Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 47 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Преследван

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: sladcheto; galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10161

История

  1. — Добавяне

Глава 19

Мойра имаше нужда от разсейване, за да се махне от крепостта на Кеърс. Не можеше да предаде Конн или да доведе опасността при Джейни. Но също така не можеше да обърне гръб на семейството си или на Съвета. През ума й преминаваха един след друг бойни планове, когато седна обратно на сгъваемия стол и изпъна рамене. Дори докато обмисляше плановете си, едва сдържа усмивката си, когато кралицата на Реалм експлодира, изпускайки темперамента си.

— Това са простотии — Ема Пауълсън, скоро Кеърс, сложи рязко мензурата на плота в добре оборудваната лаборатория. Беше пълно с колби съдържащи различни течности и машини, заети да издават звуци, калкулиращи данни. Миризмата на белина и почистващи препарати изпълваше стаята. — Тя отиват навън да се бият, а ние сме принудени да стоим заврени под земята, далеч от всички неща, които ми трябват за лабораторията. — В удивителните й сини очи блеснаха едновременно гняв и срам.

— Те ще бъдат наред, Ема. — Сестра й Кара потърка големия си бременен корем, настанена в удобния офис стол, който бе прекалено луксозен за обстановката в лабораторията, но явно я успокояваше.

Очите й, в същия цвят като тези на Ема, огледаха всяко шкафче на бюрото.

— Някаква идея, къде тук долу Кейн държи запасите си от сладки работи? — Тя отваряше един след друг шкафчетата и въздишаше тежко, всеки път щом ги затваряше. — Сигурна съм, че тук някъде има шоколад.

Мойра се пребори да не потрепери от вълната студен въздух, която сякаш премина през вените й, а мъката по дома едва не я задуши. Брена обожаваше шоколад. Дарси предпочиташе карамел. Веднъж се бяха скарали заради един Сникърс.

— Защо Кейн не е тук да работи с теб? — Може би, щеше да го убеди да й помогне да избяга от тук. Или поне да го изпързаля по някакъв начин. Разбира се, имайки предвид, че мъжът бе вероятно най-умният учен на планетата, шансовете за това бяха малки. А освен всичко друго се носеха слухове, че умее и да се бие.

Ема изсумтя елегантно. Къдрици черна коса се бяха освободили от строгия й кок и обрамчваха тясното й лице, докато затваряше папката, потупвайки с нея по крака си.

— Всемогъщия Кеърс работи горе в лабораторията, където трябваше да бъда и аз. Сещаш се, онази с колбите, която ни позволява да експериментираме с различни неща?

— Аха. — Мойра погледна към реда от колби наслагани върху плота. — Разбираш, че си кралицата и трябва да бъдеш защитавана на всяка цена, нали? — Ако жената си мислеше, че вампирската нация ще й позволи да се изложи на каквато и да е опасност, значи беше луда. Да не споменаваме, че бе обвързана с Дейдж, вероятно най-защитнически настроената половинка на планетата.

Ема се завъртя бавно, а лабораторната й престилка прошумоля около тялото й.

— Нима?

Ъх-ъ.

— Е, имам предвид…

Кралицата повдигна тъмните си вежди.

— Е, използвайки логиката ти, ти си обвързана с принц, Мойра. Със сигурност това значи, че и ти трябва да бъдеш скрита под одеялото, където да си в безопасност. — Кралицата използваше сарказма като професионалист.

Трябваше да има подходящ начин да каже това, което мислеше.

— Аз съм обучена, Ема. Имам предвид, аз съм Страж.

— Какво те кара да мислиш, че аз не мога да се бия? — Ема опря и двете си ръце на хълбоците си. — Не само мога да ритам задници, но мога и да се телепортирам. Да му се не знае, способностите на краля са мои. Е, почти.

Интересно.

