Ребека Занети
Преследван (6)

Глава 6

Мойра игнорира тревогата в погледа на майка си, както и укора в този на Вив. Това, което не успя да игнорира обаче бе предупредителният звук идващ от Конн. Тялото й реагира с вълна от адреналин. Бий се или бягай. За нещастие, точно сега не можеше да стори нито едно от двете.

— Може би трябва да се залавяме за работа.

Вивиан прочисти гърлото си.

— Много добре, макар че по-късно Съветът ще иска да говори с теб за действията ти, Мойра. — Учтивата покана сякаш бе обвита с метални шипове.

Мойра кимна и се обърна към изненадващия четвърти човек в стаята. Питър Галахър седеше до Грейс, а светлите му кафяви очи блестяха върху красивото му лице. Нов член на Съвета? Тя се усмихна към стария си приятел, който се бе облякъл доста забележително. Никога не го бе виждала невролога облечен в костюм от три части. В сивия Армани, той излъчваше увереност и спокойствие.

— Опитваме се да се свържем със Симон и Треван. — Вив наклони глава към Грейс, която пишеше нещо на клавиатурата пред себе си. — Симон е в Ню Йорк, а Треван в Гърция, следейки демонските сили там. Засега Питър Галахър бе призован да стане част от Съвета, попълвайки неочаквано освободилото се място.

Вълна от напрежение премина през стаята и сякаш част от наличния кислород бе изсмукана. „Неочаквано освободило се място“ значеше, че някой е умрял. Да убиеш вещица… е това вече не е никак лесно.

— Поздравления — промърмори Мойра и се насили да се усмихне. Двамата с Питър бяха приятели от век и заедно бяха учили в университета. Баща й, най-бележитият доктор за хората, бе негов учител. От него щеше да стане добър член на Съвета. Много жалко, че обстоятелствата да го направи бяха така неприятни.

Чу се звук от звънец и всички се обърнаха към страничната стена. След кимване на Вив, на стената се появи масивен екран, на който се показа стая, подобна на тази, в която бяха, и чието разположение бе в другия край на града. Мойра се понамести, докато картината на екрана стане по-ясна.

Двама войници влачеха завързан мъж, а краката му драскаха по каменния под, докато се опитваше да се отскубне от тях. По голата му глава, надолу по шията му и по грамадните му космати ръце имаше следи като от слънчево изгаряне. Панталоните му бяха разкъсани, а по гърдите му бе разплискана кръв. От вида на подутия му нос изглежда мъжът е бил ударен в лицето. Един от войниците го бутна, събаряйки го отново на пода, и той се озова на колене в центъра на стаята с лице към камерата.

Конн се стегна до Мойра. Това нямаше да е приятно.

Тя сграбчи ръката му.

— Мисля, че ние трябва да чакаме в коридора.

— Аз не смятам така. — Тих и дрезгав, гласът му я сряза на място. — Той е човек.

Мъжът започна да размята ръце, опитвайки се да избяга. Един от войниците притисна ръка на рамото му, задържайки го на място.

Пленникът изкрещя.

— Не можете да правите това. Не знам за кои се мислите…

— Тишина! — Вивиан се изправи. От гняв скулите й се обагриха в червено. Тя погледна към Мойра, а след това и към Конн, покашляйки и видимо успокоявайки се. — Г-це Дън, бихте ли били така добра да ескортирате принц Кеърс в съседната стая? Имаме неочаквана работа, с която трябва да се заемем.

— Да, г-жо. — Мойра кимна, а стомахът й се сви от страх, когато Конн се стегна и не помръдна от мястото си. Тя стисна по-силно ръката му.

Той се усмихна. След това погали ръката й с голямата си длан.

— С цялото ми уважение, Консул Норткът, бих желал да остана.

Майката на Мойра едва успя да прикрие усмивката си, преди да погледне към екрана. Вив присви очи към него, преди да се усмихне. И тази усмивка би го ужасила, ако бе по-слаб мъж.

