Ребека Занети
Преследван (31)

Глава 31

Конн се приземи тежко, а стъклото изскърца под ботушите му. Яростта бе унищожила стратегическите умения, които бе придобил през вековете. Чиста ярост извираше от самото му сърце. И страх, страх за жената, която обичаше. Това бе изпратило по дяволите всяка частица човечност, която притежаваше.

Ръката му се обви около гърлото на мъжа, преди той дори да успее да стреля. С едно замахване на другата ръка, пистолетът прелетя през пода.

Кървящ, почти унищожен, с наполовина работещо сърце, Конн вдигна своя враг с една ръка, преди да го тръшне на пода с невероятна мощ.

Черепът на Демидов експлодира като пъпеш.

Животното в Конн се появи с ниско ръмжене. Той стисна по-силно, отскубвайки главата от вече мъртвото тяло. След това го хвърли през прозореца.

Изправяйки се, резците му се удължиха, кръв покриваше бузите му, а Конн се обърна към половинката си. Тя бе облегната немощно до стената, ръцете й трепереха, а очите й бяха огромни зелени езера на прекалено бледото й лице.

Краката му натежаха, когато се запрепъва към нея, с кървящо тяло. Последното нещо, което щеше да направи, бе да я освободи. Той стисна зъби и посегна към белезниците.

— Конн. — Красивите й очи бяха пълни със сълзи — Свали каишката. Моля те, свали каишката. — Гласът й бе задъхан. Слаб.

Той се намръщи, обвивайки ръка около малката ключалка, преди да я строши на парчета. Пръстите му се плъзнаха по кожената каишка, сваляйки я от шията й. По нея имаше блестящи камъчета. Кварц?

Тя въздъхна силно. Клепачите й потрепериха, докато махаше каишката. Две секунди по-късно, тя посегна към каишката на Брена.

Конн изръмжа. Не бе видял Брена. Тя бе точно там, и все пак, бе видял само Мойра. Неговата половинка. Той посегна към въжетата задържащи Брена и освободи китките й, докато Мойра хвърляше каишката през стаята. Брена се надигна, поемайки дълбоко въздух, а ръцете й трепереха, докато отмяташе косата си.

Стаята се залюля. Или пък беше той. Бучене изпълни ушите му. Мойра посегна към него улавяйки бицепса му.

Дървеният под изскърца, когато коленете му се стовариха върху него.

Външната врата се отвори и той се завъртя леко, готов да защити половинката си.

Джейс скочи вътре, в движение разкъсвайки китката си със зъби.

— Ето. — Той притисна китката си към устата на Конн.

Миризмата на кръв изпълни ноздрите на Конн. Животинско ръмжене от нужда изпълни стаята. Той се вкопчи в ръката на Джейс, забивайки дълбоко резците си. Пиейки. Мощ премина през устата му направо във вените му. Подсили сърцето му, което имаше най-голяма нужда от лечение. След това той пусна ръката му, опитвайки да насили резците си да се приберат.

Джейс притисна ръката си по-силно към него.

— Пий повече. Аз нямам нужда.

Дейдж влетя през вратата, а погледът му огледа цялата сцена. С две бързи движения, той вдигна Брена от пода и разкъса въжето около глезените й.

— Подкреплението на Треван пристига. Качвайте се на хеликоптера.

 

 

Мойра с мъка се изправи на крака, хващайки едната ръка на Конн, докато Джейс улови другата, помагайки му да се изправи. Заедно, те изведоха почти изпадналия в безсъзнание войник навън. Перките на хеликоптера хвърляха сняг и борови иглички, все едно бяха малки ракети. Болка прониза лицето й, а сърцето й блъскаше силно срещу ребрата й.

Дори след като пи от Джейс, Конн оставяше широка следа от кръв след себе си в снега. И все пак, слагаше крак пред крак, макар и с наведена напред глава и почти изцяло отпуснат върху брат си.

От къде намираше такава сила? Като негова половинка, тя можеше да усети разкъсващата болка, която туптеше като песен на смъртта в плътта и органите му. И все пак, той вървеше… воден от чистата сила на волята.

— Няма да те оставя сама на този свят — изръмжа той, ниско и меко. Прекалено меко.

— Обичам те. — Думите изтръгнали се от нея не идваха от ума й. Дори не от сърцето й. Идваха отнякъде дълбоко в нея. Този момент обаче не бе най-романтичният на света.

