Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hunted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 48 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Преследван

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: sladcheto; galileo414; desi7y

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10161

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Април в Аляска бе като най-лютата зима навсякъде другаде в щатите. Конн нагласи слушалката си и подръпна надолу бронежилетката си. Тъмни облаци се спускаха, създавайки гъста мъгла над земята. И въпреки това, върховете на величествените борови дървета надничаха над тях, осигурявайки още по-голямо прикритие на мъжете, които се приготвяха за нападение.

— Планът ни е железен. — Той изтръска снега от ботушите си. — Имайки предвид неочакваната ситуация. — Джордан Прайд, лидерът на нацията на котешките шифтъри, стоеше до Конн. Джордан бе останал в щаба, за да обсъдят стратегията си срещу известен брой кланове, които се бяха надигнали срещу Пророк Кейлъб, тъй като той бе подкрепил брат си в решението му да се ожени за шифтър, която е била сгодена за демон. Още една глупава причина Кейлъб да бъде прогонен в изгнание от Реалм до миналата година.

Джордан завърза гъстата си руса коса на тила си.

— Да. Демоните нападнаха един от клановете ми с изненадваща атака. — В очите му блесна пламък. — Опитват се така да ни принудят да се отцепим от Реалм.

Ако бе така, демоните явно не познаваха добре Джордан. Тази ситуация само го бе вбесила.

Конн погледна Джейс. Много добра възможност да се уверят дали брат му е готов да се бие с демоните. Фортуна се усмихваше. Е, само че не за пленените шифтъри. Той насочи вниманието си към Дейдж и едва се сдържа да не изръмжи.

— Точно четях конско на половинката ми, давайки те за пример, като лидер, който осъзнава, че задачата му е да остане на заден план и да се жертва за общото добро.

Дейдж откопча каниите на ножовете, привързани към кръста му, а в очите му проблесна очакване.

— Това вероятно е рикоширало към теб.

— Да. Жена ми е на ръба, и то повече от обикновено. — Инстинктите му нашепваха, че целият ад щеше да се отприщи.

Дейдж кимна.

— Деветимата снощи са направили предварително гласуване за оттегляне от Реалм. Ако го направят, първата им работа ще е да задействат Мойра срещу нас.

Конн застина на място. Много отдавна се бе научил да не поставя под въпрос информацията от шпионите на краля.

— Тя няма да ни предаде, Дейдж.

— Значи, ще предаде семейството си? — Кралят вдигна предпазителя на зеления си пистолет.

— Не. — Ако Конн познаваше половинката си, тя щеше да измисли начин да задоволи всички, и вероятно щеше да се убие, докато опитва. — Колко предварително е гласуването?

— Вероятно много, имайки предвид, че още един от членовете на Съвета бе отвлечен. — Дейдж раздвижи рамене. — Точно сега, гледай ума ти да е в тази игра, Конн. По-късно ще се занимаваме с останалото.

Чу се тътен през линията и раздразненият глас на Талън избоботи в ушите им.

— Дами, ако сте свършили с приказките, какво ще кажете да взривим това място? — Укреплението на демоните започваше от планините Шелтън и най-вероятно продължаваше дълбоко в земята.

— Да вземат заложници е нова тактика за демоните. — Конн спусна предпазителя на пистолета си. — Можем само да се надяваме, че не подозират, че са отвлекли половинка на член на прайда от дома й. — Щом научи за нападението, мъжът веднага откри местоположението на половинката си. Шифтърите, подобно на вампирите, можеха да проследят и открият половинката си, без значение къде по света бе тя. Факт, който спаси Кара и Ема, когато Талън проследи Кара, след като бяха отвлечени от Кърджаните.

Дейдж кимна рязко.

— Джейс, поеми водачеството.

Джейс бе създал сложен и много смел план по време на полета до тук. Той веднага зае позиция.

— Конн, нагласи експлозивите. Талън, мини в западната част зад него — грабвайки оръжието си, той кимна на екипа си от трима войника, в който бе и кралят — Предната врата е наша.

