Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 47 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Преследван

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: sladcheto; galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10161

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Нюйоркският пентхаус на Симон Бригстон крещеше за чувственост, декориран в тонове на тъмно червено и лилаво… точно като апартамента на Мойра, но без капризния нюанс. Приглушена светлина светеше вътре, а през панорамните прозорци се виждаха светлините на града. Нощта бе паднала и сетивата на Мойра нашепваха, че тази нощ ще има пълнолуние. Тя се понамести върху виолетовия диван, прикривайки гримасата, която заплашваше да изкриви лицето й, заради болката в новооткритите й интимни мускули.

Съветът трябваше да изправи трима Стражи да приберат Симон от Ню Йорк. Но не, сега Мойра се изправяше сама пред намусената си братовчедка.

— Какво имаш предвид с това, че не си сигурна дали трябва да заминеш?

Симон сви деликатно голите си рамене. Широкият й пуловер се бе плъзнал надолу по ръцете й.

— Планирала съм зимни празници. Обаче все още мога да се свържа със Съвета през интернет, ако е нужно.

Мойра не откъсваше поглед от Симон, игнорирайки горещите вълни, които я обливаха от вампира седящ до нея.

— Съветът изиска да се върнеш в щаба и ми бе наредено да те придружа.

Симон повдигна едната си извита вежда, отмятайки тъмната си коса зад рамо.

— Аз съм част от Съвета.

— Много добре знам каква е работата ти, братовчедке. — Какво ставаше, по дяволите? Картината зад дивана привлече погледа на Мойра. Една от първите картини на Брена, която тя бе нарисувала още като тийнейджър.

Симон проследи погледа й и лицето й се покри с лека руменина.

— Харесвам цветовете.

Нежните цветове на картината ярко контрастираха с останалите в стаята. Не беше в стила на Симон и все пак картината бе поставена на почетно място.

Интересно.

От другата стая долетя звук от течаща вода и Мойра въздъхна.

— Компания ли имаш?

— Да. — Изражението на Симон дори не трепна. А руменината се изпари от страните й. — Не съм сама на почивка.

— Майка ти…

— Няма връзка с разговора ни. — Черните очи на Симон проблеснаха. — Като част от Сбора на Деветимата, аз взимам сама решенията си, Мойра. Факт, който ще разбереш по-добре, ако най-после станеш част от нас.

Мойра вирна брадичка. Съмняваше се, че Симон щеше да е доволна, ако тя седне до нея на широката каменна пейка.

— За разлика от теб, аз не съм убедена, че липсващите членове на Съвета са мъртви. И ако това не се промени, няма свободни места.

— Винаги съм мислила, че ще ме предизвикаш. — Симон насочи погледа си към коридора, когато водата спря, но след миг се обърна отново към Мойра, накланяйки леко глава настрани. Думите бяха изречени като изявление, но лекият намек за въпрос висеше във въздуха.

— Не. — Мойра се надяваше, който и да бе тук със Симон, да не чува разговора им. Последното, от което имаше нужда, бе още хора да разберат за проблемите на вещиците. Надяваше се, че мъжът е човек и че смята да си тръгне всеки момент. — Ние сме семейство, Симон.

— И?

Плюшен розов слон стоеше на полицата над камината… стар, но в отлично състояние… награда, която те двете бяха спечелили от бягането на три крака, по време на един семеен фестивал преди няколко десетилетия. Бяха теглили произволно имената на партньорите си, и изненадващо, двете се бяха справили много добре.

— И започвам да мисля, че за теб семейството е много по-важно отколкото искаш да покажеш на всички останали. — Мойра се зачуди колко добре познава братовчедка си.

— Не разбирам какво имаш предвид. — Симон отново отметна коса, а тъмните й очи се замъглиха.

Достатъчно с тези простотии.

— Мислех, че не ме харесваш. — Тъжен факт, до който Мойра бе стигнала преди години, но сега бе на път да размисли. Симон винаги бе била критична и откровено заядлива понякога. Но в Ню Йорк, тя се бе обградила със спомени от семейството.

— Не съм сигурна в това. Но дори и да е така, не бих те предизвикала, за да заема мястото ти. — Мойра погледна братовчедка си. Веднъж предизвикан, членът на Съвета можеше да се оттегли или да приеме предизвикателството. За нещастие, една битка значеше, че победеният щеше да изгуби всичките си умения… и силите да практикува магия.

