Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 48 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Преследван

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: sladcheto; galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10161

История

  1. — Добавяне

Глава 30

Треван блъсна Мойра срещу стената на хижата, хвърляйки загрижен поглед към стъклото, по което тропаше силната градушка.

— Тази буря не може да е естествена. — И с бързи движения, той й сложи белезници, приковавайки я към железните пръстени, забити в дървените стени.

Тя се огледа за оръжие. На рафтовете имаше ръкавици, инструменти и пликчета с гел за затопляне на ръцете. Счупена летва от пода щеше да бъде страхотно оръжие. В северната част имаше затворена врата, вероятно баня.

— Хеликоптерът ти няма да успее да стигне до тук, задник. — Мойра се бореше да държи врата си опънат. Каишката сякаш изсмукваше енергията направо през кожата й.

Треван потърка челюстта си.

— Ще успее. Площадката за кацане е точно до хижата. Винаги посрещаме транспорта си тук.

Някакво чувство започна да стяга основата на тила й. Тя насочи вниманието си към затворената врата. Енергията бе едва доловима, но леките й пулсации се усещаха през стаята. Бе някак позната.

— Кой е там?

Очите му блеснаха.

— Наистина имаш умения, нали Седма? — той се насочи към вратата и я отвори рязко, разкривайки, че наистина бе баня. Посягайки вътре той хвана някой и го измъкна навън.

Мойра изплака щом сестра й се срина на пода.

— Брена! — Слава Богу. Облекчението изчерпа и последните сили на Мойра. Очите й се напълниха със сълзи канещи се да потекат.

Брена разтърси глава и клепачите й трепнаха, преди да отвори очи. Ръцете и краката й бяха завързани с въже. Устата й бе залепена с тиксо. Около шията й имаше същата каишка, като нейната. Тъмните й очи се разшириха щом зърна сестра си, преди да се намръщи.

Треван сграбчи косата й и я завлече при Мойра, оковавайки и нея за стената.

— Оставих я в банята. Не бях сигурен колко ще останем тук — хилейки се, той дръпна тиксото от устата й.

— Ох, ти шибан идиот — изсъска Брена. Гневно изражение изкриви лицето й. — Кълна се, ще те убия. Първо ще одера кожата ти, а след това с голи ръце ще извадя дробовете ти. Ако мислиш, че леля ми е страшна…

Треван я зашлеви с опакото на ръката си и главата й отхвръкна назад, удряйки се в дървото.

Брена само изсъска.

— Това ме заболя, Треван.

Мойра се бореше с белезниците, докато имаше чувството, че е потънала в подвижни пясъци. И тя щеше да го убие. Да вземе дроба му и да го изяде.

— Как те доведе тук, Брен?

— Двама от мъжете му се отбиха в дома ми. Аз направо ги пуснах — отвратено заяви Брена. — Бихме се, а в следващия момент се събудих в самолета на път за това място. Доведе ме, за да има контрол над теб, тъпака. Ти как се оказа тук?

— Засмука ме в магическа дупка. Тъпанар. — Мойра погледа навън в тъмнината през големия прозорец. В нея се надигна гняв от безпомощността й. — Свали тези каишки и се бий като мъж, Треван. — В ръкопашен бой, тя щеше да го победи. Да използва планакайт бе потъпкване на всички клетви, които някога бе давал.

— Не. — Той се намръщи. — Вече нараних ръката си в лицето на братовчедка ти. — Той навлажни устни. — Беше голяма изненада. Мислех, че познавам Симон.

— Изглежда не знаеш нищо за жените. — Брена отпусна глава на стената.

Той сви рамене.

— Не бих казал така. Освен това, Симон бе временно разсейване. За което сега съжалявам.

Мойра се постара да остане неподвижна и да говори с отегчен тон.

— Да. Имайки предвид, че вече имаш жена. — Беше чула женски глас… която беше тя, по дяволите.

— Добър опит. — Треван се доближи до прозореца. — Обещах на своята дама да я защитя, затова за нещастие няма да задоволя любопитството ти.

Краката на Мойра започнаха да омаляват, а ръцете й да изтръпват. Трябваше да махне каишката и то бързо.

— Предлагам ти да бягаш още сега, Треван. Половинката ми ще пристигне всеки момент.

