Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ники Хийт (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Heat Rises, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2017)
Корекция и форматиране
egesihora (2018)

Издание:

Автор: Ричард Касъл

Заглавие: Адска жега

Преводач: Илияна Велчева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Pro Book

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Илияна Велчева, Марко Кънчев

Художник: Лъчезар Маринополски

Коректор: Марко Кънчев

ISBN: 978-954-2928-47-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3061

История

  1. — Добавяне

Две

Детектив Хийт не беше сигурна какво предпочита — да влезе в участъка и да намери капитан Монтроуз в офиса, за да го попита за посещението му в дома на пастора предишната вечер, или да открие, че столът му е празен и да си спести срещата за известно време. И тази сутрин, както много други, именно тя бе тази, която запали лампата в общия офис. Този на шефа й изглеждаше заключен и тъмен зад стъклената стена, която му позволяваше да обхване с поглед цялото помещение. Когато видя, че вътре няма никой, чувствата й подсказаха какво предпочита — беше разочарована. Ники не обичаше да протака и, особено когато темата беше неприятна, инстинктите й подсказваха да изкара всичко на бял свят възможно най-рано и после да се оправя с резултата.

Каза си, че всичко това е много шум за нищо и че е нужно само да изясни нещата. На пръв поглед в посещението на капитана в „Богородица на невинните“ нямаше нищо нередно. Жалбата за изчезването на жител на техния район беше достатъчна причина да разговаря с жената, която я беше подала. Това беше стандартна процедура. Онова, което не беше стандартно, бе началникът на управлението да се отзове на повикване, с което обикновено се занимават следователите и дори униформените полицаи с повече опит. И това, че беше претърсил покоите на свещеника… Не беше нечувано, но въпреки това изглеждаше необичайно.

Час преди това Хийт и детектив Фелър се бяха разходили из сградата, надянали гумени ръкавици, без да открият следи от борба, счупени предмети, петна от кръв, заплашителни писма или каквото и да е друго, което да им се стори странно. Екипът по събиране на улики щеше да подходи по-изчерпателно и докато ги чакаха, тя изпита облекчение, че Фелър е достатъчно дискретен, за да не каже нищо, въпреки че мислите бяха изписани на лицето му. Монтроуз, който беше на мушката и на шефовете си, и на отдел „Вътрешни разследвания“ във връзка с неизвестни обвинения, се беше отклонил от процедурата, оглеждайки дома на жертва, починала след изтезания съвсем сам, в нощта на смъртта й. Когато остави Фелър на входа на метрото на 86-та улица, той й каза само:

— Успех… лейтенант Хийт.

Тъй като и без това тази сутрин се беше появила първа в общия офис, Ники предпочиташе да се види с Монтроуз рано, докато е сам. Отиде в кухненското помещение и го набра, докато сипваше мляко върху овесените си ядки.

— Капитане, Хийт се обажда. 7:29 е — каза тя, оставяйки му гласова поща. — Обадете ми се, когато можете.

Кратко и ясно — той щеше да разбере, че се е обадила само защото е важно.

Понесе картонената чаша със закуската към бюрото си и докато се хранеше в мълчание, Ники усети тежестта на цял месец, прекаран без Руук. Отново погледна часовника си — стрелките се бяха поместили, но проклетата дата не помръдваше.

Зачуди се какво ли прави той в момента. Представи си го седнал върху сандък с муниции, в сянката на някоя колиба на малко летище в джунглата. В Колумбия или в Мексико, ако се съдеше по разписанието, което й нахвърля, преди да я целуне пред вратата на апартамента й. След като заключи, тя хукна към прозореца и зачака там, наблюдавайки как от ауспуха на колата, която го чакаше, излизат изпарения — искаше да го зърне още веднъж, преди да изчезне. При спомена как Руук спря точно преди да се вмъкне през задната врата и й прати въздушна целувка, в гърдите й се надигна топлина. Избледнявайки, този образ се беше превърнал в чувство, а видението — във въображаема картина, в която Руук се движи по тежък терен, поти се, хапят го комари и записва в тефтера си имената на съмнителни търговци на оръжие. Несъмнено беше некъпан, брадясал, с потно лице. Тя го желаеше.

Телефонът й избръмча — есемес от капитан Монтроуз. „На ПП 1 съм. Ще звънна, щом ме пуснат.“ Както обикновено беше заседнал в Централното управление, на ритуалното отчетно съвещание на командирите. Това накара Ники да се замисли за недостатъците на предстоящото повишение. Изкачиш ли едно стъпало повече, главата ти излиза над парапета и се превръщаш в голяма, тлъста мишена.

* * *

Половин час по-късно, няколко минути след осем, общият офис се напълни, а детектив Ники Хийт съобщи малкото известни й подробности за случая на отряда и на няколкото нови попълнения, които бе заела от „Кражби“ и „Патрули“. Застана пред голямата бяла дъска и закачи две снимки на отец Граф в центъра й с два магнита. Първата беше посмъртна и чувствително по-добра от онази, която засне с телефона си — бяха я направили колегите от Екипа по събиране на улики. До нея закачи снимката от протестния марш, уголемена и изрязана така, че да се вижда само лицето му.

— Това е жертвата, отец Джералд Граф, пастор в „Богородица на невинните“.

Тя преразказа обстоятелствата около смъртта му и използва черния маркер, за да загради часа на изчезването, приблизителния час на смъртта и този на откриването на тялото върху предварително начертаната графика с последователността на събитията.

— В момента размножаваме снимките и ще ви ги раздадем. Както обикновено, на сървъра има копия, които можете да свалите на телефоните и лаптопите си.

Очоа се обърна към детектив Раймър (Хийт го беше взела назаем от „Кражби“), който седеше върху един шкаф най-отзад.

