Ребека Занети
Преследван (32)

Глава 32

Вместо да бъде посрещнат от магическата мъгла, щом влезе в подземния щаб на Сбора на Деветимата, този път проклетото място го пусна да премине безпроблемно. Конн едва се сдържа да не се намръщи, заставайки при останалите членове на Съвета. Половинката му стоеше до него и само присъствието на Келл от другата й страна го спираше да не я избута зад гърба си. Брена стоеше до Келл.

Воалът бе свален, за да може той да влезе. Конн бе преминал сам през него и този път бе задържал оръжията си.

Мойра, Брена и Конн стояха пред Съвета облечени подобаващо, след като се бяха отбили в пентхауса за душ и чисти дрехи, преди да дойдат в щаба и да преминат през воала.

Лидерите на Съвета седяха на местата си зад масивната каменна платформа, в очевидна проява на мощ. Лилави синини покриваха лицата на Грейс и Симон. Тъмни кръгове имаше под очите на майката на Мойра, а леля й не изглеждаше по-добре. Дори най-новият член, Галахър, се бе намръщил толкова силно, че вероятно челото вече го болеше. Празните места около тях крещяха за неприятности и война.

Нямаше начин Конн да остави Мойра тук, където не можеха да защитят дори своите хора.

Екранът на стената оживя и на него се появи Дейдж.

Очите на Вивиан проблеснаха.

— Треван е мъртъв? — Ръцете й удариха по бюрото почти събаряйки чашата с кафе от Старбъкс. Смесицата между модерно кафе и древната, подобна на гробница, стая разведриха настроението на Конн.

Дейдж прочисти гърлото си.

— По моя заповед вашият член е мъртъв.

— Лично го убих — заяви Конн. Кралят нямаше да поема вината за това. — Откъснах главата му с голи ръце. След като отвлече половинката ми.

Дейдж се скова.

Много зле. Ако Съветът искаше да накаже някой за това, то този някой щеше да е Конн. Не че щеше да се даде лесно. Освен това имаше чувството, че подозрително тихата му половинка, нямаше да го остави да се бие сам. Топлина премина през него, макар че бъбреците все още го боляха.

— Да, ами… — Вивиан прочисти гърлото си. — Макар да оценявам нуждата да защитиш половинката си, Съветът има правото сам да се разправя с членовете си. Точно както вие, Кралю, имате правото и да се разправяте със своите хора.

Дейдж кимна.

— Да. Ако имаше време и не водехме битка, щяхме да предадем Демидов на вас. — Той потърка брадичката си. — За нещастие нямахме този лукс.

Вивиан кимна.

— Разбирам. — Тя погледна към останалите членове. — Сега, ако вампирите ни извинят, имаме други проблеми за решаване.

— Като планакайта? — попита меко Дейдж.

Възклицания изпълниха стаята. Вивиан се изпъна, тъмната й глава се завъртя рязко към монитора.

— От колко време знаеш?

— От три часа. След като лабораторията ми приключи с изследванията на каишката. — Кралят погледна към шията на Мойра, преди да се обърне отново към Съвета. — Разбира се, тайната ви е в безопасност при нас. — Дипломатични думи и все пак те подсигуриха алианса между вампирите и вещиците за вечни времена. Сега, след като Дейдж притежаваше това оръжие, вещиците нямаше да посмеят да се оттеглят от Реалм.

— Много учтиво от ваша страна, кралю. — Вивиан стисна толкова здраво челюст, че сигурно зъбите я заболяха. — Добре е, че сме съюзници, нали?

— Реалм винаги ще счита Сбора на Деветимата и неговите последователи за близки приятели, Консул Норткът.

Конн се размърда на краката си. Дейдж ръсеше простотии от все сърце.

Облекчението, което се изливаше от половинката му, накара раменете на Конн да се отпуснат. Сестрата на Мойра погледна покрай широките гърди на Келл, изпращайки някакъв вид съобщение. Какво ставаше, по дяволите?

Мойра се стегна, сякаш събираше куража си. Но преди да проговори, Вивиан я изправи.

— Е, имаме четири свободни места в Съвета, Мойра.

— Да, госпожо. — Мойра направи крачка напред.

Конн изръмжа и изпита задоволство, когато тя спря. Щеше да седи до него, мамка му.

Тя вдигна още по-високо глава.

— По този повод бих искала да предизвикам Грейс Садлър за мястото й в Сбора на Деветимата.

Вив се надигна на половина. Майката на Мойра се наведе напред, стисвайки с ръка гърлото си. Симон се усмихна бавно и някак почти сладко. Питър се намръщи.

Грейс пребледня, а очите й станаха почти черни.

— Какво значи това? Имаме четири свободни места. Нямаш нужда от моето. — Гняв премина през насиненото й лице, но изчезна бързо, след като възвърна контрола си. Синините не можеха обаче да прикрият зашеметяващата красота на блондинката.

