Ребека Занети
Преследван (8)

Глава 8

Частният самолет потегли на дългия полет до Ню Йорк. Мойра погледна през обширното пространство към Конн, който лаеше заповеди към краля по телефона си. Изглежда неочакваното нападение на Кърджаните леко бе разярило воина.

Тя седеше настанена на черната седалка, а ароматът на кожа успокояваше сетивата й. Конн се обърна към нея от собственото си място, до пълен догоре минибар и маса за покер. Тя имаше нужда от питие. Или от пет. Пилотите бяха затворени в пилотската кабина и тя се надяваше, че не са посетили бара преди нея. Не, че имаше против да лети. Е, поне не много. Но вероятността от катастрофа обикновено караше стомаха й да се свива болезнено.

Конн затвори телефона с ръмжене, отделяйки миг да я огледа с опасните си зелени очи.

— Сигурна ли си, че не си ранена?

— Добре съм. — Но не беше. Тихото мъркане на двигателите и тъмнината навън водеха до интимност, която би предпочела да избегнат. Ароматът на кожа и барут, носещ се от Конн, властваше в пространството на самолета, карайки сърцето й да забие учестено и краката й да омекнат. Неизбежна реакция към вампирската й половинка. — Теб простреляха.

Той кимна и свали тъмната си риза, за да разкрие дупките от куршуми, които вече се бяха затворили.

— Куршумите излязоха, докато пътувахме насам — с бързи движения той избърса с ризата кръвта от порезната рана на стомаха му.

Мойра си пое дълбоко дъх. Как бе забравила колко широки са гърдите му? Колко здрави бяха мускулите по гладкия му торс? Тя се изкашля, прочиствайки гърлото си.

— Досетих се.

Погледът му остана вперен в нейния, докато чакаше, търпеливо и в готовност. Трябваше да говорят, но думите й бягаха. След като се замисли малко, тя реши да опита.

— Защо крещеше на краля?

Металическите му очи блеснаха.

— Шпионите и информаторите му са жалки. — Конн прокара ръка през гъстата си коса. — Отнякъде е изтекла информация. Няма начин да е съвпадение Кърджаните да нападнат в деня, в който се появих в Ирландия. Заради мен те откриха.

Глупости. Неудобството накара кипящата й кръв да затупти във вените й.

— Това вероятно не е точната истина.

Само силата на волята я спря да се не се свие.

Конн вдигна глава с маниер на пантера забелязала плячката си. Макар да беше същата като нейната, седалката му изведнъж й се видя доста малка.

— Какво имаш предвид?

— Амиии… — Тя беше боец. Като Страж се бореше със страховете си ежедневно. И не само със страха, а и с врагове с повече опит и по-унищожителни оръжия от нейните. Затова не беше редно да изпитва това странно чувство, което преобръщаше стомаха й, докато гледа вампира пред себе си. — Това не беше първият им опит. — Гласът й бе няколко октави по-нисък от обикновено.

Напрежението се блъсна в нея през тясното пространство помежду им.

— Моля?

Думата бе изречена толкова меко, че накара дъха да заседне в гърлото й. Тя се насили да задържи ръцете си спокойно отпуснати около тялото й. Слагайки безизразна маска на лицето си, тя погледна към половинката си.

Опънат на креслото пред нея и гол до кръста, той излъчваше повече опасност от всичко, с което се бе сблъсквала. Иронията на съдбата. Истинските хищници не бяха в дивата природа, а бродеха между нас. Високите скули и красивото лице прикриваха древния воин, който бе Коннлин Кеърс.

И точно сега, тя го бе разярила.

— Кърджаните се опитаха да се докопат до мен още два пъти преди тази нощ — заяви бързо тя и зачака експлозията.

Но нищо не се случи.

Конн не помръдна дори мускулче, просто я гледаше, без да мигне. Устните му бяха леко извити, когато изръмжа.

— Повтори какво каза.

О, няма начин, по дяволите. Достатъчно трудно й бе да ги изрече и първия път. Тя погледна към задната част на самолета. В края имаше баня и спалня. Но нямаше да успеят да я спасят.

— Аз съм добър боец, Конн. — По дяволите. Нямаше нужда да се оправдава пред него. Органите му бяха в безопасност, защото за момента можеше да превръща в пихтия само органите на хората, може би това беше заради не толкова сложните им генетични маркери… факт, който не бе нужно той да научава.

— Какво очакваш да направя с тази информация, Мойра? — Спокойното изричане на думите не успя да прикрие яростта, която се криеше зад тях.

Да си ги навреш в задника?

— Не очаквам да правиш каквото и да е. — Гняв започна да се надига в тялото й.

Той се надигна от мястото си, навеждайки се към нея.

— В това е бедата, далтийн. От колко време ме познаваш?

Посоката на разговора не бе никак приятна… твърде много подводни мини.

— От век. — Тя застана нащрек, чакайки капана да щракне. Конн не беше мъж, който обичаше да говори. Откакто го познаваше действията бяха по-важни за него от думите.