— Ей, Опи, за да не се чудиш — това е пишещата машина със святкащите бутончета.

Дан Раймър, бивш член на конната полиция в Южна и Северна Каролина, останал в Ню Йорк след уволнението си от армията, бе свикнал да го дразнят, дори у дома му викаха „Опи“. Той отвърна, усилвайки южняшкия си акцент:

— Лаптоп, а? Мама му стара! Интересно дали ще мога да си препека на него сандвича с опосум?

— Ало, ледената кралица — каза детектив Шарън Хайнзбърг. Ники се засмя, но тогава тя добави: — Да не тренираш за лейтенант?

Заяждането не изненада Хийт, за разлика от мисълта, че повишението й вече не е само слух, а нещо, което витае във въздуха. Подсказа й я детектив Хайнзбърг, разбира се — средно талантлив следовател, чийто основен талант беше да дразни Хийт. Сигурно едно време някой й беше казал, че искреността й ободрява. Ники си каза, че който и да е бил, с това определено не й е направил услуга.

— Какво знаем за причината за смъртта? — попита Роули, като отново насочи разговора към случая, мятайки се върху гранатата, хвърлена от Хайнзбърг.

— Предварителните предположения не казват нищо конкретно. — Хийт срещна погледа на Роулз, който й кимна. Жестът беше едва забележим, но издаваше силно другарско чувство. — Всъщност дори не можем официално да го обявим за убийство преди аутопсията. Естеството на смъртта оставя много възможности за случайност. От една страна имаме жертва с потенциал за здравни проблеми, от друга — намеренията на практикуващия…

— Или на убиеца — каза Очоа.

— Или на убиеца — съгласи се тя. — Отец Граф е бил обявен за изчезнал, което увеличава вероятността да има нещо гнило. — Очите й неволно се насочиха към празния кабинет на капитан Монтроуз, после се върнаха към отряда. — В този момент обаче трябва да подходим без предубеждения.

— Падрето чалнат ли е бил? — отново се обади Хайнзбърг, деликатна, както винаги. — Искам да кажа, какво, по дяволите, ще търси един свещеник в подземие за извратеняци?

Можеше да се изрази и по-фино, но въпросът беше уместен.

— Точно затова за момента ще се съсредоточим върху ъгъла БДСМ[1] — отвърна Хийт. — Трябва да разпитаме икономката и останалите в енорията за свещеника. Връзки, роднини, врагове, пропаднали екзорсизми и, защо да не го кажа — момченца от хора, никога нищо не се знае. Не изключваме нищо, но най-силно изпъкват сексуалните изтезания. Щом получим заповед за обиск, което би трябвало да стане скоро, детектив Роули ще прегледа записа на охраната. Да видим кога е отишъл там и с кого.

— Както и в какво състояние — отбеляза Роули.

— Особено това. Искам снимки на всички, които са дошли или са си тръгнали преди и след това, до момента на откриването на трупа. — Маркерът проскърца, докато тя изписваше „Видео от охраната“ на дъската с прегледни печатни букви. Хийт го подчерта и каза: — Докато Роули работи върху това, нека установим дали жертвата дълго е практикувала този начин на живот. Очоа, Раймър, Хайнзбърг — проверете клубовете и известните доминантни играчи. И господарите, и господарките.

— Да, сър — козирува Хайнзбърг, но никой не се разсмя. Останалите вече бяха скочили на крака и поемаха по задачи.

 

 

Минута по-късно Ники затвори телефона и извика:

— Очоа, променяме плана!

Отиде до бюрото му, където той разглеждаше разпечатка с клубовете по небезизвестната Алея на подземията в Манхатън заедно с Хайнзбърг и Раймър.

— Обадиха се от дома на пастора, икономката твърди, че й се струва, че разни неща са били местени или липсват. В стаята за разпити ме чака управителката на „Роби на удоволствието“ заедно с адвоката си, така че защо не се отбиете там да видите какво става?

Хайнзбърг хвана погледа на Хийт.

— Ако помоля учтиво, има ли шанс да пропусна бърлогата на извратеняците и да се заема с жилището на пастора?

Хайнзбърг явно се опитваше да се извини за заядливата си забележка по-рано и Ники претегли ползата от това да отвърне подобаващо и да успокои напрежението.

— Имаш ли възражения, Оуч?

— Да видим… — Очоа вдигна ръце, изобразявайки везна. — Църква или секс подземие, църква или секс подземие… — Той отпусна ръце. — Запали ми свещ, докато си там, Шарън.

— Благодаря ти — каза Хайнзбърг. — Извинявай, че се заядох, задето звучиш кисело. Не си давах сметка, че си имаш… — Тя заговорнически наклони глава към Хийт и довърши: — … други проблеми.

Когато Ники я погледна объркано, следователката вдигна сутрешното издание на „Леджър“, отворено на клюкарската колонка.

— Да не би да не си го видяла?

Хийт погледна и буквално премигна няколко пъти. Точно под снимката на Андерсън Купър на някакво благотворително събитие имаше поместена голяма фотография на Руук и една удивително красива жена, с която излизаха от ресторант „Льо Сирк“. Отдолу пишеше „Доволен клиент? Ергенът и журналист суперзвезда Джеймисън Руук и неговият литературен агент Джийн Калоу се усмихват щастливо след интимен разговор в «Льо Сирк» снощи.“

Чувствителна както винаги, Хайнзбърг каза:

— Нали каза, че Руук пише статия за търговците на оръжие? — Ники чу думите, но не успяваше да откъсне очи от снимката. — От 1906-та не сме имали такава студена зима, а тя е без ръкави. Когато ти е казал, че ще разследва оръжейни търговци, едва ли си помислила точно за нея.