— И все пак, искам твоето. — Мойра позволи на гласа й да се снижи, точно по начина, по който се снижаваше гласа на Конн, когато отправяше заплаха. Бе доста ефективно.

Изпълни го гордост. Жена му се учеше бързо и то добре. Сърцето му трепна, когато тя зае заплашителна бойна стойка, раздалечавайки обутите си в тъмни дънки и ботуши крака.

Той наклони глава настрани.

— Мойра. — Гласът му бе тих. Когато жената разтърси коса, той разбра, че го е чула. — Не съм сигурен, че ми харесва посоката на това.

Тя погледна през рамо.

— Гарантирам ти, че няма да ти хареса. — Тя се обърна отново към Деветте.

Той едва потисна усмивката си. Много, наистина много впечатляващо.

И все пак тя бе наранена, бе държана в план и бе умствено изтощена по време на спасяването си. Умишлено бе изцедила силите си, изпращайки ги към него, когато имаше най-голяма нужда. Тя не бе подготвена за битка… и ако енергията вихреща се в стаята бе някаква индикация, то определено се задаваше битка.

Бриджит прочисти гърлото си, а погледът й се насочи към седмата й дъщеря.

— Мойра? Защо Грейс?

Конн пристъпи напред. Тя не отбеляза с нищо, че е почувствала подкрепата му, когато се обърна към консул Садлър.

— Тя работеше с Треван.

Вивиан се изправи на крака.

— Имаш ли доказателства за това обвинение? — Гласът й отекна в стаята, пълен с гняв и недоверие.

— Нямам директни доказателства. Но съм права. — Мойра изпъна рамене, а погледът й не се откъсваше от Грейс. — И тя го знае.

Садлър се подсмихна.

— Ти си луда, Седма. Нямаш доказателства, защото няма такива. Той ме държеше заключена с каишка на шията. И моята кожа е насинена. Когато вампирите дойдоха, ме спасиха, точно както и теб. — Тя отметна косата от лицето си. — Мисля, че си по-афектирана от случилото се, отколкото вярваш.

— Благодаря за загрижеността. — Мойра направи още една крачка напред. — Синините ти едва се забелязват, а белегът от яката не може да се сравни с този на Брена, а ти бе отвлечена първа.

Всички погледи да се обърнаха към консула, а лицето й пламна в червено.

— Обвиненията ти са неоснователни, и както сама заяви, нямаш никакви доказателства.

Мойра се усмихна.

— Не искам да бъдеш задържана. Нито говоря от позицията си на Страж. — Тя се пресегна и внимателно нави единия от ръкавите на тъмната си блуза. — Това, което правя, е да те предизвикам за мястото ти в Съвета. За това нямам нужда нито от доказателство, нито от основание. — Тя нави и другия си ръкав. — Или напусни сама, или се подготви да ти сритам задника.

Майка й се наведе напред.

— Мойра. Обмисли внимателно какво вършиш.

Тревогата в гласа на Бриджит накара Конн да настръхне. Грейс се изправи, приглаждайки дългите си черни поли.

— Аз съм член на Съвета почти от сто години, нахално хлапе такова. Имам повече сили в лявата си ръка, отколкото ти в цялото си тяло.

— Добре тогава. — Мойра отпусна ръце около тялото си. — Значи приемаш предизвикателството ми.

Грейс се обърна към Бриджит.

— Разубеди дъщеря си. Иначе ще я унищожа.

Бриджит погледна към Мойра, а след това обратно към Грейс. Изминаха няколко секунди. Майка й вдигна рамене.

— Дъщеря ми знае какво прави. Предлагам ти да се оттеглиш от мястото си и да дадеш време на стражите да разследват дали си виновна. Ако избереш да се биеш, ще изгубиш всичко.

Мойра дори не трепна. Но Конн можеше да усети вълната от облекчение, която премина през нея, когато Бриджит я подкрепи. Той обаче не чувстваше облекчение. Драскотините и дупките маркиращи древните стени на помещението, вече имаха смисъл… това бяха последствията от битки с квантова физика. Мисълта, че подобно оръжие ще бъде насочено към половинката му, накара кълбо от опасна топлина да се появи в стомаха му. В душата му.

— Крал Кеърс, благодаря, че се присъединихте към нас, днес — заяви високо Вивиан.

Дейдж кимна.

— Разбира се. Ще държим връзка относно тренирането на войните ви. — И екранът почерня.

Вив остана за миг неподвижна, вперила поглед в черния екран.

— Не си спомням да съм се съгласявала на това — Тя поклати глава, преди да се обърне към Грейс. — По-късно ще се тревожим за тренирането. Засега… Грейс Садлър беше предизвикана за мястото си от Мойра Дън. Приемаш ли предизвикателството или искаш сама да прекратиш членуването си в Сбора на Деветимата?

Очите на Грейс пламнаха в черно и тя вирна брадичка с грозна усмивка на лице.