— Оценявам любопитството ти, принце. Но това е въпрос на Съвета и имаме нужда от уединението си. Моля напусни.

Мъжът на пода, от другата страна на екрана, вдигна ръце.

— Аз ще напусна. — Гласът му през микрофона бе тънък и писклив.

Войникът го удари в задната част на главата, когато опита отново да се изправи. Ръцете му се опряха на пода, когато се срина отново на колене.

Конн не откъсваше поглед от Вив. Съжаление изви устните му, докато в очите му блестеше чиста интелигентност.

— Мъжът е човек.

Нямаше нужда да казва нищо повече.

Мойра отпусна ръка и се обърна към лидера на Съвета.

— Така е. — Тъмните очи на Вив блеснаха, а позата й издаваше, че е ядосана. Тя примигна няколко пъти, а над стаята надвисна заплашителна тишина. Без да помръдне нито мускул, тя погледна към Грейс, която поклати глава.

Не. Паметта на Мойра прехвърли всички закони на Съвета… когато се разправяха с хора, процесът беше публичен. Ако Конн не бе поканен в личния щаб на Деветимата, те можеха да настояват да не присъства, за да остане скрито местонахождението на сградата. Но Вив лично бе поканила представителя на Реалм и изборът дали да остане или да си тръгне бе в неговите ръце.

Затворникът изплю кръв на пода.

— Разбира се, че съм човек, шибани…

Гласът му секна само с едно извиване на китката на Вив. Той сграбчи шията си с ръце, а кървясалите му очи бяха на път да изскочат.

Вив гледаше към Конн със стисната челюст и със закана за отмъщение.

— Да, принце. След като този мъж е човек, нямаме легални причини да искаме да напуснеш. И все пак, от учтивост те моля да излезеш, докато решим този личен проблем.

Много добре измислено. Мойра бе научила от ранна възраст силата на дипломацията, ако бъде използвана по правилния начин. Вив беше майстор в това отношение. Конн трябваше да напусне.

— Оценявам учтивостта… и наистина съжалявам, че трябва да откажа. — Конн пристъпи напред, а гласът му отекна в солидните стени. — С цялото ми уважение, вече избрах да остана тук.

Кучи син. Той знаеше. Мойра застина. Знаеше, че обмислят да се оттеглят от Реалм. И все пак се бе преборил с воала… и бе разкрил силите си. Кеърс току-що бяха направили своя ход. Главата й се завъртя бавно, за да го погледне. Беше дошъл на континента й, заради стратегически ход… нищо повече. Острата болка, пробола сърцето й, я изненада. Но щеше да се тревожи за това по-късно.

Тя поклати глава. Конн вече бе изиграл своята ръка. Може и да разбираше някои от силите им, но не бе нужно да вижда повече. Ако научеше още, нямаше да бъде в безопасност, без значение дали хората им ще останат съюзници или не.

— Конн — тя се стараеше да говори тихо. — Трябва да излезеш.

— Не. — Ако провидението имаше глас, той сега бе ехо на абсолютния му отказ.

В стаята се спусна мъртвешка тишина. Най-отпред Вив притисна ръце една към друга.

— Много добре. Коннлин Кеърс реши да остане и да стане свидетел на делата на Сбора на Деветимата. — Гласът й бе висок и мрачен, все едно току-що бе обявила смъртната му присъда. Тя погледна към екрана и към мъжа застанал на колене. — Томас Уилъби, признай престъпленията си.

— Не съм направил нищо нередно. — Уилъби се бореше с ръката на войника, която притискаше рамото му. — Какви сте вие бе, хора? Някакви луди поклонници на дявола?

Тъмно веселие разтегна устните на Вив.

— Не. Обаче добър опит. — Тя посегна към дебелата папка, пред себе си, и я отвори. — Мери Джонсън. Бети Малоуни. Джун Франк — тя вирна брадичка. — Тези имена говорят ли ти нещо?

— Ъм, ами, не. Не знам за какво говорите.

