Ребека Занети
Преследван (2)

Глава 2

Какво бе това, по дяволите? Конн се наведе напред и сграбчи ръцете на Мойра, разтваряйки леко крака за баланс върху дървения под. Въздухът се вихреше с кръгообразни движения зад Мойра и подобно на земното привличане се опитваше да я засмуче в портала. От другата страна се виждаше въртяща се бяла маса подобно на торнадо. Мойра проплака, а зелените й очи бяха разширени от страх, докато забиваше пръсти в ръцете му, издирайки го до кръв. Косата й летеше зад нея, дърпайки главата й назад.

Писклив писък се чу от бездната. Стъклата в бара се пръснаха, хвърчейки навсякъде около тях. Едно одраска шията й. Електрическа вълна премина през въздуха, проблясвайки срещу полираната повърхност. Същата тази енергия издърпа главата на Мойра отново силно назад и мускулите на шията й се опънаха силно. Пръстите й започваха да губят обхвата си върху ръцете му. Половината й тяло потъна във въртящата се маса, влачейки и него, заедно с нея. Огън и лед, всичко полепна по кожата му. Друго измерение?

Достатъчно. Ръмжейки, Конн пристъпи напред, обгръщайки с ръка кръста на Мойра. Толкова много усещания пълзяха по кожата му, че той не можеше да разграничи топлината от студа. Издърпвайки я настрани до себе си, той измъкна пистолета си и започна да стреля. Зеленият лазер на пистолета му експлодира през измеренията, изпращайки искри от чисто бяла светлина в отговор.

Отекна гневен вик.

Прозвуча звук от гръмотевица.

Порталът ги освободи с шумно пукане.

Силата ги накара да полетят назад. Конн падна по гръб, притискайки Мойра към гърдите си. Челото й се удари в брадичката му. Хартиените салфетки летяха из целия бар. И тогава настъпи тишина.

Външната врата се отвори рязко и Келл влетя вътре.

— Чух експлозия. — Той огледа таверната. — Какво се е случило, по дяволите?

Конн си пое дълбоко дъх, отпускайки глава на пода. Цялото тяло го болеше, сякаш е минал през бетонобъркачка.

— Мойра? — Той имаше нужда да разбере, че не наранена. Тя трепереше срещу него, поемайки си насечено въздух. В тялото му се надигна вълна от гняв. Половинката му бе ужасена.

Тогава тя вдигна глава към него.

Беше сгрешил.

Чиста, сурова ярост грееше на лицето й. Опирайки ръце на гърдите му, тя скочи на крака.

— Кучи син! — С треперещи ръце тя отметна косата, паднала пред лицето й. — Отнякъде се появи нещо като портал. Във въздуха. — Тя започна да крачи напред-назад из бара, а натрошените стъкла скърцаха под подметките й, докато в ума й се блъскаха хиляди мисли. — Най-после имаме обяснение. Ето как го правят, Келл.

Конн се изправи на крака.

— Как правят кое, Мойра? — Гневът започна да ври във вените му. Той бе войник и умееше с лекота да прикрива емоциите си, но горещата вълна, стягаща мускулите му в този момент, бе така силна, че не можеше да сдържа темперамента си.

Тя се завъртя рязко към него.

— Ох, ами… нищо.

Пред очите му падна червена пелена. С две крачки, той се озова до нея, сграбчвайки я за бицепсите и вдигайки я от земята. Още две крачки и задникът й се приземи на бара. Изненада озари лицето й и тя застина неподвижно. Навеждайки се към нея, той й позволи да види целия гняв, който изпитваше.

— Как правят кое?

Изненадата изчезна и темпераментът й се съживи. Очите й блеснаха в яркозелено и кожата й настръхна.

— Още веднъж се отнеси с мен като неандерталец, Кеърс, и ще се озовеш на четири крака, виещ към луната. — Тя се опита да слезе, но той я задържа на място, притискайки краката й с бедрата си.

О, беше сбъркал. Не биваше никога да й позволява да прекара този век без него.

— Нека съберем багажа ти, Мойра. Прибираме се у дома. — Колкото по-скоро я отведеше в безопасност в главния щаб, толкова по-скоро щеше да започне да търси онзи, който опита да я отвлече по този начин.