— Приемам предизвикателството.

Конн понечи да направи крачка напред, за да застане до половинката си. Тревога премина през него, докато гледаше надолу към нея. Погледът й бе насочен право напред, очите й бяха спокойни, а раменете отпуснати.

Вивиан кимна.

— Така да бъде. — Тя извади дебел свитък изпод бюрото си, наведе се напред и започна да пише нещо. Най-после вдигна глава, правейки знак към реда от пейки направени от камък.

— Всички останали ще станат свидетели и ще съблюдават изпълнението на правилата.

Келл и Брена на мига пресякоха стаята и заеха местата си, на това, което според Конн бе скамейка на журито. Кой да знае, че вещиците са възприели древните римски привички.

Мойра погледна към Конн.

Той поклати глава.

— Не.

Веселие блесна в очите й, заедно с лека усмивка.

— Изборът не е твой, Кеърс. Време е да ми се довериш.

Мамка му, нямаше да й се доверява. Той не харесваше идеята тя да се бие… без значение, че щеше да бъде до нея.

— Трябва да участвам в предизвикателството, което сама повдигнах. — Тя прокара и двете си ръце по стегнатите му бицепси. — Уважаваме традициите си, Конн. Моля те, седни и бъди свидетел, докато обсъждаме датата и часа на предизвикателството.

Конн се намръщи.

— Предпочитам да остана точно тук.

Тя затвори очи, поемайки дълбоко дъх.

— Обичам те, Коннлин Кеърс. Ще ти се наложи да се научиш да ми се доверяваш. Сега не е времето, в което ще говорим. По-късно, е, по-късно, ще се бия с нея. — Миглите на Мойра трепнаха, разкривайки тъмнозелени ириси, които не бе виждал до сега. Дълбоки, мистериозни, мощни.

Сърцето му затуптя силно. Кръвта във вените му закипя. Чистото желание едва не го събори на колене.

— Мойра. — Всички звуци изчезнаха. Останалите хора в стаята се изпариха. За една секунда, тя беше единственото нещо в цялата му вселена.

Лека руменина погали лицето й. Древната мощ изпука във въздуха. Тя посегна към него.

— Да свършваме с това. Ще спорим за действителната битка по-късно. Засега, трябва да изречем само думите.

Всичко в него вибрираше с правото да остане пред нея. Той я сграбчи здраво и смаза устните й под своите. Толкова много чувства, толкова много планове. Той плячкосваше устните й със своите, езикът му потъваше в устата й. Моя. Едва когато тя потрепери пред него и тялото й му се подчини, той я освободи. Той изчака тя да срещне погледа му.

— Ще седна и ще изслушам обсъжданията, които ще направите, далтийн. Но не обещавам нищо за действителната битка.

Познавайки вещиците, те щяха да планират това до последния детайл… и той щеше да има месеци, дори години, за да я обучи така, че да е напълно доволен.

Тя му се усмихна.

— Добре.

Конн се завъртя на пети и се насочи напред, сядайки на стола до Келл. Той изскърца под тежестта му.

Вивиан вдигна ръце във въздуха.

— Сборът на Деветимата приема предизвикателството. Ще се състои битка за място в Съвета. — Тя посегна към полираното чукче, вдигна го и удари силно с него по каменното бюро.

Без предупреждение, трепереща стена от мощ се надигна между свидетелите и двете вещици биещи се за мястото. Конн скочи на крака и изръмжа разярено, блъскайки с ръце по стената. Електрически заряд го отхвърли отново назад към мястото му. Яростта премина през него с такава сила, че дъхът му се сгорещи. Стената се изви, разтягайки се така, че да застане и пред членовете на Съвета.

Брена прочисти гърлото си.

— Щом Съветът реши да приеме предизвикателството, то се изпълнява на момента.

Той се обърна към нея.

— Мойра знае ли това?

Брена пребледня, а зелената черта около шията й почти блестеше срещу кожата й.

— Да. Законът е много точен по този въпрос… а стената се слага, за да не може да й се притечем на помощ. Много често членове на семейството се бият за място в Съвета.

Конн се обърна и огледа внимателно стената. Повърхността й бе прозрачна, блестяща и се движеше като жива. Половинката му го погледна с извинение в очите. Знаела е всичко и го бе излъгала.

— Мойра.

Брена въздъхна.

— Тя не може да те види или да те чуе, Конн. Трябва да седнеш. Няма начин да влезеш вътре.

Конн изръмжа и се приближи по-близо до стената, без да рискува да бъде ударен от електричеството. Погледът му бе насочен към Мойра, когато тя обърна лице, съсредоточавайки се. Половинката му бе пред очите му и все пак стената заглушаваше всички звуци. Тя го бе заблудила. Гневът и страхът за нея повишиха адреналина му, а кръвта пламна във вените му.

Най-добре бе да оцелее, за да може след това собственоръчно да я удуши.