Ребека Занети
Преследван (28)

Глава 28

Мойра приглади косата на Симон назад от подутото й лице.

— Мисля, че скулата й е счупена.

Кара се мъчеше да спусне крака от леглото, преди да посегне към ръката на Симон.

— И не счупи само нея — заяви Кара, изправяйки се над изпадналата в безсъзнание жена. — Сърцето й се пръсна на безброй парченца, когато влезе в стаята. Сложи я тук.

Пъшкайки, Мойра вдигна Симон на леглото, облягайки гърба й на стената. Главата й се наведе напред, а черната й коса скри лицето й.

— Понякога забравям, че си емпат.

— Аз също. — Тя се намръщи за миг, поемайки рязко въздух. — Само да знаеш. Нито за миг тя не се замисли дали да тръгне с него.

— Да. — Мойра го бе осъзнала още от първия шокиран поглед на Симон. — Тя се възползва от единствения шанс, който имаше да го обезвреди и да ни измъкне от тук. — За нещастие, сега Мойра имаше две жени, които трябваше да спаси. Мръщейки се, тя си спомни, че бе чула женски смях, когато пристигнаха по-рано. — Ако не Симон помага на Треван, тогава коя беше жената?

Кара стисна корема си, свивайки се на топка. Нисък стон се изтръгна от гърдите й. Опушеният мирис на болката й изпълни въздуха. Различни вълни, вероятно на новия живот, който се задаваше, проникнаха през синьо-зелените вълни, които излъчваше жената.

— Ъм. Това бебе идва.

Паниката накара Мойра да скочи на крака.

— Накарай го да спре. — Думите изскочиха през устните й, преди да успее да ги спре.

Кара се засмя измъчено.

— Нали знаеш, че той е син на Талън? Ако иска да излезе…

Разбира се. Още един твърдоглав мъж Кеърс. Искаше й се да може да комуникира с тях.

— Добре. Добре. Ъм, легни, а аз ще погледна. — Каквато и сила да ги бе засмукала тук, явно е причината за започване на раждането.

Симон простена, събуждайки се, и сложи ръка на лявата си скула.

— Треван е задник.

Мойра се засмя.

— Тревожа се, че ти счупи лицето.

— Така го и чувствам. — Симон примигна два пъти, фокусирайки се върху Кара на края на леглото — О, нали не… — тя скочи на крака, отдалечавайки се. Токчето на обувката й се подхлъзна на околоплодните води на Кара и тя размаха ръце, за да възвърне баланса си. — Ъх.

— Да… — проплака Кара, а очите й се разшириха паникьосано, докато изритваше бельото си към другия край на килията. — Не мога да го направя. Имам предвид, наистина не мога. Това е вампирско бебе, за Бога. Трябва ми Талън.

И на Мойра й трябваше Талън. Тя хвърли изплашен поглед към Симон.

Симон прочисти гърлото си, разтваряйки ръце.

— Всичко е наред. Някога живях във ферма.

— Във ферма? — почти изпищя Кара.

— Да. — Симон потърка длани една в друга — Довери ми се. Стига малкото вампирче да не ме захапе, докато излиза…

— Какво? — изпищя този път Кара. — Талън каза, че резците не се появяват, докато не навърши десет години.

Симон изсумтя и се отпусна на колене пред леглото.

— Вярно е. — Тя нави полата на Кара. — Само се шегувах. Добре, сега дишай дълбоко.

— Смешно. Много смешно. — Кара сложи ръка пред очите си. Болката се излъчваше от нея на вълни. — Това боли.

— Иди виж дали има кърпи в банята — промърмори Симон към братовчедка си.

Мойра изтича в банята, отваряйки шкафа и измъквайки две бели хавлии ухаещи на летен бриз. Бяха чисти. Добре. Тя забърза обратно с хавлиите в ръце.

— Ето ги.

Страхът сякаш стисна гърлото й. Кара бе заразена с вируса и имаше нужда от лекар. Жената бе много слаба. Ами ако умре в мига, в който роди бебето? Ами ако има проблеми с детето?

— Аха, нямаме много време. Бебето иска да излиза. — Симон сложи една от кърпите върху свитите колене на Кара — Мойра, прибери ми косата.

Мойра огледа килията, а в движенията й си личеше паниката, която я бе обхванала. Тя забеляза черното въженце, което придържаше висулка с келтска плетеница около шията на Симон. Тя имаше същата. Преди години, Келл бе поръчал висулките, като подарък за всяка от братовчедките си, създавайки една и съща плетеница за всяка от тях. Всички обичаха да го подкачат за това, но Келл наистина се бе постарал. Ридаейки, тя развърза въженцето от шията на Симон, преди да завърже с нея косата й.

— Готова си.

— Мерси — Симон си пое дълбоко дъх. — Добре. Сега ще дишаме дълбоко и ще се фокусираме.

Фокусирането отне минути. След това час. След това още два. Мойра потрепваше с всяка контракция, която разтърсваше тялото на Кара, докато стенеше. С всеки болезнен стон, Мойра изпращаше вълна от облекчение.

Най-после Симон нагласи кърпата по-здраво около коленете на Кара.

— Кара, време е да напъваш.

— Не. Господи, не. — Тялото на Кара трепереше. — Няма да напъвам. Той остава в мен, докато Талън не дойде до тук. — Ужас изпълваше гласа на жената.

Мойра се наведе, доближавайки лице до това на Кара.

— Бебето ти има нужда да диша, Кара. Напъвай, за да излезе и да диша. Обещавам, всичко ще бъде наред. — Не можеха да позволят на бебето да умре. Или на Кара.

Сълзи изпълниха очите на Кара.