— Е, това беше бързо. Ами, добре. Права си. — Мойра сви рамене, поглеждайки към вратата. — Опитах да се изнижа, когато Конн тръгна, но охраната на това място е непоклатима. — Щеше да й се наложи да обезвреди вампир, или по-скоро седем, за да избяга, а тя щеше да го направи. — Знаеш ли къде е оръжейната?

Кара се засмя.

— Да. Но няма да те оставим да си проправиш път навън от тук с оръжие в ръка, Мойра. Или поне не и докато момчетата не се приберат.

Макар Мойра току-що да бе прекарала на телефона половин час с майка й, която й нареждаше да не мърда от тук, тя бе решена да намери оръжейната. Уверението, че войниците на Деветимата търсят Грейс, не й носеше никакво облекчение… имайки предвид, че никой не знаеше точно къде да търси. Мойра погледна новата си приятелка.

— Е, как е бебето? Готово ли е да се появи?

Кара прехапа устната си.

— Да. Рита страшно много. — Лека усмивка проблесна на лицето й. — Приятно е да знам, че ще е момче, тъй като вампирите създават само момчета. Боядисах стаята му в зелено. Талън искаше синьо, но зеленото ми напомня на очите му, когато… ъм… когато е раздразнен. — Тя потърка корема си. — Ще ми се да можех да си направя сонограма, за да съм сигурна, че е добре. — Погледът й се фокусира върху Мойра — При вещиците може ли да се види бебето или и вашите са защитени.

— Сонограмите действат само при хората. — Останалата част от съществата населяващи земята създаваха прекалено силен щит, за да защитят бебетата си. Мойра въздъхна. — Ти си емпат. Можеш да почувстваш как се справя бебето.

— Да, така е. — Лека усмивка изви устните на Кара. — Той излъчва силно усещане за спокойствие. Точно като Джейни в същия период. Момченцето ми е добре. Упорито, точно като Талън. — Тя затвори очи, стисвайки устни. Раздразнение накара кожата й да пламне и тя отвори рязко очи. — Тъпият вирус… не мога да достигна до Талън.

Ема наведе поглед към микроскопа, а гласът й бе заглушен, когато каза.

— Така или иначе щеше да се прикрие от теб по време на боя. — Тя се дръпна от микроскопа, подпря се на плота и започна да драска забързано нещо в бележника си. — Моите психически умения напоследък са насочени изцяло към вируса. Ще ми се да можех да го насоча в посоката, която искам. — Тя погледна през рамо към Мойра. — Ти можеш ли да усещаш Конн?

— Не. — Мойра се пребори със смръщването. — През века, в който живеехме разделени, правихме всичко по силите си, да се прикрием един от друг. Не съм сигурна, дали някога ще успеем да разговаряме телепатично, като вас. Дори не знам дали ще можем да се проследяваме. — И точно това сега щеше да й е полезно.

— Няма да знаеш, освен ако не опиташ. — Кара се облегна на плота, отваряйки ново шкафче. С високо „аха“ тя измъкна пакетче шоколадов десерт.

Мойра на ум сортира провизиите намиращи се в лабораторията. Само със сила нямаше да се освободи от тук, но ако промени материята на субатомните частици, можеше и да се получи. Нищо не можеше да направи толкова хубава дупка в стената, като магията.

— Е, напредваш ли с вируса?

— И аз искам да чуя за това. — В стаята влезе млада жена, русата й коса се спускаше по гърба й, а кехлибарените й очи блестяха. В ръцете си носеше голяма тетрадка.

— Мойра, това е Кейти Смит, местният приятелски настроен котешки шифтър. — Ема наклони глава — Кейти, това е Мойра, половинката на Конн.

Кейти протегна ръка напред и се усмихна.

— Здравей. Ти спаси бебето на Кара преди няколко месеца.

Мойра поклати глава.

— Не, не точно. Просто помогнах на Ема да промени материята на лека, за да неутрализира катализатора. — Кърджаните бяха създали катализатор, за да забързат прогреса на вируса и Кара бе заразена с него. Ема и Мойра бяха съумели да неутрализират катализатора и така да забавят прогреса на вируса… но не бяха могли да го унищожат.