— Знам. Качвай се в хеликоптера. — Той я пусна, облягайки се на Джейс, и изчака да се настани в безопасност вътре, преди да издърпа огромното си тяло до нея. Джейс се настани до него, от външната страна, насочил пистолет към нощната тъмнина.

Дейдж настани Брена отпред и седна на мястото на пилота, натискайки различни бутони на таблото.

— Дръжте се, всички. Джейс, приготви се.

Машината се издигна във въздуха. Джейс извади гранатата от панталона си, измъкна иглата със зъби и я хвърли през прозореца на хижата.

— Чао, Треван.

Хеликоптерът се отдалечи, точно преди масивната експлозия да накара дървените части на хижата да се разхвърчат във всички посоки. Огън се издигна към небето, последван от кълба черен дим.

През прозорците нахълта гореща вълна.

Мойра посегна към ръката на Конн, която бе отпусната на бедрото му. Той завъртя дланта си, преплитайки пръсти с нейните. Стисвайки я здраво.

— Добре ли си, далтийн? — промърмори той.

— Да. — Мамка му, не. Треван бе използваш каишки с планакайт върху нея и Брена. Бе толкова безсилна, че едва дишаше. Беше замаяна. Да се надяваме, че половинката й нямаше да го забележи. Нямаше време да се прибере и да отиде в болница. — Трябва да се върна в Ирландия, Коннлин — каза тя и се стегна готова за спор.

— Знам. — Конн отвори очи. — Какъв е планът, Дейдж?

Дейдж зави на ляво, насочвайки се към главната къща на Треван, преди да започне да се снижава. Огън осветяваше дърветата от всички страни.

— Талън отведе Кара и бебето в болницата. Кейн и Джейс ще останат тук, за да минат през останалата част от дома на Треван и да се уверят, че не сме пропуснали нещо или някой. — Хеликоптерът кацна с лек шум, изпращайки виелица от сняг във въздуха. — Имам готов самолет, който да ескортира членовете на Сбора на Деветимата, както и Мойра и Брена обратно в Ирландия. Съветът ги очаква. — Намръщен и гневен, гласът на краля показваше, че не е доволен.

Джейс скочи навън, кимайки на Кейн, който приближи до хеликоптера.

Мойра се намръщи.

— Каза членовете на Сбора на Деветимата.

— Да. — Дейдж се обърна към мястото, на което Кейн помагаше на двете жени да слязат от задната част — Симон и Грейс.

Мойра възкликна.

— Грейс е жива? — Треван бе казал на Мойра, че е първата оцеляла при транспортирането. Лъжливо копеле.

— Да. — Дейдж натисна няколко бутона на таблото. — Намерихме я в гардероба, ранена с някаква странна каишка около врата. — Очите му срещнаха погледа на Мойра. — Прилича на кварц и предполагам, че скоро ще получим повече информация.

Кралят предполагаше грешно. Мойра опита да отвори вратата си. Конн я стисна по-силно.

— Стой мирно, скъпа. — Докато главата му почиваше на седалката, очите му останаха затворени, а заповедта бе твърда. Половинката й си връщаше силите. Е, това поне е добре.

Тя погледна към отворената врата, където Кейн помогна на Грейс и Симон да се качат на хеликоптера. Бледото лице на Грейс имаше няколко лилави синини. Дългите й поли бяха покрити с мръсен сняг, като в долния край бяха изцапани и измачкани. Зелена черта ограждаше шията й.

Мойра хвана гърлото си, почесвайки го.

— Имаш зелена черта и ти — каза Конн, без да помръдва.

Колко дълго щеше да се задържи този цвят? Мойра посегна през Конн и помогна на Симон да се качи в хеликоптера.

— Добре ли си?

Симон кимна и премигна бързо.

— Да, имам само леко главоболие. Кара ще се оправи. Талън бутна на мига вампирската си вена в устата й.

Мойра въздъхна.

— Предполагам, Талън е бил благодарен, задето скочи пред куршума, опитвайки се да я спасиш? — Тя осъзна, че не е познавала братовчедка си. Симон не се бе замислила нито за миг, преди да рискува живота си, за Кара и бебето.

— Не бях достатъчно бърза. — Симон въздъхна, облягайки се назад и заемайки поза подобна на тази на Конн. — Искам да се прибера у дома. — След това направи място на Грейс, чийто ръце трепереха, да се настани до нея. Кейн затвори вратата след тях, залоствайки я, преди да изтича настрани.

Дейдж отново вдигна хеликоптера във въздуха и потеглиха. Примигващите светлини озаряваха сериозното му лице. Брена се сгуши на мястото си отпред.

