Майк Лосън
Вътрешният кръг (11)

10

Специалният пратеник на ФБР държеше в ръце само един бележник със спирала и Банкс беше видимо разочарован от този факт. Явно генералът в оставка беше очаквал някоя изработена в Пентагона компютърна симулация, с разноцветни графики и карти, вероятни ъгли на стрелбата и увеличени копия на лабораторните заключения.

Агентът се казваше Грегъри Прудъм — среден на ръст, с правилни черти и късо подстригана кестенява коса. Беше облечен в тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на златисточервени ивици — типичната униформа на бюрократите. Изглеждаше толкова обикновен, че дори и собствената му майка не би го разпознала на опашката. В същото време от него се излъчваше решителността на боец, който ще удържи фронта на всяка цена, без никакви идеи за отстъпление. В Куантико такива като агент Прудъм ги произвеждат серийно, използвайки калъпи от чист титан.

Очите му за миг се спряха на Демарко, след което брифингът започна.

— Генерал Банкс, имам удоволствието да ви запозная с развитието на едно определено разследване, но останах с впечатлението, че ще бъдем насаме. Мога ли да ви попитам кой е този господин?

— Удоволствие, дрън-дрън — изръмжа Банкс. — Аз съм шеф на вътрешната сигурност и няма как да не бъда информиран!

— Вие да, сър, но дали това важи и за господина?

— Важи, защото е един от помощниците ми.

Прудъм прие информацията абсолютно невъзмутимо и се обърна към Демарко.

— Мога ли да видя някакъв документ, сър?

Демарко го дари с една любезна усмивка, но не посегна за портфейла си. Тоя тип прилича повече на рекетьор с доказани обвинения, отколкото на нечий помощник, помисли си Прудъм.

— Не е нужно да му искате документ — намеси се Банкс. — Приемете думата ми, че е надлежно проверен и има право да бъде запознат с вашата информация. А сега започвайте.

Заковал поглед в лицето на генерала, Прудъм отдели точно една секунда, за да прецени възможностите. Изобщо не изглеждаше смутен, а просто се опитваше да прецени дали конфронтацията с Банкс ще бъде от полза за ФБР.

— Много добре, сър — кимна най-сетне той и разтвори бележника си. — Успяхме да разберем как го е извършил Едуардс.

— Прекрасно — кимна Банкс, но Демарко веднага забеляза нервността му.

— В деня на покушението никой от агентите в охранителния екип не е видял нито стрелеца, нито позицията му.

— В такъв случай по какво са стреляли? — моментално го засече Банкс.

— По скалата, надвиснала над реката. Тя предлагала единственото укритие и по тази причина агентите я засипали с куршуми. Целта им била да попречат на нападателя да стреля отново. Както добре знаете, това не се получило. Третият изстрел бил произведен въпреки тяхната намеса и именно той убил агент Джеймс, прикрил президента с тялото си.

После стрелбата спряла, но никой не бил в състояние да достигне скалата и да започне преследване на убиеца. Оцелелите членове на охраната трябвало да качат президента в хеликоптера и да го евакуират до най-близката болница. С него се качили и двама от агентите, а третият останал на местопроизшествието.

— Кой е той? — прекъсна го Банкс.

— Агент Престън — отвърна Прудъм след кратка консултация с бележника си. — Веднага след излитането на хеликоптера той осъществил радиовръзка с агентите, които охранявали осемкилометровия периметър около хижата, и ги помолил незабавно да тръгнат към мястото на инцидента. След това изкачил скалата и започнал преследване на стрелеца. Катеренето му отнело половин час и когато стигнал горе, установил, че там няма никой. Или поне останал с такова впечатление.

— Какво, по дяволите… — започна Банкс, но агентът вдигна ръка да го спре.

— Нашият екип от криминалисти пристигна на местопрестъплението четири часа по-късно, но въпреки щателното претърсване не откриха нищо. Нито гилзи, нито отпечатъци от стъпки, нито смачкана трева. Всички са на мнение, че Едуардс е стрелял именно от тази скала, защото тя е единственото място, удобно за засада. Но Сикрет Сървис категорично твърди, че скалата е била проверена непосредствено преди отпътуването на президента, а хеликоптерът е висял над нея броени минути преди определения час за полета до Вашингтон. Това означава само едно — Едуардс трябва да е бил дяволски добре замаскиран, за да остане незабелязан при подобни обстоятелства. Другата възможност е да се е превъплътил в шибания „Невидим“ от научната фантастика! — Прудъм замълча за момент, после добави: — Извинете, сър.

— Продължавайте — сухо отвърна Банкс.

— Още от самото начало един от нашите специалисти по балистика изрази мнение, че ъгълът на стрелбата е напълно нелогичен. Той си направи труда да осъществи подробни компютърни симулации и стигна до категоричното заключение, че за да е възможна стрелбата, позицията на убиеца е трябвало да бъде на един метър под върха на скалата. Това заключение бе прието с недоверие и насмешки от колегите му, които бяха сигурни, че изчисленията му са погрешни. Вчера въпросният експерт получи разрешение да отлети за Джорджия и да посети мястото на инцидента. Там той откри малка дупка в страничната част на скалата, точно на един метър под върха!

Прудъм замълча за момент, но вълнението му беше видимо.

— Едуардс е изкопал тази дупка предварително, разбирате ли? — възбудено продължи той. — С приблизителни размери два на един, тя не може да бъде направена за един час, да не говорим за старателно маскирания отвор, който се забелязва едва от няколко сантиметра разстояние. А това означава, че е работил по нея доста време преди пристигането на президента край река Чатуга!