— Напротив, спаси ни. — Кара облиза шоколада от пръстите си. — Задължена съм ти и никога няма да мога да ти се отплатя.

— Ти вече ме направи леля на Джейни, а сега имам и племенник на път. Квит сме. — Мойра се зачуди какви ли други лакомства е скрил Кейн наоколо. Умираше за парченце карамел. И след миг осъзна какво е казала. — Имам предвид, макар да не съм омъжена…

— Не е нужно да се стресираш, приятелко. — Кара се усмихна, посягайки към нов десерт. — Повярвай ми, като половинката на един Кеърс, те разбирам много добре. Объркването за нас е начин на живот.

Мойра въздъхна облекчено.

— Да. Ами, благодаря.

Кейти размърда крака. Ароматът на диви орхидеи примесени с подправки изпълваше въздуха.

— Е, нещо ново покрай вируса?

Черната коса на Ема се разклати, когато кралицата поклати глава.

— Антивирусът, с който експериментираме, забавя доста прогреса му. Макар да е неприятно да се взимат по осем хапчета на ден, поне си осигуряваме време да намерим лек.

Кейти се намръщи, облягайки се на плота.

— Днес ще правим ли още тестове с катализатора?

Мойра вдигна глава.

— И ти ли си учен? — Може би този шифтър щеше да й помогне да избяга.

— Не. — Кейти въздъхна. — Водя си бележки. Ема прави експериментите, а аз записвам разни работи. Много съм полезна, няма що.

— Полезна си, Кейти. И да, ще правим още проучвания с катализатора днес. — Ема взе друга папка и кимна към няколко колби пълни със златиста течност. — Мислех да вземем малко от кръвта от върколак, която донесе Кейн и да я смесим с лекарства за борба със СПИН, които се използват от хората.

— Тези дози нормални ли са или днес пак ще предозираме? — попита Кейти.

— Нормални са — каза Ема.

— Добре. Наистина оценявам, че ми позволяваш да помагам. Поне мога да гледам какво се случва. — Кейти кимна и остави тетрадката си до колбите. — Кръвните ми резултати по-различни ли са от вчерашните?

Ема взе синя папка и я отвори, зачитайки се в нея.

— Показателите ти са добри. Няма промяна в прогресията на вируса, което значи, че шепата лекарства, която гълташ всеки ден реално върши нещо полезно. — Тя затвори папката и се усмихна — Набавяме си още време.

Кейти поклати глава.

— Спрях да взимам лекарствата преди месец. И все пак, вирусът не прави нищо.

Ема пусна шумно папката.

— Спряла си да си взимаш лекарствата? Кейти, убиваш ме.

Мойра прехапа устни.

— Ъм, заразена си с вируса? — Кейти кимна и тя продължи. — Защо си спряла да си взимаш лекарствата?

— Не мога да се преобразя. — В гласа на Кейти се долавяше остра болка. — В мига, в който ме заразиха, изгубих способността си да се преобразявам в планински лъв. — Сълзи изпълниха очите й. — Приятелката ми Маги е вълчи шифтър и тя също бе заразена както с вируса, така и катализатора. Всеки месец, по време на пълнолуние, тя се бори с нуждата да се превърне във върколак, но винаги успява да се превърне във вълк. Поне може да се преобразява.

Мойра бе чула, че Кърджаните се опитват да създадат бойна раса от върколаци, които щяха да са по-силни и да живеят повече от върколаците, които са били хора.

— Мислех, че ще минат три пълнолуния преди някой заразен да се превърне във върколак завинаги. Но доколкото разбирам това е само при върколаци, които преди са били хора. Да превърнеш шифтър във върколак е нещо съвсем друго.

Кейти кимна.

— Да. Изчакахме пълни три месеца, мислейки, че Маги ще се справи, и че ще се излекува. Вместо това, тя се бори с нуждата на всяко пълнолуние — Емоции проблеснаха в очите на Кейти — И все пак, Маги може да се превръща във вълк… макар и веднъж на месец.