— Надявам се Коннлин да се появи. Хората ми също ще пристигнат много скоро и ще си уредим среща с Кърджаните. — Треван се ухили, изваждайки телефон, преди да каже. — Хеликоптерът трябва да кацне на покрива след тридесет минути, или ще убия теб и цялото ти семейство. Всъщност, ще избия всички, които познаваш. — Той се заслуша, преди да кимне. — Знаех си, че ще видиш нещата по този начин. Снайперистите на позиция ли са? Идеално.

Страх и гадене се надигнаха в стомаха на Мойра.

— Наистина ли ще ме предадеш на Кърджаните? Знаейки, че търсят вещица, върху която да експериментират?

— Трябва да съм в алианс с тях, за да сваля Деветимата. — Той набра някакъв код и по хълма засветиха лампи, осветявайки падащата градушка. Вятърът фучеше срещу прозореца, хвърляйки към него трева и клонки. — Дами, мисля, че ще имаме нещо забавно за гледане, докато чакаме.

Очите на Мойра се замъглиха и тя прехапа устната си. Болката й помогна да се фокусира.

— Какво си направил?

Треван потърка ръце една в друга.

— Намираме се на солидна скала, а от другия край има остра падина. Този хълм, този приятно изглеждащ хълм, е единственият път, по който могат да те достигнат, Мойра. Подозирам, че много скоро ще видим половинката ти.

Боговете продължаваха да изливат гнева си към земята и Мойра се насили да се усмихне.

— Снайперистите ти няма да направят нищо с тази градушка. Няма да могат да открият половинката ми.

Дали той е добре? Конн имаше нужда от време, за да се излекуват вътрешните му наранявания, а боят долу звучеше кървав.

— Много добре ще го спрат, не се тревожи. — Треван сложи ръка на прозореца. — Но така или иначе, куршумите са последното нещо, за което има да се тревожи твоето момче.

— Конн ще намери мините и капаните — прошепна Брена — Не се тревожи, Мойра.

Треван поклати глава.

— Мините са прекалено дълбоко, за да ги усети. И макар да не са достатъчни да го убият, ще могат ефективно да го забавят и ранят… а това е единственото, от което се нуждаят стрелците ми, за да го обезвредят за кратко, докато му отрежем главата.

Мойра погледна разтревожено към сестра си. Планът не беше лош. Раните на Конн щяха да го забавят, а взривовете от мините нямаше да са в негова полза. Да не споменаваме внимателно насочените куршуми.

— Как може да обърнеш гръб на всичко, което си се клел да защитаваш? — попита Мойра.

Треван се обърна, повдигайки тъмните си вежди.

— Защо да пазя Съвет, който не желае да се разраства? Ние сме най-силната раса на планетата и въпреки това следваме вампирите и унищожаваме собствения си народ за това, че правят онова, което им е в същността. — С две стъпки той се озова до нея, навеждайки лице към нейното. — Дълбоко в себе си, всички знаем това. Как иначе предложението ми да не приемаме предложението на краля да тренира хората ни, щеше да се приеме с такава лекота?

Копелето ги е разигравало от самото начало.

— Значи не си бил загрижен, че кралят иска да открадне войниците ни.

Треван сви рамене.

— Не знам и не ми дреме. Може кралят да е имал скрити мотиви, може да е нямал. Но Сборът на Деветимата беше повече от готов да забие пети и да се противопостави на искането му.

Тя поклати глава.

— Това е измяна.

— Измяната е въпрос на перспектива. — Погледът му се насочи към устните й, преди да се върна отново към очите й. — Колко от своите хора си убила, Страж? За това, че практикуват магия?

Ментовият му дъх накара стомаха й да се преобърне.

— Това не беше магия. Това беше манипулиране на материя, за да вършат злини. Законът съществува с причина. — За да не експлодира цялата проклета планета.

— Законите се променят със смяната на лидерите. — С тъмен блясък в очите той я целуна по устните.

Тя оголи зъби и се опита да го захапе.

Той се дръпна рязко, едва успявайки да избегне зъбите й. Съжаление блесна на красивото му лице.

— Съжалявам, че няма да имам шанса да те пречупя, Седма. — Свивайки рамене той застана пред прозореца. — Предполагам, че този път Кърджаните ще получат цялото забавление.

— Те знаят ли? — колкото и да се опитваше, не успя да скрие треперенето на гласа си. — Каза ли им за планакайта? — Беше ужасяващо дори да помисля какво ще стане, ако най-голямата тайната на вещиците стане публична. Последствията щяха да се невъобразими.