Тя си пое дълбоко дъх, полагайки очевидни усилия да не се разкрещи. Кръвта й закипя, обагряйки порцелановата й кожа с лек оттенък на розовото. Перфектните й зъби се стиснаха толкова силно, че едва успя да изръмжи.

— Аз съм у дома.

— Не. Домът ти току-що се превърна в подземна крепост с войник на всеки ъгъл.

Келл прочисти гърлото си.

— Колкото и да ми се иска да ви оставя да продължите с тази вампирска любовна игра, трябва да се махаме от тук.

Конн притисна ръце към твърдото дърво от двете страни на бедрата на Мойра. Тя нямаше да ходи никъде. Обръщайки глава, той прикова приятеля си с поглед обещаващ отмъщение.

— Очевидно не си бил достатъчно подробен с информацията за половинката ми, Келл.

Огън блесна в черните очи на Келл.

— Още преди тридесет години ти казах да си домъкнеш задника в Ирландия, но ти не ме послуша.

Конн игнорира възмутения вик на Мойра.

— Говорих с половинката си. — Той погледна към упоритата жена пред него — която ме информира, че има нужда от още време, за да учи и да се подготви да заеме мястото си при Деветимата. — Какво, по дяволите, пропускаше?

Като седмата дъщеря на седмата дъщеря, Мойра на практика имаше гарантирано място в Съвета на Сбора на Деветимата, групата, която управляваше света на вещиците. Той разбираше нуждата й да се подготви. Не само че членовете на Съвета управляваха техния свят, но го правеха посредством използване на квантова физика, както и различни елементи, които биха могли да взривят Вселената. За усвояването на силите нужни за боравенето с тези елементи се изискваше обучение. Както и късмет, ако питаха него.

Келл въздъхна шумно.

— Уредих да дойде транспорт.

Стъпките от ботушите му по пода на таверната показа, че се отдалечава, а щом затръшна вратата зад себе си, звукът отекна в тишината. Конн плъзна поглед по Мойра.

Тя се понамести на бара. Студен метал се притисна към югуларната му вена.

— Назад, Кеърс. — Погледът й срещна неговия, докато ножът се притискаше към гърлото му.

Той се усмихна. Пакостницата можеше да се движи бързо. Въпреки положението му, членът му отново се втвърди. А темпераментът му пламна. Той се наведе напред, притискайки се към острието.

— Мислиш ли, че можеш да ме наръгаш, далтийн?

Очите й се присвиха.

— Мислиш, че не бих го направила? — Дрезгавият й глас бе напълно подходящ за обстановката, която създаваше опушения бар. — Имам работа за вършене, Конн. Ако се наложи да те отстраня, за да я свърша, приготви се да кървиш.

Зъбите му се удължиха. Това не му се беше случвало инцидентно откакто излезе от пубертета. Преди векове. Тя наистина щеше да го наръга. Стратегът в него започна да обмисля ситуацията и как би могъл да я накара да размисли.

Очите на Мойра блестяха, а червените й къдрици бяха ясно доказателство за огнения й характер. Изражението на лицето й бе бунтарско, докато го предизвикваше. Но още нещо се четеше в погледа й, което накара кръвта му да закипи. Знание и увереност, които можеха да бъдат открити само в най-елитните воини, които бе тренирал… тези, чиято увереност бе изкована в огън и кръв.

И тя я притежаваше.

Воинът в него се събуди за живот с див рев, поглъщайки рационалните му мисли. Той стрелна ръка напред и сграбчи ножа, отдалечавайки острието от шията си.

— Пусни ножа, Мойра. — Мека кожа покриваше тренираните мускули на ръката й. Той можеше да стегне хватката си и да я принуди да пусне оръжието, но нямаше намерение да го прави.

— Не. — Тя се възползва от възможността, която й даде той, премествайки се леко, за да забие тока на обувката си в крака му и да го удари със свободната си ръка по ухото.

Болка експлодира в черепа му. Темпераментът му избухна. Сграбчвайки косата й, той дръпна главата й назад. Бледата колона на шията й се опъна. Тя изкрещя протестиращо. Конн наведе глава над нея, а резците му се удължиха изцяло. Устните му се притиснаха към кожата й.

И той засмука.

Цялото й тяло потрепери и Мойра изпусна ножа на пода.