 

 

В „Разпити“ имаха нужда от Хийт. Тя тръгна натам на автопилот, като все още се възстановяваше от крошето в брадичката. Не можеше да разбере това и не искаше да го приеме. Руук не само се беше върнал, но обикаляше из града, докато тя го чакаше като някаква си капитанска съпруга, която търси мачти на хоризонта и се бои да не остане вдовица. Не беше нито брадясал, нито потен, а чист и обръснат, със сако „Хюго Бос“, прихванал под лакътя сексапилната си агентка, която явно не излизаше от фитнес салона.

Детектив Роули я настигна на вратата на стаята за наблюдение, докато се готвеше да влезе и Хийт избута Руук от главата си, въпреки че все се чувстваше несигурна след шока.

— Новините за записа от охранителната камера не са добри — каза Роули, понесъл голяма картонена кутия, на която пишеше „Произход на доказателствата“.

— Това е касетата, така ли?

— Касети — да, но не и касетата. Когато отключих шкафа, тази във видеото беше свършила, а надписът беше от преди две седмици.

— Прелестно — каза Хийт. — Нищо ли няма от снощи?

— От няколко седмици няма никакви записи. Ще проверя, но ако видим нещо, ще извадим страхотен късмет.

Ники се замисли за миг.

— Въпреки това прегледай наличното и извади снимки. Нищо не се знае, може да видим Граф и да го свържем с някого.

Роули тръгна по коридора с кутията с касети, а Ники продължи към „Разпити“.

* * *

— Вече зададохте този въпрос на клиентката ми — каза старецът. За да подчертае казаното, Сими Полц почука по бележника пред себе си с изкривения си от артрит показалец. Изглеждаше около стогодишен, само кожа и кости, изпит и сбръчкан. Носеше връзка „Уемлън“ от седемдесетте години на миналия век, завързана на голям възел, но Ники спокойно можеше да вкара ръката си в пролуката между яката и надипления му врат чак до китката. Той обаче изглеждаше много умен и определено беше изпечен адвокат. Хийт се досети, че ако един собственик на малък бизнес иска да спести пари, си струва да наеме дядо си или брат му.

— Исках да й дам възможност да обмисли отговора си, така че паметта й да си свърши работата — отвърна следователката и се насочи към Роксан, която все още носеше латексовия костюм, с който я беше видяла в офиса й в 6 сутринта, и излъчваше същото презрение. — Сигурна ли сте, че не сте работили с отец Граф?

— Къде, в църквата ли? Не ме разсмивайте. — Тя се облегна назад и доволно кимна на стареца. — Не ми е бил клиент.

— Някой друг има ли достъп до шкафа с касетите от охранителната камера?

— Ха! — изсмя се адвокатът. — Заповедта ви за обиск явно е свършила страхотна работа.

Зад омазаните стъкла на очилата, които покриваха половината му лице, очите му се сториха огромни на Ники.

— Г-н Полц, кой има ключ?

Роксан погледна към адвоката си, който й позволи да продължи, и отговори:

— Аз държа единствения.

— Няма ли и други касети, Роксан?

— За кого я мислите? — обади се адвокатът. — Да не работи в Министерството по вътрешна безопасност?

— Истината е — продължи Роксан, — че лещата на средата на тавана и без друго помага с дисциплината. Доколкото знаят клиентите, камерата работи, така че се държат добре. На същия принцип като се обадите някъде, ви заявяват, че обаждането се записва. Друг начин да ви кажат „Внимавай какви ги говориш, задник такъв“.

Хийт обърна нова страница.

— Искам имената на всички, които са били там късно снощи, от 6 часа нататък. Господари, господарки, клиенти.

— Сигурен съм, че искате — каза адвокатът, — но „Роби на удоволствието“ е дискретен бизнес, защитен от правото на поверителност и клиентската тайна.

— Простете, г-н Полц, но клиентската тайна се отнася за адвокатите и лекарите, не за хора, които се маскират и си играят на чичо доктор. — Хийт отново се обърна към управителката. — Роксан, в клуба ви е умрял човек. Ще ни съдействате ли, или да затворим „Роби на удоволствието“, докато оценим условията за безопасност и хигиената там?

Ники блъфираше само донякъде. И да получеше разрешение да затвори клуба, щеше да е за кратко, но един бърз оглед на състоянието му — стара боя, евтини мебели, несръчни кърпежи и пренебрегнати камери за наблюдение — й подсказа, че печалбите на Роксан са много малки и дори една седмица без клиенти ще й навреди. Оказа се права.

— Добре, ще ви кажа името й — каза тя, след като адвокатът отново й кимна. — Истината е, че сега имам само една домина. Другите ме напуснаха преди два месеца, преместиха се в по-скъпи клубове. — Роксан Полц сви рамене и латексовият костюм изскърца. — Казвам ви, бизнесът със садо-мазо е голямо страдание.

Ники инстинктивно зачака остроумната вметка на Руук. Откакто беше заминал, го правеше постоянно. Какво ли би изплюл? Доколкото го познаваше, нещо като „Страхотно мото би излязло от това!“. Тя си представи запалена кибритена клечка, която превръща снимката му от „Льо Сирк“ в пепел.

След като Роксан й даде името и номера на домината, Хийт я попита за клиентите.

— Това го знае тя — отвърна управителката. — Плаща ми, за да използва помещенията ми, все едно е фризьорка. Сама записва часове на клиентите си.

— Роксан, можете ли да ми кажете къде бяхте снощи между 6 и 11 часа? — попита Ники, разширявайки часовия прозорец, защото все още не беше получила официалната версия от Лорън Пари.

— Да, мога. Вечерях, а после отидох на кино със съпруга ми.

След като си записа името на ресторанта и на филма, Хийт попита:

— Съпругът ви ще го потвърди ли?