Конн се обърна на мястото си и погледна Мойра.

— След като законите ви са толкова адски тайни, нямам идея какъв е протоколът в този случай. Да я принудим ли да тръгне с нас?

Усмивката на Симон проблесна, разкривайки белите й като перли зъби.

— Внимавай, Кеърс. Мога да те превърна в катерица.

Мойра едва потисна усмивката си.

— Това не се е случвало до сега. Когато лидерът на Съвета поиска някой да се отзове, той го прави. Особено, ако той е и неговата майка. — Тя натърти на последната дума, поглеждайки Симон.

Симон извъртя очи.

— Значи ще ме изкажеш на майка ми?

— Сигурна съм, че леля Вив ще забележи, че не си в Ирландия, смотло.

— Знаеш ли — Симон скръсти крака под прозрачната си черна пола, — този твой темперамент може да ти попречи да станеш постоянен член на Деветимата.

— Да, защото всички знаят, че вещиците сме известни със спокойствието си — подхвърли Мойра.

Конн изсумтя.

— Точно. Значи си тръгваме, така ли?

— Не, Конн. Не си тръгваме. — Мойра имаше да върши работа, макар да не можеше да принуди член на Сбора на Деветимата да направи нещо против волята си. Тежкият аромат на олио от пачули изпълни въздуха, карайки я да примигне.

Симон фокусира погледа си към Конн.

— Как е брат ти? — тя се бе срещала с краля преди много време. Нещата между тях не се бяха получили и връзката им имаше кофти край.

— Ами, добре е. — Конн стрелна с поглед Мойра.

Тя сви рамене. Нека сам се оправя с нея.

— Добре е да го знам. — Челюстта на Симон се стегна.

Мойра ровеше в ума си, за да измисли нещо мило, което да каже.

— Добре е, че с Дейдж останахте приятели, Симон.

Не бяха останали приятели. Кралят наскоро се сдоби с половинка, която обожаваше.

— Да. — Алените устни на Симон почти се извиха в усмивка. Спокойни стъпки се чуха по мраморния под откъм коридора и тя се обърна, за да погледне на там.

Само дългите години обучение помогнаха на Мойра да не зяпне с отворена уста мъжа, който влезе в дневната.

— Треван. — Той беше член на Сбора на Деветимата от почти петстотин години. — В момента, Келлек те търси в Гърция.

— Може би първо трябваше да се обади. — Треван се усмихна, показвайки равните си зъби. Черни копринени риза и панталони обгръщаха снажното му тяло. Той прокара ръка през косата на Симон, докато минаваше покрай нея, за да седне на креслото до нейното. Аромат на скъп одеколон изпълни стаята, маскирайки мириса на лимон и древна дървесина. — Предполагам Вив е дала нареждането, след като връзката прекъсна?

Вълна от удоволствие накара бузите на Симон да порозовеят от милувката му.

— Да — Мойра едва се сдържа да не изкрещи. Тревога стегна стомаха й и напрегнатият вампир до нея не беше от никаква помощ.

Треван подпря с пръсти брадичката си, а пръстенът му с голям оникс просветна на светлината на лампите.

— Много странно, че има подобни проблеми с апаратурата, имайки предвид дните и века, в който живеем.

Мойра се намръщи. Нима той смяташе, че са ги изключили умишлено?

Конн прочисти гърлото си.

— Намирам присъствието ти тук много интересно, Демидов. — Макар и спокоен, в гласа му се долавяше остра нотка. — Имайки предвид, че не спомена къде се намираш по време на конферентния разговор със Съвета, вчера.

Усмивката на Треван не достигна очите му.

— Те не ме попитаха, нали?

Мойра застина. Конн бе прав. Треван не спомена къде се намира по време на срещата. И по-важното бе защо членовете на Съвета не се бяха поинтересували къде точно е. Или бяха?

Симон почисти невидима прашинка от една от възглавничките до нея.

— Сметнах, че за мен ще е по-добре да държа личния си живот точно такъв… личен, Конн.

Раменете на Мойра се отпуснаха. Добро обяснение.

— Разбирам.

Нямаше начин леля й Вив да се зарадва, ако научеше, че дъщеря й се среща с Треван. Мъжът бе петстотингодишен; учен, а не воин. Той бе гений, но проучванията му го държаха на задна линия. Той бе човек, който постигаше идеални резултати в работата си, но му липсваха социални умения… а и бе леко ексцентричен.