— Значи, има документирани случаи, в които има заразени шифтъри. — Мойра се зачуди какво още е скрил лидерът на Реалм. Налагаше се да докладва това на Сбора на Деветимата. — Тъй като ти си котешки шифтър, а Маги е вълчи, вероятно реагирате различно на вируса. — Шифтърите бяха котешки, кучешки или мулти — които се превръщаха във всичко, освен в котка или куче.

Ема изпръхтя.

— Непрестанно повтарям това на Кейти. Нямаме никаква идея как й действа вируса. Да се надяваме, че гадината ще се неутрализира и ще изчезне подобно на обикновен грип. — Тя плъзна папката в едно шкафче. — Мислим, че може би катализаторът в системата на Маги е това, което кара вируса да прогресира до толкова, че да й позволи да се преобразява. — Лека гримаса изкриви лицето на кралицата — Но, отново, няма как да сме сигурни, Кейти. Ако действаме бързо и необмислено, може да се окаже голяма грешка.

— Тогава трябва да отведа това до самия край. — Кейти се раздвижи толкова бързо, че нямаше как някой да реагира. С впечатляващ рефлекс тя грабна една от спринцовките и я заби в ръката си, изпразвайки я. Блестящата течност се плъзна през иглата, оставяйки празна спринцовка.

Кара вдигна ужасена ръка към устата си.

— О, Боже мой.

Ема изпусна молива си с пребледняло лице.

— Кейти. Какво направи? — Тя се хвърли напред и обърна ръката на Кейти, за да я види.

— Не се тревожи. Проучих всичко за катализатора и знам точно колко трябва да инжектирам. — Лъвицата сви рамене и измъкна иглата, пускайки я в металното кошче за боклук. — Приключих с чакането. Това или ще ми помогне да се преобразя, или ще ме убие.

— Не е нужно да се тревожиш за катализатора. — Кара се изправи на крака, борейки се леко. Столът я освободи със скърцане. Тя се опря с ръка на плота. — Джордан ще те убие.

Кейти хвана един стол на колелца и се отпусна на него, отдалечавайки се от Ема.

— Той продължава да ми предлага да се обвържем. Мисли си, че така мога да върна уменията си да се преобразявам.

— Обвързването може да помогне — изсъска Ема. — Бих предпочела да пробваме с Джордан, вместо да инжектираме тази отрова във вените ти. — Тя започна да крачи напред-назад, прокарвайки ръце през косата си. — Не мога да повярвам, че го направи. Погледът й се стрелна към плота. — Нямам нищо. Нямам нищо, с което да те инжектирам, за да спра това, което направи току-що. — Тя се завъртя към Кейти, вдигайки ръце във въздуха. — Щях да препоръчам обвързване пред това, което направи току-що.

Изморена усмивка изви устните на Кейти.

— Първо на първо, лидерът на целия котешки шифтърски свят не може да си позволи да се обвърже с жена, която не може да се преобразява. — Тя сви рамене. — Старомодно е, и вероятно грешно, но всички знаем, че е истина.

Мойра се поизправи. Те говореха за Джордан Прайд. Няколко пъти през годините бе срещала опасния лъв. Мъжът изглежда притежаваше чест и чувство за дълг. Дали щеше да се обвърже по задължение? Някак, базирайки се на знанията си за страстната натура на шифтърите, тя се съмняваше това да са причините му.

— Джордан е способен да взима собствените си решения. Може да се обвърже, с която пожелае. — Кара вирна брадичка. — Той ти предложи и мисля, че трябва да приемеш. Имайки предвид, че си влюбена в него… — Ръката й потърка заобления й корем.

Кейти се изчерви.

— Да, е, той никога преди това не е изразявал желанието си да се обвърже с мен, преди да се наложи да бъда спасявана. Жертвоготовността му е една от причините, поради които е толкова добър лидер.