Сими Полц кимна.

— Естествено, че ще потвърдя.

Ники хвърли поглед от дъртака към Роксан и си отбеляза нещо друго, този път на ум. Отбеляза си да не си прави изводи предварително. Не и в Ню Йорк сити. Нима не беше научила този болезнен урок от Руук?

* * *

Обади се на детектив Очоа, за да открие домината, докато Роксан и мъжът й все още са в „Разпити“ и не могат да я предупредят. Хийт им даде да огледат няколко снимки на осъдени за тежко сексуално насилие — знаеше, че това ще ги занимава и то така, че да не й се пречкат. Очоа се намираше само на няколко пресечки от адреса на Андреа Боум в Челси и след петнадесет минути се обади да доложи, че според съквартирантката й г-ца Боум била на почивка още от уикенда.

— Каза ли къде? — попита Ники.

— В Амстердам — отвърна Очоа. — Градът, не улицата.

— Представи си само. Една домина в Амстердам.

— Да — съгласи се той. — Звучи ми като служебно пътуване, мен ако питаш.

— Обади се в митницата, провери паспорта й и се увери, че е заминала — каза Хийт. — Макар че ми се струва, че алибито й е солидно. От снимката на свещеника излезе ли нещо?

— Нищо. Обаче обиколката на клубовете не беше пълна загуба на време. Разпитвам най-вече пасивни типове и самочувствието ми ужасно се вдигна.

 

 

Хийт нямаше търпение да разбере какво е станало в жилището на пастора, но Лорън Пари й прати есемес, че е приключила с аутопсията на отец Граф, така че тя изчака да стигне до колата, преди да се обади на Хайнзбърг.

— Какво става, Ники? — попита тя.

— Карам към Съдебна медицина и се чудя какво откри през последния час и половина.

Хийт не прикри досадата в гласа си особено добре — дразнеше я, че се налага да я гони, за да разбере какво става. Едно от по-особените качества на Шарън Хайнзбърг беше, че пропуска доста неща, така че дори коментарът на Хийт да беше хаплив, тя едва ли го беше усетила.

— Какво ще кажеш на онова копеле, писателят? — попита Хайнзбърг. — Ако някой мъж се занася с мен, не го пускам на бис, нали разбираш?

На Хийт й се прииска да й кресне така, че от ухото й да потече кръв. Вместо това преброи до три и спокойно каза:

— Шарън? Икономката?

— А, да. Г-жа… — чу се шушкане на хартия.

— Борели — подсказа й Ники. — Какво ти каза г-жа Борели за изчезналите предмети?

— Всъщност доста неща. Голяма работа е, възприема работата си като мисия. Познава всеки сантиметър от къщата, сякаш е музей. — Хайнзбърг прелисти още няколко страници. — Засега най-главното е, че липсва един медал от кутията с бижута.

— Какъв медал?

— Някакъв свещен. — Тя покри слушалката с ръка, разнесе се приглушен говор. След малко каза: — Медальон със свети Кристофър.

— Тя само това ли каза, че липсва? — попита Хийт.

— Засега. Все още не сме приключили прегледа, заедно го правим — добави Хайнзбърг и се постара да звучи заета. — Г-жа Б. обаче каза още, че разни неща не са наред. Дребни неща. Чекмеджетата с ризите и чорапите не са подредени така, както ги подрежда тя, книгите са леко разместени, един от шкафовете с чаши и чинии е затворен, но не докрай.

Ники започваше да схваща и явно ставаше дума за нещо голямо. Сякаш някой беше търсил нещо в дома на пастора, но методично, а не като хала, както обикновено се случваше. Струваше й се, че много е внимавал. Че може би е бил професионалист. Мислите й се върнаха към Монтроуз. Той би ли претърсил по този начин?

— Шарън, записвай всичко, нищо, че и в „Събиране на улики“ си записват. Искам списък с всичко, което е преместено или счупено. Колкото и да е дребно, разбра ли? — Хийт погледна часовника на таблото. — Не мисля, че ще успея да дойда, така че седни с г-жа Борели, ако има сили за това. Разбери всичко подозрително за отец Граф — необичайни навици, караници, посетители, знаеш какво да я питаш.

Последва пауза.

— Разбира се, естествено — разсеяно отговори Хайнзбърг и Хийт съжали, че не е пратила детектив Очоа, както планираше. Сега обаче си научи урока. Реши, че ще се отбие лично, за да може сама да разпита икономката.

* * *

Трафикът беше ужасен из целия град. Всеки път, когато времето се развалеше, резултатът бе повече хора и повече коли, особено в мразовита сутрин с минусови температури и силен вятър. Паркирането също не беше лесно. Табелата „Съжаляваме, пълно е“ се мъдреше пред всички гаражи в близост до Съдебна медицина и докато се движеше по Първо авеню, детектив Хийт видя, че дори запазените места пред входовете са заети от други полицейски коли. На 34-та улица се върна при тайното си оръжие — заграденият гараж на болница „Белвю“, натикан под „Франклин Д. Рузвелт“. Щеше да се наложи да върви пеша насред арктическия студ, но нямаше друг избор, освен да продължи да обикаля. Пазачът се беше сврял в кабинката си и когато я видя, не излезе.

Само подаде пръсти през прозорчето и й махна да влезе.

Преди да излезе от колата, Хийт се втренчи в телефона си. Отново прегледа имейлите. Не, нямаше съобщение от Руук, което да е пропуснала. „Още веднъж“, каза си тя, „Само още веднъж“. Натисна иконата „Прати / провери“ и тя се завъртя. Когато спря, резултатът беше само, че Ники още се намираше в емоционална неизвестност.