Макар да бе на километри от него, дори Мойра можеше да долови вонята на страх, която започна да се излива от него.

— О, мисля, че знаеш. — Вив удари с юмрук по папката. Мъжът на пода подскочи. Тъмна енергия пропълзя по кожата й, а очите й потъмняха. — Обичаш да нараняваш жени, нали, Томас?

— Не, аз… Господи. Какво си ти? — Гласът на Уилъби потрепери. Пот покри предната част на ризата му.

— Господ няма да ти помогне сега — Вив се усмихна и гледката бе по-ужасяваща от тази на страшилище на Хелоуин. — Виждаш ли, обикновено, когато попаднем на някой като теб го предаваме на човешките власти. Гледаме да направим така, че хората да имат всичко нужно за повдигане на обвинение. Но ти… е, ти си специален.

— Не, не съм. Толкова съжалявам. Не съм искал…

Отново гласът му секна и той стисна гърлото си с ръце. Вив дори не трябваше да завърти китката си. Вече бе прихванала честотата му.

Стомахът на Мойра се сви. Конн не биваше да вижда това. Не биваше да знае какво могат да правят… какво може да прави тя. Вив бе прекъснала въздуха на мъжа без дори окото й да мигне. А едва сега започваше. Вив вдигна дървеното чукче.

— Ти си изнасилвач, нали, Томас?

— Не, аз ъъъ… — Уилъби се задави, а раменете му потрепериха. Едва когато си пое дъх каза — Да. — Той започна да плаче. — Толкова съжалявам. Имам нужда от помощ.

Вив кимна бавно.

— Тук съм, за да ти помогна.

— Благодаря ви. — Той наведе глава.

— Джун Франк е една от нашите, Томас. Тя е обвързана с един от моите мъже — заяви Вив. — Ти я нарани.

— Съжалявам. — Раменете му трепереха, докато ревеше с глас. — Ще потърся помощ, никога повече няма да нараня друг човек. Обещавам.

— Добре е да го зная. — Вив вдигна ръце във въздуха. — Значи признаваш, че си изнасилил жената, която споменах?

— Да.

— Кажи имената на останалите, за да им се притечем на помощ.

Подсмърчайки и плачейки, той изреди списък с имена, който накара коленете на Мойра да омекнат. Толкова много имена.

Най-после той спря.

— Това са всички.

— Благодаря, че призна — каза тихо Вив. Тя изчака Уилъби да вдигна глава, докато подсмърчаше шумно. Тогава тя протегна ръце. — Сбогом.

Уилъби се вдигна леко на колене и от гърдите му се изтръгна ужасяващ писък. Тялото му потрепери. От очите му започнаха да се стичат черни сълзи, капейки по голите му гърди.

Конн изръмжа ниско и се завъртя, заставайки между Вивиан и Мойра.

Уилъби падна напред и се претърколи по гръб, мятайки се като риба на сухо. Гъсто черно мастило се стичаше от носа, очите и широко отворената му уста. От него започна да се издига черен дим.

Мойра едва успя да се сдържи да не повърне. Конн се обърна, за да я погледне. Широките му рамене скриваха гледката към мъртвия мъж и Сбора на Деветимата. Зениците на очите му се присвиха, карайки зеления цвят на ирисите му да изпъкне. В погледа му се четяха безброй въпроси и твърдо предупреждение. Заявление без думи.

Тя вирна брадичка.

Той не откъсна поглед от нея, докато войниците влачеха Уилъби извън стаята, оставяйки черни следи по пода. Грациозно и прекалено бързо, Конн се обърна, за да застане лице в лице със Съвета.

Мойра се плъзна настрани, за да застане редом с него. Тя бе последният човек, който имаше нужда от защита. Поглеждайки настрани, тя се загледа в половинката си. Тревожният гняв и тъмното предупреждение бяха изчезнали от погледа му. Сега той гледаше към Съвета с учтива усмивка на лице, а в очите му не се четеше абсолютно нищо. Дори изглеждаше леко отегчен.