— Събудете ме, когато пристигнем при самолета — прошепна тя.

Мойра се бореше да остане будна. Каишката с планакайт наистина я бе изцедила. Но точно сега сънят изглеждаше прекалено голям лукс. Трябваше да подреди мислите си, преди да се изправи пред Съвета. Конн дишаше равно до нея и тя погледна в другия край към Грейс.

— Как оцеля при транспортирането?

Жената размаха ожулените кокалчета на ръцете си във въздуха. Очевидно се бе била.

— Не съм сигурна. Представих си защитен балон около себе си и изведнъж се появи светлина в мрака. — Тя попипа внимателно шията си. — Той ми сложи каишка. — Дълбоките й сини очи се разшириха към Мойра. — Треван наистина ли е мъртъв?

— Да. — Мойра задържа гласа си неутрален. Мъжът бе член на Съвета, но тя не изпитваше нищо заради смъртта му. Той бе обърнал гръб на всички тях.

Грейс притисна ръка към устата си.

— Добре. — Очите й се напълниха със сълзи и тя насочи поглед към бурята зад прозореца.

Мойра нямаше енергия да я утешава. Клепачите й се затвориха и тя се сгуши в половинката си. Може би ще се отпусне само за миг. Докато тялото й се отпусна от изтощение, мозъкът й не спираше да работи.

Пропускаше нещо.

Преди да разбере какво е това, хеликоптерът кацна. Снегът се бе превърнал в лек дъжд, изливащ се над летището. Изтощената група излезе от хеликоптера почти на бавен кадър, препъвайки, залитайки и ходейки бавно към самолета, който вече бе готов за излитане.

В главната кабина имаше осем кожени кресла и голям плосък екран. Дейдж нежно настани Брена на едно от креслата, навеждайки го назад и вдигайки предната част така, че да формира легло, преди да извади одеяла от шкафа до нея. Симон помогна на Грейс, преди да заеме своето място. Мойра се облегна на стената, а умът й не спираше да работи. Изтощена. Тя бе толкова изтощена.

Дейдж се обърна към тях. Резците му се издължиха и той разкъса китката си. Мускусният аромат на кръв изпълни пространството.

Конн отвори уста да възрази, но Дейдж го прикова за стената с една ръка, притискайки гърлото му. Целият самолет се разтресе от силата, с която се сблъскаха мощните им тела. Кървящата му китка се притисна към устните на Конн.

— Пий от кръвта ми или ще те убия.

Мойра направи крачка на страни от тях.

Очите на Конн светнаха в сиво, преди да се присвият. Той впи здраво зъби в ръката на брат си и лицето му просветна, когато Дейдж си пое остро въздух. Здравословна руменина покри лицето на Конн. Ноздрите му пламнаха, когато спря да пие.

Дейдж го освободи.

— Мойра. Имаш ли нужда от кръв?

Мойра го погледна изненадано. Чувстваше се доста замаяна. Гърлото я болеше все едно имаше ужасна настинка. Но да комбинира вампирска кръв, с каквито и ефекти да има минерала не беше добра идея.

— Не. Но благодаря.

— Добре. — Кралят се обърна. — Конн отведи половинката си отзад в спалнята. Имате дванадесет часа, за да си починете. Очаквам сърцето и поне единия ти дроб да са се възстановили, докато кацнете. Ще подсигуря хеликоптера и ще се обадя, за да уредя среща със Сбора на Деветимата. Успех.

Той затвори вратата и се насочи към хеликоптера.

Една силна ръка издърпа Мойра пред банята към спалнята. Онази, която бяха споделили миналия път. Дори изтощена, в стомаха й пламна топлина.

Конн се засмя.

— Не казвам, че не мога да те задоволя, скъпа. Макар че мисля, че преди това трябва малко да поспим. — Той започна да сваля дрехите си.

Тя извъртя очи и се отпусна на леглото. С бързи движения изрита ботушите си на пода.

— Добър план. — Треперейки в мокрите си дънки, тя се сгуши в леглото.

Една кърпа се приземи до главата й.

— Мокра си, далтийн. Преоблечи се или ще го направя вместо теб. — Чу се шум от падане на оръжия на пода.

Мисълта бе изкусителна, но мъжът й имаше нужда от време, за да се излекува. Без да отваря очи, тя смъкна дънките и блузата си, преди да се пресегне да вземе чистата тениска. Леглото се разклати и Кон се мушна под завивките, притискайки мускулестото си топло тяло до нейното.