Когато се изкачи по стълбите във фоайето на Съдебна медицина, вече не усещаше бузите си, а носът й течеше като чешма. На рецепцията Даниел я поздрави с обичайната си слънчева усмивка и отвори автоматичната врата. Щом влезе в малката стая, която Нюйоркската полиция поддържаше за гостуващи ченгета, три от четирите кабинки бяха заети от следователи, които говореха по телефона. Отоплението, беше усилено до края и Хийт свали палтото си. Видя анорака, закачен на облегалката на един стол и когато тръгна към празната закачалка, телефонът й започна да вибрира.

Номерът не й беше познат, за разлика от префикса. Обаждаха се от „Полис Плаза“ 1. В есемеса си Монтроуз й беше написал, че е в Централното управление. Ники не искаше да навлиза в подробности, докато е в такава близост до други ченгета, но реши, че може поне да установи контакт и да уговори следващото обаждане.

— Тук Хийт — каза тя.

— Всеизвестната Ники Хийт?

Не познаваше гласа, но собственикът му явно широко се усмихваше, а маниерът му й се стори твърде бомбастичен за поздрав от непознат. Затова възприе неутралния тон, с който пропъждаше телемаркетърите.

— Аз съм детектив Хийт.

— Не за дълго, както разбирам — каза мъжът. — Аз съм Зак Хамнър, старши административен сътрудник в юридическия отдел. Обаждам се, за да ви поздравя лично за резултатите от изпита ви за лейтенант.

— О.

Прииска й се да излезе в коридора, но от уважение към скърбящите семейства и заради собственото си чувство за благоприличие, Ники категорично отказваше да използва мобилния си телефон в общите части на тази сграда. Затова седна на свободния стол и се приведе в кабинката, пределно наясно, че това не й осигурява особено уединение.

— Благодаря ви. Съжалявам, сварихте ме малко неподготвена.

— Няма проблем. Не само оценките ви са отлични — виждам, че работата ви до момента е безупречна. Добрите ченгета като вас трябва да се издигат, имаме нужда от това.

Тя сви длан около микрофона.

— Още веднъж, г-н Хамнър…

— Зак.

— Зак, оценявам милите думи.

— Както казах, няма проблем. Вижте, обаждам се, защото искам да се уверя, че ще се отбиете да се видим, когато дойдете да разпишете вашето копие от резултатите.

— Ъ-ъ, разбира се — каза тя и внезапно й хрумна нещо. — В „Личен състав“. Вие обаче не сте там, нали?

— О, разбира се, че не. Работя на горния етаж, при заместник-комисаря по юридическите въпроси. Повярвайте ми, и без друго всичко минава през моите ръце — самодоволно каза той. — Кога да ви очаквам?

— Ами, в момента съм в Съдебна медицина, работя по нов случай.

— Ясно — каза той, — свещеникът.

Начинът, по който го каза, остави Ники със силното впечатление, че Зак Хамнър обича да демонстрира, че знае всичко. Че е наясно с всички отговори. Типичният Важен Мъж. Какво ли искаше от нея?

Мислено прегледа графика си — аутопсия… Монтроуз, поне така се надяваше… среща с отряда… къщата на пастора…

— Утре добре ли е?

— Надявах се да е днес. — Той направи пауза и когато тя не отговори, продължи. — Утре съм много зает. Да се видим рано. За закуска.

Даде й името на една закусвалня на „Лафайет“, каза, че ще я чака там в седем и след като отново я поздрави, затвори.

* * *

— Някакви новини от пътешественика? — попита патоанатом Лорън Пари и вдигна очи от компютъра в кабинета до помещението за аутопсии. Носеше задължителния защитен костюм, който както обикновено бе украсен с кървави пръски и телесни течности. Долови реакцията на Ники и взе предпазната маска от стола до нея.

— Ще седнеш ли?

— Не, добре съм — отвърна Хийт, която тъкмо бе облякла чистата престилка, която даваха на посетителите, подпря се на стената на тясното преддверие и погледна през стъклото, взирайки се в масите, наредени пред нея. На най-близката, номер 8, беше покритото с чаршаф тяло на отец Джералд Граф.

— Лъжкиня — каза най-добрата й приятелка. — Ако изглеждаш така, когато си добре, никога не ми се показвай, когато си зле.

Ники отново насочи поглед към Лорън.

— Добре, нека добавя — ще се оправя. Предполагам.

— Плашиш ме, Ники.

— Добре де, добре…

Хийт разказа на Лорън за изненадата, която преживя сутринта — триумфалното завръщане на Руук в Готъм, за да отпразнува успешното изпълнение на задачата си, при което не само не се беше сетил за нея, а — добавяйки и обида към болката — дори не се беше обадил, за да й каже, че се е прибрал.

— Ох — свъси чело Лорън. — Това пък какво е, как смяташ? Нали не мислиш, че той…

Тя млъкна и тръсна глава.

— Какво? — попита Ники. — Че е забил някоя друга? Можеш да го изречеш. Да не мислиш, че не съм се чудила? — Ники пропъди няколко мрачни мисли. — Ако имаш достатъчно време, успяваш да си представиш какво ли не, Лор. А след месец отваряш вестника и хоп — те са се сбъднали. — Тя се отблъсна от стената и изправи гръб. — Достатъчно. Той се е върнал — ще изясним това. — Макар и неизказани, съмненията й бяха лесно доловими. — За теб и Очоа обаче много се радвам.

Изненадана, Лорън остави работата си, но после се усмихна. Разбира се, че не би могла да скрие романса си от Ники.

— Да, нещата с Мигел вървят добре.

Докато вървяха към вратата, Ники каза:

— Нали знаеш, че може и да се науча да те мразя?