— Обещаваш ли?

— Да. — Как щеше да удържи на това обещание не знаеше. Но щеше да го направи.

Симон взе хавлията и я сложи на леглото.

— Мисля, че е готова. Със следващата контракция напъни силно.

Кара кимна, а по челото й бяха избили капчици пот.

— Симон? Съжалявам за Треван.

Тъжна усмивка се появи на посиненото лице на Симон.

— Благодаря ти. Не се тревожи, той не е първата грешка, която правя. — Тя извъртя очи — Макар че щях да бъда страхотна кралица.

Мойра се намръщи. Кой бе наранил Симон в миналото? Мистериозният демон?

Симон си пое дълбоко дъх.

— Аз, ами, не бях много учтива, като се запознахме на Колоквиума. Съжалявам.

Кара изсъска от болка.

— Не се тревожи. Сигурно е било неприятно да видиш бившия си с друга жена.

— Ами, да. — Симон сложи ръка на корема на Кара. — Обикновено съм най-красивата жена в стаята. Ядосвам се, когато не всичко го забелязват.

Мойра се ухили, отмествайки косата от лицето на Кара.

— Винаги съм се възхищавала на самочувствието ти, Симон. — Тя отрезвя, когато осъзна, че бе истина. Каквито и недостатъци да имаше братовчедка й, тя ги приемаше и извличаше полза от тях, точно както правеше и с предимствата си. — Нито за миг не трябваше да се замислям, че може да се съюзиш с Треван срещу Съвета.

— Знаеш ли какво не харесвам в теб, Мойра? — Погледът на Симон бе насочен под кърпата.

— Фактът, че аз съм Седмата.

— Не. Фактът, че си Седмата и можеш да кажеш на всички да ти целунат задника на излизане… но не го правиш. Тревожиш се дали правиш всичко, както трябва да го прави една Седма, правиш онова, което е прието. Престани да хленчиш. Стегни се и бъди Седмата, такава, каквато искаш да бъдеш, без да те интересува какво трябва да правиш според останалите.

В думите й имаше толкова много истина, че темпераментът на Мойра припламна.

— Какво, ние сега да не се сближаваме?

Симон погледна нагоре с усмивка.

— Господ да помага на света. Точно това правим.

Кара изпищя високо и цялото й тяло се разтресе.

— Стига сближаване. Той идва. — Кара се вкопчи толкова силно в Мойра, че кокалчетата й побеляха. — О, Боже мой, това боли. — Контракцията прониза стомаха й — Талън? — Тя се задъха, сядайки леко. — Мога да го чуя. — Тя затвори очи, концентрирайки се. — Някак, през бебето, мога да стигна до Талън.

— Можеш да се свържеш телепатично с половинката си? — Симон вдигна рязко глава. — Кажи му, че сме в планинската верига Каскади в Калифорния. Да доведе помощ.

Повечето хора не знаеха за умението на вампирите да общуват телепатично с половинките си. Мойра затвори очи, опитвайки да достигне до Конн. Нищо. Тя опита отново. Единствено бриза посрещна зова й.

Тя отвори очи.

— Не мога да стигна до Конн. — Дарбата на Кара може би се дължеше на раждането, тъй като бебето щеше да се появи на бял свят. — Талън научи ли къде сме?

Кара прехапа устна и надигна тялото си от леглото с лице изкривено от болка.

— Да — простена тя. — На път са. — Тя стисна по-силно Мойра — Трябва да напъвам.

— Ето го и него. — Дрезгаво каза Симон. — Още един напън. Хайде Кара. Още веднъж.

С протяжен вик, Кара напъна. Писъкът отекна в килията. Симон се пресегна напред и улови бебето. След това го издърпа и започна да го почиства. Очите на Мойра се насълзиха. И точно тогава, бебето отвори уста и наддаде кратък, раздразнен рев.

Кара се засмя, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Звучи ядосано точно като Талън. — Тя се пресегна да вземе бебето и го притисна към себе си. На лицето й се изписа тъга. — Повече не мога да се свържа с Талън. — Тя разви кърпата от бебето, за да го огледа. — Всичко е наред. Татко ще дойде всеки миг.

Мойра насочи поглед към най-новия член на семейство Кеърс, игнорирайки това, което Симон правеше под кърпата. Бебето приличаше на баща си. Високо чело, цял тон черна коса, силни черти с блестящи, металическо сиви очи. Чудеше се какъв ли ще е вампирският му цвят.

— Виж тези очи. — Бебето фокусира погледа си към нея, посягайки с едната си пухкава ръчичка. — Бебетата трябва ли да могат да се фокусират така?

— Не. — Кара се пресегна и приглади черната коса, махайки я от малкото личице. — Но той е вампир и син на Талън, тъй че кой, по дяволите, може да знае. — Тя погали бузката му с една ръка, докато с другата придържаше главичката му. — Десет пръстчета на ръце, десет на краката, никакви зъби. — Тя се усмихна на малкото му личице. — Перфектен е.

Симон отнесе втората кърпа в банята. Усмивката й я караше да изглежда още по-красива, ако това бе въобще възможно.

— Той е перфектен. — След това повдигна вежди. — А очите му. Много необичайни.

Кара обърна бебето към нея.

— Очите на Талън стават точно толкова металически, когато… ами… е емоционален.

Симон поклати глава.

— Обзалагам се. Вампирските цветове обикновено не се появяват преди пубертета. Чудя се дали това изумително сиво не е нормалният им цвят. Интересно. — Тя се върна в банята и се чу звук от течаща вода. Когато излезе, подсушаваше ръцете си в друга чиста кърпа. Явно Треван се бе подготвил за дълъг престой. — Е, сега какво?