— Не. — Дъхът на Треван замъгли стъклото. — Дамата ми ме разубеди. Изглежда си й длъжница.

Изглежда тази жена бе много по-умна от него. Няма начин Кърджаните да не обърнат тази информация срещу него.

— Кажи ми коя е, за да мога да й благодаря както трябва.

Той се засмя.

— Е, докато Кърджаните си играят с генетиката ти, аз ще се позабавлявам с малката ти сестричка. — Той се обърна към Брена — Все още имам нужда от преимущество срещу Сбора на Деветимата. Поне за известно време.

Брена оголи зъби и една сива вена изпъкна на гладкото й чело. Очите й бяха зачервени.

— Ще сваря черното ти сърце на каша още докато бие в гърдите ти.

Докато Мойра оценяваше остроумните й думи, фактът, че кожата на сестра й ставаше прозрачна заради каишката, караше буца от страх да се надига към гърлото й.

Треван се загледа в нощта, преди да изпъне рамене.

— Изглежда е време за шоу.

Мойра последва погледа му, а стомахът й се сви силно. Светлините разкриха огромна форма в долния край на хълма, тъмните му дрехи бяха в пълен контраст с градушката, която се изсипваше. Тя си пое дъх и използвайки всичката енергия, която й бе останала насочи мислите си към него.

Спри, по дяволите.

Защо?

Гласът на Конн се появи в главата й, тих и яростен.

Тя отвори широко ума си. Болката, която изпитваше той, премина през тялото й. Бъбреците му не бяха готови за битката.

Има снайперисти и подземни мини. Прекалено дълбоко са, за да ги усетиш.

Стой спокойно, половинке. Ще взривя една от тях, и така ще разбера колко са дълбоко.

Това е глупаво. Умствено тя повиши глас до нивото на вик. Ще се взривиш.

Успокой се, жено. Тъмната форма започна да се изкачва по хълма тичайки на зигзаг. Колко зле си ранена? Гласът му бе изпълнен с тревога.

Не съм ранена. Само окована за стената и обезвредена. Както и Брена. Боже, щеше да има много да обяснява за това.

Брена ранена ли е?

Не. Натъртена, бясна и окована.

Защо не можете да използвате магия, за да разбиете оковите? Той изсумтя и в гърба й експлодира болка. Фигурата се приближи.

Ще ти обясня по-късно. Това дробът ти ли беше? Мъжът не можеше да тича така още дълго. Вътрешните му наранявания бяха много по-зле отколкото бе подозирал лекаря.

Макс експлодира. Не е нужно да се тревожиш за това, точно сега. Ще се видим след минута.

Тя отвори уста да възрази. Вампирите можеха да умрат от обезглавяване и много рядко от загуба на всичката си кръв. Това нямаше да ги убие на мига, но ако умът им умреше, нямаше надежда за възстановяване. Колко кръв вече е изгубил Конн?

Над звука от бурята отекна експлозия. От земята изригна огън, последван от силен тътен.

Треван подскочи веднъж, вдигайки ръце във въздуха.

— Най-после. Шибана мина.

Ужасът накара сърцето на Мойра да заблъска силно срещу ребрата й. Тя надникна през прозореца, насилвайки се да прогони сълзите си. Градушката премина в сняг, смесвайки се с дима от експлозията. Светлините премигнаха и осветиха фигурата лежаща по очи на земята. Конн.

Той се претърколи и се изправи бавно на крака. Вдигна глава и сивото в очите му проблесна, когато се фокусира върху нея.

Мойра започна да се дърпа срещу белезниците, разранявайки китките си. Болка прониза пръстите й.

— Ти си мъртвец, Треван. Бягай. Не че ще има някакво значение.

Изкачил около половината хълм, главата на Конн се завъртя първо в едната, а после в другата посока.

Брена се засмя немощно.

— Той ще те пипне, Треван. В момента изчислява местонахождението на мините.

Подземните мини, особено модифицираните, трябваше да бъдат подредени по определен начин, за да не може експлодирането на една да задейства останалите.

Треван кимна.

— Да. — Той вдигна телефона към ухото си и натисна един бутон. Три секунди по-късно, той каза — Застреляйте го.

— Не! — извика Мойра, търсейки Конн в ума си. Нищо, освен статичен шум не посрещна опита й. Или ужасът й, или нараняванията му им пречеха да осъществят телепатична връзка. Започна да й се повдига. Изтръпването в тялото й ставаше все по-силно. Тя погледна Брена. — Ти изтръпна ли? — попита само с устни.