Конн вдигна торба със С-4 и се затича през нощта, заобикаляйки клони и прокарвайки нова пътека през растителността. Той искаше да покрива Джейс, но може би бе време да остави най-малкия им брат да се справя сам.

Един демон стоеше на пътя на Конн. Обвивайки здраво ръка около гърлото му, той завъртя рязко главата му и хвърли тялото на земята. Счупеният врат нямаше да го убие, но щеше да отнеме известно време да се свести. Още три тела осеяха пътечката в гората, докато Конн стигне до металната сграда. Последният страж успя да наддаде предупредителен вик в комуникатора си, преди да изгуби главата си. Този войн нямаше да се възстанови.

Въздухът около Конн затрептя. Тъмнина обгърна мозъка му, като петно разлят нефт. Той спря, опря гърба си на неравната кора на един бор и си пое дълбоко дъх. Студът му помогна да се концентрира.

— Демоните знаят, че сме тук.

Видения пронизаха мозъка му… огън, смърт, болка. Сенки на въображаеми стъкла се забиваха в кожата и очите му.

Студен въздух премина през дробовете му и той принуди виденията да влязат в кутия. А след това изпрати кутията към ада. Със сенки обвиващи ума му, той позволи на войника, който съдбата бе създала, да изплува на повърхността. Целият изпълнен със стратегии и ясни намерения, той се затича напред, без да чувства повече енергията смазваща мозъка му.

Единствено решителността му го защитаваше в тази мисия за унищожение.

Той стигна до сградата, нагласяйки експлозивите с метални ръкавици, и се върна в гората, намирайки прикрити зад дърветата, преди да извади детонатора.

— Експлозивите са поставени.

— По твой знак — каза Джейс.

— Ние сме на позиция — тихо заяви Талън, а гласът му бе изпълнен с решителност.

Конн натисна червения бутон. Силен взрив огласи нощта. През гората премина ударна вълна, а огънят освети нощта. Във въздуха полетяха парчета метал, забивайки се в дърветата или падайки на снега, нагорещени и съскащи, докато ледът под тях се топи. Грабвайки пистолета си, той се хвърли напред в боя.

Горещина избухна в лицето му. Той приклекна ниско и стреля, сваляйки трима демона. Налагаше се да отреже главите им, за да ги убие, но засега и това, че бяха извън играта за кратко, бе предимство. Джейс нахлу през предната врата, стреляйки, без да спира. Навсякъде горяха пламъци и стаите бяха изпълнени с дим. Около тях падаха тела, докато само вампирите не останаха на крака.

Конн стрелна Талън с поглед.

— Прекалено лесно.

Запищя оглушителна аларма и от таваните започнаха да светят червени светлини. Джейс кимна към един от мъжете си, който приклекна и нагласи на рамото си модифицирана базука.

— Всички да залегнат.

Ракетата излетя от единия край на оръжието, разбивайки едната стена и карайки парчетата от нея да полетят във въздуха. Конн наведе глава, но преди да успее да залегне на пода, шрапнелите се забиха в тялото му. Ушите му започнаха да звънят.

— Талън, има ли топлинни индикации? — Той се изправи. Ракетата бе пробила скалата, разкривайки асансьор и аварийно стълбище водещи надолу. Страхотен изстрел.

Талън извади устройство за засичане на топлина от джоба си.

— Да. Под земята… на три метра. Засичам няколко сигнала, но всички са събрани един до друг зад дебела скала. Не мога да кажа колко точно са.

Джейс се хвърли напред.

— Талън и Конн, слизайте надолу. Използвайте въжетата. — Той спря на стълбите. — Дейдж, Джордан, вие сте с мен.

Конн измъкна фенерче от джоба си, закрепи го на пистолета си и насочи дулото надолу към тунела. Дебелите метални въжета одраскаха кожените му ръкавици, когато се хвана здраво. Той погледна Талън.

