Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Duet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2013)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Кимбърли Фрийман

Заглавие: Островът на пеперудите

Преводач: Диана райкова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ергон

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: австралийска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Сергей Райков

ISBN: 978-619-165-014-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5357

История

  1. — Добавяне

Първо действие

Ти плачеш? Но защо? Защо?

Ах, вярата е туй, което не ти стига!

„Мадам Бътерфлай“, Джакомо Пучини

Пролог

Западен Куинсланд, Австралия: 1997 г.

Най-много обичаше утрините. Утрините обещаваха нещо, което вечерите не можеха: свежест, ново начало. Тя се опитваше да свърши работата навън преди слънчевата светлина да обгърне с омара небето и да изгори кожата й. Следобедите минаваха в дрямка под вентилатора или в пиене на изстудено шардоне във вътрешния двор. Сутрините бяха за градинарство и да отиде да си вземе пощата.

Ако беше много горещо или пък, макар и рядко, се случеше да вали, отиваше с колата: пощенската кутия беше на километър от фермата. Но днес тръгна пеша, защото беше суетна по отношение на фигурата си; не че имаше някой наоколо, който да я види. Пощата идваше само три пъти седмично и кутията й обикновено беше препълнена. Въпреки това обаче имаше само едно писмо, обикновен бял плик без адрес на подателя. Отпред пишеше със сбит, тънък почерк: Пинелъпи Брайт, Мануния, Куинсланд 4940, Австралия. Тя разсеяно скъса плика отстрани. От него падна един-единствен лист. Над главата й прелетяха с крясък двойка качулати папагали и се издигнаха към утринното слънце. Тя разгъна листа и прочете единствения ред:

Знам всичко за Анджи Смит. Сега ще си получиш заслуженото.

Хлад докосна сърцето й.

Изпускайки писмото, тя протегна ръка да се подпре на пощенската кутия. Пликът се приземи в една локва, останала от снощната буря, и мътната вода отми адреса. В главата й нахлуха спомени, части от неща, разпокъсани от времето и пространството. Миризмата на коженото палто, което някога бе носила, блясъкът на прожекторите, ласките на любовник, отдавна изгубен. Тя се свлече към разкаляната пръст и подпря глава на коленете си. Историята й се спотайваше наблизо като сянка, изпълнена с тайни и лъжи. Много бяха писали за нея през годините, но никой не знаеше истината.

Защото това бе не просто история за това как едно бедно момиче се превръща в жена, която има всичко — богатство, слава, власт — и накрая обръща гръб на всичко.

Защото беше история за това как тя бе откраднала живота на друга жена.