— И аз мислех, че ще разбереш. — Симон се подсмихна и изгледа Конн така, както една котка гледа купичка сметана. — Целият свят бе наясно с делата ви, прекалено дълго време.

Не беше ли това скапаната истина? Мойра изобрази най-спокойната си усмивка. Макар тя да нямаше никакви съмнения, че братовчедка й може да се грижи за себе си, една влюбена жена правеше по-лесно грешки. Дори тази жена да е Симон.

— Това е донякъде удобно. Можем да придружим и двама ви до Ирландия, така че Деветимата да можете да заседавате и да измислите план за действие.

— През последните години четох с интерес докладите ти. — Сега Треван се обърна към нея. — Седмата да стане Страж. Пораснала си много, малка Мойра.

Конн се озъби.

— Нямам никакъв проблем да те спукам от бой, Демидов. — Нетърпение накара очите му да светнат. — Всъщност, мисля, че току-що намерих решението на проблема ни. Ще се бием, ти ще изгубиш и ще замъкна задника ти в Ирландия, преди да се приберем у дома.

Мойра прикри усмивката си. Макар на Конн да му липсваше финес, той бе повече от готов да отправи искрена заплаха. Факт, който Треван явно бе осъзнал на време, преди да се обърне към вампира.

Интерес накара Треван да извие устни.

— Бих се насладил на един спаринг, принце. — Той посегна с елегантната си ръка, за да покрие тази на Симон, която едва не подскочи в отговор. — Разбира се, ще искам обещанието ти, че кралят няма да пожелае да ме накаже, като изгоря кожата от костите ти, само с мисълта си. — Високомерност капеше от всяка изречена дума.

Изкушаващо. Мойра едва се прибори с желанието наистина да остави мъжете да се бият и да позволи на Конн да използва новите си умения с магията, за да даде урок на този надут пуяк. Вместо това прочисти гърлото си.

— Не мисля, че сегашната ситуация изисква такова ниво на насилие, господа. — Освен ако разбира се, не реши да блъсне главите им една в друга.

— О, не знам. — Симон потропа с невероятно високото си токче по мраморния под. — Обичам добрата битка между двама силни мъже.

Ако продължаваше така, щеше да получи добра битка между две силни жени. Мойра си пое дъх, насилвайки се да се отпусне.

— Точно сега имаме достатъчно битки за водене. Ще е най-добре ако съюзниците се въздържат от това да проливат собствената си кръв. — Кога, по дяволите, точно тя се превърна в гласа на разума? Самата мисъл изпрати тръпка от раздразнение надолу по гръбнака й. Тя бе тази с лошия темперамент. Цялата тази работа с обвързването изискваше твърде много усилия.

Треван присви очи.

— Нима мислиш, че все още сме съюзници с Реалм, Мойра? От моя гледна точка, отделянето ни е неизбежно.

— Това ще е много лош ход. — Конн се облегна назад, небрежно обвивайки ръка около Мойра. — Ако се оттеглите, демоните на мига ще се окажат пред вратата ви.

— Като съюзници — измърка Симон.

Конн се засмя, играейки си с къдриците на Мойра, които бяха паднали около раменете й.

— Ако наистина вярвате в подобна глупост, имате нужда от много сериозна помощ. Демоните ще направят всичко по силите си, за да присвоят силите ви и да ги комбинират със собствената си бойна стратегия. Без вашето участие.

Самата истина. Демоните бяха много умели с умствените игрички и се биеха нечестно.

Мойра освободи косата си.

— Конн е прав. Те няма да работят с нас… само ще се възползват от уменията ни.

Демоните бяха останали неутрализирани през последните четиристотин години благодарение на мира им с Реалм. В мига, в който се оттеглят, вещиците щяха да се озоват в много голяма опасност. Макар хората й да имаха умението да контролират мозъчните вълни и функциите на тялото, за да предусетят всяка заплаха, демоните буквално атакуваха мозъка на жертвата си… изпращайки им ужасяващи видения и унищожавайки нервните им окончания.

Симон кръстоса крака под тясната си пола.

— Първоначалното ти предположение е грешно. Ние сме по-могъщи от демоните. — Очите й светнаха. — Ние ще използваме тях.

Конн се намести на мястото си.

— Мислиш ли, че сте достатъчно силни, за да победите и Реалм, и демоните, Симон?