— Спи. Ще говорим по-късно.

Коментарът му би трябвало да я притесни, но в момента бе прекалено изтощена, за да я е грижа. Щеше да обмисли всичко, като мозъкът й си почине. Заставяйки се да се отпусне, тя изпрати лековита енергия през тялото си, броейки равните вдишвания на Конн. Той бе заспал. От него се излъчваш болка, заедно с лекото изтръпване, докато се лекуваше. Кръвта на краля вероятно съдържаше изключително голяма мощ. Допълнителната сила, която Конн черпеше като нейна половинка, щеше да забърза процеса при възстановяване.

Тя брои овце. Брои вампири. След това брои предизвикателствата пред връзката си. Това отне най-много време.

Тихо почукване на вратата я накара да вдигне глава.

— Влез — прошепна тя. Половинката й не помръдна.

Вратата се отвори много тихо и светлината в коридора освети Брена. Тя влезе тихо на пръсти, затваряйки безшумно врата след себе си. Тихичко се приближи до сестра си и се сгуши на леглото до нея.

— Той лекува ли се?

— Да. — Мойра се сгуши назад към мъжа си, за да направи повече място за сестра си на възглавницата. Тялото й се притискаше силно към мощните гърди на Конн. — Би трябвало да спиш — заяви тя, говорейки също толкова тихо, колкото и сестра си.

— Не мога да заспя. — Брена отметна косата си. — Гърлото ме боли. Чувствам се слаба. — Тя притисна ръка към корема си, протягайки крака с въздишка. — Мисля си… е, не съм сигурна…

— Какво?

— Треван ме накара да изпия нещо… някаква течност. Мисля си, че може би е…

Страх скова тялото на Мойра.

— Течен планакайт?

— Не знам — въздъхна Брена — Може би е било само нещо, с което да ме упои. Ще се тревожим за това по-късно. Точно сега, нещо по-важно ме тревожи.

— Какво е това? — Мойра имаше своите подозрения, но Брена можеше да решава загадки по-бързо от всеки друг, когото познаваше.

— Няколко неща. Първо, ами, кралят не е глупав.

— Знам. — Мойра се завъртя към Брена. След това се пресегна и преплете пръсти с нейните. — Не можем да направим нищо по този въпрос.

— Той откри какво прави планакайта. Тайната ни е разкрита. — Брена се сгуши по-близо.

— Да. Но Дейдж няма да нарани нашия народ. — Вероятно.

Брена стегна ръката си.

— Имам две лаборатории, които работят за защита срещу минерала.

Мойра се стегна.

— Нима?

— Разбира се. Тайните може да продължават дълго, но не са вечни. Би било много арогантно от наша страна да мислим така.

Гордост изпълни Мойра.

— Ти си адски умна жена, Брена. Някакъв успех?

— Не. Поне засега. Но ще намеря защита срещу това. — Гласът на Брена се пречупи, вероятно гърлото й бе също толкова разранено, колкото това на Мойра. — Тревожа се и за още нещо.

— Грейс. — Мойра опита да преглътне и да успокои част от болката.

— Да. Облечена в прекрасни дизайнерски пола и блуза. Не е точно костюм на затворник.

— Така е. — Мойра се замисли за това как изглеждаше жената. — Треван беше изрод. Може да я е облякъл така умишлено, през последните няколко дни.

— Знам — Брена въздъхна. — И лицето й не е особено наранено.

— Нови синини. — Мойра мушна ръка под бузата си. — Много пресни. Почти сякаш ги е получила през последния час. Когато вампирите нападнаха.

— Може да е блъснала лицето си няколко пъти в стената, преди да си сложи каишката — замислено каза Брена. — Но не мога да си представя, че някой би го направил умишлено. Няма начин.

— Когато пристигнах след телепортирането, чух женски глас. — Да обвиниш член на Съвета на Деветте в предателство бе доста опасно. — Според мен, Грейс е работила с Треван. — Как бе пропуснала това?

— Нямаме доказателства — въздъхна Брена. — Нито едно.

— Знам. — Това оставяше на Мойра само един избор — Аз ще се погрижа за това.

Изминаха няколко секунди. Брена се стегна до нея.

— Не можеш. Макар в нормални обстоятелства да се опитам да те убедя да го направиш. Но точно сега си адски слаба. Няма да имаш нужната сила.

Мойра сви рамене.

— Понякога провидението не ни дава избор, Брен. — И очевидно тя щеше да посрещне съдбата си. Или щеше да изгуби всичко, опитвайки се.