Мойра едва се сдържа да не кимне. И тя не би се обвързала с мъж, който го прави, само за да й направи услуга. Това бе и една от причините да стои далеч от Конн през всичките тези години. Той щеше да остане с нея само от чувство на дълг. А тя искаше повече. Имаше нужда от повече. Очите й заплашваха да се напълнят със сълзи. Тъгата натежа в стомаха й. Ами ако в онази нощ не я бе маркирал? Дали щяха да открият нещо помежду си… сами? Да съжалява за подобни неща бе глупаво, и все пак тя не можеше да не се замисли, дали биха имали шанс.

Кейти се намръщи, гледайки ръката си.

— Колко време ще мине, преди това нещо да се задейства?

Ема изпръхтя подразнено.

— Не знаем. При Кара отне ден, но тя е човек. При теб може да минат години. — Ако бе възможно, кралицата пребледня още повече. Ръката й се стрелна към главата й. — По дяволите, ще имам видение — Тя се залюля и само бързата реакция на Мойра я спря да не се стовари на пода.

Тя хвана кралицата под мишниците, преди внимателно да я спусне към пода. Облягайки Ема на шкафовете, Мойра я задържа с ръка около раменете, за да не падне напред.

— Какво не е наред?

Сълзи изпълниха очите на Ема. Лицето й се сгърчи болезнено.

— Конн. Няма го.

 

 

Облаците се разтвориха над тях, а дъждът се превръщаше в лед, докато се сипеше от небето. Дейдж използва ботуша си, за да преобърне мъжа на пода и се намръщи, виждайки лицето му, оставяйки кален отпечатък от кубинка четиридесет и девети номер върху мъртвото тяло.

— Пантера. — Той подуши въздуха и стомахът му се сви. — Мога да усетя миризмата на Конн. Този мъж се е борил с него. — Мъжът изглеждаше така, сякаш е хвърлен от върха на планина. Или от хеликоптер. Дейдж бе чул птичката да отлита, но в това време се бе сражавал с два демона.

Пантерата на земята не помръдваше, дишаше плитко и носът му бе така счупен, че бе почти плосък.

Джордан Прайд изтича към него, а устните му бяха извити, докато ръмжеше. Прорезна рана зееше на лявата му скула.

— Това е Робърт Райт, войник на клана.

Лидерът на клана коленичи, прокарвайки поглед по ранения мъж.

— Райт, дръж се. Медицинският екип е на път. — Джордан се намръщи. — По цялото му тяло долавям миризмата на Конн — оглеждайки се, той погледна към димящите сгради и телата на демоните по земята, както и техните ранени войни. От гърлото му се изтръгна ниско ръмжене. — Не срещнахме особено голяма съпротива, Дейдж.

— Било е капан. — Дейдж се бореше да успокои темперамента си. Бяха се били с едва десетима демони, всички от най-ниския ранг. Новаци. И все пак бяха успели да си поиграят с мозъците им, забавяйки ги значително. — Освен това мисля, че приятелчетата ти шифтъри са били част от плана. — Иначе нямаше никакъв смисъл. Къде бяха пленените шифтъри? Защо Конн ще се бие с този мъж?

Джейс изтича навън, по челото му се стичаше кръв.

— Намерих мъртъв шифтър, три етажа по-надолу, с миризмата на Конн по цялото му тяло. — Той хвърли стреличка и Дейдж я улови. — На пода имаше няколко от тези… и намерих тунел, който води навън. Тревата и ниските дървета бяха смачкани, явно е кацал хеликоптер.

— Дрогирали са го? — Щеше да им е нужно огромно количество транквилант… примесен със силни опиати, за да го свалят. Дейдж кимна рязко към лекаря, който се задаваше и му кимна към Райт. — Събуди го.

Лекарят вдигна високо вежди, но коленичи и направи бърз преглед. Вятърът развя косата му, вкарвайки я в устата му и той я изплю.

— Ако му инжектирам адреналин, може да умре.

Джордан изръмжа, ярост изкривяваше чертите на лицето му.

— Преди това ще може ли да говори?