— Да. — Убеденост проблесна в погледа й.

Мойра си спомни за още един семеен пикник, в който имаше състезание за стрелба с лък. Мерникът на Симон беше отличен. Беше спечелила побеждавайки дори Деър и Келл.

Треван се наведе напред, все още държейки ръката на Симон.

— Разбира се, още не сме се оттеглили от Реалм. Затова тази дискусия е само теоретична. Може би наистина ще е добре да се върнем в Ирландия и да обсъдим какво трябва да се направи със заплахата.

Конн кимна.

— Добра идея. И като говорим за заплахи, случайно да знаеш нещо за този странен феномен, в който вещици биват повличани против волята им през портали в измеренията?

— Разбира се, че не — каза Треван. — Но те уверявам, че ако има замесена магия, ние ще решим проблема.

Усмивката на Конн бе всичко друго, но не и цивилизована.

— Докато тази загадка бива разрешена, оглеждай се за зеещи портали, които се опитват да те погълнат, Демидов. Много ще ми е неприятно, ако изчезнеш.

— Ти също, принце.

На вратата се позвъни. Симон се намръщи.

— Толкова с това да се насладя на уединението си. Ако е някой човек, опитващ се да ми продаде нещо, ще го превърна в задник. — Нагласяйки полите си, тя си изправи и почти измарширува през коридора.

Конн се обърна бавно към вратата, а на лицето му се изписа намръщено изражение.

Косата на тила на Мойра настръхна.

Симон отвори вратата и възкликна. Препъна се назад, а лицето й бе напълно пребледняло.

В прилив на енергия Конн скочи от дивана и застана между Симон и… демона?

Дори на притъпената светлина, почти бялата му коса изпъкваше ясно. Висок колкото Конн, почти толкова мускулест, демонът държеше ръцете си в джобовете си, а стойката му бе отпусната. Сивите очи сякаш преминаха през Конн.

— Симон. Хубаво е да те видя отново. — Дрезгав и плътен, гласът му беше ясен знак, че мъжът пред него е чистокръвен демон.

Мойра скочи на крака, но Конн вдигна ръка към нея.

— Стой там.

Те не видя никакви оръжия. Но демонът нямаше нужда от тях. Тя отвори сетивата си. Нищо. Който и да бе той, не се опитваше да си играе с умовете им. Или поне все още не.

Симон изпъна тяло в пълната си височина. В погледа й блеснаха пламъци.

— Какво искаш, по дяволите?

Демонът се усмихна.

— Хубаво е да те видя, зайчок мой.

Мойра възкликна, поглеждайки братовчедка си. Зайчето ми? Руското умалително говореше, че между двамата има история.

— Кой е приятелят ти?

Той се усмихна, показвайки белите си зъби.

— Николай Веис. Ник, ако желаете.

— Колко модерно — промърмори Симон. — Вярвам, че ти зададох въпрос.

— Исках да поговорим — каза Ник, мръщейки се към Конн. — Макар да не очаквах, да си в обкръжението на… вампир.

— Да, сега сме във война, нали? — Острите резци на Конн се спуснаха.

— Така е. — Нетърпение блесна на лицето на демона. — И крайно време, ако мога да добавя. Мирът беше така отегчителен.

— Не мога да съм по-съгласен. — Конн направи крачка към демона. Въздухът запращя от напрежение.

Симон прочисти гърлото си.

— Какво искаш да обсъдим?

Ник въздъхна.

— Няма да говоря пред вампира.

Треван се изправи грациозно на крака, плъзвайки се, за да хване Симон за ръката.

— Няма да се срещаме насаме с демон. Това е работа на Съвета.

Симон се намръщи.

— Ние сме членове на Съвета, Треван. Поне нека чуем какво има за казване.

Мойра поклати глава.

— Симон, идеята не е добра. Няма да те оставим сама с демона. — Като Страж, клетвата й я задължаваше да остане. А нямаше никакъв начин, Конн да напусне и да я остави тук сама.

Симон се обърна към Ник.

— Даваш ли думата си, че няма да ни нападнеш? Че си тук само за да разговаряме?

— Разбира се. — Ник се поклони леко. — Имаш думата ми.

— Той ще уважи дадената дума. — Симон се обърна към Мойра, а лицето й още бе бяло като платно. — Половинката ти трябва да си тръгне.