Вив почука с чукчето.

— Извинявам се за тази мръсна работа. — Екранът почерня и се скри зад стената. — Нека официално започнем срещата на Сбора на деветимата.

Грейс отново започна да пише по клавиатурата си. Сега от пода, пред същата стена, излязоха няколко самостоятелни екрана. Лицето на Симон на мига изпълни единия, а екранът придаваше лек зелен оттенък на бледата й кожа и някак омекотяваше черните й очи. Тя отметна дългите тъмни къдрици от лицето си и погледна разтревожено към екрана.

Вторият монитор оживя и на него се показа слаб мъж. Треван кимна, а интелигентните му очи блестяха загрижено.

Вив кимна.

— Добре. Открихме те. Така. Вече може да започнем срещата. Първо в списъка са липсващите ни членове.

Симон се приближи към камерата.

— Изгубихме четири члена през последната година, майко. Стражите успяха ли да открият какво се случва, или не? — гневът накара кожата й да пламне, а страх изви пълните й устни.

Вивиан седна и се обърна към тях.

— Келл? Мойра? Открихте ли нещо?

Вълна от гняв се стовари върху Мойра с такава сила, че й отне дъха. Тя хвърли поглед към Конн, по чието лице не можеше да се прочете нищо, стоящ с изправен гръб и спокойна стойка. Но яростта му се изливаше на талази към нея. Тъй като той бе половинката й, тя можеше да усети това, което изпитваше той. Може би трябваше да му каже за временната длъжност на страж, която заемаше към момента.

Келл скръсти ръце зад гърба си.

— Който и да отвлича членове на Съвета, е намерил начин да ги телепортира някъде. Опитаха се да вземат и Мойра.

Майка й възкликна, а зелените й зеници се разшириха.

— Добре ли си?

Мойра се усмихна.

— Добра съм, мамо. Наистина.

— Това е невероятно, Бриджит. — Вивиан погали ръката на сестра си. Гласът й отекна силен и авторитетен. — Как е възможно това?

— Не знаем. — Келл стисна зъби. — Но сега, след като са се насочили след Седмата, ще трябва да ги открием, при това бързо, за да им попречим да я отвлекат.

— Не. — Мойра изпъна рамене, игнорирайки как Конн застина зад нея. Тя обмисли внимателно ситуацията и откри най-доброто решение. — Следващия път ще им позволим да ме отвлекат. Мога да намеря останалите. — Или поне какво се е случило с тях.

Междувременно, щеше да работи по разпознавателна магия, с която да идентифицира енергийния подпис на този, който отвлича членовете на Съвета.

— Няма начин, по дяволите — каза Конн, а дълбокия му глас отекна в залата — Половинката ми няма да бъде използвана като примамка. С цялото ми уважение. — Тонът му обаче носеше много малко уважение.

Очите на Вивиан блеснаха.

— Тук си благодарение на благоволението ни, принц Кеърс. Не го забравяй.

Конн се усмихна бавно и уверено.

Сърцето на Мойра започна да бие лудо. Тя положи нежно длан на ръката му. Той бързо я покри със своята длан.

— Това ме води до причината, която имам, да дойда днес тук, Консул Норткът.

Лицето на Вивиан се изопна.

— И каква е тя?

— Сборът на Деветимата планира ли да се оттегли от Реалм? — Конн попита с учтивия тон на банков обирджия застанал пред сейфа.

Мъртва тишина се спусна в стаята. Мойра опита неуспешно да издърпа ръката си изпод неговата, но бицепсът му трепна и той стисна ръката й.

Той не зададе този въпрос. Не е възможно да попита точно това. Не видя ли само преди миг как вътрешните органи на един мъж се превърнаха в черна пихтия, изтичайки от тялото му?

— Какво, по дяволите, стана с дипломацията? — промърмори тя тихо до него.

— Надценена е — заяви на всеослушание той.