— Как мислиш трябва да реагирам, когато науча, че си станала част от Стражите, че си дала клетва да дадеш живота си за Съвета, и в допълнение на това си скрила, че Кърджаните са те нападнали? — Той наклони любопитно глава настрани… или може би, за да има по-добър ъгъл към югуларната й вена. Най-вероятно заради вената.

— Не съм мислила за това какво ще си помислиш ти. — Лъжата едва не я задави. Маркерът над бедрото й започна да тупти и скоро я изгаряше болезнено. — Ти си във война, Коннлин. Като командир на войската на Реалм имаш достатъчно отговорности — заяви бързо тя.

Една от тъмните му вежди се повдигна.

— Това ли си ти, Мойра? Отговорност? — Заплаха капеше от всяка негова дума.

Тя скочи на крака. Вратата на спалнята вероятно имаше ключалка.

— Да.

Самолетът се разклати, когато той скочи настрани, блокирайки пътя към спалнята.

— Тогава, очевидно е, че прекалено дълго съм игнорирал отговорностите си.

Той се извисяваше над нея и й оставаха само два избора… или да го събори, минавайки пред него, или да отстъпи назад… Мойра взе решението само за секунда. Разумно бе да направи крачка назад и да се разбере с него.

Майната му на разума.

Тя се завъртя, решена да го ритне по брадичката, преди да се наведе и да се хвърли към него, блъсвайки се в тялото му, което със сигурност щеше да го накара да прелети над рамото й.

Само дето не се получи.

Две силни ръце я сграбчиха и подхвърлиха във въздуха… на почти метър от пода. И главата й бе само на милиметри от това да се блъсне в тавана на самолета. Тя изписка стреснато, а викът заседна в гърлото й, когато той я хвана за бицепсите, държейки я във въздуха като кукла на конци. Тя се задъха.

Ярост. Чист гняв блестеше в очите му, а скулите му се покриха с тъмна руменина.

— Край със свободата ти, далтийн. — Той я спусна да стъпи на краката си и устните му се притиснаха към нейните. Преди век, той използваше убеждение и съблазняване. Днес просто взимаше. Груби и изискващи, устните му се притискаха към нейните, докато езикът му управляваше целувката с вкус на грях, излъчваща силно собственическо чувство. Изчезнал бе чаровният принц и разумният мъж. На тяхно място стоеше хищник, най-после разкъсал оковите си, който нападаше, за да спечели.

Хиляди светлини експлодираха зад клепачите й. Нуждата, която разкъса тялото, й бе така силна и мощна, че нямаше как да я нарече обикновено желание. Дори похот. Никакви думи не можеха да опишат огъня, който запали всяко нейно нервно окончание. Тя простена и отвърна на целувката му като преплете език с неговия. Ушите й започнаха да бучат, а маркерът над бедрото й затуптя настоятелно. Дланите й пламнаха.

С лек вик тя отдръпна главата си назад.

— Чакай! — Болка. Толкова силна нужда измъчваше тялото й. И единственият лек за тази нужда в момента я държеше в обятията си.

— Какво да чакам? — Гневът все още пламтеше в очите му.

Въздух. Имаше нужда от въздух. Изпълвайки дробовете си, тя се бореше да си поеме дъх.

— Чакай… — Тя протегна ръка напред, а паниката се смесваше с желанието в тялото й. — Това е… искам да кажа… това е…

Той се усмихна. Палаво извитите му устни бяха обещание за грях.

— Това е неизбежно.

Тя преглътна шумно.

— Не. Имам предвид, мина цял век. Знаеш. Откакто… — Откакто за пръв път бяха заедно. Единственият път за нея. Въздухът от климатика помилва кожата й и тя потрепери.

Нежни пръсти помилваха ръката й. Тя повдигна изненадано вежди.

— Онази нощ бе най-дивата нощ в живота ми. — Знаещият му поглед се плъзна по лицето й, изучавайки внимателно зачервените й бузи. — О!

Да, о! Тя направи внимателно крачка назад.

Очите му омекнаха. Грациозен като пантера, той седна на мястото си, дръпвайки я да седне в скута му, с крака от двете страни на бедрата му.

— Любима. Боли само първия път.

Беше вярно. Вторият, третият и дори четвъртият път, в който бяха заедно в онази единствена нощ, беше невероятно.

— Знам. — Горещината от краката му топлеше вътрешната страна на бедрата й и тя едва се сдържа да не се отърка в него — Но, ами, може би трябва да отделим време да се опознаем по-добре този път. — Тялото й запулсира протестиращо. Никога дори не се бе замисляла, че няма да се озове отново в леглото с него. Затова сега бе насъбрала прекалено много нужда, прекалено много любопитство, за да си тръгне точно сега, без да разбере дали сексът с Конн бе толкова невероятен, колкото си го спомняше.

— Нима? — Усмивката му бе опасна. — Имам фотографска памет, Мойра. И познавам всеки милиметър от тялото ти. — Дланта му спусна назад и пръстите му обгърнаха лявата буза на задните й части. Кожата й пламна. — Например, точно тук имаш малък белег във формата на полумесец.

— Да, но… — Да се фокусира. Трябваше да се фокусира.

Той се наведе към нея, прокарвайки устните си по шията й.