О, определено щеше да им се наложи да си поговорят за това. Мойра поклати глава.

Телефонът на Симон започна да звъни в джоба й. Тя вдигна и се заслуша за миг.

— Ти сериозно ли? От къде, по дяволите… — Тя сложи ръка на челото си. — Ами, Треван е тук. Да. — Тя поклати глава. — Майко, ще говорим за това по-късно.

Ноздрите на Симон пламнаха, когато затвори телефона и погледна към демона.

— Говорил си с майка ми. — Гневът се изливаше на талази от нея, изваждайки наяве ирландския й нрав.

Ник се усмихна.

— Беше страхотно да се чуя отново с добрата стара Вив. Мисля, че е поомекнала през годините.

Треван се намръщи, поглеждайки от Симон към Ник и обратно.

— Тя иска да се срещне с теб — изсъска Симон, взимайки дистанционното и насочвайки се към картината на Брена. От тавана се спусна екран и пред тях се появи залата на Сбора на Деветимата.

Вив седеше в центъра на масата.

— Много добре. Ето те и теб. Искам да свикам извънредна среща на Сбора на Деветимата. Трябва да се справим с проблемите в Русия. — Гласът й дойде от екрана силно и ясно.

В следващия момент тя присви очи.

— О. Да. Забравих, че и Мойра ще е там. Е, имаме промяна в плана. Мойра, Конн, бихте ли ни извинили?

Изненада и страх започнаха да се борят вътре в Мойра. Промяна в плана? Тя погледна майка си, чието изражение бе спокойно и дипломатично.

— Като Страж съм сигурна, че не бихте искали да оставя двама от членовете на Съвета сами с един демон.

Вив прочисти гърлото си.

— Да, ами… Съветът познава Николай Веис от много време. Уверени сме, че днес той не представлява заплаха.

— Но ще говорите за Русия… — Нямаше начин демоните да знаят за мините, които вещиците бяха унищожили преди много години. Или за минерала погребан в недрата на земята, който може да отслаби силите на вещиците.

Острите линии на лицето на Вив свидетелстваха, че някой е открил мините и е намерил път към минерала въпреки че вещиците на практика бяха унищожили региона. Кой беше този мъж, който изглежда всички наоколо познаваха така добре?

Треван прочисти гърлото си.

— Може би Стража трябва да остане. Има предвид, Седмата.

Симон го стрелна с поглед.

— Ще се оправим. — Поемайки си дълбоко дъх, тя погледна към Мойра — Довери ми се. Не сме в опасност. — Тя вдигна глава, насочвайки погледа си към тавана. Лицето й се изкриви в гримаса. — О, не. Колко неприятно. — Тя се обърна към Мойра — Усещаш ли това?

Остри иглички преминаха през кожата на Мойра. Проклятие.

— Да. — Някъде на близо, някоя вещица, току-що се бе издънила. Въздухът се завихри около ръцете й, остър и настоятелен. Тя погледна Конн — Трябва да тръгваме. — Дори и ако членът на Съвета не й го бе наредила, тя трябваше да тръгне на мига… и нямаше шанс да остави Конн да охранява Симон.

Симон потърка ръцете си.

— Имаш ли нужда от подкрепление, Мойра?

Мойра я изгледа удивена. Макар Симон да не бе Страж, по време на дългия си живот вероятно бе придобила някои умения. Предложението й обаче бе неочаквано.

— Не. Но благодаря за предложението, Конн би трябвало да е достатъчен.

Половинката й изръмжа, а погледът му все още бе насочен към демона.

Мойра извъртя очи. Може би този път трябваше да се наложи.

Тропвайки с крак по мраморния под, Мойра измарширува до Конн и хвана ръката му. Толкова близо до демона, игличките, които почувства по-рано, сега се забиваха направо в мозъка й. Само предупредително, не болезнено, но достатъчно да й покаже, че мъжът притежава големи сили… сили, които бяха едва прикрити.

Ник отстъпи настрани.

Мойра повдигна едната си вежда, бутайки Конн навън от апартамента. Демонът влезе след тях и затръшна вратата.

Конн потърка брадичката си.

— Това не ми харесва. — Смръщено изражение дърпаше надолу крайчетата на устните му. — Защо кожата на ръцете ми сякаш крещи?

Те бяха свързани.

Мойра го задърпа надолу по коридора.

— Имаме проблем.

— Още един ли?