Преводач: Елка Виденова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД, Велико Търново
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-145-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8251
История
- — Добавяне
60
Виена, 23:20 ч.
Торвалдсен поведе Гари към долния етаж на замъка. Не се беше чувал с Алфред Херман след краткия им разговор. Гари бе прекарал вечерта с няколко от останалите гости. Двама от членовете бяха довели децата си и Херман беше организирал да вечерят в оранжерията отзад.
— Беше страхотно — каза Гари. — Пеперудите кацат буквално в чинията ти.
Самият Торвалдсен беше посещавал павилиона с пеперудите няколко пъти и мястото го беше очаровало. Дори се беше замислил да построи подобно помещение в Кристиангаде.
— Те са изключителни създания, но изискват огромни грижи.
— Там е като в тропическа гора.
И двамата не можеха да заспят. Очевидно Гари също беше нощна птица. Отправиха се към библиотеката на Херман.
Торвалдсен беше чул, че Синия стол възнамерява да се срещне с Икономическия комитет. Дискусиите щяха да продължат известно време, което щеше да му даде възможност да се подготви добре. Утрешното заседание щеше да е от решаващо значение. Дебатите трябваше да бъдат точни и целенасочени. Всички щяха да си тръгнат в неделя. Срещите им никога не се проточваха. Администрацията и комитетите свеждаха въпросите за разглеждане само до тези, които изискваха гласуване. Темите за обсъждане се представяха, дискутираха и решаваха. Целите на Ордена се формулираха чак до пролетта.
Следователно той трябваше да се подготви.
Огромната библиотека беше на два етажа, облицована с лъскава орехова ламперия. Камина от черен мрамор заемаше едната стена, а над нея висеше френски гоблен. От пода до тавана на останалите три стени бяха вградени рафтове, а рисуваният таван сякаш водеше към небето.
Спираловидно стълбище се виеше към рафтовете на втория етаж. Торвалдсен се хвана за гладкия метален парапет и бавно се изкачи по стъпалата.
— Какво правим тук? — попита Гари, когато стигнаха горния етаж.
— Искам да прочета нещо.
Чувал бе за най-ценния шкаф в библиотеката на Херман, в който била изложен великолепен екземпляр на Библията. Херман се хвалеше, че това е едно от първите издания. Торвалдсен се приближи и се възхити на красивата корица.
— Библията е била първата отпечатана книга през петнайсети век. Гутенберг е отпечатал много Библии. Ето една от тях. Както вечерта казах, не е зле да я прочетеш.
Гари се вгледа в книгата и Торвалдсен осъзна, че момчето не може да оцени значението й.
— Думите в нея са променили хода на човешката история. Те са повлияли на социалното развитие на човечеството и са изковали политически системи. Библията и Коранът вероятно са най-важните книги на планетата.
— Как е възможно думите да са толкова важни?
— Не става въпрос просто за думите, Гари. Важно е какво правим с тях. След като Гутенберг изобретил печатарската преса, книгите бързо се разпространили. Не били евтини, но към 1500 година вече били нещо обичайно. По-големият достъп до информация означавал повече разногласия, повече информирани дискусии, повече критики към властта. Информацията променила света. — Той посочи Библията. — И тази книга променила всичко.
Той внимателно отгърна корицата.
— На какъв език е? — попита Гари.
— На латински. — Торвалдсен зашари с поглед по текста.
— Можеш ли да го четеш?
Торвалдсен се усмихна на недоверчивостта в гласа му.
— Научих се като дете. — Той потупа гърдите на момчето. — Ти също трябва да се научиш.
— И за какво ми е?
— Ще можеш да прочетеш тази Библия например. — Той посочи съдържанието. — Трийсет и девет книги. Евреите почитат първите пет. Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. В тях се разказва за древния народ на Израел, от създаването на света, през великия потоп, излизането им от Египет, скитанията из пустинята, та чак до получаването на Божиите заповеди от Мойсей при планината Синай. Истинска епопея.
Знаеше, че за евреите тези писания бяха от огромно значение. Както и следващият раздел, пророците — Йов, Съдии, Самуил, Царства — които пресъздават историята на израилтяните от пресичането на река Йордан до завземането на Ханаан, създаването и падането на множеството им царства и поражението им от асирийците и вавилонците.
— Тези книги — обясни той на Гари — ни разказват историята за хората на Израел хилядолетия преди Христа. Те са народ, чиято съдба е пряко свързана с Бог и неговите слова.
— Но това е било преди много време, нали?
Той кимна.
— Преди четири хиляди години. И въпреки това арабите и евреите непрестанно воюват, за да докажат истинността на тези слова.
Той бавно прелисти Битие и откри абзаца, за който беше дошъл.
— И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека. — Торвалдсен замълча. — Тези думи са коствали живота на милиони.
Той мълчаливо прочете още веднъж петте най-важни думи.
— Какво означава това?
Той се вгледа в момчето. Колко пъти Кай му беше задавал същия въпрос? Синът му беше научил латински, беше прочел Библията и беше изповядвал вярата им. Беше добър човек, но беше станал жертва на безсмислена жестокост.
— Важна е истината — отговори той повече на себе си, отколкото на Гари.
От мястото, дето си сега.
— Имаш ли новини от татко? — попита Гари.
Той погледна момчето и поклати глава.
— Нито дума. Той търси нещо подобно на мястото, в което се намираме. Библиотека, която пази ключа към разгадаването на тези библейски думи.
Някакво движение на долния етаж привлече вниманието му. Вратата на библиотеката се отвори и отвън долетяха гласове. Той веднага разпозна единия — беше на Алфред Херман.
Направи знак на момчето и двамата се отправиха към нишата на един прозорец, където горните рафтове прекъсваха. Долният етаж бе слабо осветен от няколко отделни лампи, а горният — от вградени в тавана лампи. Даде знак на Гари да мълчи. Момчето кимна.
Торвалдсен се ослуша.
Човекът с Херман говореше на английски.
Американец.
— Това е важно, Алфред. Всъщност много повече от важно е. То е от първостепенно значение.
— Съзнавам положението ви — отвърна Херман. — Но то не е по-съдбоносно от нашето.
— Малоун е на път към Синай. Ти каза, че всичко ще е наред.
— И наистина ще бъде. Да ти налея ли малко коняк?
— Да не се опитваш да ме успокоиш?
— Опитвам се да ти налея коняк.
Торвалдсен направи знак на Гари да не мърда и се отдели от нишата, за да погледне набързо над металния парапет. Под него стоеше Алфред Херман и с декантер в ръка. До него стоеше по-млад мъж, вероятно в средата на петдесетте, облечен в тъмен костюм. Главата му беше увенчана с гъста руса коса. Беше гладко избръснат и изглеждаше доста енергичен и в същото време невинен — идеален за модел на някой портретист или пък за актьор.
Което не беше далеч от истината.
Торвалдсен познаваше този мъж.
Беше вицепрезидентът на Съединените щати.