Такова нещо може да очакваш само от един Кеърс. Тези мъже не могат да разпознаят дипломацията, дори да взриви домовете им. Действат бързо и силно… а последствията да вървят по дяволите. Макар Мойра да оценяваше техниката, методът заплашваше да начертае линия през центъра на света й, разделяща го на две. И нямаше да има безопасно място, на което да се приземи.

Вивиан се облегна назад, отпускайки ръце на подлакътниците на стола си.

— Да.

Изненадата прикова Мойра на мястото й. Е, изглежда картите бяха на масата.

Конн кимна.

— Защо?

— Защо? — Лека руменина премина по лицето на Вивиан. — Кралят заповяда нашите хора да тренират под ваше ръководство. Ние сме съюзници на Реалм. Не отговаряме пред него.

— Консул Норткът. Имаме си работа с нова заплаха, нов вид върколаци, създадени от Вирус-27. Животно, което преди е било шифтър, с цялата сила, интелигентност и знания на шифтърите. — Конн махна с ръка. — Вече няма да се сблъскваме с върколаци създадени от хора, които ще умрат след година. Трябва да тренираме за новата война. Заедно.

Треван прочисти гърлото си, а звукът отекна през екрана.

— Аз бурно протестирам срещу заповедите на краля. Статистически погледнато, ако веднъж войниците са принудени да тренират под заповедите на нов лидер, има голяма вероятност верността им може да бъде насочена към този лидер. И крал Кеърс го знае много добре.

Конн се усмихна, с усмивка, в която нямаше нито капка топлота.

— Консуле, макар да оценявам вашия… научен анализ на ситуацията, мога да ви уверя, не искаме да откраднем войниците ви. Кралят просто иска да са правилно обучени срещу новата заплаха.

Мойра погледна към Треван. Мъжът нямаше никаква идея за какво става въпрос, щом се говореше за тренировки и бойна стратегия.

Вивиан поклати глава.

— Ние тренираме сами, принце. Освен това, кралят позволи на хора да научат за нас… за нашия свят, за нашата наука и генетика. Той има късмет, че все още диша. — Тя потрепери, сякаш бе изненадана, че е посмяла да изрече тези думи.

Конн пристъпи напред.

— Ако бях на ваше място, щях много внимателно да подбирам думите си, Консул Норткът. — Гласът му стана по-нисък и смъртоносен, пулсирайки с очевидна мощ. — Да заплашваш краля ми е огромна грешка.

Питър скочи на крака.

— Да заплашваш член на Сбора на Деветимата, ще те убие, преди дори да поемеш следващата си глътка въздух, Кеърс.

Мойра издърпа ръцете си и ги протегна напред.

— Уоу. Всички да се успокоят. Имаме нужда един от друг. Кърджаните усъвършенстват вируса, Демоните са във война с всички нас и сега незнаен враг измъква хора през измеренията един Господ знае къде. — Тя си пое дълбоко дъх. — Всички да се успокоят.

Погледът на Питър стана твърд.

— Вирусът не засяга вещиците, Мойра.

— Убедени ли сте? — попита Конн.

— Ще бъдем. — Вивиан вирна брадичка. — Вирусът атакува двадесет и седмата хромозома на шифтърите и на вампирските половинки. Може би и половинките на демоните, макар че едва ли ще го признаят. — Тя измъкна папка и я отвори. — Вампирите с техните тридесет хромозомни двойки са в безопасност, както и вещиците с нашите двадесет и девет хромозома.

— Обаче не сме сигурни дали е така. — Гласът на Конн остана спокоен. — Най-умните учени на тази планета в момента смятат, че единствено вампирите, кърджаните и демоните с техните тридесет хромозома са защитени от вируса. А нито вие, нито някой от хората ви има толкова хромозоми.

Мойра преглътна. Конн имаше право и доводите му бяха много добри. Идеята да изгуби способностите си, да се превърне в обикновен човек накара гнева да пламне в тялото й. Кърджаните трябва да бъдат премахнати от този свят… завинаги… и по тази причина тя трябваше да опази съюза на вещиците с Реалм. Независимо от това кой е половинката й.