Конн започна да пие. Мед и подправки взривиха вкусовите му рецептори, последвани от вълна сурова мощ. Умът му се замая. Възбуда, похот и огън се завихриха в тялото му, докато мисълта да потъне дълбоко в нея не избута всички мисли от ума му. С бързо близване на езика му, малките ранички се затвориха, а устните му се насочиха към нейните за една дълбока, страстна целувка.

Тя простена ниско, дърпайки го към себе си. Горещината се изливаше на талази от тялото й.

Той пусна ръката й, обви здраво ръка около кръста й и я смачка в прегръдките си, притискайки ерекцията си между бедрата й. Искаше я гола. Езикът му се преплете с нейния, а тихите й стонове само засилваха страстта му.

Оръжеен изстрел го накара да се откъсне от нея. Той се завъртя, прикривайки я с тялото си. Келл стоеше на входа, спокойно прибирайки баретата в кобура на колана си. Гипсова мазилка се посипа от тавана, където зееше огромна дупка.

Конн изръмжа.

Келл вдигна и двете си ръце във въздуха. Почти два метра, с тъмни очи и коса, вещерът зае успокояваща позиция, която вероятно не му бе присъща. Небрежно изтупвайки прашинки гипс от раменете си, той каза.

— Знам, че си прося смъртта, прекъсвайки вампир, докато е с половинката си, но наистина трябва да тръгваме.

Звукът от перките на хеликоптер стресна Конн. Не бе чул пристигането му.

— Къде?

— Призовани сме от Съвета — каза Келл. — Веднага.

Мойра скочи от плота, приземявайки се до Конн. Тя прокара трепереща ръка през къдриците си.

— Вече закъсняваме.

Той сграбчи ръката й.

— Идвам с теб или няма да ходиш никъде. — Имаше нужда от отговори. Ако упоритите магьосници в тази стая не му ги осигуряха, щеше да се насочи към върха.

— Макар да не може да види Съвета — Келл насочи погледа си към братовчедка си, — може да ни е от полза. Поне докато Деър и Адам се върнат.

Конн застина.

— Деър и Адам?

Келл и двамата му братя работиха като главни стражи за Деветте. Явно се случваше нещо наистина голямо, че да бъдат призовани всички едновременно. Подозренията накараха Конн да стегне рамене.

— Защо си с Мойра, Келл? — Начинът, по който гласът на Конн стана една октава по-нисък, трябваше да предупреди приятеля му. Той предполагаше, че Келл е с Мойра, за да изпълнява ролята на посредник, страж и може би да й осигури защита при нужда. Но ако половинката му имаше нужда от защита, някой трябваше да му се обади по-рано.

Келл стрелна Мойра с поглед.

— Вярвам, че това е разговор, който трябва да проведеш със Сбора на Деветимата, Кеърс.

— Не ме наричай така. — Мойра се напрегна. — Нямаш право да си ядосан, Келл.

Келл направи крачка напред, а очите му блестяха.

— Нямам право да съм ядосан? Майтапиш ли се с мен? — Той махна с ръка към Конн. — Има голям шанс да съм принуден да участвам в ръкопашен бой с един от най-добрите си приятели, защото ти отказваш да приведеш ред в живота си. И сега вече може да е прекалено късно да поправим света си.

С една крачка Конн се оказа пред Мойра.

— Не й крещи. — Боят бе сигурен, макар първият удар да дойде от нахалната хлапачка зад гърба му. Два юмрука, директно в бъбреците му.

— Това е. — Конн се завъртя и се наведе, мятайки вещицата на рамото си. Тя извика от изненада. Той се обърна и тръгна обратно към изхода.

— Тъй като имам стриктни нареждания от краля си да не ядосвам Съвета, ще се срещнем с тях. По време на полета може да ми обясните, какво, по дяволите, се случва тук. — Той премина през вратата, излизайки навън под лъчите на слънцето, без да се интересува, дали Келл го следва или не. Мойра се гърчеше на рамото, удряйки гърба му с ръце. — И след това, половинке, се прибираме у дома.

Гняв изгаряше вътрешностите му. Семейството на Мойра имаше власт и знаеше как да я използва. В мига, в който я принудеше да напусне острова с него, щяха да му обявят война.

Така да бъде.