— Преброй до пет, преди да ме последваш.

Когато Талън кимна, Конн се спусна надолу в тунела. Скоро ботушите му опряха в затворената врата.

— Екип две, минете на първо ниво.

Внимателно, той се придвижи до втората площадка.

— Талън, мини на ниво две.

Този път измина много по-голямо разстояние в тъмнината, докато не стъпи върху тавана на асансьора. Последен етаж. Докладвайки позицията си, той извади ножа си и отвори един от люковете за евакуиране на тавана.

Статичен шум премина през линията.

— Намираме се на средата на тунелите, доста тъмни видения атакуват мозъците ни, демоните би трябвало да са близо — промърмори Джейс. — Тунелите се отдалечават от мястото ти. Всяка проверка… на триминутни интервали.

Конн откъсна люка и се спусна в асансьора, трепвайки, когато кабинката се разтресе. Плъзвайки острието на ножа си между вратите, успя да ги отвори. С пистолет в ръка той излезе и огледа пространството, забивайки по един куршум в гърлото на двамата пазачи в коридора. Единият успя да стреля, улучвайки Конн в бронезащитната жилетка. Болка експлодира в ребрата му.

Демони. И двамата лежаха на земята, със сиви коси, облечени изцяло в черно, с медальони на реверите им, свидетелстващи за ниския им ранг. Прикляквайки, Конн обезглави и двамата, а умът му се изключи бързо, прогонвайки миризмата на кръв и смърт. Изправяйки се на крака, той погледна към тежката метална врата, която те пазеха в малкия вестибюл.

— Обезвредих двама демона. Насочвам се към другия район.

През комуникатора му експлодираха серия от изстрели.

— Устроиха ни засада — изкрещя Джейс, а звукът от забързания му дъх накара Конн да застине на място. Изведнъж линията прекъсна.

— Талън, докладвай — нареди Конн.

Нищо. Единствено тишина. Демоните бяха намерили начин да заглушат комуникаторите им. Е, той имаше вяра в братята си, както и работа за вършене. Нагласяйки експлозивите на вратата, той влезе обратно в асансьора. Бомбата експлодира. Навсякъде полетяха отломки и земята се разтресе протестиращо.

Пистолетът му се завъртя на дясно и на ляво, докато влизаше в коридора през разбитата врата, а раменете му се отпуснаха, когато забеляза няколко килии от двете страни на вратата.

Повечето бяха празни, но в последната имаше петима пантери-шифтъри, целите в синини и покрити с кръв. Косите им, смесица от русо, черно и кафяво бяха слепнати от засъхнала кръв. Бяха се били ожесточено. Двамата мъже и трите жени скочиха, приближавайки се към вратата на килията.

Имаше времена, в които дори по време на война, жените бяха яростно защитавани, без значение каква раса са. Мисълта Мойра да бъде отвлечена изпълни Конн с гняв. Наложи му се да потисне яростта и да прочисти ума си, за да помогне на тези хода. По-високият мъж притисна счупената си ръка към ребрата си, а котешките му очи се присвиха от болка.

— Те искат Прайд. Той тук ли е?

Конн вдигна рязко глава.

— Демоните искат Джордан? Защо? — В това нямаше никакъв смисъл, освен ако демоните не са обединили сили с Кърджаните и събират шифтъри, които да превърнат във върколаци. Върколаците бяха най-могъщите, лесно заменими войни, които следваха сляпо заповедите на господаря си. Според него един съюз между демоните и Кърджаните нямаше да просъществува, имайки предвид, че за демоните Кърджаните стояха по-ниско и от кучетата в еволюционната пирамида. Добри домашни любимци, които обаче не бяха особено нужни. — Колко от вас оцеляха след нападението? — Той сложи два експлозива около ключалката на килията.

— Само ние сме — изръмжа мъжът, кимайки на другите да отстъпят и да се прикрият — Останалите са мъртви.