Конн изпъна рамене.

— За протокола, нито един човек не знае за нас. Използваме техните умения в генетичните изследвания, но те нямат идея върху какво работят.

Мойра кимна.

— Миналата седмица говорих с Кейн Кеърс. Заедно с половинката на краля, той води екипа, който търси лек за вируса. Използват добре образовани хора за изследванията, но тези хора са в различна лаборатория и всеки работи само по един малък аспект на ситуацията. Те нямат никаква идея за съществуването на други раси. — Кейн го бе споменал помежду другото и тя му вярваше.

— В допълнение, Дейдж помоли да изпратите войниците си за трениране при нас. Не е заповядал нищо. — Конн скръсти ръце зад гърба си. — Ако се тревожите за това войниците да открият какви са силите ви… е… малко е късно за това. Аз имам тези сили и кралят е напълно наясно с всичко.

Мойра стисна зъби. Той да не би да искаше Съвета да му отреже главата още тук и сега?

— Сигурна съм, че кралят е дискретен.

Питър прочисти гърлото си.

— Ти си ми стара приятелка, Мойра, и не искам да показвам неуважение, но ти си обвързана с Кеърс. Като Страж, силите, които притежаваш, могат да те направят голяма заплаха. Трябва да сме сигурни в това, че си на наша страна.

Това бе последният въпрос, на който искаше да отговаря.

— Дала съм клетва като Страж, Питър. — Изборът да използва първото му име бе умишлен и го накара да стисне устни. — Макар ти да не можеш да разбереш тази клетва, аз мога. — Да, тя имаше невиждани сили. Точно сега искаше да му ги покаже, като го превърне в жаба. Нямаше как да си го позволи, но самата идея й бе изключително приятна.

Питър седна назад, скръствайки ръце пред себе си на масата.

— Разбирам клетвата, Мойра. Ами твоята половинка?

Конн я прегърна, притискайки я към себе си.

— Макар да не съм чел клетвата на Стражите ви, имайки предвид, че обичате да държите делата си обвити в тайнственост, предполагам, че е нещо подобно на клетвите на моите войници. Да дадеш всичко от себе си за каузата.

Вив почука по масата с молива си.

— Достатъчно близо. Ами ако се стигне до война? Мойра тогава за теб няма да има избор.

Конн изръмжа толкова тихо, че само Мойра го чу.

— Ако се стигне до война, мога да ви уверя, че половинката ми ще уважи всяка клетва, която е дала. Тя е най-почтеният човек, който познавам.

Топлота изпълни сърцето на Мойра. Тези думи изречени от принца бяха голяма подкрепа за нея.

— Благодаря ти — прошепна тя тихо.

— А ти, Коннлин? — проговори Бриджит, навеждайки глава настрани. — Ти ще тръгнеш ли срещу половинката си?

Мойра се размърда неспокойно.

— Мамо…

— Не. — Гласът на Конн бе дълбок и искрен. — Никога няма да тръгна срещу половинката си — той се усмихна горчиво. — Обаче ще я отвлека далеч от опасността и далеч от вас.

Възмущение и веселие се надигнаха едновременно в Мойра.

— Смятам, че този спор може да се води друг ден. За сега, трябва да се съсредоточим върху това да открием липсващите членове на Съвета.

Осветлението намаля и двата монитора изгаснаха.

— По дяволите — изсъска Вивиан. — Какво не е наред със системата?

Грейс присви рамене, блъскайки забързано по клавиатурата далеч от погледа на Мойра.

— Отново имаме срив. — Тя извъртя тъмните си очи към Вивиан. — Ще водя бележки и ще изпратя имейли на Треван и Симон. Нека довършим срещата.

Питър седна обратно на мястото си.

— Не съм убеден, че трябва да изпращаме войниците си да тренират с тези на вампирите. В допълнение към това, когато проверих последно, Кърджаните и демоните са във война с Реалм. Ако се оттеглим, повече няма да сме във война.