Лекарят стрелна Дейдж с поглед, преди да го насочи към Джордан.

— Може да има няколко минути, но няма как да го гарантирам. — Отваряйки чантата си, той взе спринцовка, прикривайки я с тялото си от вятъра. — Шифтърите са трудни за убиване, но могат да умрат от вътрешно кървене, ако нараняванията са достатъчно тежки. — Той прокара ръце по това, което очевидно бяха счупени ребра. — Мога да кажа, че нараняванията са животозастрашаващи. Трябва да го отведем до болницата в Канада.

— Ще имаме нужда от повече болници — промърмори Джордан.

— Вече работим по това. — Дейдж бе наредил да бъдат създадени нови болници в мига, в който Кърджаните бяха обявили война. — Още преди десетилетия бе купил парцелите и бе пренасочил фондове, както за строежа на болниците, така и за стипендии за медицинско обучение. Когато и демоните им обявиха война, нареди да удвоят броя на болниците. Сега изглежда някои от съюзниците им шифтъри се бяха обърнали срещу тях. Ако и вещиците се оттеглеха от Реалм беше прецакан. За един миг се върна в миналото, преди век, когато родителите му бяха убити и се бе наложило да поеме водачеството. Беше мислил, че болката и трудностите са заради младостта му.

Бе грешал.

Мъжете му тичаха наоколо, събирайки ранените.

— Какво да правя? — попита лекарят, бършейки дъжда от лицето си.

Джордан приклекна. Дъждът се смесваше с кръвта, превръщайки русата му коса в почти червена.

— Инжектирай го.

Дейдж кимна и лекарят заби спринцовката в гърдите на пантерата. Райт се задъха, цялото му тяло подскочи, преди да се отпусне.

— Какво… — Той отвори кървясалите си очи, примигвайки забързано. Вибрации от болка изпълниха въздуха.

Джордан наведе лице към него.

— Къде отведоха Коннлин Кеърс? — Той притисна едната си ръка към ребрата на Райт.

Лекарят отвори уста да възрази, но Дейдж кимна с глава към димящите сгради.

— Имаме ранени там до дърветата. Върви им помогни. — Вампирът хвърли един последен поглед към Райт и взимайки чантата си забърза към дърветата. Дейдж се стегна, оставяйки Джордан да се справи с мъжа, който очевидно бе прекалено слаб, че да се преобрази.

Очите на Райт се разшириха. Той се задави, а от устата му потече кръв. Той примигна срещу дъжда.

Джордан се наведе надолу.

— Кажи ми, или кълна се в Господ, ще измъквам ребрата ти едно по едно, докато не проговориш. — Гласът му стана по-нисък и ръмжащ, по-скоро на животно, отколкото на човек.

Райт извика от болка, раменете му се сгърчиха и изкрещя силно.

— Аз… майната ти — задъха се той и опита да ритне с крака.

Джордан заби по-силно пръсти и Райт изпищя. Хващайки косата на пантерата и дърпайки главата му, Джордан наведе лице към него.

— Това не е нищо. Следващия път ще усетиш ножа ми. Къде е Кеърс?

Очите на Райт се притвориха и раменете му се отпуснаха.

— Не знам. — Той се закашля, а резците му бяха покрити с кръв — Не ни казаха. Просто трябваше да те качим в хеликоптера.

Умно. Дейдж скръсти ръце на гърдите си.

— Който и да е планирал това, се е досетил, че няма да оцелееш, Робърт. Не е имал голяма вяра в теб.

Джордан се отдръпна леко назад.

— Планирали сте да заловите мен? Защо?

Райт отново се закашля, плюейки кръв.

— Знаем… — задъха се той — за това, че си се обвързал с върколак. И… Кейлъб.

— Кейлъб? — Дейдж приклекна, за да чува по-добре. — Кланът ти не е този, който се биеше с Кейлъб през годините, задето бе подкрепил брат си.

Джордан изръмжа.

— Кейти не е върколак, шибаняк такъв. Заразена е с вирус.