Гняв изпълни тялото на Конн. Демоните трябваше да стоят настрани от войната.

— Пазете се. — Той се отмести от пътя и детонира малкото количество експлозив, отваряйки вратата.

Шифтърите изскочиха навън, поглеждайки назад към коридора. Конн им направи жест да излизат.

— Трябва да стигнем горе, където ни чака подкреплението — както и лекарския екип.

Лидерът спря и се обърна, за да го погледне. В ръката му се появи оръжие и той го вдигна към шията на Конн.

— Е, предполагам, че този път и ти ще свършиш работа, принце.

Три стрелички се забиха в югуларната вена на Конн. Погледът му се замъгли. С гневен вик, той се хвърли напред, впивайки пръсти в гърлото на пантерата.

Двамата паднаха на каменния под. На Конн започна да му се вие свят. Ушите му запищяха. Пред очите му причерня. С последния си дъх, той щеше да убие това копеле. Образите на Мойра, на Джейни и на семейството му преминаха през ума му, миг преди да откъсне главата на пантерата.

Една от жените изпищя.

— Робърт!

Още две остри иглички пронизаха плътта на Конн. Той падна настрани, а раменете му се блъснаха в каменния под. Здрави ръце го хванаха под мишниците и го завлачиха в килията.

— Ако сте умни, още сега ще ми отрежете главата — изсъска немощно той, а главата му се залюля назад. Ръцете му тежаха повече отколкото си е представял, че е възможно. Чувстваше се така, сякаш е препил.

— Тежък е — изсъска единствения мъж, който бе останал. — Казах на Робърт, че трябва да му счупим ръката само за удоволствие. Отвори вратата на задната килия. Времето ни изтича.

Една от шифтърките измъкна слушалката от ухото на Конн и я хвърли. Малкото устройство падна до металната врата в далечния край.

— Хубав замах. Много жалко, че ще се наложи да те убия — изръмжа той.

— Защо още не е в безсъзнание? Инжектирахме му достатъчно транквилант, че да свали бизон — каза една от жените, а ноктите й се впиваха в глезените му.

— Хвърли го на количката. Ще изтъркаляме копелето до хеликоптера.

— Не искам да летя. — Той опита да ритне с крак, но се чувстваше така, сякаш е потънал в подвижни пясъци. Чу се хрущене и той се усмихна. Явно е успял да нарани кучката. Мисли се надпреварваха в ума му и повечето блестяха в зелено. С какво, по дяволите, го бяха инжектирали?

— Задник. — Тя пусна краката му и го изрита силно в бедрото.

Миризмата на прясна кръв накара стомаха му да се свие. Той се насили да се засмее.

— Не си мой тип. — Мойра. Мойра беше негов тип. Тя също би го изритала. Защо хората постоянно го ритаха? Може би трябва да й купи пръстен. Мойра. Пръстен за Мойра. Не на това животно, което ръмжеше пред него.

Жената го изрита отново, този път в глезена. Той се върна отново в настоящето, но не можеше да види нищо.

— Ще те убия. Ще те изкормя като риба. — Мойра обичаше сьомга. Винаги й е била любима. Той имаше една страхотна рецепта със сьомга, която би искал да й сготви. — Обичам да готвя.

Под вода. Под вода ли беше? Някой го вдигна, пускайки го с лицето напред в нещо като контейнер. Болка прониза бузата му. Той опита да се обърне, а стомахът му се сви. Тъмнината започна да го обгръща, докато агония пронизваше главата му. След цяла вечност, задната част на черепа му се удари отново в пода, а мъркането на двигател вибрираше под тялото му. Хеликоптер?

Светът се завъртя около него, когато хеликоптерът се вдигна във въздуха. Гняв премина през объркания му мозък. Ръмжейки, той ритна с всички сили, удряйки кости и плът. Гневен вик изпълни нощта, отеквайки в нищото. Нима бе изритал някой през вратата на хеликоптера?

Остра игла прониза ръката му. И той най-после заспа.