Конн изръмжа тихо.

— Обсъждали сте това с демоните, нали?

Мойра се намръщи.

— Разбира се, че не. — Тя погледна към леля си, чакайки Вив да се съгласи.

Но тя запази мълчание.

Милостиви Боже. Зениците на Мойра се разшириха.

— Преговаряли сте с демоните? Сериозно? Те упражняват най-ужасните умствени атаки, които някой може да си представи. Не може да се съюзяваме с тях.

— Решенията на Деветимата са частни, Мойра. — Вивиан стисна зъби. — Ако искаш да заемеш мястото, което ти се полага по право и да спреш да си играеш на Страж, заповядай.

— Това е достатъчно, Вив. — Майката на Мойра прикова сестра си с поглед. — През последните тридесет години дъщеря ми е един от най-успешните Стражи в историята ни. Дори не си помисляй да принизяваш постигнатото от нея.

Йей. Давай мамо. Мойра вирна брадичка.

— Да влезем в съюз с демоните е абсурдно — да не споменаваме, че е невероятно лошо решение. Демоните прецакваха мозъците на враговете си… те го унищожаваха. И дори да решаха да бъдат съюзници на вещиците за известно време, без съмнение рано или късно щяха да се обърнат срещу тях. Самата мисъл за уменията й в ръцете на демоните я караше да изпитва истински ужас. — Подобен съюз, ще значи обявяване война на Реалм.

— Наясно съм с това. — Вивиан стрелна Конн с поглед, преди да се обърне отново към Мойра. — Реалм е слаб. Кърджаните са се подготвяли за войната векове, а сега и демоните се присъединяват към тях. Да не говорим, че и половината шифтърски кланове се обръщат срещу вас, след като кралят прие отново Кейлъб Донован.

Мойра едва се сдържа да не изкрещи. Тя разбираше защо Дейдж бе позволил на приятеля си, който идваше с голям брой съюзници, да се върне в Реалм. Мъжът бе обвинен несправедливо, че е убил Пророк преди век. И по ирония на съдбата, едва миналата година, самия Кейлъб също бе станал пророк. И от това, което бе чула, той твърдо отказваше да се подчини на Провидението.

Конн изпъна рамене назад.

— Реалм не е слаб, Консул Норткът. Никак даже. Макар да разярихме демоните и няколко шифтърски клана, приемайки обратно Кейлъб, с него идват десетократно повече съюзници.

Мойра кимна. Братът на Кейлъб се бе обвързал с шифтърка, която е била сгодена за демон, и това е разгневило някои кланове. Той се биеше с тях и с демоните вече век. А понастоящем имаше подкрепата на Реалм.

— И да не забравяме, че Кейлъб бе избран от провидението за Пророк на Реалм. — Позиция, които никой от тях не можеше да оспори.

Вивиан наклони глава.

— Наясно сме с това. Но Съветът все още трябва да обмисли опциите си. — Тя погледна обратно към Стражите. — Засега, имаме нужда да съберем силите си. Келл, върви в Гърция и ескортирай Треван обратно тук. Мойра, моля те отиди да прибереш братовчедка си от Ню Йорк. — Вив вдигна вежди към Конн — Предполагам, че ти ще я придружиш?

— Правилно предполагаш.

Супер. Мойра се намръщи.

— Искаш да напусна Ирландия? — В това нямаше никаква логика. Тя погледна към майка си, която я гледаше с безизразно изражение. В задната част на черепа на Мойра затуптя някакво странно усещане. Не искаше да напуска дома.

Вив грабна папката си, почуквайки с пръст по нея няколко пъти.

— Не. Искам да се свършиш задълженията като страж и да ескортираш един от членовете на Сбора на Деветимата обратно у дома в безопасност.

Нямаше какво да възрази на това. Мойра имаше да се разправя с Конн, с братовчедка си, която се държи като кучка, и с леля си.

Какво още щеше да се обърка?