Райт затвори очи.

— Реалм е слаб. Време е да поемем управлението. — Главата му се залюля, а погледът му се насочи към Джордан. — Ти си слаб. Маркъс е силен. — Клепачите му потрепериха и се затвориха. От гърдите му се изтръгна предсмъртен хрип и тялото му се отпусна в смъртта.

Джордан се изправи, обръщайки гръб на пантерата.

— Маркъс Палтров, лидер на клан. — Той махна с ръка към стражите си. — Ще разпространя новината… ще намерим Конн. — Обръщайки се, той изтича при мъжете си.

Дейдж натисна бутон на комуникатора си.

— Спасихте ли шифтърите? — попита Кейн вместо поздрав, а звукът от писане на клавиатура се понесе по линията.

— Беше капан. Искали са Джордан, но взеха Конн.

Звукът от писане секна. Кейн изпусна дълбоко въздух, насочвайки пълното си внимание към Дейдж.

— Маркъс Палтров беше заложил капана. Намери го.

— Заемам се. — Кейн изключи.

Никой от тях не каза това, което не биваше да се казва. Ако шифтърите искаха Джордан, Конн щеше да е по-скоро ненужен, отколкото обратното. Дейдж огледа как лекарите се грижат за хората му.

Джейс прочисти гърлото си.

— Можеха да го убият още долу в тунелите.

Сякаш експлозия от енергия премина през тялото на Дейдж, но той се постара по лицето му да не проличи нищо.

— Групата, която е трябвало да вземе Джордан, се е провалила, затова са взели този, до който са успели да се доберат. Сигурен съм, че лидерът им ще измисли план да се възползва от това.

Джейс повдигна вежда, в контраст със силно стиснатите юмруци около тялото му.

— План? Дейдж, говорим за Конн, най-великия войн раждал се някога. Те няма да го пречупят.

Страх се плъзна в стомаха на Дейдж, свивайки го на топка.

— Не. Да пречупят Конн няма да е на дневен ред. — Дейдж изчака Джейс да осъзнае какво има предвид и видя как гнева пламна силно в очите на брат му. — Именно.

— Няма да посмеят.

— О, напротив. Да обезглавят публично най-могъщия войн, който някога се е раждал в Реалм? Колко слаби ще изглеждаме?

Ако Конн умреше, това обещаваше да облее земята в кръв. Без да споменаваме какво щеше да причини това лично на Дейдж… както и на братята му.

— Мислейки като крал, този ход ще бъде смел и ще изпрати силно съобщение.

— А мислейки като брат? — попита Джейс, без повече да си прави труда да изтрива дъжда от лицето си.

Мощта закипя в Дейдж, заплашвайки да избухне. Само силата на волята, мощна и непоклатима, му позволи да я потисне.

— Като брат ще отприщя целия ад. — Той вярваше в проявата на милост. В правилното и грешното, вярваше в отмъщението. Но двете неща рядко съществуваха в едно и също настояще. Ако шифтърите обезглавиха брат му, милостта щеше да спре да съществува.

— Имай вяра в Конн, Дейдж.

— Имам. — Ако нямаше, щеше да разкъса шифтърските кланове, докато научи истината, без да го е грижа кого наранява. Погледът му се насочи към Джордан, който говореше със стражите си.

— Изглежда шифтърските кланове са също толкова разцепени в момента, колкото и Реалм — каза той, въздъхвайки.

Талън изтича при тях, мачкайки мокрите борови иглички върху снега.

Дейдж се съсредоточи.

— Докладвай.

Талън прибра ножа в джоба си.

— Изчистихме цялата сграда. Петима мъртви демони, останалите избягаха през задния вход след първата експлозия. — Той погледна надолу към шифтъра. — Ако броим този, имаме двама мъртви шифтър, и нито един не е на Джордан. Имаме трима ранени, но не е сериозно. — Смарагдовозелено блесна в златистия опасен поглед на Талън. — И брат ми го няма.