— Господи! — промърмори Банкс.

— Така е, сър — кимна Прудъм, после заряза всякакви официалности. — Мръсникът вероятно се е спуснал с въже и най-спокойно е изкопал и замаскирал скривалището си. Отчитайки датата на президентския излет, появата на предварителния екип на Сикрет Сървис за отцепване на района и разставените патрули, ние сме на мнение, че дупката е била изкопана поне една седмица преди излета. А после, малко преди появата на президента, мръсникът се е промъкнал покрай охраната — най-вероятно през нощта, и се е пъхнал в леговището. Престоял е вътре две денонощия, докато президентът и Монтгомъри са ловили риба край реката, а после — и това е най-необикновената част от историята — е останал там поне още един ден след стрелбата. Измъкнал се е чак на втората нощ, след като криминалистите се прекратили работата си за деня. Това е било възможно, само в случай че се е справил и с охраната на периметъра, състояща се от агенти на ФБР.

— Видях снимката на Едуардс в „Поуст“ — обади се за пръв път Демарко. — Изобщо не ми направи впечатление на атлет, по-скоро ми се стори тромав.

Престори се, че не вижда многозначителния поглед на Банкс, внушаващ, че асистентите могат да присъстват, но не и да участват в разговора.

— Бил е достатъчно дребен, за да се побере в скривалището — сви рамене Прудъм. — Направихме си труда да изчислим това. А и не всеки натежал човек е в лоша форма. Едуардс е бил страстен ловец, бивш военен, което води до следващото ми заключение: използвал е пушка „Ремингтън 700“ с оптически прицел „Леополд, Марк“. Ние проследихме серийните номера и открихме, че преди около месец въпросното оръжие е било откраднато от склад на военния резерв.

Банкс хвърли кос, но многозначителен поглед по посока на Демарко. Били Рей Матис беше запасняк от армията.

— От коя бойна единица е била открадната пушката? — попита Демарко.

— От бившата рота на Едуардс, със сборен пункт Форт Мед, щата Мериленд.

А в служебното досие на Били беше отбелязано, че неговата рота е базирана в Ричмънд, щата Вирджиния.

— Но Едуардс е бил ловец — отбеляза Демарко. — Защо не е използвал някоя от ловните си пушки?

— Защото ги е заложил — отвърна Прудъм. — Останал е без средства, тъй като твърде дълго е бил безработен. В къщата му са открити само две карабини.

— Предполагам, че Бюрото вече разследва кражбата във военния склад.

— Разбира се, съвместно с военното контраразузнаване — нетърпеливо кимна Прудъм. — Все още не откриваме пряка връзка между ремингтъна и Едуардс, макар че всички откраднати оръжия са оказаха в дома му, включително онзи пистолет 45-ти калибър, с който се е самоубил.

— Тази пушка е единственото физическо доказателство, с което разполагате, така ли? — попита Банкс.

— Имате предвид извън другите пушки, оръжието на самоубийството и предсмъртното писмо?

— Точно така.

— В колата му открихме касова бележка от една бензиностанция, на около петдесет километра от река Чатуга. Но в скривалището му на скалата не открихме нищо, което, ако се замисли човек, е много странно. Бил е доста продължително време в тази дупка и би трябвало да остави някакви следи — изкопана пръст, храна, екскременти, урина, гилзи. Явно е взел всичко със себе си, в торба или нещо подобно. Освен това не е оставил никакви телесни следи, подходящи за ДНК проба — косми, парченца кожа и други такива, — което предполага, че е бил облечен от главата до петите в нещо като плътен комбинезон. Но в къщата му не открихме подобна дреха.

Прудъм направи кратка пауза, затвори бележника си и вдигна глава.

— Има и добра новина за вас, генерале. Всичко, казано дотук, е в полза на Сикрет Сървис. В смисъл че службата не е проявила небрежност и не е прибягнала до погрешни процедури. Защото Едуардс може да е бил смахнат, но се е справил невероятно добре.

— Но как е планирал тази операция? — вдигна вежди Демарко и отново се престори, че не вижда заплашителния поглед на Банкс.

— В какъв смисъл? — попита Прудъм.

— Казахте, че Едуардс е заминал за Джорджия една седмица, преди там да се появи предварителният екип на Сикрет Сървис, и веднага се е заловил да копае скривалището си. Откъде е знаел кога точно да се появи на брега?

— Не сме много сигурни, но тези ежегодни излети на президента и Монтгомъри винаги се планират предварително. Ясно е, че много хора във Вашингтон са знаели кога заминава държавният глава и къде отива. А вчера научихме, че по време на някаква презентация Монтгомъри споделил, че скоро двамата с президента ще отскочат до Джорджия, за да ловят риба. Това ни беше съобщено от издателя му. За да отговоря на въпроса ви, ще кажа, че не знаем как точно Едуардс се е добрал до програмата на президента, но знаем, че тя не е била охранявана толкова строго, колкото проекта „Манхатън“.

След тези думи Прудъм си тръгна, а Банкс и Демарко останаха дълбоко замислени.

— Матис е бил запасняк също като Едуардс — обади се най-после Банкс. — Ще се наложи да провериш тази следа, особено кражбата във военния склад.

— Едва ли ще открия нещо, след като експертите на ФБР не са успели — възрази Демарко.

— Въпреки това трябва да опиташ.

— Добре — кимна Демарко.

Той обаче нямаше никакво намерение да прави каквито и да било проверки.