Другите двама патоанатоми имаха клиенти на първата и третата маса и докато влизаше в помещението за аутопсии, Ники безмълвно повтори мантрата, която бе научила от Лорън при първото си посещение преди години. „Дишай през устата, мозъкът ти ще се подлъже.“ Както винаги, Хийт си каза „Почти… но не съвсем“.

— Искам да ти покажа няколко бързи открития и една-две аномалии — каза патоанатом Пари, когато се приближиха до тялото на Граф.

— Не е нужно да дразниш любопитството ми, Лорън. Ще остана за целия доклад.

— Ей, това е моето представление! Колко често получавам възможност да го изнеса? — Ники знаеше, че Лорън не се шегува — тя живееше за работата си. — Часът на смъртта е такъв, какъвто си мислех, от 8 до 10 часа. Според мен е по-близо до 10.

— Тоест, около 9:30?

— Там някъде. — Тя обърна страницата и отдолу се показаха шаблони на легнало и изправено човешко тяло, върху които си беше водила бележки. — Следи и индикатори. Вече огледах очните ябълки, врата, тук и тук. — Докато обясняваше на Хийт, тя ги посочваше с химикалката си. — Има множество драскотини и контузии, болезнени, но не и фатални. Няма счупени кости. Всичко се връзва със садо-мазо.

Ники започваше да мисли, че все пак става дума за сеанс, който е излязъл от контрол, но нямаше смисъл да избързва. Освен това предстоеше нещо интересно.

— Направих три дребни открития, които си струваха труда — каза патоанатомът и преведе Хийт през помещението до един от шкафовете. Плъзна стъклената врата встрани и извади една от сините кофички с улики, които стояха на рафта. Ники си спомни как при първото си посещение Руук видя една от тях и каза, че никога повече няма да си купи кофа с пържено пиле.

Лорън извади малко пластмасово шишенце, върху чийто баркод пишеше „ГРАФ“ и го подаде на Ники.

— Виждаш ли това?

Следователката го вдигна срещу светлината и видя, че на дъното има някакво малко парченце.

— Открих го под нокътя му — продължи Пари. — Под микроскопа прилича на кожа, но не съвпада с тази от яката или от ремъците за ръцете. — Тя се върна при кофичката. — Ще го дам в лабораторията.

След това тя заведе Ники в сушилнята, където слагаха дрехите на жертвите, за да запазят наличната ДНК до тестовете. Вътре висяха окървавените дрехи на най-различни жертви, разделени с листове кафява хартия, а до вратата бяха черните одежди на Граф и бялата му римска яка.

— Открих нещо странно — на яката има миниатюрно кърваво петънце. Което е странно, защото въпреки многото ожулвания, над раменете и по ръцете му няма никакви рани.

— Да — каза Ники, премисляйки възможностите. — Кръвта може да е от нападателя или убиеца.

— Или от господаря, или господарката, кой знае?

Лорън беше права. Петното може да беше от убийство, но можеше да бъде и от партньор, който е бил ранен при предишен сеанс, скрил е дрехите и е побягнал.

— И яката ще пратя на 26-та улица за ДНК тест — каза Лорън, след което повика един от разсилните, който й помогна да обърне тялото на една страна, разкривайки гърба му. Той беше нашарен с гъста плетеница от отоци и следи от камшик — гледка, при която Ники си пое дълбоко дъх през носа и моментално съжали. Въпреки това се удържа и се наведе напред, когато патоанатомът й посочи синината с геометрична форма на кръста на жертвата.

— Една от контузиите не е като останалите — каза Лорън. Тя имаше око за такива подробности, което многократно бе помагало на Хийт. Последния път забеляза следите, оставени от пръстена на руски бабаит, убил известен строителен предприемач.

Синината на кръста на отец Граф беше дълга 5 сантиметра, квадратна, с равномерно раздалечени хоризонтални линии.

— Прилича на следа, оставена от малка стълба — каза Хийт.

— Направих няколко снимки, които ще ти пратя с доклада си — каза Пари и кимна на разсилния, който внимателно обърна Граф по гръб и си тръгна.

— Интересни аномалии — отбеляза Хийт.

— Не съм приключила още — спря я Лорън и отново взе клипборда. — А сега — причината за смъртта. Според мен е асфиксия, причинена от удушаване.

— Тази сутрин обаче се поколеба — напомни й Ники.

— Да. Както ти казах, знаците са налице. Най-очевидни са обстоятелствата, кожената яка, кръвоизливите в очите и така нататък. Разколебах се, защото забелязах други неща, които сочат към инфаркт.

— Синият цвят на носа и върховете на пръстите му ли?

— Извинявай, ти ли си патоанатомът тук, или аз?

— Подтекстът обаче ми е ясен — инфаркт би означавал, че няма предумишлено убийство.

— Да, и познай какво — наистина е получил инфаркт. Оказа се, че не е бил фатален, удушили са го, преди да се влоши, но е паднало лудешко надбягване, докато едното го убие.

Хийт погледна покрития с чаршаф труп.

— Каза, че си подушила цигари и алкохол.

— И органите му го потвърдиха, но — тя й хвърли многозначителен поглед и вдигна чаршафа, — погледни изгарянията по кожата му. От електричество са, вероятно от ТЕНС[2] — каза Лорън. Говореше за вид електрически стимулатор, използван при сексуални изтезания.

— Виждала съм ТЕНС — каза Ники, — когато работех в „Пороци“.

— Значи знаеш, че упътването винаги предупреждава да не се прилага в близост до гърдите. — Тя дръпна чаршафа, излагайки на показ торса на Граф, където изгарянията бяха най-сериозни, особено около сърцето му. — Струва ми се, че някой е искал сериозно да го нарани.

— Въпросът — каза Ники, — е защо?

* * *

Докато слизаха до първия етаж, Хийт каза:

— Имам въпрос към теб. Виждала ли си нещо подобно преди?