— Преди часове — прошепна Брена.

Мойра прехапа устни, опитвайки се да проясни ума си. Малката болка не помогна. Какви увреждания щеше да причини каишката, ако стои прекалено дълго? Доколкото знаеше, когато вещицата се отърве от досега си с минерала, силите й се връщаха. Но повечето вещици не са докосвали минерала с откритата си кожа.

— Ще се оправим. — Отчаянието я накара да задърпа белезниците си и едва не извади рамото си по време на опита. Трябваше да се освободи и да помогне на Конн.

Прозвучаха изстрели. Той падна. Последваха още изстрели, в бърза последователност. Той стана на крака и започна да се приближава, все повече и повече.

— Огън! — изкрещя Треван по телефона.

Отново в бърза последователност от дърветата полетяха куршуми. Тялото на Конн трепваше, с всеки удар. Мойра се задъхваше при всяко попадение, а тялото й се стягаше. Толкова много наранявания. Той падна на колене. Завъртайки се стреля към дърветата. Отекна вик и някой падна на земята.

Още изстрели отекнаха от дърветата. Имаше прекалено много стрелци, че Конн да успее да ги обезвреди.

— Спри ги, Треван. Моля те. — Тя не бе жена, която моли. Но този път би направила всичко.

— Няма шанс, Седма. — Мазно самодоволство блесна на лицето на Треван.

Гняв се надигна в Мойра, заедно с изгарящите й сълзи.

— Не знам кога. Не знам как. Но един ден, ще изтръгна сърцето от тялото ти. — Тя го каза като заплаха, но го почувства като клетва.

Той се обърна бавно, с потъмнял поглед и бледо лице.

— Е, тогава да се надяваме, че Кърджаните ще пристигнат за теб, преди да реша, че представляваш опасност за мен.

О, той много добре разпозна заплахата.

— Аз съм Седмата, Треван. Никога не го забравяй. — Все едно можеше да защити Конн само с погледа си, тя опитваше да го открие в падащия сняг. Светлините в района й помогнаха да го забележи.

Той се препъваше крачейки напред, оставяйки река от червена кръв след себе си на земята.

Господи. Той губи прекалено много кръв.

Стрелбата от дърветата продължаваше. Още куршуми го пронизаха. Тялото му се разтресе. И все пак, той продължаваше да лази напред.

Толкова смел бе половинката й. Любов бе прекалено бледа дума, за да опише чувствата, които преминаваха през нея. Мощ, провидение, съдба се обединяваха в общ огън, карайки главата й да се отметне назад. Стискайки зъби, преструвайки се, че има повече отколкото усещаше, тя изпрати през въздуха всяка частица енергия и сила. Изпрати мощта на Седмата, всичката сила, която притежаваше към половинката си, за да му помогне. По-мощен дори и от смъртта, Конн скочи на крака. Гърдите му се разшириха. Раменете му се опънаха назад, главата нагоре, а брадичката леко надолу, готов да се затича към тях.

От небето се появи светлина и пред облаците си проби път тъмна форма. Хеликоптер.

О, Господи. Подкреплението на Треван.

Треван се засмя.

— Очевидно превозът ни е тук, дами. — Той се обърна, за да гледа сцената, в която Конн спря, за да погледне нагоре към мощната машина. — Е, предполагам, че може да изчакаме докато взривят половинката ти на милиони парченца, Мойра. — С тази думи той се обърна отново към прозореца. — Никога няма да успеят да го съберат отново.

Болка и страх я прониза с такава сила, че коленете й се подкосиха. Беше изпратила всичко, което има на Конн, но не бе достатъчно.

Звукът от изстрели изпълни нощта, отблясъци в оранжево се виждаха от почти безшумния хеликоптер. Но куршумите бяха насочени към дърветата, подпалвайки короните им. Към дърветата! Светлините проблеснаха към машината, осветявайки Джейс, който се бе навел навън, стреляйки към гората.

Почти на бавен кадър, Мойра се обърна към хълма. Конн тичаше към тях с пълна сила, с брадичка надолу и поглед фиксиран върху нея.

Треван отскочи назад, измъквайки пистолета си. Той го вдигна, насочвайки го към половинката й. С невероятна скорост, мощен скок и счупено стъкло, Коннлин Кеърс връхлетя през прозореца.