— И, ако те захапя леко, точно тук… — Зъбите му одраскаха леко кожата й — … ще простенеш тихо и сладко от нужда.

Тя простена, а зърната на гърдите й се втвърдиха болезнено. Тя премигна. Веднъж. Два пъти. Господи, как го желаеше. Дали бе заради Провидението… заради маркера на обвързването? Нещо шепнеше дълбоко в ума й, че за нея единственият мъж бе Коннлин. Дори ако не я бе маркирал, тя щеше да го желае. Отвори уста да каже нещо, каквото и да е, но устните му на мига покриха нейните.

Вампирите бяха по-горещи от другите раси. А този вампир срещу нея направо изгаряше. Гореща вълна премина към нея от устните му и нервните й окончания пламнаха за живот. Устните му бяха твърди, езикът му изискващ, а прегръдката му силна.

Тя си позволи да се отдаде на целувката му. Да се отдаде на него, на бурята, която отприщваше в тялото й. Прокарвайки пръсти през косата му, го целуна силно, притискайки гърдите си към неговите и женствеността си към слабините му.

Твърд. Той бе толкова твърд.

И все пак, ръцете, които я държаха, бяха невероятно нежни. Контрастът прогони всяка разумна мисъл от ума й. Светът около тях изчезна. Кожата й пламна. Реалността, въображението, съществуването, всичко изчезна и останаха само те двамата.

Тя стисна с пръсти косата му, дърпайки главата му назад, за да погледне лицето му. Тъмна руменина покриваше скулите му, а в очите му сивият цвят почти бе превзел зеления. Езикът му се подаде навън, близвайки устните й, и цялото й тяло потрепери.

Копнежът, който бе изпитвала преди век, не бе намалял. Дори нещо повече, сякаш бе станал по-силен.

— Винаги ли е така?

— По дяволите, не. Само с теб. — Той спусна ръце към бедрата й, обгърна ги здраво и се изправи. — Ще ти покажа.

Мойра обви крака около бедрата на Конн, докато той се насочваше към спалнята.

— Чакай. Само минута.

— Защо? — По тона му личеше, че е приключил с чакането. Той изрита вратата, отваряйки я, и плъзна устни по шията й, към ухото й. Главата й увисна на една страна, докато му даваше по-голям достъп до шията си.

— Преговори. — Глупава дума, но бе единствената, която замаяният й мозък успя да измисли.

Той проследи мидата на ухото й.

— Преговори?

Тя се задъха.

— Ние сме възрастни… вече не сме същите деца, които се хвърлиха едно към друго първия път, Конн. Отиваме към това с широко отворени очи.

— О, аз смятам да държа очите си отворени, Мойра. — Дълбокият секси тон на гласа му стана по-нисък, а между бедрата й потече влага. Хвърляйки я леко, тя се озова по гръб на леглото.

Тя погледна нагоре и дъхът заседна в гърлото й. Мисли. Трябваше да помисли.

— Не. Имам предвид, това е само секс. Начин да освободим част от напрежението, което се е натрупало. Без обвързване за цял живот… трябва да обсъдим това.

Пръстите му се насочиха към копчетата на дънките му.

— Приключих с говоренето. — Дънките му се смъкнаха на пода. — Говорим от известно време и е очевидно, че не слушаш.

Гол. Коннлин Кеърс стоеше гол пред нея, като в деня, в който се бе родил. Мъжествен. Възбуден. Огромен. Тя нямаше да поглежда към члена му. В никакъв случай.

— Повечето мъже са уязвими, когато са голи, Конн. — Думите се изтръгнаха от устата й, преди да успее да се замисли и да ги спре.

Той повдигна едната си вежда.

— Изглеждам ли ти уязвим?

— Не. — Беше забравила колко е голям. Изправяйки се и заставайки на колене върху леглото, тя измъкна блузата си през глава. — Това е само секс.

Той извъртя очи. Гол и възбуден, той извъртя очи.

— Наистина ли ще се залъгваш с тези простотии, че това е само секс? Мислех си, че съм ти дал достатъчно време да пораснеш, мамка му.

Темпераментът й пламна. Тя смъкна дънките си заедно с бикините.

— Пораснах, тъпанар такъв. И това е решение на възрастен.

— Кога започна да се епилираш? Навсякъде? — Очите му заблестяха от страст.

Леко неудобство прониза желанието туптящо в тялото й.

— Сега така е модерно. — Проклет да е.

Погледът му се задържа на голата й кожа, преди да се вдигне нагоре към гърдите й.

— Слава на Бога за модерните неща. Харесвам сутиена ти.

Гневът едва не я задуши. И въпреки това се почувства като идиот застанала върху леглото облечена само с ярко розов сутиен. Добре, че миналата седмица бе ходила на спа.

— Мерси. — Тя посегна към предната закопчалка, откопча я и го пусна пред него. Да видим как ще му се отрази на него да бъде изваден извън баланс.

Той вдигна сутиена и го завъртя около пръста си.

— Обаче харесвам повече гърдите ти.

Тя помнеше това. Конн им бе посветил доста време преди век.

Резците му се удължиха.

— Време е да те вкуся.