— Изгаряния от ТЕНС, дълбоки като тези ли? Не. — Щом стигнаха до офиса на Нюйоркската полиция, Лорън каза: — Обаче знаеш ли кой е имал такива? Хлапето на онзи актьор. Постоянно се забърквало в неприятности, а през 2004 или 2005 го убили.

— Джийн Хъдълстън младши?

— Същият.

— Той обаче беше застрелян. При продажба на наркотици, нали?

— Да. Станало е, преди да постъпя тук, но се говореше, че целият бил в изгаряния от ТЕНС. Голям дивак бил и решили, че си е падал по това.

Офисът на полицията беше празен. Ники си взе палтото, но преди да си тръгне, седна пред един от компютрите. Влезе в сървъра и поиска дигитално копие на файловете, свързани с Джийн Хъдълстън младши.

* * *

Докато вървеше през вестибюла към фоайето, жената, която стоеше до синьото кадифено въже, което отделяше портретите и почетните табели на стената, пристъпи пред нея.

— Извинете, детектив Хийт?

— Аз съм.

Тя спря, но бързо огледа вдигнатата ръка на непознатата. Някой беше открил ловния сезон за ченгета дори в управленията и предпазливостта на Хийт взе връх. Жената обаче държеше само визитка, на която пишеше „Там Шфайда, репортер, Ню Йорк Леджър“.

— Чудех се дали имате време да ви задам няколко въпроса.

Хийт върна любезната й усмивка, но каза:

— Вижте, съжалявам, г-це… — тя отново погледна визитката. Помнеше името й, но не беше сигурна как се произнася.

— Шфайда — помогна й тя. — Баща ми е чех. Не се чувствайте виновна, всеки се препъва в него. Наричайте ме Там.

Тя топло се ухили на Ники, разкривайки ред съвършени блестящи зъби. Приличаше на супер модел — руса коса с изсветлени кичури и чудесна прическа, големи зелени очи, интелигентни, но с палава искрица в тях. Беше висока и стройна, и достатъчно млада, за да мине без грим — сигурно още нямаше тридесет. Видът й повече прилягаше на ТВ репортер, отколкото на вестникарски.

— Добре, Там ме устройва — отвърна Хийт. — Само че съм тук за малко, после веднага тръгвам. Много съжалявам.

Тя тръгна към вътрешните врати, но Там я последва, изваждайки тефтера си. „Ампад“, със спирала, същият като на Хийт.

— Една минута ще ми стигне, няма да ви задържам. Като случайна ли ще определите смъртта на отец Граф?

— Ще ви отговоря съвсем кратко, г-це Шфайда — отвърна тя с безупречно произношение. — Твърде рано е, за да коментирам това.

Репортерката вдигна очи от бележника си.

— Такова сензационно убийство — пастор умира след изтезания в подземие за мъчения, — а вие искате да напиша само това? Просто „без коментар“?

— Какво ще напишете си е ваша работа. Разследването едва започва. Обещавам, че щом има нещо, което можем да споделим, ще го направим.

Като всеки професионалист, който го бива в разпитите, Хийт успя да получи информация, въпреки че разпитваха нея. Онова, което й подсказа интересът на Там Шфайда към случая Граф беше, че Ники не е единствената, която смята, че това не е просто поредното убийство.

— Разбирам — каза Там и веднага добави: — А сега какво ще ми кажете за капитан Монтроуз?

Хийт я огледа с ясното съзнание, че следващото „без коментар“ трябва да се поднесе внимателно. Там Шфайда щеше да напише материала, а не тя и Ники не искаше да вдъхнови пасквил срещу общите приказки на необщителните ченгета. Накрая репортерката каза:

— Ако ви е неудобно, може и неофициално. Просто чувам разни неща, които не са особено приятни и ако насочите проучванията ми, може да му направите услуга… ако слуховете не са верни.

Детектив Хийт подбра думите си внимателно.

— Нали не смятате, че бих се занимавала със слухове? Мисля, че най-продуктивно би било да вляза и да си свърша работата по случая Граф, за да ви дам конкретна информация. Съгласна ли сте, Там?

Тя кимна и прибра тефтера си.

— Трябва да призная, че Джейми ви е описал много точно. — Когато Ники свъси вежди, тя обясни: — Имам предвид в статията си за вас. Запознали сте се, видял е как се държите и си е свършил работата. Ето затова Джейми получава важните статии и Пулицър.

— Да, добър е.

„Джейми“, помисли си Ники. „Нарече го Джейми.“

— Видяхте ли снимката му в сутрешното ни издание с онази фурия Джийн Калоу? Калпазанинът не страда от липса на внимание, а?

Ники затвори очи за миг и си пожела Там Шфайда да изчезне — пуф! После ги отвори, но тя си беше там.

— Закъснявам, Там.

— О, вървете. И поздравете Джейми. Ако си говорите, имам предвид.

Хийт имаше чувството, че с Там Шфайда имат нещо общо и то не е репортерският тефтер. По-скоро беше един репортер.

* * *

Когато Хийт се върна в общия офис, капитан Монтроуз седеше изгърбен в стола си на затворена врата, обърнал гръб на отряда, и се взираше през прозореца към 82-ра улица. Може би и беше видял да влиза в паркинга, но нито я поздрави, нито я погледна. Ники бързо огледа бележките на бюрото си, не откри нищо, което да не може да почака и докато влизаше в кабинета му, сърцето й лудо заби. Почука на стъклото и щом я чу, той я покани да влезе, без да се обръща. Хийт затвори вратата и се втренчи в тила му. След пет безкрайни секунди той изправи гръб и обърна стола си към нея. Сякаш с усилие се изтръгваше от някакъв транс и се опитваше да се съсредоточи върху работата.

— Чувам, че денят ти е бил доста напрегнат — каза той.

— Пълна лудница, шефе.

Той й посочи втория стол и тя седна.

— Искаш ли да се разменим? Цяла сутрин се правих на идиот в Пъзел Палата — каза той, използвайки не особено любезния жаргонен израз на ченгетата за „Полис Плаза“. После поклати глава. — Извинявай. Обещах да не се оплаквам, но все отнякъде трябва да избие.

Погледът на Ники се плъзна към перваза на прозореца, където имаше снимка на капитана и Полета. Тогава си даде сметка, че той не се взира навън, а в снимката. Бе изминала почти година, откакто пиян шофьор я уби, докато пресичаше. Той понасяше болката стоически, но тя бе изписана на лицето му. Внезапно й се прииска да не беше уговаряла тази среща, но вече беше късно.

— За какво ми се обади?

— За свещеника, отец Граф — отвърна тя и се вгледа в него, но той остана пасивен. — Първо проучваме ъгъла БДСМ.

— Съвсем логично е — каза той. Все още само я слушаше.

— Има индикации, че жилището му е било претърсено, а някои предмети липсват. — Тя го погледна по-настоятелно, но той не каза нищо. — Пратих Хайнзбърг.

— Хайнзбърг?

Най-сетне някаква реакция.

— Знам, знам, дълга история. Ще отида и аз, за да запълня празнините.

— Ники, в това ти си най-добрата. По-добра си от мен, което, ами, никак не е малко. Говори се, че скоро ще получиш златна нашивка и не мога да назова някой, който да я заслужава повече. Дадох ти препоръка, но както вървят нещата, това може и да не ти свърши кой знае каква работа.

— Благодаря, капитане, това значи много за мен.

— Е, за какво искаше да говорим?

Хийт се опита да омаловажи нещата и да звучи небрежно.

— Всъщност просто си сверявах часовника. Когато днес отидох, за да проверя самоличността на жертвата, икономката каза, че снощи сте били там.

— Правилно.

Той леко се залюля на стола си, но задържа погледа й. Хийт видя, че в неговия проблясва стомана и усети, че решителността й се изпарява. Знаеше, че ако изрече въпроса, който иска да зададе, ще задейства нещо, което не би могла да спре.

— И? — каза той.

Ники изгуби почва под краката си. Какво щеше да каже? Че заради хаотичното му поведение, слуховете за „Вътрешни разследвания“ и натиска от страна на пресата иска да го макара да й обясни действията си? Още един въпрос и щеше да се отнесе към него като към заподозрян. Беше премислила всичко за тази среща, освен едно — нежеланието си да развали отношенията им заради слухове и неясноти.

— Просто исках да ви питам какво мислите. И да разбера дали сте научили нещо, докато сте били там.

Дали той си даваше сметка, че го лъже? Ники не можа да отгатне. Просто искаше да се махне.

— Не, нищо полезно — отвърна капитанът. — Искам да продължиш в същата посока, тази с изтезанията. — И за да й покаже, че е пределно наясно защо го пита, добави: — Виж, Ники, може да изглежда необичайно, че аз, командирът на управлението, лично съм се отзовал на жалба за изчезване, но скоро ще те повишат и тогава ще разбереш, че от един момент нататък жестовете и реномето стават по-важни от улицата. Пренебрегнеш ли това, си плащаш. Важен жител на моя район — един пастор — изчезна. Какво можех да направя? Да не очакваше да пратя Хайнзбърг?

— Разбира се, че не — отговори тя и забеляза, че той си играе с лепенката на кокалчето си. — Тече ви кръв.

— Това ли? Нищо ми няма. Тази сутрин Пени ме ухапа, докато разресвах един възел на лапата й. — Той се изправи и каза: — Така върви животът ми, Ники Хийт. Собственото ми куче се обърна срещу мен.

* * *

Докато вървеше към бюрото си, на Хийт й се струваше, че крачи под вода, обута в оловни ботуши. За малко щеше да унищожи отношенията си със своя ментор и единствено неговият подход към неловката среща й попречи да го направи. Човешко е да се греши, но за Ники беше извънредно важно да не прави грешки. Ядоса се, че е допуснала клюките да я разсеят и реши да се съсредоточи върху работата си, за да не допуска да я завърти въртопът на слуховете.

На монитора й просветна икона, която я уведоми, че случаят, който беше поискала от архивите, е пристигнал. Доскоро получаването му би отнело поне ден или поне лично посещение, за да ускори нещата, но благодарение на дигитализацията на всички документи, която дължаха на заместник-комисар Ярбъро — техническият пионер, отвел полицията в новия век, — PDF-ът от разследването през 2004-та се оказа в ръцете на детектив Хийт минути, след като го поиска.

Тя отвори файла, в който се описваха подробностите около убийството на Джийн Хъдълстън младши — блудният син на спечелилия Оскар всеобщ любимец, чието единствено дете, отгледано в богатство и привилегии, се превърна в алкохолик, изритан от два колежа заради секс скандали и употреба на наркотици, и накрая бе убит. Първо Ники потърси снимки на изгарянията, споменати от Лорън Пари, но не откри никакви. По навик погледна списъка със следователите, за да провери дали не познава някои от тях. Зърна името на главния детектив и в стомаха й запърхаха пеперуди.

Хийт се отпусна в стола си и се втренчи в екрана.

Бележки

[1] БДСМ (от английското BDSM) е субкултура, основана на нетрадиционни форми на сексуални отношения, на базата на ролеви игри на доминиране и подчинение — Бел.прев.

[2] От английски — transcutaneous electrical nerve stimulation означава „електрическа стимулация на нервите през кожата“ — Бел.прев.